№ 2340
гр. София, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110125443 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 145279/02.05.2024г. на СРС,
уточнена с Молба, вх. № 179838/03.06.2024г. на СРС, И Становище, вх.
№243915/26.07.2024г. на СРС, подадена от „***********“ ЕАД срещу С. Т. Г. и В. С. Г..
Ищецът „***********“ ЕАД чрез юрк. Ф.И./ юрк. Н.П. / юрк. Д. Т. е предявил срещу
С. Т. Г. и В. С. Г., включително в качеството им на наследници на Д. Т. Г., искове с правно
основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да
заплатят на „***********“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот -
апартамент в град София, ул. „********“ № 48-50, ет. 6, ап. 21, аб. № ****, както следва:
1. В. С. Г.:
351,03 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2020г.-м.12.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на исковата молба (02.05.2024г.) до окончателното им изплащане;
118,34 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021г.-09.04.2024г.
2. С. Т. Г.:
351,03 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2020г.-м.12.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на исковата молба (02.05.2024г.) до окончателното им изплащане;
118,34 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021г.-09.04.2024г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответниците, включително
като наследници на Д. Т. Г., съществува облигационно отношение въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно
чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане с
1
нарочен акт. Ответниците били собственици на топлоснабдения имот, включително по
наследство. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е доставило за процесния
период топлинна енергия, като не била заплатена дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на
периода, за който е доставена енергията. В насроченото по делото публично съдебно
заседание ищецът се представлява от юрк. Елена Дудова, която поддържа предявените
искове, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. Т. Г. е подал Отговор на искова молба,
вх. № 232089/16.07.2024г. на СРС, с който моли при разглеждане на делото да бъде взето
предвид обстоятелството, че той се е отказал от наследството на Д. Г.. Отговорът на исковата
молба не е подписан, като е останал неподписан въпреки дадените на ответника С. Г.
указания в тази насока и предупреждение от последиците от неизпълнението. Поради това
съдът приема, че отговор не е подаден. За насроченото по делото публично съдебно
заседание не се явява и не изпраща представител.
На другия ответник В. С. Г. е назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител – адв. Я. С.. От същия е депозиран Отговор на искова молба, вх. №
324452/14.10.2024г. на СРС. Исковата молба е връчена на адв. С. за отговор на 09.09.2024г.,
като срокът за подаването на отговор изтича на 09.10.2024г. /сряда и работен ден/.
Отговорът е депозиран на 10.10.2024г., след като едномесечният срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е
изтекъл, поради което същият не следва да бъде вземан предвид досежно заявените с него
възражения, възможността за инвокиране на които в процеса е преклудирана съобразно чл.
133 ГПК. За насроченото по делото публично съдебно заседание ответникът В. Г. не се
явява. Не се явява и назначеният му особен представител. Депозирано е становище в писмен
вид, с което се моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Третото лице – помагач „***********“ ЕООД е депозирало Молба, вх. №
34900/31.01.2025г. на СРС, в която изразява становище за основателност на предявените
искове. За насрочените по делото публични съдебни заседания не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и действията на ответниците, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и
главно доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия между него и ответника /неговия наследодател/, по силата на
което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало
задължение за плащане на съответната цена в претендирания размер, както и наличието на
наследствено правоприемство. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По иска с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на
длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже
погасяване на дълга на падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
2
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР/КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане
на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна
енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без
за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите
условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42
(обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем
отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране
на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне
единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на
ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само
физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно
винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота
(р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1).
Видно от Нотариален акт № 64/04.10.1984г., т. 23, дело, № 3720/1984г. на 4 Нотариус
при Софийския районен съд, Д. Т. Г. и С. Т. Г. са придобили по реда на ЗЖСК собствеността
върху недвижим имот – апартамент в град София, ул. „********“ № 48-50, ет. 6, ап. 21,
ведно с прилежащите му площи, права и помещения. С Нотариален акт № 52/14.12.2020г., т.
15, рег. № 28855, дело № 2481/2020г. на Нотариус № 622 – М. Г., С. Т. Г. и Д. Т. Г., за която е
вписана, че е поставена под пълно запрещение, са продали на К.Е. Т. описания по-горе имот,
находящ се в град София, ул. „********“ № 50, който адрес, видно от находящото се на л. 22
от делото удостоверение от ГИС-София, е идентичен с предходни адреси ул. „********“ №
48 и ул. „********“ № 50. Видно от Удостоверение за наследници, изх. № РОБ24-УГ51-
2430/27.05.2024г. на Столичната община – Район „Оборище“, Д. Т. Г. е починала на
11.06.2021г., като е оставила за свои наследници по закон съпруга си С. Г. Т. и сина си В. С.
Г..
Доколкото няма данни дали към 04.10.1984г. Д. Г. и С. Г. са били в брак, съдът
приема, че апартаментът е придобит от тях като обикновена съсобственост при равни
дялове. В рамките на процесния период, доколкото не се установява противното, същият е
бил собственост на Д. Г. и С. Г. – по 1/2 идеална част. Оттук и всеки от тях е следвало да
отговаря за половината от задълженията, свързани с доставената до жилището топлинна
енергия. След смъртта на Г. задълженията за топлинна енергия принципно следва да
преминат върху нейните наследници – син и съпруг, поравно. Съпругът ú С. Г. обаче се е
отказал от наследство /удостоверение на л. 62 от делото/, за който факт по делото са налице
доказателства и не е обвързан с липсата/наличието на подаден отговор на исковата молба
/арг. р.145/23.11.2011г.-т.д.1018/2010г.-Іт.о./. Поради това и с оглед нормата на чл. 53 ЗН
цялото наследство на починалата Д. Г., включително делът ú от апартамента, следва са е
счита за наследен от сина ú В. Г., който следва да поеме и задълженията ú във връзка с
доставката на топлинна енергия до имота – за половината от начислените за целия имот
такИ..
Изводът, че липсват надлежно подадени отговори на исковата молба, не освобождава
ищеца от задължението си да докаже претенциите си /р.128/25.02.2015г.-т.д.2611/2013г.-
3
ІІт.о., р.67/06.07.2010г.-т.д.898/2009г.-Іт.о./.
Дължимата от клиентите на топлинна енергия сума за доставка на същата следва да
съответства на реално доставеното количество такава. Установяването на това количество,
на стойността и цената на доставената на потребителя топлинна енергия, проверката на
правилното ú отчитане и начисляване, както и извличането на касаещите делото
обстоятелства от счетоводните записвания на ищеца, изискват притежаването и прилагането
на специални знания из областта на топлотехниката и счетоводството. Съгласно чл. 195, ал.
1 ГПК вещо лице по гражданско дело се назначава тогава, когато за изясняване на въпросите
по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и
др. Следователно е необходимо изслушването на вещи лица по съответно поставените
въпроси. Следва да се отчете обаче, че счетоводните записвания на топлофикационното
дружество сами по себе си нямат необходимата за случая доказателствена стойност да
установят доставената топлинна енергия и нейната стойност. Именно това обаче е целта на
съдебно-техническата експертиза по делото – да установи реално какъв е обемът на
доставената на потребителя топлоенергия, съответно каква е нейната стойност, като провери
правилно ли е отчетена тя и съобразено ли е начисляването на съответните суми с
техническите и нормативните изисквания. От своя страна основните задачи на съдебно-
счетоводната експертиза са свързани с установяване на отбелязано плащане на процесните
задължения в счетоводството на ищеца, което отразяване, като неблагоприятен за него факт,
следва да има съответна доказателствена сила, както и изчисляване стойността на
съответната дължима лихва. Доколкото вещото лице по съдебно-техническата експертиза е
базирало заключението си върху данните за реално потребената и отчетена топлинна
енергия за имота, съответствието на отчитането и уредите за измерването ú с установените
изисквания и оттам правилното изчисляване на стойността на същата, настоящия състав на
съда намира, че основателността на предявените искове следва да бъде преценявана именно
въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза. Целта на изслушването на
вещо лице по съдебна експертиза е да даде независима преценка на обстоятелства, каквато
съдът не може да направи поради необходимостта от прилагане на специални знания, в това
число и да прецени точността на данните, съдържащи се в представени от страните
документи, и да направи произтичащи от тях заключения, включително чрез съпоставка с
информационни масиви извън кориците на делото. Логично е тези данни да се черпят от
топлофикационното дружество и от дружеството, извършващо дялово разпределение,
доколкото същите, съобразно актуално действащата Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за
топлоснабдяването, чл. 53 и чл. 61 от Наредбата за топлоснабдяването (отм.) и чл. 139, ал. 2
ЗЕ, имат задължение за отчитане и извършване на разпределение, а не други трети лица или
държавни органи.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЕ заплащането на топлоенергията се осъществява
чрез прогнозни месечни вноски, за които се съставят фактури, и последващи изравнителни
вноски. С изравнителната сметка се отчита реално доставеното количество топлинна
енергия и съобразно фактурираните до този момент суми за съответния период се определя
сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача. В този смисъл е и уредбата в ОУ
на дружеството. Така за всеки отчетен период в крайна сметка топлоснабдителното
дружество става кредитор на вземане само за реално потребено количество енергия.
Вещото лице по съдебно-техническата експертиза, притежаващо съответна на
задачата специалност, е проверило редица данни в съответни документи. Заключението му
съдът кредитира напълно като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно и ясно
дадени отговори на поставените въпроси, при задълбочено обосноваване на изводите и при
липса на обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната вярност. Установено е, че за
процесния период сградата е с непрекъснато топлоснабдяване и отчитане на общия
топломер в абонатната станция. Установено е отчисляване за сметка на „***********“ ЕАД
на технологичните разходи на абонатната станция. Разпределението на топлинната енергия е
4
извършвано в съответствие с нормативните разпоредби, а измерването ú е направено с
преминали периодичен метрологичен контрол уреди в абонатната станция. Вещото лице
обаче е констатирало, че изчислената от фирмата за дялово разпределение сума за отопление
е по-малка от тази, определена при изчисленията на вещото лице. В този случай съдът
намира, с оглед констатираното разминаване, че тези непрецизност следва да се
интерпретира в полза на потребителя, като за дължима бъде приета сумата, определена
съобразно отчета на фирмата за дялово разпределение /по-малката дължима сума/, а именно
общо 672,38 лева за имота. От така установената като дължима сума всеки от ответниците
следва да заплати половината – по 336,19 лева.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
кредитира напълно като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно и ясно дадени
отговори на поставените въпроси, при задълбочено обосноваване на изводите и при липса
на обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната вярност, не се установява заплащане на
суми.
Вземайки предвид заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза
и на основание чл. 162 ГПК съдът приема, че искът за лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия следва да се уважи срещу всеки ответник за размера от 113,33 лева, а за
горницата над тази сума да се отхвърли.
Доводите за недължимост, заявени от ответника В. Г. чрез особения му представител
адв. С., съдът не следва да обсъжда поради причината, че ответникът е подал отговор на
исковата молба извън срока по чл. 131 ГПК и възможността му да инвокира в процеса
възражения по основателността на иска е преклудирана. Въведеното в ГПК от 2008г.
концентрационно начало в гражданския процес обуславя и действието на нормата на чл. 133
ГПК, като с изтичане на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да
противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни му към този момент
факти относно възникването, съществуването или погасяването на спорното право. Това
означава, че в срока за отговор на исковата молба ответникът е длъжен да изчерпи и всички
свои възражения, като в доклада си по делото съдът е длъжен да посочи обстоятелствата, от
които претендираните права произтичат, и съответните въведени от страните възражения.
Ответникът, под страх от преклузия, следва да изчерпи всичките си възражения с отговора
на исковата молба по чл.131 ГПК – както главните, така и евентуалните. С изтичане на срока
по цитираната норма, той губи възможност да релевира възраженията, които е могъл и е
трябвало да направи. Чл. 133 ГПК изрично регламентира предметния обхват на преклузиите,
които настъпват с изтичане на срока за отговор на исковата молба. Поради това, извън така
очертаните с чл. 133 ГПК срокове, ответникът може да въвежда само доводи за
недопустимост на иска, да оспорва основателността му поради нарушение на императивна
правна норма, изведено от това, че за тези обстоятелства съдът следи служебно.
Недопустимо е ответникът да прави възражения по основателността на иска и да сочи
доказателства след срока за отговор. И първоинстанционният, и въззивният съд са
ограничени да разгледат единствено доводи и възражения, направени с отговора по чл. 131
ГПК Така: ТР 1/2013-2013-ОСГТК, т. 4, р.281/24.01.2019г.-т.д.675/2018г.-2т.о.
р.98/29.06.2016г.-т.д.1499/2015г.-1т.о., р.153/12.07.2013г.-гр.д.1317/2013г.-2т.о.
Следва да се изтъкне, че не е налице нарушение по чл. 62 ЗЗПотр на правата на
ответниците в качеството им на потребител (арг. ТР 2/2016-2017-ОСГК).
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора право на разноски имат и
ищецът, и ответниците, но последните не са доказали сторени такИ.. Ищецът своевременно
е заявил претенция за разноски, като е представен и списък по чл. 80 ГПК.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца и в тежест на ответника С. Г. следва да
5
се възложат разноски в размер на 433,36 лева, в която сума е включена пропорционална на
уважената част от исковете част от юрисконсултско възнаграждение, изчислено на база
пълно такова от 100,00 лева.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца и в тежест на ответника В. Г. следва да
се възложат разноски в размер на 533,36 лева, в която сума е включена пропорционална на
уважената част от исковете част от юрисконсултско възнаграждение, изчислено на база
пълно такова от 100,00 лева, както и пропорционална част от определеното за изплащане на
особения представител възнаграждение от 100,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Т. Г., ЕГН **********, от град София, и В. С. Г., ЕГН **********, от
град София, да заплатят, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на
„***********“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град София, във връзка с
топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град София, ул. „********“ № 48-50,
ет. 6, ап. 21, аб. № ****, както следва:
1. В. С. Г.:
336,19 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2020г.-м.12.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на исковата молба (02.05.2024г.) до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за горницата над 336,19 лева до пълния му предявен размер от
351,03 лева;
113,33 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021г.-09.04.2024г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата
над 113,33 лева до пълния му предявен размер от 118,34 лева.
2. С. Т. Г.:
336,19 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2020г.-м.12.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на исковата молба (02.05.2024г.) до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за горницата над 336,19 лева до пълния му предявен размер от
351,03 лева;
113,33 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021г.-09.04.2024г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата
над 113,33 лева до пълния му предявен размер от 118,34 лева.
ОСЪЖДА С. Т. Г., ЕГН **********, от град София, да заплати на „***********“
ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 433,36 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство (гр.д.№
25443/2024г. на СРС).
ОСЪЖДА В. С. Г., ЕГН **********, от град София, да заплати на „***********“
ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 533,36 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство (гр.д.№
25443/2024г. на СРС).
Решението е постановено при участието на „***********“ ЕООД в качеството му на
трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
6
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7