№ 134
гр. В., 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П.Т.П.
при участието на секретаря М.И.В.
като разгледа докладваното от П.Т.П. Административно наказателно дело №
20251320200421 по описа за 2025 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Административно-наказателното производство по делото е с правно
основание по чл.59, ал.1 и сл.от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба, подадена от А. В. Ж. с ЕГН ********** с
постоянен адрес гр.С., ж.к.“Х.С.“, № 35, вх.Б, ет.8, ап.44, срещу Наказателно
постановление № 05-2400234 от 21.02.2025г., издадено от Директора на
Дирекция ”Инспекция по труда” - гр.В., с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000лв. /хиляда лева/, на
основание чл.416, ал.5 във вр.с чл.413, ал.2 от КТ, за извършено
административно нарушение на чл.26, т.10, б.А от Наредба № 2/22.03.2004г.
МИЗБУТИСМР.
Жалбоподателят, чрез своя процесуален представител в съдебно
заседание оспорва наказателното постановление, поддържа жалбата си и моли
да бъде уважена тя, като основателна и да бъде отменено атакуваното с нея
наказателно постановление, като незаконосъобразно и необосновано.
Ответната по жалбата страна - административно-наказващият, орган
чрез своя представител в съдебното заседание оспорва жалбата, поддържа
атакуваното с нея наказателно постановление и моли същото да бъде
1
потвърдено, като законосъобразно и обосновано, а жалбата да бъде оставена
без уважение, като неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
всяко едно от тях по отделно и всички общо в тяхната съвкупност, съдът прие
за установено следното от фактическа страна:
На 20.12.2024г. в Д „ИТ“ – гр.В. е съставен АУАН срещу жалбоподателя
за това, че на 06.11.2024г. при извършена проверка по документи по повод
възникнала трудова злополука на 27.08.2024г. с лицето Н.К.Б. с ЕГН
**********, при която пострадалото лице работейки около сондажна машина
при опита си да се качи вдясно на машината с цел откачане на тейлъра от
обсадната тръба се подхлъзва, падайки се хваща за движещите се въжета на
сондажната машина, вследствие на което същите откъсват четири пръста от
лявата ръка на лицето. От представените писмени сведения от 04.11.2024г.,
27.08.2024г. и 28.08.2024г. контролните органи считат за констатирано
изложеното и възприемат горното, като уличават жалбоподателя в това, че е
допуснал на 27.08.2024г. лицето М.Г.Р. да работи като машинист със
строителна машина самоходно оборудване сондажна машина, при която
машиниста няма достатъчно видимост без към него да е определил сигналист.
Впоследствие е издадено атакуваното и оспорвано с процесната жалба
наказателно постановление. Не е извършвана проверка на място от органите
на Д „ИТ“ на възникналата трудова злополука. Не са приложени трудови
договори, длъжностни характеристики или други, според които да се направи
заключение за трудовоправните взаимоотношения между отделните
физически лица и въпросното дружество, като работодател. Нито за това
какви са правата, задълженията и служебните правомощия на сочените лица,
или тяхната професионална компетентност. Предимно за Ж. – твърдение
останало голословно – длъжностно лице, технически ръководител във
дружеството работодател. Липсва анализ на субективната страна, а именно
допустителството, такова каквото се твърди – с какви свои действия или
бездействия привлеченото към административнонаказателна отговорност
лице е обективирало своето субективно отношение, в какво се изразява
неговият евентуален умисъл, предвиждане и цел към настъпване на опасни
последици, както за отделни лица, така и за обществените отношения.
Установеното от съда и тази фактическа обстановка се доказа по
2
категоричен и безспорен начин от писмените доказателства:
административно-наказателната преписка, акта за установяване на
административно нарушение, протокол за извършена проверка, писмени
сведения и обяснения, както и от гласните доказателства: свидетелските
показания на свидетеля-актосъставител Ц. и свидетелят Р.. Между тези
доказателства няма противоречия, те се допълват взаимно и си кореспондират
относно това, което е прието от съда за безспорно установено и категорично
доказано. В.ският районен съд дава вяра на тези доказателства и ги кредитира.
От така установеното от обективна страна съдът прави извода, че
жалбоподателят не следва да носи административно-наказателната
отговорност, такава каквато е определена от административно-наказващият
орган. Последният неправилно е наложил същата. Ж. не е консумирал състава
на твърдяното административно нарушение, както от обективна, така и от
субективна страна. Твърдяното с НП от АНО не се доказва по несъмнен и
безусловен начин. Със защитната си теза жалбоподателят в достатъчно
необходима степен оборва твърдяното от административно-наказващия орган,
който пък от своя страна не представя достатъчно убедителни и категорични
доказателства, за да защити твърденията си, а следва да се има предвид, че
именно негова е тежестта за доказване в такъв процес. Административно-
наказателна отговорност може да се носи от дадено лице единствено и само
при безспорно установени и доказани нарушения. От друга страна формално
и не мотивирано, с бланкетен и голословен израз в НП е пренебрегнат
всякакъв обосноваващ коментар относно обстоятелството и на базата на какво
е преценено, че нарушението е резултат от поведението на Ж. – технически
ръководител , длъжностно лице в дружеството работодател. Какви са
конкретно неговите действия от обективна страна, които да обуславят и
субективния елемент на деянието – евентуален умисъл, от субективна страна
лицето да съзнава обществено опасния характер на деянието, да предвижда
неговите обществено опасни последици и допуска тяхното настъпване. На ред
с това в настоящото производство са допуснати и съществени процесуални
нарушения. Нарушени са изискванията на чл.42, т.4 и на чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН. Липсва в АУАН и НП пълно описание на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено.
От така изложените съображения до тук съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно
3
и необосновано, а жалбата следва да бъде уважена, като основателна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 05-2400234 от 21.02.2025г. на
Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” - гр.В., с което на А. В. Ж., с
ЕГН **********, с адрес Област С. /столица/, общ.С., гр.С., район И.,
п.к.1528, ж.к.Гара И., ул.“5004“, № 5, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1000лв./хиляда лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред В.ския административен съд с
касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните
по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4