Решение по дело №74/2016 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 767
Дата: 19 май 2016 г. (в сила от 17 октомври 2017 г.)
Съдия: Зорница Димитрова Банкова
Дело: 20164430100074
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 януари 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Плевен,19.05.2016г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,  седми граждански състав, в открито съдебно заседание на  дванадесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА БАНКОВА

 

           При секретаря П.Ц., като разгледа докладваното от съдия Банкова гр.д.№74/2016г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

          Искове с правно основание чл.242, вр.чл.128, чл.215, ал.1от КТ, чл.74 от ЗЗД.

            Пред ПлРС е депозирана искова молба от  Т.Б.Т. против “Светина транс“ООД-Плевен, в която се твърди, че ищецът е работил при ответника по трудов договор№5/2015г. с основно месечно ТВ-450лв. и ДТВ-12 процента.Твърди се, че ищецът е бил командирован на 06.11.2015г., съгласно служебна бележка№1/06.11.2015г. за извършване на международен превоз за срок от пет месеца в Германия, Франция, Белгия, Холандия и Дания.Твърди се, че командировката е продължила до 21.12.2015г., когато се е завърнал със служебен транспорт.Твърди се, че  му се дължат командировъчни пари, съгласно чл.31, ал.1 вр. с Приложение №3 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина в размер на 27 евро или за периода 06.11.2015г.-21.12.2015г.- 1215 евро.Твърди се, че не му е платено ТВ за м. ноември - декември 2015г. или общо 1008лв. Въз основа на изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати дължимите суми, посочени по-горе, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на ИМ до окончателното изплащане на сумите.

          Ответникът по първоначалната ИМ е депозирал отговор по чл.131 от ГПК, като е оспорил предявения иск за ТВ, че е наложен запор върху ТВ на ищеца.Взел е становище, че представяния от ищеца ТД е недействителен и че е  налице друг ТД.Предявен е насрещен иск за сумата 3000евро, представляваща заплатена от работодателя, наложена на работника, глоба и е направено възражение за прихващане с дължимите суми.

          Ответникът по насрещния иск е оспорил същия.

Съдът, като съобрази становището на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Спорен по делото са въпросите: има ли валиден ТД, дължат ли се претендираните суми като ТВ и командировъчни и в какъв размер, платена ли е глобата от работодателя, за  извършено нарушение от работника.

По делото са представени два трудови договора-заверени ксерокопия: ТД№5/06.11.2015г., приложен от ищеца с ИМ  и ТД№32/05.11.2015г., приложен от  ответника.

Представеният ТД №5 от ищеца, е  оспорен , относно неговата автентичност и е открито производство по оспорване по чл.193 от ГПК.Задължен е бил ищецът да представи оригинала на същия . В с.з. от 12.05.2016г. ищеца , е представил оригинала на ТД№5 и е отговорил по чл.176 от ГПК, че тъй като е бил в чужбина  и договора му е бил изпратен по факса, то подписа за работодател и работник, са негови.Оспорена е била и служебна бележка №1/06.11.2016г., представена от ищеца, като е бил задължен с определение от  05.04.2016г., да представи оригинала на същата.Ищецът не е представил  оригинала й, поради и което съдът приема, че същата следва да се изключи от доказателствения материал, съгласно чл.183 от ГПК.

Поради оспорване на ТД№32/05.11.2015г.,  е представен оригинала на същия, като е установено, по безспорен начин, че не е подписан от работника.Същият договор е изпратен в НАП по електронен път и въз основа на него е начислявано ТВ във ведомостта при ответника.

Предвид на изложеното, съдът счита следното от правна страна:

Съгласно чл.62 от КТ ,  трудовият договор, се сключва в писмена форма, която е форма за действителност. След като и в двата ТД-а, не са подписани от двете страни, то същите поради , поради противоречие със закона -липса на основен реквизит, се явяват недействителни. Липсата на ТД не може да бъде заместена от други документи- вписване в трудова книжка, издадено уведомление по чл.62, ал.4 от КТ до НАП, ведомост за заплата и т.н./ Решение по чл.290 от ГПК №612/22.03.2011г. по гр.д.№1024/09г. на ВКС/.Обявяването на недействителността на трудов договор е трудов спор и се разглежда от съда.То може да стане в самостоятелен исков трудов спор, може и инцидентно да бъзе повдигнат въпроса, включително и чрез възражение в рамките на висящ исков процес за незаконно уволнение, за трудово възнаграждение, обезщетения и т.н.Освен това, съдът е длъжен да обяви недействителността на трудовия договор и служебно, когато я констатира в рамките на разглеждана от него правен спор, даже и без да е сезиран с искане за това от страните. Предвид изложеното, съдът приема, че и двата ТД- №5/06.11.2015г. и №32/05.11.2015г., следва да бъдат обявени за недействителни, поради противоречие със закона.

Съгласно разпоредбата на чл.75 от КТ, когато трудовия договор бъде обявен за недействителен и работника и служителят е действал добросъвестно при сключването му, отношенията между страните се уреждат ,като при действителен трудов договор до момента на обявяването му за недействителен.

При това положение, съдът приема, че на ищеца му се дължи ТВ за процесния период.Не е спорно, че ищецът е бил изпратен от ответника в командировка, считано от 06.11.23011г. за превоз на товар от Германия до Франция. Съгласно чл.244 от КТ  е предвидено, че МС определя МРЗ. Правното значение на това е, че не може да бъде уговаряна по сума  по – малка от МРЗ.Такива уговорки биха били недействителни и по право се заместват с размер на МРЗ за страната, която за процесния период е 380лв.Ответникът е представил доказателства, с които е заявил,че  основното ТВ е 431лв.В тази връзка е и заключението на ВЛ, като същото е посочило, че чистата сума за получаване , след приспадане на удръжките е общо 574,41лв. за периода ноември – декември 2015г.При това положение ,съдът приема, че следва да се уважи в този размер, а за разликата до претендираните 1008лв., се отхвърли като неоснователен и недоказан.

По делото е изслушана ССЕ, от заключението по която се установява следното: за процесният период 06.11.2015г.-20.12.2015г.,  са в размер на 2376,33лв./ по 27 евро на ден , съгласно НСКСЧ/, което се равнява на 1215евро. Не е спорно , че са начислени във ведомостта и се дължат.Предвид изложеното ,следва да се уважи предявения иск.

По отношение на насрещния иск по чл.74 от ЗЗД/ правната квалификация, съобразно практика на ПОС по гр.д.№185/2014г./, съдът приема, че същият е основателен.Не е спорно, а и се установява от представените доказателства по делото, че по време на изпълнение на трудовите  задължения, в чужбина на шофьора,  му е съставен акт за установяване на административно нарушение, за който той е съобщил на работодателя същия ден по телефона.Не е спорно, че съгласно законодателството на Република Франция при нарушение на закона за движение по пътищата, камиона и товара не могат да продължат и се задържат от органите на реда, докато не се плати наложената глоба.Видно от  ДОСТАВКА ФАКТУРА № *********/ 09.11.2015г. подписана от ищеца, е че е удостоверил ,че се е запознал със съдържанието на товара , а именно че превозва опасни товари и трябва да се съобразява със движението си по пътищата, които са разрешени за превоз на такива товари в чужбина.В с.з. представителя на работодателя е посочил , автомобилите се маркират отпред и отзад от фирмата изпращач, в случая от немската фирма.

         Ищецът по насрещния иск е посочил, че глобата е била платена от дъщерна на  НОРДИК ТРАКИНГ АД ДАНИЯ, фирма със седалище във Франция - ТРАНОПОРТС KAPJICEH ПАРИЖ ФРАНЦИЯ , които са  платили глобата на място, и работодателят е бил уведомен, че същата ще  бъде удържана и прихваната при изплащане на дължимото възнаграждение за извършения от Светина Транс“ООД,  превоз.Видно от доказателство на л.29, е че глобата е платена. Представено е  платежното нареждане, от което е видно, че сумата от 3000евро, по фактура №1052706 е удържана от дължимото към „Светина транс ООД плащане по фактури №88,92,94,97,98,99 и  е изплатен остатъка след направеното прихващане.В тази връзка е и заключението на ВЛ.

            Съгласно чл.74 от ЗЗД ищецът е встъпил в правата на удовлетворения кредитор за пълния размер на платеното лично задължение на ответника по насрещния иск.Установени са предпоставките на чл.74 от ЗЗД- извършено от работника  нарушение, което е лично, наложена му е глоба от френските власти и задължението е изплатено косвено чрез трето лице. С оглед на изложеното, искът с правно основание чл.74 от ЗЗД за сумата 3000 евро или5867,40лв./ левовата равностойност/, се явява основателен доказан и следва да се уважи.

      По делото е направено възражение за прихващане на дължимите  между страните суми. Съдът счита, че са налице условията само по отношение на  дължимите командировъчни- 2376,33лв. с заплатената сума от работодателя , вместо работника глоба 5867,40лв., но не и с ТВ, предвид разпоредбата на чл.272 от КТ. При това положение следва работника да бъде осъден да заплати на работодателя  сумата 3491,07лв., като за разликата до претендираните 5867,40лв., се отхвърли иска като погасен чрез прихващане със сумата 2376,33лв., дължими командировъчни за периода 06.11.2015г.-20.12.2015г.

Останалите доказателства и възражения ,съдът не следва да обсъжда, като неотносими към спора.

Следва, на основание чл.78, ал.3  от ГПК,  ищецът да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 1319,74лв- разноски по делото, по компенсация.Неоснователно е възражението за редукция, с оглед защитавания материален интерес по три иска и правната сложност на делото. На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на ПлРС д. т. върху уважените искове размер на  205,05лв. и разноски  120лв. за ВЛ.

             Следва на основание чл.242, ал.1 от ГПК да се допусне предварително изпълнение на решението в частта на присъденото трудово възнаграждение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА на осн.чл.74 от КТ за НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ: трудов договор№5/06.11.2015г. и  трудов договор№32/05.11.2015г., сключени между Т.Б.Т., ЕГН********** и „Светина транс“ООД, със седалище и адрес на управление ***, поради противоречие със закона.

ОСЪЖДА на основание чл. 242 от КТ във вр. с. чл.128 от КТ„Светина транс“ООД, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ  на Т.Б.Т., ЕГН**********, сумата общо в размер 574,41лв,, представляваща неизплатено трудово възнаграждение /чиста сума за получаване/ за периода ноември- декември 2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ-06.01.2016г.  до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираните 1008лв., ОТХВЪРЛЯ предявеният иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 Постановява на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението, в частта за присъденото трудово възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл. 74 от  ЗЗД, Т.Б.Т., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ  на Светина транс“ООД, със седалище и адрес на управление ***, сумата 3491,07лв., представляваща , заплатена от „Светина транс“ООД, със седалище и адрес на управление *** на трето лице, глоба за извършено от Т.Б.Т., ЕГН**********, нарушение на правилата за движение на територията на Република Франция, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ-10.02.2016г., като за разликата до претендираните 5867,40лв., ОТХВЪРЛЯ предявения иск като ПОГАСЕН ЧРЕЗ СЪДЕБНО ПРИХВАЩАНЕ със сумата 2376,33лв. съставляваща  дължимо обезщетение  па чл.215 от КТ за командировка в чужбина, за периода 06.11.2015г.-20.12.2015г.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 Т.Б.Т., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ  на „Светина транс“ООД, със седалище и адрес на управление ***, сумата от  1319,74лв. - разноски по делото, по компенсация.

 ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК„Светина транс“ООД, със седалище и адрес на управление ***,  ДА ЗАПЛАТИ  по сметка на Плевенски районен съд държавна такса в размер на 205,05лв. и разноски  120лв. за ВЛ.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщението пред ПлОС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: