РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Белоградчик, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно
наказателно дело № 20241310200202 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
Образувано е по Жалба на Т. С. Т. от с. Г., общ. Р., обл. В., чрез адв. П. С.
от ВАК, против Наказателно постановление № 728/ 25.10.2024 г. на Директора
на РДГ – Берковица, с което на осн. чл. 257, ал.1, т. 2 ЗГ, му е наложена
„Глоба” в размер на 300 лв. – за нарушение на чл. 257, ал.1, т. 2 ЗГ, във вр. с
чл. 211, ал. 1 от същия закон.
В жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено
предвид изложените в същата съображения. Сочи се, че фактическата
обстановка не е установена правилно и не е отразена обективно в АУАН и НП.
В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя –
адв. П. С., поддържа жалбата и моли съда да отмени Наказателното
постановление. Пледира, че в хода на проведеното
административнонаказателно производство са допуснати съществени
процесуални нарушения. Като такива сочи, на първо място, че GPS
координатите, които са посочени като място на нарушението, са обективирани
за първи път в издаденото Наказателно постановление, и не се съдържат нито
1
в Констативния протокол, нито в съставения АУАН. По този начин
Наказателното постановление не съответства на съставения АУАН. На
следващо място, твърди, че неправилно са определени посочените за
нарушени законови разпоредби. Пълномощникът на жалбоподателя твърди, че
разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ, сочена за нарушена, не може да бъде
нарушена, тъй като съставлява санкционна такава. Другият законов текст,
посочен за нарушен – чл. 211, ал. 1 ЗГ пък представлява устройствена
разпоредба, същата не въвежда законово изискване, поради което и няма как
да бъде нарушена.
При тези съображения, се моли Наказателното постановление да бъде
отменено. Претендират се и разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Марян Димитров оспорват жалбата. Пледира, съдът да потвърди издаденото
Наказателно постановление, тъй като в хода на производството не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Доказано е извършването на
административно нарушение. В представени по делото Писмени бележки,
подробно излага доводите си.
По делото е допуснат и разпитан свидетеля на въззиваемата страна – Б.
И. С. – актосъставител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е
процесуално допустима. Същата е подадена от активно легитимирано лице –
наказаното ФЛ, в законния срок и пред компетентния съд.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съображенията на съда са следните :
От разпита на св. Б. И. С. – „горски инспектор“ към РДГ – Берковица –
актосъставител, се установи следната фактическа обстановка: На 15.08.2024 г.
при извършена проверка, служители на РДГ – Берковица констатирали, че
жалбоподателя Т. Т., като частен лесовъд, е издал превозен билет за
транспортиране на дървесина, извън границите на мястото, определено като
временен склад съгласно технологичния план. За горното бил съставен
Констативен протокол от 15.08.2024 г. На 14.09.2024 г. бил съставен втори
Констативен протокол, след което св. С. съставил на жалбоподателя Т., АУАН,
на база на Констативните протоколи. Установено било, че в превозния билет
2
издаден от жалбоподателя, са посочени GPS координати, които не
съответстват с координатите на временния склад по технологичния план,
което било установено чрез системата ГИС. Това разминаване първоначално
го установили служителите на РДГ – Берковица, а от своя страна свидетеля и
актосъставител също извършил проверка в системата ГИС и установил
несъответствието. Свидетелят заяви, че всеки превозен билет съдържа
уникален номер и няма как да бъде объркан.
За констатираното нарушение, св. Б. И. С., съставил на жалбоподателя
Т. С. Т., АУАН № 728/ 14.09.2024 г.
Въз основа на съставеният АУАН, е издадено Наказателно
постановление № 728/ 25.10.2024 г. на Директора на РДГ – Берковица.
От правна страна, съдът намира следното :
По делото не се оспорва обстоятелството, че жалбоподателя Т. С. Т. е
лесовъд, упражняващ частна лесовъдска практика.
Видно от представеният по делото превозен билет № 7540/ 00385/
12082024/ 114813 – 9А5FЕ8С, същия е издаден от жалбоподателя в качеството
му на частен лесовъд. GPS координатите на които е издаден превозния билет
са: LAT 43.46858333333333; LON 22.786868333333338.
От представените в съдебно заседание писмени доказателства – справки
от системата ГИС, се установява, че GPS координатите на временния склад,
съгласно технологичния план, са различни от тези, на които е издаден
превозния билет от страна на жалб. Т..
От разпита на свидетеля на въззиваемата страна безспорно се установи,
че при извършената проверка както от негова страна, така и от страна на
другите служители на РДГ – Берковица, е било установено това
несъответствие – че превозния билет е издаден извън границите на временния
склад отразен в технологичния план в землището на с. Долни лом, общ.
Чупрене, обл. Видин.
Съгласно разпоредбата на чл. 211, ал. 1 ЗГ, дървесината се транспортира
от временен склад, придружена с превозен билет. Съдът намира, че с
горецитираната разпоредба се въвежда императивно законово задължение – за
дървесината да има издаден превозен билет когато се транспортира от
временния склад. В тази връзка съдът не се солидаризира с оспорванията на
жалбоподателя, че разпоредбата на този текст е устройствена, има бланкетен
3
характер и не въвежда задължение. Нормата императивно въвежда изискване,
че при транспортиране на дървесината от временен склад, за нея следва да има
издаден превозен билет. Следователно, липсата на издаден такъв от мястото
определено за временен склад, съставлява административно нарушение.
Съдът, предвид изложеното от фактическа страна, намира, че е доказано
по безспорен начин реализирането на административно нарушение от страна
на жалбоподателя Т., в качеството му на лицензиран лесовъд.
Доказано е, че жалбоподателят е издал превозен билет на място,
различно от временния склад. Това се установи от събраните по делото
писмени доказателства – превозен билет, справки от системата ГИС,
технологичен план, както и от показанията на свидетеля на наказващия орган.
Всички тези доказателства обсъдени по отделно и в своята съвкупност, сочат
на нарушение на законовите разпоредби и реализиране на състав на
административно нарушение.
Съдът счита, че несъстоятелни са възраженията на защитата, направени
в смисъл, че GPS координатите, на които е издаден превозния билет не се
съдържат нито в констативните протоколи, нито в съставения АУАН.
Действително, в двата Констативни протокола от 15.08.2024 г. и от 14.09.2024
г., тези координати не са посочени. Но невярно е твърдението, че същите не се
съдържат в АУАН и за първи път са посочени в издаденото Наказателно
постановление.
Видно от съставения на жалбоподателя АУАН № 758 от 14.09.2024 г., в
реквизита „място, където е извършено нарушението“, процесните GPS
координати са посочени от актосъставителя и изцяло съвпадат с тези по
издаденото Наказателно постановление. Поради това, съдът намира, че по
никакъв начин не са нарушени правата на наказаното лице да узнае къде се
твърди, че е извършил административното нарушение. Фактът, че тези
координати не са вписани в двата Констативни протокола не нарушава по
никакъв начин процесуалните правила, още по – малко съставлява съществено
процесуално нарушение. Словесното и цифровото изражение на обвинението
в АУАН и НП изцяло си корелират и съвпадат по своето съдържание и това
законово изискване за съответствие е спазено. Поради това, съдът не
възприема доводите на процесуалния представител на жалбоподателя
направени в този контекст.
4
Съдът не възприема и довода, че неправилно е определена като
нарушена разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 2 ЗГ. Предвид изложените по – горе
мотиви, съдът приема, че се събраха безспорни доказателства, че
жалбоподателя е издал превозния билет в нарушение на законов нормативен
акт – в частност Закона за горите. Издаден е превозен билет извън мястото, на
което е следвало да бъде издаден, каквото изискване е въведено в чл. 211, ал. 1
ЗГ.
Поради това, съдът намира, че с действията си, жалбоподателят е
реализирал административно нарушение, тъй като е издал документ –
Превозен билет 7540/ 00385/ 12082024/ 114813 – 9А5FЕ8С, в нарушение на
чл. 211, ал. 1 от ЗГ.
При служебния контрол за законосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство производство, съдът приема, че
както в АУАН, така и в издаденото Наказателно постановление, нарушението е
описано в достатъчно конкретна степен, за да е наясно нарушителя в какво
нарушение е обвинен, че е извършил. Описани са всички обстоятелства, при
които е извършено нарушението. АУАН и Наказателното постановление
съдържат всички реквизити. Конкретизирани са времето, мястото и начина на
извършване на нарушението, подробно са описани обстоятелствата при които
е извършено.
АУАН и Наказателното постановление са издадени при изяснена
фактическа обстановка и при наличието на безспорни доказателства за
извършеното административно нарушение от жалбоподателя. Спазени са
законовите срокове при издаването им. Същите съдържат всички
задължителни реквизити, връчени са лично на наказаното лице.
В тази връзка съдът не споделя довода на процесуалния представител на
жалбоподателя, че при съставяне на АУАН и при издаване на Наказателното
постановление, са допуснати съществени процесуални нарушения.
Съдът намира, че правилно е определена и
административнонаказателната разпоредба, на основание на която от
жалбоподателя е ангажирана отговорност. Съгл. чл. 257, ал.1, т. 2 ЗГ, наказва
се с глоба от 300 до 5 000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание,
длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което:
съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на
5
подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански
планове и програми.
Правилно е определен вида на наказанието – „Глоба”, предвидено за
физическо лице – длъжностно лице. Законосъобразен е и размера му – 300 лв.
Размерът на наказанието е в минималният такъв, определен при съобразяване
с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН.
Предвид горните мотиви, съдът намира, че така обжалваното
Наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което и
следва да бъде потвърдено.
По разноските :
Разноски не са претендирани от въззиваемата страна, поради което и
съдът не присъжда такива в тяхна полза предвид изхода на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 728/ 25.10.2024 г. на
Директора на РДГ – Берковица, с което на Т. С. Т. от с. Г., общ. Р., обл. В., ул.
„Л.“ № ..., с ЕГН **********, му е наложено: наказание „Глоба” в размер на
300.00 лв. – на осн. чл. 257 ал.1, т. 2 ЗГ, за нарушение на чл. 257, ал.1, т. 2 ЗГ,
във вр. с чл. 211, ал. 1 от Закона за горите.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6