Определение по дело №389/2020 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 юли 2020 г.
Съдия: Галина Иванова Вълчанова
Дело: 20202300500389
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 юли 2020 г.

Съдържание на акта

                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 

 

                                           17.07.2020 г.       гр.Ямбол

 

   Ямболският окръжен съд,……..втори въззивен граждански състав

   На…седемнадесети…юли…………...две хиляди и двадесета година

   в закрито заседание в следния състав:

                                                    Председател: Красимира Тагарева

                                                           Членове: Николай Иванов

                                                                           Галина Вълчанова

 секретар                                              

 като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова

 възз.гр.д. № 389 по описа на 2020 г.,

 за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр.София против решение № 229/2.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 3116/2019 г. по описа на ЯРС, с което съдът:

ОТХВЪРЛЯ исковете на „Мелон България“ ЕАД, с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 100, ет. 3, представлявано от изпълнителните директори Н.К.П. и П.В., чрез пълномощник – юриск. С. Д. за осъждането на А.М.А. с ЕГН: **********,***, да заплати на „Мелон България“ ЕАД, сумата от 1766.20 лв., от която : 1000 лв. - просрочена главница, 426.67 лв. – договорна лихва по чл. 8 от Договора за кредит, дължима за периода от 05.09.2016г. до 11.04.2019г., 267.20 лв. –  наказателна лихва по чл. 9 от Договора за кредит, дължима за периода от 05.09.2016г. до 11.04.2019г., сумата от 33.33 лв. – изчислена законна лихва за периода от 11.04.2019г. (датата на изискуемост на вземането) до 05.09.2019г. ( датата на входиране на исковата молба), както и сумата от 39 лв. – дължими такси за обслужване на кредита, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното и издължаване.

Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск като бъде осъден въззиваемия да заплати претендираните пред районния съд суми, както и направените пред двете инстанции разноски.

Счита се, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, тъй като не са налице правни и фактически основания за отхвърляне на иска. Първоинстанционният съд е направил неправилен извод за това, че след прехвърляне на вземането по цесия и придобиването му по този начин от въззивника, същият няма правомощията да обяви договора от придобитото вземане за предсрочно изискуем. Исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора за предсрочна изискуемост на договора и с връчване на преписа от исковата молба предсрочната изискуемост се обявява на ответника. Обявяването на предсрочната изискуемост по този начин следва да се зачете от съда на основание чл.235 от ГПК. Налице е съдебна практика, по която се допуска уведомлението за предсрочна изискуемост да изхожда от цесионер. Неправилни са изводите на съда и за това, че спрямо разпоредбата на чл.20а ал.2 от ЗЗД въззивникът е изменил договора, тъй като предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип на чл.20а ал.2 от ЗЗД настъпва само с волеизявлението на една от страните. Върху новия кредитор след цесията са преминали всички права, които старият кредитор е имал по отношение на длъжника във връзка със съществуващото към момента на сключване на цесията вземане към длъжника, включително и да обяви кредита за предсрочно изискуем при наличие на предпоставките за това. Така преминалото право да обяви кредита за предсрочно изискуем е упражнено надлежно от цесионера.

В законоустановения срок ответникът по делото А.М.А. чрез особения си представител адв.Б.Ч. от ЯАК е депозирал отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде оставено в сила. Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства. Не са представени доказателства правото за обявяване на предсрочна изискуемост да е делегирано  или прехвърлено с договора за цесия на ищеца, поради което районният съд е постановил правилно решението си за отхвърляне на иска.

Страните по делото не са направили доказателствени искания.

В изпълнение на задълженията си по чл.267 от ГПК, въззивният съд в закрито заседание извърши проверка на допустимостта на жалбата при съответното прилагане на чл.262 от ГПК и я намира за допустима като подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалване. Както се посочи по-горе страните не са поискали събиране на доказателства, поради което такова произнасяне от страна на съда не е необходимо, а делото следва единствено да се насрочи и да се призоват страните.

Тъй като въззиваемия се представлява от особен представител, въззивникът следва да бъде задължен да заплати адвокатско възнаграждение на същия за настоящата инстанция в размер 245,97 лв. и да представи доказателства за това.

На основание изложеното и на основание чл.267 от ГПК, ЯОС

 

                                              ОПРЕДЕЛИ:

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 15.09.2020 г. от 10.30 ч., да се призоват страните.

ЗАДЪЛЖАВА „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр.София в 5 дневен срок от съобщението да внесе сумата 245,97 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за особения представител на въззивника в настоящата инстанция и представи доказателства за това.

Съобщава на страните доклада по делото, съобразно изложеното в обстоятелствената част на настоящото определение.

Приканва страните към спогодба.

Препис от отговора на въззиваемата страна да се връчи на въззивника.

Препис от определението да се връчи на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.