РЕШЕНИЕ
№ 490
гр. Пловдив, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. Букорещлиева
при участието на секретаря Елена В. Ангелова
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело
№ 20235300102360 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д. С. А., с ЕГН
********** и постоянен адрес: гр. П. ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 227,
ал.1, б.“в“ ЗЗД против Е. М. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П. *****.
В исковата молба се твърди, че с договор за дарение от **** г., обективиран в
нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, peг. № ***** г. на н. Н. Х. – С., ищцата
дарила на д. си Е. Л. следния свой собствен недвижим имот: СОС с идентификатор №
56784.518.536.1.2 по КККР на гр. П., одобрени със Заповед № РД - 18- 48/03.06.2009 г. на
Изп. д. на АГКК, с адрес на имота: гр. П.****, който СО се намира в сграда № *,
разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.518.536, с предназначение на
самостоятелния обект - жилище, апартамент, с площ от 50,46 кв. м, ведно с прилежащата
изба № ***, с площ от 2,81 кв. м и ведно с 3,09 % идеални части от общите части на
сградата. Твърди се, че ищцата е влошено здравословно състояние и се налага да купува
лекарства за около 250 лв. всеки месец. Възрастта й не позволява да реализира други доходи,
освен получаваната от нея пенсия в размер на 669,58 лв., която е крайно недостатъчна за
покриване на жизнените й нужди- заплащане на ток, вода, телефон, храна. Същата разчита и
на помощ от близки и познати. Твърди се, че д.та на ищцата отказва да й помага с действия и
с финансови средства. Въпреки направеното дарение, ответницата проявявала безразличие
към проблемите на м. си. На 17.08.2023 г. в 18,37 ч. в дома на ищцата била М. С. П., от
чийто телефон било изпратено писмо от 13.08.2023г. до ответницата, съдържащо искане за
предоставяне на издръжка в размер на 200- 300 лв. месечно. След проведени разговори по
1
телефона, в присъствието на М. П. и други познати на ищцата, ответницата категорично
отказала да осигурява издръжка на м. си.
Предвид изложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да се отмени
дарението на горепосочения недвижим имот, обективирано в нотариален акт за дарение на
недвижим имот № ***, per. № ***** г. на н. Н. Х. – С., направено в полза на Е. М. Л., ЕГН
**********. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата Е. Л.,
чрез назначения й особен представител – адв. Р. Н., с който е изразено становище за
неоснователност на предявения иск. Оспорва се твърдението на ищцата за влошено
здравословно състояние и нужда от закупуване на лекарства, като се сочи, че по делото не
са представени никакви доказателства в тази насока. Заявява се, че ищцата е запазила до
края на живота си ползването на недвижимия имот, не заплаща разноски за наем, а има
възможност и да отдаде под наем дарения имот или част от него, с което да си набави
допълнителни средства за издръжка. По повод представеното от ищцата извлечение от
банковата й сметка се твърди, че същата разполага с немалки суми на месец, като
ежемесечно е теглила суми- напр. за м. юни и юли 2023 г. в размер на 900 лв. и съотв. 1065
лв., а освен пенсия получава обезщетение от Д”СП”- Пловдив и парични преводи от Ф.
„Ш.”. Наред с това се посочва, че Д. А. е дарила недвижими имоти и на лицата- В. П. К.
/парцел, с площ по документи 449 кв. м, на ул. ****/ и Ж. М. А. /поземлен имот с
невъведено описание/, които дарени също дължат издръжка на ищцата. Ето защо,
ответницата счита, че ищцата е материално осигурена, получава високи доходи и няма
необходимост от издръжка. От друга страна се твърди, че ответницата, предвид
напредналата й възраст и здравословни проблеми, не е в състояние да удовлетвори
неоснователните претенции на ищцата. Оспорва се също твърдението на ищцата, че е
отправила покана до д. си за предоставяне на издръжка. Оспорва се съдържанието и
автентичността на подписа, положен върху представеното с исковата молба писмо от
13.08.2023г., а по повод представения скрийншот от телефон се заявява, че не е ясно нито
кой е получателя на изпратеното съобщение по приложение WATS AP, нито дали същото е
достигнало или видяно от адресата. По изложените съображения се иска да се отхвърли
предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
По делото не е спорно, че с договор за дарение от ****г., обективиран в нотариален
акт *****г. на н. Н. Х.- С., ищцата е дарила на д. си- Е. М. Л. своя собствен недвижим имот-
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 56784.518.536.1.2 по КККР на гр. П., с
адрес на имота: гр. П.****, с предназначение на самостоятелния обект- жилище, апартамент,
с площ от 50,46 кв. м, ведно с прилежащата изба № ***, с площ от 2,81 кв. м, и ведно с 3,09
% идеални части от общите части на сградата.
От приетото заключение на допуснатата по делото съдебно- медицинска експертиза,
2
с в. л. д-р М. Б., което съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено, се
установява, че Д. А. страда от неинсулинозависим захарен диабет с неврологични
усложнения; първична глаукома с отворен ъгъл, хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна
недостатъчност; диабетна полиневропатия. Отразени са в заключението предписаните
лекарства на ищцата, необходими за лечението й, както и тяхната стойност, възлизаща общо
на 113,19лв. месечно, като е посочена и частта, която се поема от НЗОК- 41,66 лв. и съотв.
тази, заплащана от пациента- 71,53 лв.
Представени са извлечения от банкова сметка на ищцата в „Банка ДСК”АД, за
периода 01.06.2023г.- 31.07.2023г. и за периода 01.06.2024г.- 13.12.2024г., от които е видно, че
получаваната от нея пенсия към м.юни 2023г. в размер на 669,58 лв., а към м. юни 2024г.-
749,04 лв.
Според представеното разпореждане на НОИ- ТД- Пловдив №**** от 30.06.2024г., на
ищцата е определена пенсия в размер на 863,63 лв.
Не е формиран спор между страните и се установява от представените от ответницата
писма от Ф. „Ц.- Ш.”, че ищцата е клиентка на социална програма към Отдел „Социални
услуги” към Ф.та и ползва социална услуга- реимбурсиране на финансови средства за
направени разходи с медицински и здравен характер- за закупуване на лекарства, хигиенни
консумативи, спешен транспорт с частна линейка и др., като за целта има задължение да
представя ежемесечно фактури за извършените разходи. Наред с това, същата ползва и
социална услуга- реимбурсиране на финансови средства за комунални услуги- ток, парно,
газ, вода. В писмо от 25.11.2025г. са посочени заплатените от Ф. суми на ищцата разходи с
медицински характер за периода м. май 2023г.- м. септември 2024г, които са между 115 лв. за
м. юли 2023г. и 282лв.- за м. февруари 2024г., а реимбурсираните средства за комунални
услуги за същия период са общо в размер на 517 лв. Според писмо от 23.01.2025г. на Ф. „Ц.-
Ш.”, възстановените на Д. А. парични средства за извършени разходи с медицински и
здравен характер за месец октомври 2024г. възлизат на 105 лв.
В хода на настоящото производство е допусната СИЕ, с в. л. В. К., от чието
заключение се установява, че месечният размер на средствата за издръжка на едно лице, т.е.
общият статистически разход за едно лице, съгласно статистическите данни за 2024г., е
2 523,74 лв. за първото тримесечие; 2 826,03 лв.- за второто тримесечие; 3153,13лв.- за
третото и 3032,66 лв.- за четвъртото. Посочено е, че месечният размер на пенсията на
ищцата и добавките към нея е 863,63 лв., месечната сума, превеждана от Д”СП”- Пловдив по
чл.70 от ЗХУ, е 78,90лв., средномесечният размер на финансовите средства, превеждани от
Ф. „Ш.” и Ф. „Ц.- Ш., за направени разходи с медицински и здравен характер, за периода м.
май 2023г.- м. септември 2024г. е 218,94 лв., а за комунални услуги- 30,41 лв. На база тези
данни е определен средномесечният доход на ищцата, който възлиза на 1 191,88 лв.
По делото е представено писмо от 13.08.2023г. на ищцата до ответницата Е. Л.,
съдържащо искане за предоставяне на издръжка в размер на 200- 300 лв. месечно. Към
писмото е приложен скрийншот от телефон, с данни за изпращането му на дата 17.08.2023г.
С оглед оспорване от ответната страна автентичността на представеното писмо, е допусната
3
съдебно- графологична експертиза, с в. л. М. С.. Според изготвеното от експерта
заключение, неоспорено от страните, ръкописният текст и подписът, положени в
изследвания документ, са изпълнени от Д. А.. Посочено е, че при изследване на подписа-
обект на експертизата и използваните сравнителни образци са констатирани съвпадения по
общите и частни признаци, които са характерни, устойчиви и образуват индивидуална
съвкупност, даваща основание за положителен извод. При извършеното сравнително
изследване досежно почерка, с който е изпълнен текстът на оспореното писмо, е установено
наличие на съвпадения по общи и частни признаци, водещо на извод, че ръкописният текст
също е изписан от ищцата.
Представени са още фискални бонове за извършени плащания за закупуване на
различни продукти, но от тях не става ясно нито кой е извършил плащанията, нито дали
продуктите са предназначени за ищцата, при което въз основа на същите не се установяват
конкретни разходи на дарителя.
В подкрепа на твърденията, изложени в исковата молба, по делото са ангажирани и
гласни доказателства посредством показанията на свидетелите Л. С. Щ. и М. С. П..
Свидетелката Щ. заявява, че е с.р. към Ф. „Ш.”, от м. декември 2022г. обслужва Д. А..
Посочва, че ищцата е на 93 години, страда от множество заболявания, има стомашни
проблеми, високо кръвно налягане, захарен диабет, увредено зрение, ползва слухов апарат,
приема различни лекарства, същата е на легло, в невъзможност е да се самообслужва, за нея
се грижат социални работници, които работят на смени. Свидетелката твърди, че за периода,
през който полага грижи за Д., Е. е идвала веднъж в дома на м. си, но не е проявила интерес
към нуждите и здравословните й проблеми, обикаляла по магазините и си купувала дрехи.
По настояване на Д., свидетелката и другите социални работници се обаждали по телефона
на Е. с молба да я подпомогне с парични средства, но тя категорично отказвала.
Свидетелката твърди, че Д. има и друга д.- Ж., която помага на м. си с каквото може, носи й
храна.
Свидетелката П., която от четири години работи като с. а. при Д. А., депозира
показания, че ищцата страда от захарен диабет, има болни бъбреци и жлъчка, възпаление на
гърлото, претърпяла е онкологична операция, в последните години състоянието й много се
влошило, вече не може да става от леглото, обслужвана е изцяло от социалните работници,
приема множество лекарства. Лекарствата били закупувани със средства от пенсията на Д.,
както и с такива, предоставени от д. й Ж.. Свидетелката заявява, че за последните четири
години Е. е идвала три пъти в страната, но не е полагала грижи за м. си, нито й е давала
някакви парични средства, тя нямала добро отношение към възрастната жена. Много пъти от
телефона на свидетелката били изпращани писма от Д. до Е., с искане за финансова помощ,
като ответницата отказвала да я предостави. Свидетелката твърди, че приетото като
доказателство по делото писмо от 13.08.2023г. е написано от Д. и е изпратено на Е. от
нейния телефон. След него са били изпращани и други писма с искане за помощ, но такава
не е оказана от ответницата.
4
При така установените обстоятелства и събрани доказателства, от правна страна
съдът намира следното:
В разпоредбата на чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД е предвидена възможност за отмяна на
дарението, когато дареният откаже да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
За уважаването на иска по чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД е необходимо да се докаже
кумулативното наличие на следните предпоставки- съществуването на валидно
облигационно правоотношение по сключен договор за дарение между страните, дарителят
да е изпаднал в състояние на трайна нужда от издръжка, същият да е отправил искане до
надарения за издръжка и последният да е отказал да даде исканата издръжка, въпреки че е
имал възможност да я дава.
По делото е безспорно, че ищцата е дарила на д. си Е. Л. гореописания недвижим
имот, находящ се в гр. П.****, като договорът за дарение е материализиран в нотариален акт
*****г.
Въз основа на заключението на СМЕ и изслушаните свидетелски показания на
свидетелите Щ. и П., които следва да се кредитират, като обективни, последователни и
кореспондиращи с останалите данни по делото, се установи, че дарителката е възрастна
жена, която живее сама, страда от сериозни заболявания: неинсулинозависим захарен диабет
с неврологични усложнения; първична глаукома с отворен ъгъл, хипертонично сърце без
/застойна/ сърдечна недостатъчност; диабетна полиневропатия, нуждае се от медицинско
лечение, както и от непосредствена грижа и помощ в ежедневието, вкл. от болногледач.
Съгласно СМЕ, заболяванията са хронични и налагат прием на медикаменти, като
нереимбурсираните от НЗОК месечни разходи за назначеното лечение са 71,53 лв. Според
заключението на СИЕ, средномесечният доход на ищцата, формиран от пенсията й и
добавките към нея, сумите, превеждани от Д”СП”- Пловдив и от Ф. „Ц.- Ш.“, за периода м.
май 2023г.- м. септември 2024г., е в размер на 1 191,88 лв. Същият е над размера на линията
на бедност в страната- 504 лв. за 2023г., 526 лв. за 2024г. и 638 лв. за 2025г., съгласно приети
постановления на МС, но е значително под месечния размер на средствата за издръжка на
едно лице, според официалната статистика на НСИ за 2024г. /при включване на групите
разходи за базови потребности в т.ч. храна, облекло, жилищно обзавеждане и поддържане на
дома, битови сметки за вода, ел. енергия и горива, данъци, здравеопазване, съобщения,
други разходи, като се съобрази и че чрез сумите, получавани от Ф.та, се възстановяват вече
направени от ищцата разходи с медицински характер и за комунални услуги/. При
съпоставяне на статистическите данни за средния разход на едно лице /2 038,87 лв.- за
третото тримесечие на 2024г. и 2 109,87лв. за четвъртото/, отнесени към специфичните
нужди на дарителя, с получаваните от него доходи следва да се приеме, че ищцата не
разполага с достатъчно средства за поддържане на нормален жизнен стандарт, съответстващ
на възрастта и тежкото й здравословно състояние, както и на икономическите и социалните
условия в страната. Не се установява по делото Д. А. да притежава имущество, от което да
реализира доходи, с които да може да се издържа и покрива месечните си нужди.
Действително, доказва се, че ищцата получава социални помощи от Д“СП“- Пловдив и
5
парични средства от Ф. „Ц. Ш.“, но самият факт, че същата ползва помощи, води на извод,
че е изпаднала в нужда и има необходимост от подпомагане.
Предвид така установените обстоятелства, следва да се приеме, че се доказва
наличието на траен недостиг на парични средства за издръжка, от които дарителят се
нуждае.
Доказано е и наличието на останалите две предпоставки, обосноваващи
основателността на предявения иск по чл.227, ал.1, б. "в" от ЗЗД. Отправено е искане до
ответницата Е. Л. да окаже търсената от ищцата издръжка. Същото се установява
посредством приобщените по делото писмо от 13.08.2023г., чиято автентичност не бе
опровергана в производството по чл.193 ГПК, и скрийншот от телефон, и от събраните
гласни доказателства чрез разпита на свидетелката П., показанията на която отразяват
непосредствените й възприятия относно релевантния за спора факт. Дори да се приеме
противното- че посочените доказателства не установяват по несъмнен начин отправената
покана да е стигнала до знанието на адресата преди завеждане на делото, то същата е
получена заедно със съдебните книжа, чрез назначения на ответницата особен представител,
и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици, като
оспорването на заявената претенция и непредставянето на доказателства за даването на
издръжка съставляват отказ да се предоставя такава.
С изпадането на ищцата в нужда от издръжка, моралното задължение на ответницата
по сключения договор за дарение се е трансформирало в правно и за последната е
възникнало задължение да осигурява поисканата от ищцата издръжка. В случая не се твърди
и не се установява ответницата Л. да се е отзовала на поканата. Липсват доказателства и че
чрез даването на претендираната издръжка същата би поставила себе си или лицата, които
издържа, в по- неблагоприятно положение. Не се установи още отказът на ответницата да
престира да е поради липса на достатъчно средства, нито тя да е задължена по закон да
издържа други лица. Твърдяната в отговора на исковата молба невъзможност на ответницата
да осигурява издръжка на дарителя, предвид напредналата й възраст и здравословни
проблеми, не може да почива на предположения, а следва да бъде надлежно доказана, което
не е сторено. Влошените отношения между страните също не водят до отпадане на
задължението на ответницата да предоставя издръжка. Доколкото по делото не се доказва
каквато и да е извинителна причина за отказ от даване на издръжка, то същият следва да се
квалифицира като непризнателност, която законът санкционира с отмяна на направеното
дарение. Обстоятелството, че други лица са се отзовавали и са удовлетворявали нуждите на
дарителя, няма отношение към проявената непризнателност от надарения.
Предвид изложеното, съдът намира, че се доказаха в настоящото производство
предпоставките, визирани в хипотезата на чл.227, ал.1, б.”в ЗЗД, при което предявеният иск,
като основателен, следва да се уважи.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищцата направените за производството разноски, които,
съобразно данните по делото, възлизат в размер на 3 129,02 лв. / 450, 80 лв.- внесена
6
държавна такса; 2 128,22 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение за особен представител,
който й е назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК; 200 лв.- депозит за СГЕ, 200 лв.- депозит за
СМЕ и 150лв.- депозит за СИЕ/.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
адв. Н. Д. адвокатско възнаграждение за предоставяне безплатно на правна защита и
съдействие на ищцата при условията на чл.38, ал.2 вр. с чл.38, ал.1 от ЗА /ДПЗС от
29.08.2023г./. Отчитайки релевантните в случая обстоятелства при преценката относно
размера на дължимото адвокатско възнаграждение- неголямата фактическата и правна
сложност на делото, произтичаща от предмета му, събрания доказателствен материал, който
не е в голям обем, извършените процесуални действия от пълномощника на ищцата и
явяването в проведените по делото съдебни заседания, съдът намира, че на адв. Д. следва да
се определи възнаграждение в размер на 3 600 лв., който възмездява и съответства на
положения от адвоката труд по процесуалното представителство и защита на ищцата в
настоящото производство.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ дарението, извършено на ****г. от Д. С. А., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. П. ***, в полза на Е. М. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П. *****,
обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот №****, peг. № ***** г. на н.
Н. Х. – С., рег. № *** в РНК, на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 56784.518.536.1.2 по КККР на гр. П., одобрени със Заповед № РД - 18-
48/03.06.2009 г. на Изп. д. на АГКК, с адрес на имота: гр. П.****, който самостоятелен обект
се намира в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.518.536, с
предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, с площ от 50,46 кв. м, ведно
с прилежаща изба № ***, с площ от 2,81 кв. м, ведно с 3,09 % идеални части от общите
части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
56784.518.536.1.3, 56784.518.536.1.1, под обекта- 56784.518.536.1.18, над обекта-
56784.518.536.1.6, съответстващ по документ за собственост на апартамент №*, разположен
на първи жилищен етаж, със застроена площ от 50,46 кв. м, състоящ се от дневна с
кухненски бокс, спалня, баня - тоалетна, тераса и антре, при граници: двор, ап. 3, коридор и
ап. 1, ведно с прилежащо избено помещение № *, в сутеренния етаж, със застроена площ от
2,81 кв. м, при граници: изба № *, изба № *, калкан и коридор - *, в сутеренния етаж, както и
3,09 % идеални части от общите части на жилищна сграда, изградена в дворно място,
съгласно одобрени със Заповед № ОА-850/09.05.1994 г. и Заповед № РД- 09- 617/08.12.1999 г.
КЗСП и ЗРП и по одобрен архитектурен проект от 24.04.2000 г., находящо се в гр. П. ****,
цялото с площ от 634 кв. м, съставляващо парцел **** от кв. 204 по плана на *****, при
граници на парцела: ул. *****, поради непредоставяне от дарения на поисканата от дарителя
издръжка, от която той се нуждае.
7
ОСЪЖДА Е. М. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П. *****, да заплати на
Д. С. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П. ***, сумата от 3 129,02 лв./три хиляди
сто двадесет и девет лв. и две ст./лв.- направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Е. М. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П. *****, да заплати на
адв. Н. П. Д., ЕГН **********, с адрес на кантора- гр.****, сума в размер на 3 600 /три
хиляди и шестстотин/лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставяне
безплатно на правна защита и съдействие на ищцата Д. С. А., ЕГН **********, по гр.д. №
2360/2023г. на ПОС.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
8