РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Перник, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Гражданско дело №
20241700100444 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 4574/16.07.2024г.,
депозирана от Д. Й. С., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощника й адв. А.
Ц., с адрес: ***, с адрес: *** с която се иска да бъде прогласена нищожността на
нотариално действие на нотарус с рег. № *** на НК и район на действие РС – ***
изразяващо се в поправка в съдържанието на изготвен Нотариален акт за договорна
ипотека № ***., вписан в СВ при ПРС с вх. рег. № 1431 от 03.05.2005г. на договор за
банков кредит, продукт „Бизнес кредитна линия плюс“ поради неспазване на
императивните изисквания на чл. 579 ал. 3 от ГПК.
В исковата молба се излагат съображения, относно твърдяното неспазване на
императивните изисквания на чл. 579 ал. 3 от ГПК по отношение на процесния
нотариален акт за договорна ипотека, а именно: сочи се, че на представено пред ЧСИ
С.Б. заверено копие на нотариалният акт е поправена ръкописно датата на отпуснатия
на *** банков кредит, продукт „Бизнес кредитна линия плюс“, като датата 29.04.2005г.
е поправена ръкописно на 08.03.2005г., като е положен и печат на нотариуса. Твърди
се, че ищцата и трудите трети лица, учредили като обезпечение ипотека за
задълженията на длъжника *** по договор от 29.04.2005г., предмет на даденото
обезпечение от тях, не са били уведомени за извършената поправка в процесния
нотариален акт, не са давали съгласието си за извършването й и не са се подписвали
под извършената поправка в акта, съобразно изискванията на чл. 579 ал. 3 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество, чрез пълномощника му адв. Д.
Ш. – САК, по подробни съображения излага становище за неоснователност на
предявения иск. Твърди се, че сключеният между страните ипотечен договор е
съобразен с всички законови изисквания, като се акцентира, че техническата грешка не
1
е от такова естество, което да внася неяснота относно обезпеченото с ипотеката
вземане и да е пречка същото да бъде идентифицирано, т.е. да има като последица
нищожност на договора за ипотека на основание чл. 170 от ЗЗД. Допълва се, че
нотариалните действия са формални действия, но не при всяко погрешно или
липсващо отбелязване на обстоятелства при нотариалното удостоверяване е налице
нищожност по смисъла на чл. 472 ГПК (отм.) вр. чл. 476 ГПК (отм.), респ. по смисъла
на чл. 576 ГПК вр.чл. 580 ГПК, съответно липса на предписана от закона форма. Сочи,
че допуснатата техническа грешка в датата на сключения договор за кредит, от който
произтича обезпеченото вземане, няма за последица нищожност на нотариалния акт на
основание чл. 472 от ГПК (отм.) вр. чл. 476 т. „г“ от ГПК (отм.), съответно поправката
в датата на договора на кредит в договорната ипотека не води до нейната порочност.
По изложените съображения се иска отхвърляне на предявения иск и присъждане на
разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235
ГПК, Пернишкият окръжен съд намира следното:
Предявен от страна на ищеца е установителен иск, с който се иска от съда да
постанови съдебно решение, с което да прогласи нищожността на нотариално
действие, изразяващо се в поправка на съдържанието на изготвен нотариален акт за
договорна ипотека, поради неспазване на императивните изисквания на чл. 579 ал. 3
от ГПК.
По въпроса допустим ли е искът за нищожност на нотариално удос-товеряване
на правна сделка няма задължителна съдебна практика, както и няма постановени от
ВКС решение по член 290 от ГПК и определение по член 274,ал.3 от ГПК. В
определения по член 288 от ГПК : определение № 824 от 15.07.2010 г. по гр.д.№
363/2010 г. на ІV г.о. на ВКС и определение № 851 от 23.11.2016 г. по гр.д.№ 3213/2016
г. също на ІV г.о. на ВКС , с които не са допуснати до касационно обжалване въззивни
решения по член 270,ал.3 от ГПК, е застъпено становище, че искът за нищожност на
нотариално удостоверяване е недопустим, защото е за факт с правно значение, чието
установяване не е изрично предвидено - член 124,ал.4 от ГПК и страната разполага с
иск за последиците от тази нищожност за гражданските си правоотношения с
противната страна.
Същевременно има практика на ВКС – определение № 486 от 30.09. 2011 г. по
ч.гр.д.№ 501/2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС , постановено по реда на член 274,ал.3 от ГПК, за
допустимост на иска за нищожност на нотариално удостоверяване по член 569,т.2 от
ГПК ( констативен нотариален акт за право на собственост ) и решения на
касационната инстанция, с които е разгледан иск за нищожност на нотариално
удостоверяване на сделки. В този смисъл е и по – старата практика – Решение № 39 от
20.01.1999 г. по гр.д.№ 841/1998 г. на V г.о. на ВКС .
Същевременно, нотариалното удостоверяване на сделка относно вещни права
върху недвижими имоти е писмено свидетелстващо изявление на нотариален орган,
което освен обвързваща доказателствена сила има и конститутивно действие. Вярно е,
че то е елемент от фактическия състав на сделката – член 18 от ЗЗД и че ако е
засегнато от порок, водещ до нищожност, сделката също ще е нищожна по член
26,ал.2 от ЗЗД . Но щом законът урежда случаи на нищожност на нотариалното
удостоверяване – член 576 от ГПК, член 472 от ГПК ( отм. ) страната може да позове
на нарушението и да иска установяване нищожността само на нотариалното действие.
2
Искът е средство за защита срещу създадената с порочния нотариален акт привидност
за спазване на предвидената в закона форма за сделката.
Предвид горното, съдът намира, че самостоятелен иск по чл. 576 от ГПК е
принципно допустим (така например Решение № 206 от 31.07.2015г. по гр.д. №
6832/2014г. на ВКС), като тук следва да се поясни, че нищожността на сделките е
различна от нищожното нотариално удостоверяване. Нотариалното удостоверяване е
писмено свидетелстващо изявление на нотариус за извършени пред него или от него
волеизявления или действия, което се ползва с обвързваща съда доказателствена сила,
а има и материалноправно действие. Нищожните нотариални удостоверявания нямат
такова действие. Основанията за нищожност на нотариалните удостоверявания са
уредени в чл. 576 ГПК. Те са различни от основанията за нищожност на сделките.
Нищожността на нотариално удостоверяване може да доведе до нищожност на
сделката, ако то е елемент от фактическия състав за сключването й (договор в
нотариална форма или с нотариална заверка на подписите). Ако няма изискване за
форма, нищожността на нотариалното удостоверяване не влече нищожност на
сделката. Обратното също е възможно - сделката да е нищожна на друго основание, но
нотариалното удостоверяване е действително. За да е нищожна сделката, поради
противоречие със закона, трябва чрез тълкуване да се извлече законова забрана за
сключване на сделката и да не може да се извлече друга последица (относителна
недействителност, висяща недействителност или унищожаемост).
В настоящия случай и в синхрон с изложеното по-горе, съдът намира, че
ищецът не може да обоснове правен интерес от водения иск, доколкото дори и да се
приеме, че извършената поправка е нищожна, то това не влияе на правния статут на
самия договор, обективиран в процесния нотариален акт, т.е. съдебното решение няма
да има за последица обявяването нищожността на самата сделка. Т.е. дори и да се
приеме, че процесното нотариално удостоверяване е нищожно, то в правната сфера на
ищеца нищо не би се променило. Освен това, правният интерес, като абсолютна
процесуална предпоставка за допустимостта на установителните искове, следва да
бъде конкретен, а не хипотетичен, с оглед настъпването на бъдещо несигурно събитие
/в този смисъл е и Определение № 342/20.07.2007 г. на ВКС по ч. търг. д. № 272/2007 г.,
I I о./.
Предвид горното, настоящия състав намира, че предявения иск е недопустим и
като такъв следва да бъде оставен без разглеждане.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора, право на разноски има само ответната страна. Същата,
обаче, не е представила доказателства за реално извършени такива, поради и което не
следва да й бъдат присъждани.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба с вх. № 4574/16.07.2024г.,
депозирана от Д. Й. С., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощника й адв. А.
Ц., с адрес: ***, с адрес: *** с която се иска да бъде прогласена нищожността на
нотариално действие на нотарус с рег. № *** на НК и район на действие РС – ***
3
изразяващо се в поправка в съдържанието на изготвен Нотариален акт за договорна
ипотека № ***., вписан в СВ при ПРС с вх. рег. № 1431 от 03.05.2005г. на договор за
банков кредит, продукт „Бизнес кредитна линия плюс“ поради неспазване на
императивните изисквания на чл. 579 ал. 3 от ГПК, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Апелативен съд – София.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4