№ 46
гр. Пещера, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20235240200063 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Батак,
ул. ***, чрез адв. Н. Л. от АК – Пазарджик, против Наказателно
постановление № 13-2300015/27.03.2023 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин
лева), на основание чл. 79, ал. 4 във вр. чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), за извършено нарушение по чл.
75а, ал. 2 във вр. чл. 9, ал. 3 от ЗТМТМ.
В жалбата е наведено бланкетно възражение за незаконосъобразност на
наказателното постановление (НП) и е направено искане за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят И. П. се представлява от адв. Н.
Л.. Поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. Депозира писмена защита, в
която излага съображения за незаконосъобразност на НП и моли за неговата
отмяна.
Въззиваемата страна – административнонаказващият орган, чрез юрк.
М. Ш., в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да потвърди
1
атакуваното НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Релевира
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна. В писмени бележки по делото излага доводи за неоснователност на
жалбата и за правилност и законосъобразност на НП.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 04.10.2022 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ -
Пазарджик – свидетелите главен инспектор Р. И. М. и главен инспектор
Василка Николаева Дачева извършили проверка за спазване на изискванията
на трудовото законодателство в строителен обект „Вилни сгради“, находящ
се в к.к. „Цигов чарк“, яз. Батак, землището на гр. Батак, местност „Радецки“,
поземлен имот с идентификатор 02837.9.269 по КККР на гр. Батак,
представляващ УПИ II-51, кв. 23, по плана на гр. Батак, със стар номер на ПИ
– 023112. В обекта на контрол проверяващите заварили четири лица да
полагат труд – чужденеца Г.Ч. и българските граждани А. Е. К., Е. В. К. и Д.
В. Л.. Последните трима извършвали окабеляване на сградата на строителния
обект. Чуждият гражданин Г.Ч. бил до струпаните строителни материали на
обекта и пренасял листове ламарина. Служителите на Дирекция „Инспекция
по труда“ – Пазарджик се легитимирали и поискали от Г.Ч. да представи
документ за самоличност. Същият заявил, че няма такъв в себе си и се
отдалечил, като започнал да говори по телефона. През това време свид. Р. М.
предоставили на свидетелите А. К., Е. К. и Д. Л. да попълнят декларации по
чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ. Същите попълнили представените им декларации и
си тръгнали от обекта. Поради факта, че Г.Ч. не е български гражданин и
твърдял, че няма документ за самоличност, свид. Р. М. подал сигнал на тел.
112. В резултат на това, след около 10-15 минути, на обекта на контрол
пристигнал служител при ПУ - Батак, който установил контакт с чужденеца
Г.Ч. и му поискал документ за самоличност. Пред полицейския служител Г.Ч.
се легитимирал с документ за самоличност и заявил, че не е сам на обекта, а в
къщата има и друг чужд гражданин, на който той е племенник. Било
установено, че Г.Ч. е гражданин на Република Грузия. В този момент от
къщата излязъл чужденеца С. Г., който дошъл до полицейския служител.
Проверяващите предоставили на Г.Ч. да попълни декларация по чл. 68, ал. 1,
2
т. 3 от КТ и чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ на грузински език, която същият
собственоръчно попълнил и предал на контролните органи. В същата Г.Ч.
собственоръчно декларирал, че е роден на 25.02.1992 г. и е грузинец, че
притежава паспорт № 21АА45778, че е турист, като в графите „работя за“ –
отбелязъл „не“, „длъжност“ – „не“, „работно време“ - „не“, „работно място“ –
„не“, „почивки в работния ден“ – „не“, „размер на заплата“ – „не“, „период на
плащане“ – „не“. По време на проверката в обекта на контрол на 04.10.2022 г.
на място пристигнал жалбоподателят И. П.. На същия било снето обяснение,
в което собственоръчно заявил, че заварените на обекта лица С. Г. и Г.Ч. са
негови гости, че последните двама са съответно чичо и племенник, като
първият е с украински документи, а вторият с грузински паспорт, като
уточнил, че Г.Ч. е на гости на чичо си С. Г., а последният е настанен в една от
къщите на жалбоподателя и му помага понякога на обекта. Във връзка с
направените на 04.10.2022 г. констатации служители на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Пазарджик планирали извършването на втора
проверка в обекта на контрол, за да установят дали действително чуждите
граждани престират работна сила.
На 07.10.2022 г. свид. Р. М. и свид. Л. Т. – инспектор Дирекция
„Инспекция по труда“ - Пазарджик извършили проверка за спазване на
изискванията на трудовото законодателство в процесния строителен обект
„Вилни сгради“, находящ се в к.к. „Цигов чарк“, яз. Батак, землището на гр.
Батак, местност „Радецки“. Тогава на място в обекта на контрол
проверяващите заварили чужденците Г.Ч. и С. Г., които извършвали монтаж
на профилирани метални листове (ламарина) на покрива на сградата в обекта.
Проверяващите предоставили на чужденеца С. Г. да попълни декларация по
чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ на украински език, а на Г.Ч. – да попълни такава
декларация на грузински език. Двамата собственоръчно попълнили дадените
им на техен език декларации, след което ги предали на контролните органи. В
собственоръчно попълнена и подписана декларация по чл. 68, ал. 1, т. 3 от
ЗТМТМ на грузински език, представена и приета като писмено доказателство
по делото, ведно със заверен превод на български език, Г.Ч. отново посочил,
че е роден на 25.02.1992 г. и е грузинец, че притежава паспорт № 21АА45778,
че е турист, като в графите „работя за“ – отбелязъл „не“, „длъжност“ – „не“,
„работно време“ - „не“, „работно място“ – „не“, „почивки в работния ден“ –
„не“, „размер на заплата“ – „не“, „период на плащане“ – „не“. По време на
3
проверката на 07.10.2022 г. на място в обекта на контрол отново дошъл
жалбоподателят И. П.. При зададен му от контролните органи въпрос работят
ли тези чужди граждани за него, същият първоначално отговорил, че са му
гости, а след това, че Г.Ч. е дошъл на гости на С. Г. и няма никакви
отношения с Г.Ч.. При проверката на място жалбоподателят не представил
нито трудов, нито граждански договор за лицето С. Г., а твърдял само, че той
понякога му помага.
С призовки по чл. 45, ал. 1 от АПК от 04.10.2022 г. и 07.10.2022 г.
контролните органи изискали от жалбоподателя да представи трудовите
досиета на заварените на 04.10.2022 г. и 07.10.2022 г. в обекта на контрол
работници. На 11.10.2022 г. жалбоподателят представил в Дирекция
„Инспекция по труда“ - Пазарджик граждански договор от 29.09.2022 г.,
сключен със С. Г., извадка от книга за инструктаж по безопасност и здраве
при работа на процесния обект и обяснителна записка за строеж: „Вилни
сгради“, УПИ II-51, кв. 23, по плана на гр. Батак, ПИ № 023112. За
непредставянето на изисканото трудово досие за завареното да работи на
04.10.2022 г. и 07.10.2022 г. лице Г.Ч. бил съставен Констативен протокол №
2/11.10.2022 г. в присъствие на жалбоподателя.
На 20.10.2022 г. при преглед на представената от жалбоподателя
документация в Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик и след
направена справка в информационната система на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ (ИС на ИАГИТ) проверяващите - свидетелите Р.
М. и Л. Т. установили, че лицето Г.Ч. предоставя работна сила за
работодателя И. С. П. в обекта на контрол без еднократна регистрация в
Агенция по заетостта.
Въз основа на установеното в хода на проверката контролните органи
при Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик приели, че жалбоподателят
е извършил нарушение по чл. 75а, ал. 2 във вр. чл. 9, ал. 3 от ЗТМТМ, тъй
като в качеството си на „местен работодател“, физичско лице по смисъла на §
1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на ЗТМТМ на 07.10.2022 г. е приел на
работа лицето Г.Ч., гражданин на трета държава – Република Украйна да
предоставя работна сила в обекта на контрол, без съответната регистрация в
Агенция по заетостта.
За констатираните обстоятелства свид. Р. М. – главен инспектор при
4
Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик съставил срещу жалбоподателя
И. П. АУАН № 13-2300015/05.01.2023 г. в присъствието на жалбоподателя и
свид. Л. Т.. Препис от АУАН бил надлежно връчен на жалбоподателя, който
го подписал без възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН жалбоподателят
депозирал възражение по АУАН, в което изложил своята позиция по случая.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1500 лв., на основание чл. 79, ал. 4 във вр. чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ,
за извършено нарушение по чл. 75а, ал. 2 във вр. чл. 9, ал. 3 от ЗТМТМ. НП е
връчено на жалбоподателя на 29.03.2023 г., видно от приетото като писмено
доказателство по делото известие за доставяне (л. 23).
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от писмените доказателства, приложени по
административнонаказателната преписка, надлежно приобщени по делото,
както и от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни
доказателства.
Разпитан като свидетел актосъставителят Р. М. потвърждава
авторството на АУАН и направените в него констатации. Изложеното от него
относно проверката на 04.10.2022 г. в обекта на контрол, при която е
установен Г.Ч. да работи в проверявания обект се подкрепя от показанията на
свид. Василка Дачева, присъствала на място при извършване на проверката на
04.10.2022 г. Показанията на актосъставителя относно проверката, извършена
на 07.10.2022 г. в обекта на контрол, стопанисван от жалбоподателя И. П.,
полаганият на тази дата в обекта на контрол труд от С. Г. и Г.Ч., които по това
време са извършвали монтаж на профилирани метални листове на покрива на
сградата в строителния обект, напълно кореспондират с показанията на свид.
Л. Т., присъствала на място в обекта на процесната дата.
За изясняване на правнорелевантните факти по делото в качеството на
свидетели са разпитани З. М. П., А. Е. К., Е. В. К. и Д. В. Л., от изложеното от
които не се опровергават показанията на свидетелите Р. М., Василка Дачева и
Л. Т.. Свидетелите А. К., Е. К. и Д. Л. сочат, че са виждали чужд гражданин
да работи на вилата на И. П., но не му знаят името. Свидетелката З. П. – майка
на И. П. сочи, че синът й е наел С. Г. да работи на покрива на къщата му в гр.
Батак срещу определено възнаграждение, както и че И. П. не е имал уговорка
5
за работа с Г.Ч., който дошъл за около седмица на гости на С. Г. и помагал на
последния в работата по свое желание.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, както и
приетите писмени доказателства по делото, тъй като намира същите за
достоверни, логични, последователни и взаимно допълващи се.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Димитър Симеонов
Търпов – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик, а АУАН
е съставен от оправомощено за това лице – свид. Р. И. М., заемащ длъжността
„главен инспектор“ при Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик,
съгласно представеното по делото заверено копие на Заповед № 3-
0693/15.08.2022 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ и разпоредбите на 67, ал. 2, чл. 79, ал. 1 и ал. 4
от ЗТМТМ и чл. 416, ал. 1 и 2 от КТ.
При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП са спазени
визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
Спазени са разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В АУАН и НП са
посочени датата и мястото на извършване на нарушението, субекта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, пълно, точно, ясно и в
достатъчна степен е индивидуализирано вмененото на въззивника
административно нарушение, позволяващо му да разбере в какво е обвинен и
срещу какви факти да се защитава. В НП са посочени и доказателствата,
които потвърждават извършването на нарушението.
6
Спазени са и изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и чл. 43 от ЗАНН –
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и на свид. Л. Т., която е
присъствала при установяване на нарушението. Актът е подписан от
съставителя и от свидетеля, посочен в него, като същият е предявен на
нарушителя да се запознае със съдържанието му и е подписан от него.
Съгласно чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ работодател – физическо лице, за
което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи
чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение или
регистрация в Агенцията по заетостта се наказва с глоба от 500 до 5000 лв.
Легална дефиниция на понятието „работодател” е дадена в § 1, т. 1 от
КТ, според който това качество притежава всяко физическо лице, юридическо
лице или негово поделение, което самостоятелно наема работници или
служители по трудово правоотношение.
В случая няма спор, че Г.Ч. е „гражданин на трета държава“ по смисъла
на § 1, т. 4 от ДР на ЗТМТМ, доколкото е лице, което не е гражданин на
Република България и не е гражданин на държава – членка на Европейския
съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, а е гражданин
на Грузия.
От съвкупния анализ на показанията на свидетелите Р. М., Л. Т. и
Василка Дачева безспорно се установява, че към момента на проверката на
04.10.2022 г. и на 07.10.2022 г. Г.Ч. е полагал труд в обекта на контрол,
стопанисван от жалбоподателя.
Спорен по делото е въпросът дали е било налице трудово
правоотношение между Г.Ч. и жалбоподателя И. П. или Г.Ч. е полагал труд
безвъзмездно, за да помогне на чичо си С. Г., на който е бил на гости, без
наличието на каквито и да било уговорки относно работно време,
възнаграждение, длъжност, почивки и работно място с жалбоподателя.
От приетите като писмени доказателства по делото два броя декларации
по чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ собственоръчно попълнени и подписани от
чуждия гражданин Г.Ч. на разбираем за него език (грузински език) не може да
се направи извод за отношенията му с жалбоподателя И. П., още по-малко
такъв за наличието на елементи, които характеризират едно правоотношение
като трудово. В този смисъл в тях не са отразени конкретно трудово
7
възнаграждение, работно време, почивните дни седмично и почивки в
работни дни, като завареното да работи на място лице Г.Ч. изрично
собственоръчно е написало, че е турист, че не работи за никого, че няма
конкретна длъжност, както и че няма уговорени работно време, работно
място, почивки, нито размер на заплата. Доколкото предоставените на Г.Ч.
декларации са били на разбираемия от него грузински език, съдът счита, че
лицето е разбирало съдържанието им и не е било необходимо да се правят
каквито и да било устни разяснения във връзка с попълването им. Елементи
на съществуващо трудово правоотношение между жалбоподателя и Г.Ч. не
бяха установени и от разпита на нито един от свидетелите по делото. От
показанията на служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик
се установява, че Г.Ч. е полагал труд в обекта на контрол, но не и че
извършваната работа е имала възмезден характер и е осъществявана с
определено работно време, продължителност на работния ден, почивки. Така
попълнените от Г.Ч. декларации разколебават твърдението, че същият се е
намирал в трудово правоотношение с жалбоподателя към дата 07.10.2022 г.,
независимо, че към визирания момент същият е извършвал конкретна трудова
по своя характер дейност на конкретно работно място. Обстоятелството, че
Г.Ч. е заварен да работи в обекта на контрол не води автоматично до извода,
че същият се е намирал в трудовоправни отношения с жалбоподателя. Няма
доказателства, които да оборват отразеното в декларациите по чл. 68, ал. 1, т.
3 от ЗТМТМ относно това, че между Г.Ч. и жалбоподателя не е имало
уговорка за осъществяване на определена трудова функция при конкретно
работно време, трудово възнаграждение и почивки към датата на проверката.
За да се установи съществуването на трудово правоотношение е необходимо
да се докаже наличието на всички елементи на трудовото правоотношение, в
т.ч. работно време, както и дължимо трудово възнаграждение за престирания
труд. В случая липсва категорична установеност на трудово правоотношение
между Г.Ч. и жалбоподателя към датата на проверката, респ. не се установява
по безспорен начин, че жалбоподателят е имал качеството на работодател на
лицето Г.Ч.. Налични са единствено твърдения в този смисъл. При това
положение ирелевантно е обстоятелството, че за Г.Ч. не е била извършена
регистрация в Агенция по заетостта.
За да се ангажира административнонаказателната отговорност на
конкретен правен субект е необходимо нарушението, за което същият е
8
санкциониран, да е доказано по несъмнен и категоричен начин, което в
конкретния случай съдът не намира да е изпълнено.
В случая, от анализа на доказателствената съвкупност по делото, не се
установява на дати 04.10.2022 г. и 07.10.2022 г. Г.Ч. да е предоставял работна
сила в полза на жалбоподателя И. П. по трудово правоотношение, репсп. не се
установява жалбоподателят да е имал качеството на местен работодател на
лицето Г.Ч.. При това положение съдът приема, че жалбоподателят И. П. не е
осъществил състава на нарушението по чл. 75а, ал. 2 във вр. чл. 9, ал. 3 от
ЗТМТМ, за което е санкциониран. Крайният извод на съда е, че поведението
на жалбоподателя е било неправилно квалифицирано, както от
актосъставителя, така и от административнонаказващия орган, като
нарушение по чл. 75а, ал. 2 във вр. чл. 9, ал. 3 от ЗТМТМ и
незаконосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя за
извършено административно нарушение по визираната правна норма.
По изложените съображения съдът намира, че подадената въззивна
жалба е основателна и като такава следва да бъде уважена, а атакуваното НП
– да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63д от ЗАНН,
право на разноски има жалбоподателят. В процесния случай същият не е
направил своевременно искане за присъждане на разноски в настоящото
съдебно производство и не е ангажирал доказателства за реалното
извършване на такива, поради което разноски в негова полза не следва да
се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 13-2300015/27.03.2023 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което на
жалбоподателя И. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Батак, ул. *** е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв. (хиляда и
петстотин лева), на основание чл. 79, ал. 4 във вр. чл. 75а, ал.2 от ЗТМТМ, за
извършено нарушение по чл. 75а, ал. 2 във вр. чл. 9, ал. 3 от ЗТМТМ.
9
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
10