Определение по дело №291/2019 на Окръжен съд - Ловеч

О  П  Р  Е  Д  Е  Л   Е   Н  И   Е

 

№

 

гр. ЛОВЕЧ, 07.06.2019 г.

 

Окръжен съд-Ловеч, граждански състав, в закрито заседание на седми юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА МИТЕВА

                           ЧЛЕНОВЕ:  ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                 КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.съдия

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Гюрчев в.ч.гр.д. № 291 по описа за 2019 г. на Окръжен съд - Ловеч, и за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Инвестбанк“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „България“ № 85, представлявано от З.Р. и Весела Колева – Джиджева-изпълнителни директори, депозирана чрез процесуалния представител на дружеството юрисконсулт И.К., срещу Разпореждане № 1362 от 05.04.2019 г. на Районен съд – Ловеч, постановено по ч.гр.д. № 700 по описа на съда за 2019 г., с което първоинстанционният съд оставил без уважение Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в частта относно претендираните вземания за такси за обслужване на разплащателна сметка, такси за връчване на нотариална покана и такси за налагане на изпълнителни запори. В частната жалба са направени оплаквания, че съдът неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, като счита, че същата не изключва възможността от кредитополучателя да се претендират разходи и разноски, които са резултат от негово виновно неизпълнение. Сочи, че вземанията са начислени на база сключения между страните договор, във връзка с което последният е бил представен, както и извлечение от счетоводните книги.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок-разпореждането е получено от заявителя на 22.04.2019 г., а жалбата е подадена на 30.04.2019 г. /видно от п. кл., намиращо се на л. 14 от делото/, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване, доколкото с нея е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до пълния размер на претендираните вземания (чл. 413, ал. 2 от ГПК).

Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д. № 700/2019 г. по описа на Районен съд – Ловеч, намира за установено следното:

Със заявление за издаване на заповед за изпълние по чл. 410 от ГПК, по което е образувано производството пред първоинстанционния съд, заявителят „Инвестбанк“ АД е претендирал, че М.Т.Г.-длъжник, и Красимира Стефанова Василева-солидарен длъжник, Митко Петев Митев-поръчител и М.Т.Г., наследник на Тони Георгиев Иванов-поръчител, дължат заплащане на следните суми: 7850,26 лв., представляваща главница; 886,50 лв. - договорна лихва за времето от 13.09.2017 г. до 23.10.2018 г.; 985,27 лв. – лихва за забва върху просрочената главница за времето от 13.09.2018 г. до 03.04.2018 г.; 96 лв. – такса за връчване на нотариална покана; 49,07 лв. – такса за обслужване на разплащатаелна сметка; 90 лв. – такса за налагане на изпълнителни запори и законна лихва от завеждане на заявлението до изплащане на вземането.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията прозитичат от Договор за потребителски кредит с № 8165-29/13.05.2016 г., сключен между заявителя в качеството му на кредитор и М.Г. в качеството на кредитополучател и Красимира Василева в качестовото й на солидарен длъжник. Твърди се, че по силата на договора на 17.05.2016 г. Г. усвоила кредит в размер на 10 000 лв. Вземането било обезпечено с Договор за поръчителство, сключен на 13.05.2016 г. между заявителя и Митко Петев Митев и Тони Георгиев Иванов – починал и наследен от М.Т.Г.. Съгласно чл. 11 от Договора кредитополучателят се задължил да изплати на банката главницата, лихви, такси, неустойки, ведно с всички разноски с краен срок на погасяване на кредита 13.05.2021 г. Кредитът не бил обслужван редовно, като считано от 13.10.2017 г. били налице 18 просрочени вноски, поради което на 24.10.2018 г. същият бил обявен за предсрочно изискуем, във връзка с което на длъжниците и поръчителните били изпратени покани – на 17.10.2018 г., получена лично от М.Г., и на 24.10.2018 г., връчена при отказ на Красимира Василева.

Към заявлението са приложени – извлечение от счетоводната книга, Договор за потребителски кредит с № 8165-29/13.05.2016 г. и Общи условия на „Инвестбанк“ АД, покани за доброволно изпълнение.

С Разпореждане № 1362 от 05.04.2019 г. районният съд е уважил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 3982/04.04.2019 г. на „Инвестбанк“ АД за следните суми: 7850,26 лв., представляваща главница; 886,50 лв. - договорна лихва за времето от 13.09.2017 г. до 23.10.2018 г.; 985,27 лв. – лихва за забва върху просрочената главница за времето от 13.09.2018 г. до 03.04.2018 г.; и присъдил съдебо-деловодни разноски в размер на 340,90 лв., като по отношение на сумите в размер 96 лв. – такса за връчване на нотариална покана; 49,07 лв. – такса за обслужване на разплащатаелна сметка; и 90 лв. – такса за налагане на изпълнителни запори, го оставил без уважение.

В мотивите си районният съд приел, че клаузите, на база които са начислени претендираните пред настоящата инстанция суми са нищожни поради противоречие със закона.

Въззивната инстанция счита, че районният съд правилно е приел, че с оглед качеството на заемателя е налице договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, като спрямо договорът за паричен заем, във връзка с който е възникнало процесното вземане, обект на заповедта за изпълнение, е приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/. Действително в чл. 33, ал. 1 от ЗПК е предвидено, че при забава на кредитополучателя-потребител кредиторът има право единствено на лихва за времето на забавата. В същия момент в чл. 19, ал. 3, т. 1 и 3 е предвидено, че в ГПР не се включват разходите по събиране на дълга от неизправен длъжник, каквито безспорно са таксите за нотариални покани за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и разходите за поддръжка на разплащателна сметка. От представените към заявлението доказателства – покани и извлечение от счетоводните сметки, се установява, че претендираните разходи са реално направени, поради което и дължими на общо основание – чл. 78 от ЗЗД. По отношение на таксата за поддръжка на разплащателна сметка, от представения договор е видно, че страните са се договорили кредитополучателят да заплаща разходите за откриване и обслужване на банкова сметка. ***. 10а, ал. 1 от ЗПК е предвидена възможност за кредитора да събира от кредитополучателя такси и комисионни за допълнителни услуги, каквато безспорно е и претендираната такса, поради което следва да бъде уважена.

Що се отнася до претенцията за такси за налагане на изпълнителни запори, същата правилно е оставена без уважение. В заявлението не е посочено на какво основание са наложени запорите. Предвидената в Тарифата такса е неотносима към процесния случай, доколкото такава такса следва да се начисли като разход за наложен изпълнителен запор, а не е предоставено доказателство за налично обезпечително и/или изпълнително производство, по което е направен подобен разход.

По изложените съображения съдът счита, че следва да отмени разпореждането в частта, с която е отхвърлено заявлението по отношение на сумите 96 лв. – такса за връчване на нотариална покана, и 49,07 лв. – такса за обслужване на разплащатаелна сметка, като за посочените суми се издаде заповед за изпълнение, а в останалата част разпореждането следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

                          

ОТМЕНЯ Разпореждане № 1362 от 05.04.2019 г. на Районен съд – Ловеч, постановено по ч.гр.д. № 700 по описа на съда за 2019 г., в обжалваната част, с което е отхвърлено заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до размера на сумата от по отношение на сумите 96 лв. – такса за връчване на нотариална покана, и 49,07 лв. – такса за обслужване на разплащатаелна сметка, като вместо него постановява:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение в полза на „Инвестбанк“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „България“ № 85, представлявано от З.Р. и Весела Колева – Джиджева-изпълнителни директори против М.Т.Г., с ЕГН: **********-длъжник, Красимира Стефанова Василева, с ЕГН: **********-солидарен длъжник, Митко Петев Митев, с ЕГН: **********-поръчител, и М.Т.Г., с ЕГН: **********-наследник на починалия Тони Георгиев Иванов-поръчител, за следните суми:  96 лв. – такса за връчване на нотариална покана, и 49,07 лв. – такса за обслужване на разплащатаелна сметка

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1362 от 05.04.2019 г. на Районен съд – Ловеч, постановено по ч.гр.д. № 700 по описа на съда за 2019 г., в останалата част.

ВРЪЩА делото на РС-Ловеч за издаване на заповедта за изпълнение.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

                                                                                                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………           ЧЛЕНОВЕ: 1………………………….

                                                                                                                        

                                                                                                                           2…………………………..