Определение по дело №198/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано на основание чл.196 и сл ГПК /отм/,приложим съгласно пар.2 ПЗР ГПК по жалба на ЗД „. Инс " гр.С. против решение № 403/12.12.2008г.,постановено по гр.д.№ 293/07 по описа на РС Г. Д.,в частта,с която претенцията е отхвърлена над сумата от 851.22лв. до пълния размер от 1477.81 ст.

ОС Благоевград е върнал делото за отстраняване на ЯФГ в решението,при което е постановено решение № 356/28.10.2009г.,в което с изричен диспозитив е отхвърлена претенцията до пълния размер.

В жалбата се изтъква,че решението е необосновано,незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процедурните правила.Моли да се отмени и се постанови друго,с което се уважи иска.

Ответникът по въззивната жалба я е оспорил.

Подадената въззивна жалба е допустима,като постъпила в срок,от страна по делото,която има право и интерес да обжалва постановения съдебен акт,който е валиден и допустим.

При разглеждане на делото пред въззивния съд е назначена тройна съдебно-техническа експертиза и заключение е депозирано,при изразено друго мнение от вещото лице Ненков от останалите две вещи лица.

От събраните доказателства,преценени отделно и в съвкупност,съдът прие следното:

Решението се обжалва от ищеца в отхвърлителната част над присъдената от РС Г.-Д. сума от 851лв.22 ст. до 1477.81 лв.В осъдителната част решението е влязло в сила.

Ищецът е претендирал заплащане на половината сума от изплатено застрахователно обезщетение за застрахован при него по застраховка "автокаско" товарен автомобил..

Установено е с надлежни доказателства,че при управлението на застрахованото МПС е настъпило ПТП,при което по автомобила са нанесени щети,възстановени по застрахователното правоотношение.

РС Гоце Делчев е обсъдил подробно събраните доказателства за механизма на настъпилото произшествие.Установено е,че водачът на автомобила се е движел с несъобразена скорост,което не му е позволило да спре при внезапно възникнало препястие,изскочило на пътя животно.Стопанинът на животното не е успял да го държи непрекъснато под надзор,с което си поведение е станал причина за ПТП.Налице е съпричиняване на вредоносния резултат,което е констатирано и от административния орган,съставил актове и издал НП , както на водача на автомобила,така и на ответника по спора-водач и собственик на животното.

Няма спор,че вредите по автомобила са репарирани от застрахователното дружество.

Спорът по делото е за размера на действително причинените вреди,съответно размера на обезвредата.

Пред първоинстанционния съд е депозирано заключение от вещото лице Попов,при който размера на вредата е определен на 1702.44 лв.

Поради оспорване на заключението ,пред въззивната инстанция е назначена тройна експертиза,в която участва и вещото лице П.

Попов и вещото лице М. са определили действителния размер на вредата общо на 2571.79лв.,а вещото лице Н. е дал стойност 2660 лв. по сервизни цени.

Установено е,че застрахователното дружество е ползвало доверен сервиз,поради което и обезщетението е по-малко , отколкото по пазарни цени.

Разликата между двете заключения се дължи на различните виждания на вещите лица,относно лайсна от автомобила,която според двете вещи лица подлежи на подмяна,тъй като е счупена,а вещото лице Н. е остойностило труд за ремонтирането й.

Съдът кредитира мнението на двете вещи лица,тъй като безспорно при счупени ушички на пластмасова лайсна,тя следва да се подмени.

При така установеното от фактическа страна,от правна съдът съобрази следното:

ПТП е станало през 2003г.,при действието на ТЗ,регламентиращ застрахователни правоотношения и това е приложимия закон. Съгласно чл.402 ТЗ /отм/ със заплащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на заплатеното обезщетение.Налице е съпричиняване на вредоносния резултат от водача на автомобила и ответника,поради което и ищецът е претендирал възстановяване на половината от заплатеното застрахователно обезщетение.С експертиза е установено,че той е заплатил повече,отколкото са действителните разходи по отстраняване повредите.

С оглед заключението на двете вещи лица реалната стойност по отстраняване на вредите е 2571.79лв или 1285.89 подлежи на присъждане в полза на зстрахователното дружество.Пресъдени са му с влязло в сила решение в тази част сумата от 851.22 лв. ,като с оглед установеното пред настоящата инстанция, следва ответникът да заплати още 434.67 лв. и съответна част от направените разноски от ищеца спрямо размера на уважената претенция.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 403/12.12.2008г.,постановено по гр.д.№ 293/07 по описа на РС Г. Д. и решение за поправката му на ЯФГ № 356/28.10.2009г.,в отхвърлителната част до размера на 434.67 лв.,както и в частта за разноските,вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА Л. М. Д. от с.К. да заплати на ЗД „. И. гр.С. още 434.67 лв. или общо 1285.89 лв.,представляващо изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение по застраховка автокаско ",ведно със законната лихва,считано от 04.09.2006г. до окончателното й изплащане,както и направени по делото разноски,съобразно уважената част от иска в размер на 498 лв..

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част,а в необжалваната осъдителна част,същото е влязло в сила

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател : Членове :