МОТИВИ към
Присъда № 104/23.07.2019г.,
постановена по НОХД № 1232/2019г. по описа на Плевенски районен съд, ХІV-ти
наказателен състав:
Плевенска районна прокуратура е внесла обвинителен акт против
подсъдимия Р.Т.А. *** с ЕГН: ********** за това,
че на неустановен ден в периода от 28.05.2017 г. до 04.08.2017 г. в гр. Плевен
намерил чужда движима вещ - мобилен телефон Асус, модел ZЕ551МL на стойност 330,00
лева и СИМ карта на Виваком на стойност 12,00 лева, или всичко на обща стойност
342,00 лева, собственост на Д.Л.К. *** и в продължение на една седмица не
съобщил за тях на собственика, на властта или на този, който ги е загубил -
престъпление по чл. 207, ал. 1 от НК.
До откриване на съдебното следствие по делото
не е предявен, респ. не е приет за съвместно разглеждане в настоящото
производство граждански иск.
Представителят на Р.
подържа повдигнатото срещу
подсъдимия обвинение. Взема становище, че същото е доказано по категоричен и несъмнен начин,
като моли съда при определяне на наказанието да съобрази обстоятелството, че съдебното производство пред настоящата
инстанция е проведено по реда на чл. 370 и сл. от НПК. Предлага на съда да
определи на подсъдимия А. наказание глоба в размер на 200,00 лева.
Назначеният служебен защитник на подсъдимия Р.Т.А. - адв. *от ПлАК пледира за постановяване на
осъдителна присъда по отношение на подзащитния му, като моли съда да прояви снизходителност и определи минимално наказание на
подзащитния му.
Подсъдимият реализира правата си, произтичащи от разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК. Същият
се призна за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, като призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти. Поддържа изразеното от назначения му служебен защитник становище. При
осигуреното му от съда право
на последна дума заявява, че съжалява за извършеното.
СЪДЪТ, като прецени събраните
по делото доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид
становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
От фактическа страна:
Подсъдимият Р.Т.А. - роден на *** ***, живее в същия
град, *, български гражданин, с основно образование, неженен, не работи,
осъждан, ЕГН: **********.
Свидетелят Д.К. притежавал мобилен телефонен апарат Асус, модел
2Е551МЕ, който ползвал със СИМ карта на мобилен оператор Виваком. На
28.05.2017г. свидетелят се разхождал в град Плевен. Спрял да си почине за
известно време на пейка в парк „Градската градина“. Провел разговор по мобилния
си телефон, след което го поставил в десния джоб на панталона. Малко по-късно
когато го потърсил, не го открил в джоба си.
Подсъдимият Р.А. на неустановен ден след 28.05.2017г. намерил мобилния
телефон марка „Асус“, който по - рано бил загубен от свидетеля Д.К.. Подсъдимият
взел мобилния телефон и го задържал в дома си, като не съобщил на собственика
или на властта за намерената вещ. На 04.08.2017г. го продал на свидетеля ** за
сумата от пет лева. Впоследствие, след като го ползвал, свидетелят *счупил
закупения от него мобилен телефон Асус, модел * и го изхвърлил.
На 12.06.2017г. свидетелят К. подал сигнал за липсата на вещта до РП -
Плевен. По случая била заведена преписка, извършена проверка и образувано
настоящето досъдебно производство.
В хода на разследването била назначена оценителна експертиза от
заключението на която е видно, че стойността на инкриминираните вещи към
момента на извършване на деянието е както следва - мобилен телефон Асус, модел *
на стойност 330,00 лв. и СИМ карта на Виваком на стойност 12,00 лв. или всички
вещи са на обща стойност 342,00 лева.
Била назначена и съдебно-психиатрична експертиза, от заключението на
която е видно, че при извършеното психиатрично обследване на обвиняемият не са
установени данни за умствена недоразвитост или психично разстройство в тесния
смисъл на думата. Към момента на извършване на деянието същият е могъл да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.
По доказателствата:
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказана,
след като прецени и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства,
а именно – протокол за разпит на свидетеля ***; протокол за разпит на свидетеля
Д.Л.К.; протокол за разпит на свидетеля ***; заключението на назначената съдебно-оценителна
експертиза; заключението на назначената
съдебно-психиатрична експертиза. Депозираното от подсъдимия
самопризнание в хода на съдебното следствие се подкрепя от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, изброени по-горе.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Настоящият съдебен състав счита,
че фактите, твърдяни от обвинението, са доказани по безспорен и категоричен
начин. Приетите от обвинението фактически положения се потвърждават от
събраните в хода на досъдебното производство и от събраните и проверени на
съдебно следствие доказателства.
При така изяснените фактически обстоятелства се установява, че с извършеното
деяние подсъдимият Р.Т.А. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по
престъпление по чл.207, ал. І от НК, а
именно: на неустановен ден в периода от 28.05.2017 г. до 04.08.2017 г. в гр.
Плевен намерил чужда движима вещ - мобилен телефон Асус, модел ZЕ551МL на стойност
330 лева и СИМ карта на Виваком на стойност 12 лева, или всичко на обща
стойност 342 лева, собственост на Д.Л.К. *** и в продължение на една седмица не
съобщил за тях на собственика, на властта или на този, който ги е загубил..
От субективна страна
подсъдимият е действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК
- съзнавал е обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е неговите
обществено-опасни последици и е искал тяхното настъпване.
Причини за извършване на деянието – незачитане
на установения в страната правов ред, стремеж за облагодетелстване по
неправомерен начин и липса на изградени трудови навици.
С оглед гореизложеното съдът призна подсъдимия Р.Т.А. *** с ЕГН: ********** за виновен
в това, че на неустановен ден в периода от 28.05.2017 г. до 04.08.2017 г. в гр.
Плевен намерил чужда движима вещ - мобилен телефон Асус, модел ZЕ551МL
на стойност 330 лева и СИМ карта на Виваком на стойност 12 лева, или всичко на
обща стойност 342 лева, собственост на Д.Л.К. *** и в продължение на една
седмица не съобщил за тях на собственика, на властта или на този, който ги е
загубил - престъпление по чл. 207, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.
207, ал. 1 от НК вр. чл. 54 от НК вр. чл. 58а ал. 5 го осъди на наказание
„глоба“ в размер на 200.00 (двеста) лева. При определяне размера на наложеното
наказание глоба, съдът съобрази установените от законодателя в санкционната
разпоредба на чл. 207, ал. І от НК параметри, а именно от 100,00 лева до 300,00
лева, сравнително невисоката степен на обществена опасност на деянието, доброто
процесуално поведение на подсъдимия и миналите му осъждания, които не са
оказали необходимия поправителен ефект, след което, че размер около средния, а
именно 200,00 лева се явява подходящ и ще способства за постигане целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
По направените разноски:
При този изход на
делото и на основание чл. 189, ал. ІІІ от НПК, съдът осъди подсъдимия Р.Т.А. да заплати
направените деловодни разноски в размер на 260.20 лева, които да се преведат по
сметка на ОД на МВР – Плевен.
Воден от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този
смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :