№ 169
гр. Велико Търново, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря Лидия Кр. Симеонова Любенова
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20214110101599 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът основава претенциите си на твърдения, че ответникът е потребител на
ел. енергия с клиентски номер ***, която е доставяна в обект, с абонатен номер ***,
находящ се в ***, както и че съществуващите между тях облигационни отношения за
продажба на ел. енергия са регламентирани от ОУ на ДПЕЕ, приети на основание чл.
98а ЗЕ. Ищецът посочва, че в периода от 08.05.2020г. до 05.10.2020г. ответникът е
консумирал ел. енергия в горепосочения обект на обща стойност 283, 21 лв., за което са
издадени процесните фактури. Твърди, че абонатът не е изпълнил задължението си за
плащане, въпреки настъпилата му изискуемост. Посочва, че това неизпълнение е
породило правото му на обезщетение за забава в размер на 13, 78 лв., считано от
падежа на всяка фактура до 01.02.2021г. Твърди, че се е снабдил със заповед за
изпълнение за горепосочените суми по ч.гр.д. № 787/2021г. на ВТРС срещу която
ответникът в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК е подал възражение. Предвид изложеното
отправя искане до съда да приеме за установено в отношенията между страните, че
ответникът му дължи сумата от 283, 21 лв., представляваща стойност на
консумираната ел. енергия в процесния обект по фактури издадени в периода
19.06.2020г. – 20.10.2020г., ведно със законната лихва, както и сумата от 13, 78 лв.
мораторна лихва върху нея. Претендира разноски за исковото и за заповедното
производство.
1
С отговора на исковата молба ответникът, чрез особения си представител,
оспорва иска като неоснователен и недоказан. Оспорва да е титуляр на партидата на
процесния ел. снабден обект, както и да се доказва по делото фактурираните
количества ел. енергия да са му реално доставени. В тази връзка излага възражения
относно доказателствената стойност на представените от ищеца фактури. По тези
съображения моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид наличните по делото доказателства и становищата на
страните, намира за установено следното:
От заявление и съгласие с номера 4742076 от 10.01.2018г. се установява, че
ответникът в качеството на наемател и въз основа на дадено от собственика на имота
съгласие в нотариално заверена форма е сключил с ищеца договор за доставка на ел.
енергия за къща в ***. Във връзка с възникналите между страните договорни
отношения за снабдяване на наетия имот с ел. енергия в ищцовото дружество на името
на ответника е разкрита партида с абонатен номер *** и клиентски номер ***. Нямa
спор по делото, че отношенията между доставчика и клиентите по продажба на ел.
енергия се регламентират от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия
на „Е.ОН България Продажби” АД /ОУ на ДПЕЕ/, одобрени с решение ОУ –
061/07.11.2007г. на ДКЕВР, които са публикувани в един централен и един местен
ежедневник /листи 17-29/.
От представените по делото писмени доказателства - справка за потребление
към 07.05.2021г., извлечения от сметка към 01.02.2021г. и пет броя фактури издадени в
периода 19.06.2020г. – 20.10.2020г., се установява, че ищцовото дружество е начислило
по партидата на ответника сумата от 283, 21 лв., представляваща стойността на
потребена в процесния обект ел. енергия за периода 08.05.2020г. – 05.10.2020г. За тези
суми, както и сумата от 13, 78 лв. – мораторна лихва за периода от падежа на всяка
фактура до 01.02.2021г., ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение №
329/11.03.2021г. по ч.гр.д. № 787/2021г. на ВТРС, която е връчена на длъжника по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК.
От заключението на изслушаната по делото СТЕ, неоспорено от страните и
възприето от съда като компетентно и обективно дадено, се установява, че потребена в
процесния период в имота на ответника ел. енергия се е измервала с метрологично
годно до 2023г. СТИ. Последното може да измери точно количествата енергия
консумирани в имота за периода 08.05.2020г. – 05.10.2020г., съгласно справката за
потребление. Тези количества могат да бъдат доставени, да преминат през
присъединителните съоръжения и да се отчетат от СТИ. Вещото лице е установило, че
фактурираните количества ел. енергия касаят само реален отчет и съответстват на
количествата отразени в справката за потребление, както и че същите са остойностени
правилно, съгласно утвърдените цени от КЕВР за съответните периоди. В съдебно
2
заседание вещото лице уточнява, че претендираните количества ел. енергия не са
служебно отразени въз основа на корекционна процедура. Същите са отчетени реално
от инкасатор и няма данни да е имало проблем при отчитането им.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал. 2 ГПК от кредитор,
в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника
при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК. Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е
съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му
провеждането предполага установяване на дължимостта на сумите по същата на
посоченото в нея основание.
От събраните в хода на производството доказателства безспорно се установява,
че между страните съществува валидно облигационно отношение по договор за
доставка на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в ***, сключен при
публично известни ОУ. Последните са част от договорното съдържание на
облигационната връзка между страните, доколкото са спазени изискванията на чл. 98а
ал. 3 ЗЕ за публикуването им в един централен и един местен всекидневник и предвид
разписаното в чл. 98а ал. 4 ЗЕ, което е в отклонение от общото правило на чл. 298 ТЗ,
че те влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
Ответникът е потребител на енергийни услуги по смисъла на § 1 т. 41б от ДР на
ЗЕ и на чл. 6, ал. 2 ОУ на ДПЕЕ, тъй като е наемател на електроснабдения обект, чийто
собственик е дал съгласие в нотариално заверена форма, същият да бъде краен клиент
за битови нужди за срока на договора за наем. Допуснатата техническа грешка при
нотариалното удостоверяване на съгласието на собственика на имота относно фирмата
на търговско дружество не може да обоснове неспазване на изискването по см. на чл. 6
ал. 2 от ОУ на ДПЕЕ, каквито оспорвания прави ответника. Очевидно се касае за
фактическа грешка при изписването на фирмата, а не за различен правен субект.
Обстоятелство, което се потвърждава от идентичния идентификационен код на
търговското дружество. В тази връзка и доколкото са спазени предпоставките на чл. 6
ал. 2 ОУ на ДПЕЕ между страните по делото за исковия период е сключен
индивидуален договор за доставка на ел. енергия в процесния обект на потребление. В
потвърждение на възникналата договорна връзка между страните е и разкритата при
ищеца партида за имота на името на ответника, по която се е отчитало потреблението в
него. Следователно ответникът се явява купувач на доставената в обекта ел. енергия от
крайния снабдител и дължи заплащането на цената й.
Макар и представените от ищеца доказателства /извлечения и фактури/ да имат
характеристиката на частни свидетелстващи документи, ценени в своята съвкупност,
3
наред със заключението на СТЕ, същите безпротиворечиво установяват факта на
консумиране на ел. енергия в процесния обект за спорния период. Вещото лице е
категорично, че фактурираното количество ел. енергия е измерено от метрологично
годно СТИ и е реално доставено на ответника. В случая е касае за реален отчет, а не за
служебно начислени количества ел. енергия по реда на корекционните процедури.
Възраженията на ответника, че представените фактури са издадени след исковия
период и от лице, което няма връзка с ищеца не могат да обосноват извод за
недължимост на отразеното в тях количество ел. енергия. Фактурите не са основание за
плащане, а първичен документ, с който доставчикът документира доставката на
стоката към получателя й. Основание за възникване на задължението на купувача да
плати получената доставка е осъществяването на материалната престация, а не
нейното счетоводно отразяване, което само служи за удостоверяването на този факт.
От заключението на СТЕ следва извод, че представените по делото фактури
удостоверяват надлежно и достоверно доставката на отразените в тях количества ел.
енергия. В тази връзка съдът намира, че ищецът като краен снабдител на ел. енергия по
смисъла на § 1 т. 28а от ДР на ЗЕ е доставил на ответника фактурираното количество
ел. енергия, което реално е потребено от него, в качеството му на краен клиент.
Получаването на престацията по договора, съгласно чл. 17 т. 2 от ОУ на ДПЕЕ, е
породило за ответника задължение да заплати на доставчика стойността на потребената
от него ел. енергия в срока разгласен по реда на чл. 15 ОУ на ДПЕЕ. Неизпълнението
на падежа поражда правото на доставчика на обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки ден просрочие /чл. 38 ОУ на ДПЕЕ/. Няма спор по делото, че
длъжникът не е извършил плащане по процесните 5 бр. фактури на падежните дати,
поради което е останал задължен за сумата от 283, 21 лв., представляваща стойност на
консумирана ел. енергия, начислена по цени на ДКЕВР. Обстоятелство, което
категорично се установява от изслушаната по делото СТЕ. Във връзка с уговореното и
по аргумент от чл. 84 ал. 1 ЗЗД с изтичането на срока за изпълнение длъжникът е
изпаднал в забава, без да е необходимо да бъде допълнително канен. Следователно в
полза на доставчика на ел. енергия е възникнало вземане за обезщетение за забава в
размер на законната лихва за всеки ден просрочие /чл. 38 ОУ на ДПЕЕ/. Изчислено по
реда на чл. 162 ГПК, същото за периода от падежа на всяка фактура до 01.02.2021г.
възлиза на сумата от 13, 78 лв.
Ответникът не твърди и не доказва плащане респ. погасяване чрез друг от
уредените в закона способи за това на задълженията си за главница и лихва, поради
което те се явява изцяло дължими от него.
Мотивиран от изложеното настоящият състав на ВТРС намира, че предявеният
иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1
ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 283, 21 лв. – главница, представляваща общия
4
размер на потребената ел. енергия в процесния обект за периода 08.05.2020г. –
05.10.2020г., както и за сумата от 13, 78 лв. – обезщетение за забава, за които вземания
има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 787/2021г. на ВТРС.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява изцяло основателна. В исковото
производство ищецът е доказал извършването на разноски в размер на 75 лв. –
държавна такса, 200 лв. – депозит за особен представител, 200лв. – депозит за вещо
лице и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 25 ал. 1 НЗПрП, с
оглед фактическата и правна сложност на делото или общо 575 лв., които следва да
бъда понесени от ответника. Последният следва да заплати и сторените от ищеца
разноските в заповедното производство в размер на 75 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.И.А., ЕГН: ********** с адрес *** ДЪЛЖИ
НА „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна тауърс Г, ЕИК: *********, на основание чл.
422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, СУМАТА от 283, 21 лв.
/двеста осемдесет и три лева и 21 стотинки/ – главница, представляваща общ размер на
стойността на потребената за периода 08.05.2020г. – 05.10.2020г. ел. енергия в обект на
потребление с абонатен номер *** и клиентски номер ***, находящ се в ***, за което за
съставени фактури в периода 19.06.2020г. – 20.10.2020г. и СУМАТА от 13, 78 лв.
/тринадесет лева и 78 стотинки/ – мораторна лихва, изчислена за периода от падежа на
всяка една фактура до 01.02.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда – 12.02.2021г. до окончателното изплащане
на главницата, за които вземания има издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 329/11.03.2021г. по ч.гр.д. № 787/2021г. на ВТРС.
ОСЪЖДА А.И.А., ЕГН: ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО –
ПРО ПРОДАЖБИ” АД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна тауърс Г, ЕИК: ********* СУМАТА от 575 лв.
/петстотин седемдесет и пет лева / – съдебни разноски за исковото производство, както
и СУМАТА от 75 лв. /седемдесет и пет лева/- съдебни разноски за заповедното
производство.
СЛЕД влизане в сила на решението препис от него да се приложи по ч.гр.д. №
787/2021г. на ВТРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването
5
му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6