№ 5044
гр. Варна, 05.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на пети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. А.
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. А. Въззивно гражданско дело №
20253100501094 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик със съдебен адрес и адрес:
гр.София, ж.к.“Гео Милев“, ул.“Александър Жендов“ № 6, етаж 5, чрез адв.З. Ц., против
Решение №364/03.02.2025г., поправено с Решение №3081 от 15.08.2025г, двете постановени
по гр.д.№14752/2023г. на PC Варна, в частта, с която са отхвърлени предявените от
жалбоподателя искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК и чл.79, ал.1 от
ЗЗД, за приемане на установено, че М. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.В., ж.к.“Вл.В.“,
бл.***, вх.*, ет.*, ап.***, със съдебен адрес: гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ №44, ет.4,
офис 6, чрез адв.П. Н., дължи сумата 90.03лв., съставляваща част от дължима неустойка
поради предсрочно прекратяване на Приложение към Договор за мобилни услуги
№******** от 14.10.2019г. за мобилен номер ***********, представляваща разлика между
стандартната цена на HUAWEI Р Smart Z 64GB Dual Sapphire Blue без отстъпка, съгласно
последно актуалната ценова листа към 14.10.2019г. и дължимата обща преференциална цена
по Договор за лизинг от 14.10.2019г., съответстваща на оставащия срок от договора за
мобилни услуги, както и сумата от 195.22лв., съставляваща дължима част от неустойка
поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги №********* от 31.10.2020г.
за мобилен номер **************, представляваща разлика между стандартната цена на LG
K41S 32GB Dual Titan без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към
31.10.2020г. и дължимата обща преференциална цена по Договор за лизинг от 31.10.2020г.,
съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги, за които вземания е
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение №4128/13.07.2023г. по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д.№8967/2023г. на РС Варна.
1
В жалбата се излага, че решението на РС Варна е неправилно и незаконосъобразно,
като се оспорват изводите на съда, че е налице неравноправност по смисъла на чл.143, ал.2,
т.5 от ЗЗП на клаузата за неустойка, относно предоставена отстъпка от цената на
предоставено на лизинг устройството за срока на договора. Сочи се, че размерът и
основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги за номер ************** преди 31.10.2022г. и за номер
*********** преди 14.10.2021г. по инициатива на потребителя, поради смяна на доставчика
на мобилни услуги и пренасяне на мобилните номера в мрежата на друг мобилен оператор,
са уредени от страните в изрични клаузи с идентично съдържание от съответните договори,
а именно в т.11. Сочи се, че въпросните клаузи предвиждат, при сбъдване на предвидените в
тях условия, задължение за плащане на неустойка, като един от компонентите й се определя
на база част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства на
лизинг, представляваща разликата между стандартната цена без отстъпка на устройството и
преференциалната цена при сключване на договора, съответстваща на оставащия срок до
края на договора за мобилни услуги. Твърди се, че с договора за мобилни услуги и
допълнителното споразумение към него, страните са посочили цената, срещу която
съответното устройство се предоставя за ползване на потребителя, също така и цената на
устройството без отстъпка, както и размера на отстъпката за целия срок на ползване на
услугата. Поддържа се, че търговецът е предоставил устройството на преференциална цена
при условие за ползване на абонамента за пълния срок на договора, като са уговорени
неустоечни клаузи за дължимост на вземане според стандартната цена, съответстваща на
оставащия срок на ползване по съответния абонамент. Поддържа се, че уговорката за
неустойка при предсрочно прекратяване на договора по инициатива на потребителя в
размер на отстъпката, има обезпечителна, обезщетителната и санкционна функция, тъй като
цели да обезщети кредитора поради това, че с оглед предсрочното прекратяване е нарушен
интересът му от предоставяне на устройството за ползване с отстъпка за остатъка от срока
на договора, доколкото е отпаднало очакването му предоставената на клиента отстъпка от
цената на устройството да бъде компенсирана от дългосрочната обвързаност за пълния срок
на договора, респективно че очакването му да получава изпълнение по този договор до края
на първоначално уговорения срок, не се е оправдало. Твърди се, че процесната клауза не е
недействителна, защото не натоварва необосновано потребителя, а чрез нея се преодолява
нееквивалентността на насрещните престации във възмездната лизингова сделка, по която
неизправната страна-потребител е получила и ползвала мобилно устройство по
преференциална цена. Сочи се, че с оглед на предсрочното прекратяване на договорите за
мобилни услуги, потребителят няма повече законно основание да ползва и респективно да
придобие предоставените му устройства при преференциални условия, а е длъжен да
доплати на доставчика разликата между по-ниската и стандартната цена на устройствата.
Твърди се, че в противен случай ответникът ще реализира увеличение на имуществото си
вследствие от неизпълнението си по сделката, а това противоречи, както на основния правен
принцип никой да не извлича облаги от неправомерното си поведение, така и на този за
еквивалентност на престациите във възмездните гражданскоправни отношения, отричащ
2
неоснователното обогатяване. Сочи се, че при подписването на процесните договори, на
потребителя са предоставени мобилни устройства LG K41S 32GB Dual Titan и HUAWEI Р
Smart Z 64GB Dual Sapphire Blue на промоционална цена, като съгласно чл.21 от Общите
условия при взаимоотношенията с потребителите на мобилни/фиксирани услуги, операторът
има право да определя отстъпки на база технология, кредитната оценка на потребителя,
обем на ползване на услугата, съвместно доброволно ползване на две или повече избрани от
потребителя допълващи се услуги, очакван трафик, както и на други основания, определени
в индивидуалния договор с потребителя. Твърди се, че отстъпките са съобразени с търсенето
и предлагането при осигуряване на равнопоставеност на потребителите, категориите крайни
потребители, обема на трафика и други условия, свързани със свободата на договаряне.
Твърди се още, че всяко едно устройство, което е предлагано от мобилния оператор има
еднаква стандартна цена за всички текущи или бъдещи клиенти на дружеството, като за
мобилния оператор съществува възможността по негова преценка да предложи и
преференциална цена на дадено устройство на конкретен потребител, въз основа на
горепосочените критерии. Поддържа се, че при предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги, с който е предоставено дадено устройство на преференциална цена,
потребителят ще се обогати неоснователно, предвид това, че той не изпълнява договорните
си задължения, въз основа на които е получил устройство на по-ниска от стандартната му
пазарна цена, като към този момент не е върнал владението върху мобилното устройство на
мобилния оператор и продължава да го ползва. Сочи се, че поради неизпълнение на
задълженията от страна на потребителя, същият не може да се възползва занапред от
преференцията да заплаща стойността на мобилното устройство в намаления размер и това
обосновава необходимостта от заплащане на пропорционална част от направените отстъпки
при закупуване на устройствата. Поддържа се, че в случая е неприложима разпоредбата на
чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, според която неравноправна е клаузата, която задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. Сочи се, че цитираната норма не изключва възможността за
уговаряне на неустойка, а вложеният от законодателя смисъл е да се избегне възлагането на
несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна-потребителя, от страна на
търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното положение на
потребителя. Твърди се, че процесната клауза не създава такава несъразмерност, тъй като
предвижда, че се дължи част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя
устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги.
С оглед изложеното се поддържа, че процесната неустоечна клауза не създава
неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния оператор, и наред с това
отговаря на изискването за добросъвестност, като не излиза извън присъщата й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което не е нищожна като
противоречаща на добрите нрави. Моли ли се за отмяна на решението в обжалваната му
част, съответно за уважаване на исковите претенции, ведно с присъждане на разноски.
В срока по чл.263 от ГПК от страна на въззиваемата, е депозиран отговор на
3
въззивната жалба, с който се поддържа становище за неоснователност на същата. Поддържа
се, че решението в атакуваната му част, е правилно, законосъобразно и мотивирано, поради
което се моли за потвърждаването му. Оспорват се доводите на жалбоподателя, че
начисляваната от оператора неустойка се състои от три компонента, като третия е разликата
в цената на мобилното устройство без абонамент и преференциалната му цена. Сочи се, че
този трети компонент е уговорен в договорите за мобилни услуги, а не в договора за лизинг
на съответното устройство, а уговорката за начисляване на сума, имаща неустоечен
характер, в размер на част от ползваната стойност на стандартната цена на предоставеното
устройство и уговорената и заплатена от потребителя такса, се явява неравноправна
съгласно чл. 143, ал.2, т.13 от ЗЗП, тъй като позволява на търговеца да увеличава цената, без
потребителя да може да се откаже от договора. Твърди се, че размера на неустойката,
формиран на база “стандартна“ цена на устройството, а не от договорена такава, нарушава
изискването неустойката да обезпечава и обезщетява вреди от неизпълнението на
конкретния договор, а не произволни такива, както и това неустойката да обезпечава и
санкционира неизпълнение на задължения по конкретния договор-договора за мобилни
услуги, а не възникналите по друго облигационно отношение-договора за лизинг. Твърди се,
че в процесната клауза не е посочено по разбираем и ясен начин, как се формира размерът на
тази неустойка, доколкото е употребен израз, че месечният абонамент е стандартния размер,
без отстъпка. Поддържа се, че по този начин, потребителя е поставен в невъзможност към
момента на сключване на договора да определи какъв би бил размерът на дължимата
неустойка, която евентуално ще дължи и какви биха били икономическите последици от
сключването на договорите. Ето защо се поддържа, че клаузата за неустойка противоречи на
чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП. Излагат се доводи в подкрепа на изводите на съда, че с
кумулирането на двете неустойки по договора за мобилни услуги се накърняват добрите
нрави и справедливостта по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, поради което клаузата за
дължимост на неустойка, явяваща се разликата в цената на устройството със и без
абонамент, се явява нищожна. Поддържа се, че договореността за неустойка в договора за
мобилни услуги е в противоречие с изискването на чл.147, ал.1 от ЗЗП, тъй като не е
отразено по ясен и разбираем начин, с каква част от ползваната отстъпка се начислява
неустойката, нито какъв е размерът на отстъпката. Твърди се, че в случая потребителят е бил
заставен да тълкува волята на по-силната икономически страна, за да определи какъв би бил
размерът на дължимата неустойка и дали този размер не би бил необосновано завишен с
оглед евентуалните вреди за оператора. Сочи се, че разликата между стандартната и
преференциалната цена, по която е продадено устройството, по своята същност
представлява търговска отстъпка за абонат на дружеството. Поддържа се, че в материално-
правен аспект е недопустимо, в последствие да се търси обратно стойността на вече
предоставена отстъпка. Сочи се, че тази отстъпка е предоставена към момента на сключване
на договора и е крайната цена за придобиване на мобилното устройство, като търсене на
разликата от двете цени, представлява увеличение на реалната продажна цена и води до
едностранна промяна на договора, без потребителя да е дал съгласие за това. В този смисъл
се поддържа, че въпросната клауза противоречи на добрите нрави и води до заобикаляне на
4
първоначално обявената цена за устройството, в противовес с изискването на чл.143, ал.2,
т.13 от ЗЗП и на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП е налице нищожност на договореността за
заплащане на претендираната неустойка. Моли се за отхвърляне на въззивната жалба и
присъждане на разноски.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
С оглед горното и тъй като постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на
изискванията на чл.260 от ГПК, като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ
на обжалване акт и съдържаща останалите необходими приложения, и на основание чл.267
от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на “Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК
*********, против Решение №364/03.02.2025г., поправено с Решение №3081 от 15.08.2025г,
двете постановени по гр.д.№14752/2023г. на PC Варна, в частта, с която са отхвърлени
предявените от жалбоподателя искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК
и чл.79, ал.1 от ЗЗД, за приемане на установено, че М. Д. Г., ЕГН **********, дължи сумата
90.03лв., съставляваща част от дължима неустойка поради предсрочно прекратяване на
Приложение към Договор за мобилни услуги №******** от 14.10.2019г. за мобилен номер
***********, представляваща разлика между стандартната цена на HUAWEI Р Smart Z
64GB Dual Sapphire Blue без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към
14.10.2019г. и дължимата обща преференциална цена по Договор за лизинг от 14.10.2019г.,
съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги, както и сумата от
195.22лв., съставляваща част от дължима неустойка поради предсрочно прекратяване на
Договор за мобилни услуги №********* от 31.10.2020г. за мобилен номер **************,
представляваща разлика между стандартната цена на LG K41S 32GB Dual Titan без отстъпка,
съгласно последно актуалната ценова листа към 31.10.2020г. и дължимата обща
преференциална цена по Договор за лизинг от 31.10.2020г., съответстваща на оставащия
срок от договора за мобилни услуги, за които вземания е издадената Заповед за изпълнение
на парично задължение №4128/13.07.2023г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№8967/2023г. на РС
Варна.
НАСРОЧВА производството по в.т.д.№1094/2025г. на ОС Варна в открито съдебно
заседание на 03.12.2025г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5