РЕШЕНИЕ
№ ………..
18.10.2018г.
гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи
наказателен състав в публичното съдебно заседание на девети октомври през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИМИТЪР
КИРИЛОВ |
При
секретаря З.нка Петракиева като разгледа докладваното
от съдията Кирилов НАХД № 1781 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от З.С.Д.,***, с ЕГН:
********** против НП № 16-0938-000306/15.03.2016г. на Началник група към ОДМВР
– Плевен, сектор “Пътна полиция”-Плевен, упълномощен със Заповед
№8121з-748/24.06.2015г., с което на жалбоподателя са наложени административни
наказания, както следва: на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 150 лева, за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП; на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 10.00 лева,
за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 10.00 лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП – глоба в
размер на 10.00 лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован,
се явява лично, поддържа жалбата и иска съдът да отмени атакуваното наказателно
постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата ОДМВР – Плевен,
сектор “Пътна полиция”-Плевен, редовно призован, представител не се явява.
След съвкупна преценка на събраните и
проверени в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна, следното:
Жалбата е подадена в срока, поради
което се явява допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От приложения към
делото Акт за установяване на административно нарушение бл. № 269527/25.01.2016г.
е видно, че на същата дата около 13.00 часа в гр. Плевен, пл. „***“ до Автогара
гр. Плевен, като водач на лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № ЕН 6701 ВА, не
съобразява разстоянието от движещият се пред нея лек автомобил „Ауди А8“, с
рег. № ***, като го удря в задна част на автомобила и по този начин реализира
ПТП с материални щети. Жалбоподателката Д.
непредставя СУМПС и Контролен талон, както и не представя свидетелство за
регистрация, с което е нарушила чл. 23, ал. 1 от ЗДвП; чл. 100, ал. 1, т. 1,
пр. 1 и 2, т. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателката Д. е подписала акта, като е отбелязала, че има
възражения. Като в законоустановения срок е
депозирала възражение против АУАН бл. № 269527 от 25.01.2016г.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното по
настоящем НП, с което З.С.Д. е санкционирана, както следва: чл. 179, ал. 2, пр.
2 от ЗДвП – глоба в размер на 150 лева, за нарушение на чл. 23, ал.1 от ЗДвП;
на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 10.00
лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; на основание чл.183, ал. 1,
т. 1, пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 10.00 лева, за нарушение на чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП – глоба
в размер на 10.00 лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за това
че на 25.01.2016г. в 13:00 часа в гр. Плевен на пл. „***“ до Автогара – Плевен,
като водач на МПС лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ЕН 6701 ВА, не съобраз0ява
разстоянието от движещият се пред нея лек автомобил „Ауди“ с рег. № ***, като
го удря в задната част на автомобила и по този начин реализира ПТП с материални
щети. Не представя СУМПС и КТ към него. Не представя СРМПС.
За констатираното ПТП е съставен Протокол
за ПТП.
Констатациите в АУАН се потвърждават от показанията на
свидетелите К.Ч.П. и М.С.М..
Видно от показанията на свидетеля К.Ч.П., че на процесната дата след получен сигнал предаден от ОДЧ, за
настъпило в ж.к.“Сторгозия“ ПТП. При установяване на
водачите на място на паркинг пред магазин в ж.к. „Сторгозия“,
двамата водачи съобщили, че ПТП се е състояло в района на площад „Миндиликов“, ул. „***“ и Автогара Плевен. След снети
обяснения от двамата водачи е установено, че жалбоподателката
Д. се е движила на недостатъчно разстояние от предния автомобил и го удря,
вследствие на което е причинено ПТП с материални щети по автомобилите. Двамата
водачи се оттеглят от мястото на произшествието, с цел двустранно споразумение.
След като такова не е постигнато, двете страни не желаят да го сключат, позвъняват
на телефон 112 да уведомят за ПТП, след което е уведомен дежурния в сектор
„Пътна полиция“. На мястото на ПТП е присъствал З. М.К., който е подал сигнала
на телефон 112, който в настоящия момент се намира извън пределите на страната.
Съдът
приема за установени посочените в АУАН нарушения, тъй като констатациите
в АУАН се подкрепят от събраните по делото доказателства.
С оглед тези
доказателства съдът намира, че жалбоподателката е
осъществила от обективна и субективна страна състава на административното
нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, тъй като при управление на МПС, не
съобразява разстоянието от движещият се пред нея лек автомобил, като го удря в
задната част на автомобила и по този начин реализира ПТП с материални щети.
По отношение на наложените административни
наказания на жалбоподателя Д., за нарушения на чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
въвежда задължение за участниците в движението да носят в себе си СУМПС и Контролния
талон към свидетелството за управление на МПС, както и по т. 2 от същият член
Свидетелство за регистрация на МПС. Установи се от събраните по делото
доказателства, че жалбоподателят като водач на лек автомобил към датата на проверката
не е носел със себе си СУМПС, контролния талон към свидетелството си за
управление на МПС, както и СРМПС. Това обстоятелство не беше опровергано в хода
на съдебното следствие, не се представиха доказателства в тази насока, поради
което съдът намира, че жалбоподателят е извършил твърдените нарушения и
правилно е ангажирана неговата отговорност.
АУАН и атакуваното НП в частта им, касаещи
посочените по-горе нарушения и съответно наложените наказания са издадени от
компетентни длъжностни лица, в кръга на техните правомощия, при правилно
прилагане на материално-правните и процесуални норми. Размерът на наложените
наказания е съобразен с нормата на чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 от ЗДвП. Предвид изложеното, съдът намира атакуваното наказателно постановление в
частта му, касаеща нарушенията по чл. 100, ал. 1, т.1
и т. 2 от ЗДвП, за което са наложени санкции на основание чл. 183, ал. 1 т. 1
от ЗДвП за правилни и законосъобразни, поради
което следва да бъде потвърдено в тази му част.
При съставянето на акта и при издаването на
наказателното постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на
процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат
изискваните в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в НП пълно и
точно са описани нарушенията, датата и мястото на извършване, обстоятелствата,
при които са били извършени, и законовите разпоредби, които са нарушени.
При изведеното точно и недвусмислено описание от фактическа и правна
страна на извършените нарушения по ЗДвП деецът несъмнено има обективна
възможност да разбере кое негово поведение е прието за противоправно
по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, при което правото му на защита не е накърнено по
никакъв начин. С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че при издаване
на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната му.
Същото напълно отговаря на императивно изискуемото съдържание по чл. 57, ал. 1,
т. 5 и т. 6 от ЗАНН.
Съдът намира, че при опраделяне на административното
наказание наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27, ал.1 от ЗАНН. Разрпоредбата на чл. 179, ал. 2 предл. 2 от
ЗДвП действаща към датата на нарушението е, че – Водач, който поради движение с
несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 100 до 200 лв., ако
деянието не съставлява престъпление.
По делото безспорно са установени авторството и вината
на нарушителя, както и изискуемата от закона причинно-следствена връзка,
за което е наложена санкция в допустим от закона размер, като наказанието
е съобразено със степента на обществената опасност на нарушенията и
нарушителя.
Ето защо, настоящият състав намира, че размера на наложените на
жалбоподателя наказания са определени правилно от административно-наказващия
орган.
С оглед на изложеното съдът намира, че на основание
чл.63, ал.1 ЗАНН, НП№16-0938-000306/15.03.2016г. на Началник група към ОДМВР –
Плевен, сектор “Пътна полиция”-Плевен, следва да бъде потвърдено, а жалбата да
се отхвърли като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, Плевенски районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-0938-000306/15.03.2016г.
на Началник група към ОДМВР – Плевен, сектор “Пътна полиция”-Плевен,
упълномощен със Заповед №8121з-748/24.06.2015г., с което на жалбоподателя З.С.Д.
са наложени административни наказания, както следва: на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 150 лева, за нарушение
на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП –
глоба в размер на 10.00 лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 10.00 лева,
за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т.
1, пр. 3 от ЗДвП – глоба в размер на 10.00 лева, за нарушение на чл. 100, ал.
1, т. 2 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва пред Административен съд
– гр. Плевен в 14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването
му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: