Определение по дело №240/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 3017
Дата: 19 декември 2023 г.
Съдия: Дичо Иванов Дичев
Дело: 20237180700240
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 януари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3017

гр. Пловдив, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - Пловдив  в закрито заседание на деветнадесети декември,  две хиляди двадесет и трета година,  в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

 

като разгледа административно дело № 240 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.248 от ГПК  - по направено искане за изменение на Решение № 2177/ 30.11.2023 г. по адм.д. № 240/ 2023 г. по  описа на Административен съд – Пловдив  в частта му за разноските, като се иска да бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение в размер на още 1000 лв. към вече присъденото от 1000 лв. или общо 2000 лв.

Другата страна  възразява на искането.  

Искането за изменение на съдебното решение в частта му за разноските е процесуално допустимо, но е неоснователно.  

Възнаграждението по чл.38 от ЗА се определя от съда – така в ал.2 на посочената разпоредба, а не в ДПЗС или списък на разноските, представени от адвоката, осъществяващ безплатно процесуално представителство. Цитираната в искането по чл.248 от ГПК съдебна практика не се споделя от настоящия състав на съда, тъй като същата не почива на никаква законова опора, а се основава на чл.78 от ГПК, който е абсолютно неприложим за случая, което ясно личи от ал.5 на цитираната разпоредба и използваната фраза „Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно…“, а в случая такова заплащане липсва.

Освен това съдът в съответствие с дадената му възможност по чл.38, ал.2 от ЗА е преценил, че съобразно фактическата и правна сложност на конкретното дело, съответно извършената работа от адвоката, е достатъчно присъждане на възнаграждение в посочения размер, който е двукратно по-висок от минимума по чл.19 от НМРАВ.

Най-накрая – изложеното по отношение претендираните 1000 лв. /4х250 лв./ за проведени заседания по смисъла на чл.7, ал.9 от НМРАВ  също не се споделя от настоящия състав на съда, тъй като делото на практика е приключило в две съдебни заседания – 1 СЗ - когато е даден ход и е назначена експертиза и 2 СЗ  - когато е изслушано заключението на вещото лице и е даден ход по същество, а в останалите заседания делото само е отлагано поради откази на вещи лица да изготвят заключение, т.е. на практика заседания не са провеждани.

При липсата на основание за изменение на Решение № 1829/ 25.10.2023 г. по адм.д. № 1754/ 2023 г. по  описа на Административен съд – Пловдив  в частта му за разноските,  искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

 Мотивиран от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

  ОТХВЪРЛЯ искането за изменение на Решение № 2177/ 30.11.2023 г. по адм.д. № 240/ 2023 г. по  описа на Административен съд – Пловдив  в частта му за разноските.

          Определението подлежи на обжалване пред ВАС в  14–дневен срок от съобщаването му.

 

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ :