№ 18281
гр. София, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110130491 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 250 и чл. 248 ГПК.
По искането по чл. 250 ГПК:
Образувано е по молба на ищеца П. Г. В. за допълване на решението,
постановено на 05.08.2024г. по гр.д. № 30491/2023г. по описа на СРС, 81 състав. В
молбата се твърди, че решението е непълно, тъй като съдът не се е произнесъл по
искането за присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение за
оставане без работа /иск по чл. 222, ал. 1 КТ/, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното погасяване на вземането. Ищецът твърди, че
доколкото ответникът е извършил погасяване на претендираната сума в хода на
производството по делото – на 06.06.2023г., му се дължи и законна лихва, считано от
подаване на исковата молба – 02.06.2023г. до плащането, която намира, че възлиза на
сумата 4,38 лева.
Ответникът „Дружество за касови услуги“ ЕООД в срока по чл. 250, ал. 2 ГПК
изразява становище за неоснователност на молбата. Твърди, че акцесорната претенция
е конкретизирана по размер едва с подаване на молбата по чл. 250 ГПК, както и че
такава не се съдържа в исковата молба.
Молбата е допустима, като подадена в срок, а по същество е основателна.
С подадената искова молба /уточнена с молба от 26.06.2023г./ ищецът е поискал
присъждане на законна лихва върху главницата от 2300,20 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа при прекратяване на трудовото правоотношение,
1
поради съкращаване на щата, ведно със законната лихва от подаване на иска в съда до
окончателното плащане.
С решение от 05.08.2024г. по гр.д. № 30491/2023г. по описа на СРС, 81 състав
съдът е отхвърлил предявения иск по чл. 222, ал.1 КТ, поради извършено в хода на
производството плащане, но липсва произнасяне по искането за законна лихва върху
главницата от подаване на исковата молба до окончателното плащане. В настоящият
случай се касае за заявена претенция за присъждане на законната последица от
уважаване на главния иск, който е отхвърлен при съобразяване на настъпилите в хода
на производството нови факти /чл. 235 ГПК/ - плащане, а не за акцесорна претенция за
лихва за забава, представляваща самостоятелен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, който следва
да бъде конкретизиран с исковата молба като размер и период /с начална и крайна
дата, предхождаща ИМ/. Следователно доколкото съдът е изложил мотиви за
основателност на претенцията за заплащане на обезщетение за оставане без работа,
която е била погасена от ответника след образуване на настоящото исково
производство, последният дължи и законна лихва върху главницата от 2300,20 лева,
считано от датата на депозиране на исковата молба до плащането за сумата 3,65 лева.
С оглед на изложеното, в настоящото производство по реда на чл. 250 от ГПК
решението следва да бъде допълнено, като ответникът бъде осъден да заплати в полза
на ищеца сумата 3,65 лева, представляваща законна лихва върху главницата за
обезщетение за оставане без работа за сумата 2300,20 лева, считано от подаване на
исковата молба – 02.06.2023г. до 06.06.2023г.
По искането по чл. 248 ГПК:
С молба от 29.08.2024г. ищецът П. Г. В. е направил и искане за изменение на
постановеното по делото решение № 15148/05.08.2024г. в частта за разноските, при
доводи за недължимост на претендираните от ответника разноски с оглед недоказване
на реалното им извършване в настоящото производство, евентуално поради
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство. В допълнение посочва, че съдът неправилно е
определил дължимият се адвокатски хонорар на процесуалният представител на
ищеца.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата „Дружество за
касови услуги“ ЕООД е депозирал становище, като счита същата за неоснователна.
Съдът намира, че искането е процесуално допустимо, доколкото същото е направено
от легитимирана страна в преклузивния срок.
Съдът, с оглед изхода на делото, е присъдил разноски на ответника в размер на
2443 лв., представляващи адвокатско възнаграждение заплатено в поза на адв. Н. С.,
видно от договор за правна защита и съдействие от 08.09.2023г. /л. 99 от делото/. В
договора е посочено, че възнаграждението се заплаща по банков път, по посочена
2
сметка на довереника. Към същият е приложено извлечение от банков документ
удостоверяващ реално извършено плащане на договореното възнаграждение именно
към датата на подписване на договора. Последният по мнение на настоящият състав,
макар да не е приложен в цялост, отразява превеждането на уговорения адвокатски
хонорар за осъществяване на процесуално представителство за настоящата първа
инстанция, съгласно дадените на адв. С. пълномощия с договора от 08.09.2023г.,
поради което и съдът намира възраженията на ищеца за недължимост на разноски за
ответната страна за неоснователни. Искането заявено под условие на евентуалност – с
релевирано възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, е неоснователно по съображенията,
изложени в постановеното по делото решение.
По отношения на присъдените в полза на адв. Г. Х., осъществил безплатна
правна помощ на ищеца по реда на чл.38, ал. 1, т. 2 ЗА разноски, съдът намира
следното. С крайния си акт съдът е присъдил на адв. Х. разноски за уважения иск по
чл.220, ал. 1 КТ. Същевременно макар искът по чл. 222, ал. 1 КТ да е отхвърлен,
причината за този изход по претенцията е поради плащане от ответника, в който
случай и по правило разноски се дължат на ищеца. Това е така, тъй като ответникът е
дал повод за завеждане на делото, изпадайки в забава по отношение плащането на
законово регламентираното обезщетение при уволнение, дължимо при условията на чл.
222, ал. 1 КТ, по което ответникът е изпаднал в забава на 01.06.2022г. /арг. чл.228, ал. 3
КТ/, поради което и след като плащането е направено в хода на процеса, същият
дължи разноски. Този извод следва и по арг. на противното от чл. 78, ал. 2 ГПК, според
който ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Предпоставките на сочения текст
не са изводими от процесуалното поведение на ответника – признал е част от исковете
и е погасил част от вземанията в хода на процеса, както и от обстоятелството, че към
датата на завеждане на исковата молба вземането е било изискуемо и неплатено. С
оглед на изложеното в полза на адв. Х. следва да се присъди допълнително
възнаграждение по иска по чл. 222, ал. 1 КТ, съобразно искането - в размер на 589 лв. с
вкл. ДДС, доколкото видно от приложените по делото писмени доказателства адв. Х. е
регистрирано по ЗДДС лице, както и допълнително сумата 152 лв., изчислен ДДС
върху правилно определения с решението размер на възнаграждение на процесуалния
представител по иска по чл. 220, ал. 1 КТ. В този смисъл следва да бъде допълнено
решението, като ответникът бъде осъден да заплати в полза на адвокат Г. Х.
допълнително на сумата 741 лева.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ДОПЪЛВА РЕШЕНИЕ по гр.д. № 30491 по описа за 2023г. по описа на СРС,
81 състав, от 05.08.2024г., като трети абзац да се чете както следва:
ОСЪЖДА „Дружество за касови услуги“ ЕООД /универсален правоприемник
на „ДКУ – Инкасо“ ЕАД/, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на П. Г. В., ЕГН
**********, сумата 3,65 лева, представляваща законна лихва върху главницата по иска
с правно основание чл. 222, ал. 1 ГПК за сумата 2300,20 лева, представляваща
обезщетение за оставане без работа, считано от подаване на исковата молба –
02.06.2023г. до 06.06.2023г., като ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Г. В., ЕГН **********,
срещу „Дружество за касови услуги“ ЕООД /универсален правоприемник на „ДКУ –
Инкасо“ ЕАД/, ЕИК *********, осъдителен иск с правно основание чл. 222, ал.1 КТ за
сумата 2490,70 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа, поради
уволнението, чрез съкращаване на щата за период от 1м., като неоснователен.
ДОПЪЛВА РЕШЕНИЕ по гр.д. № 30491 по описа за 2023г. по описа на СРС, 81
състав, от 05.08.2024г., в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Дружество за касови услуги“ ЕООД
/универсален правоприемник на „ДКУ – Инкасо“ ЕАД/, ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Г. Б. Х., САК, сумата от 741 лева, разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК от ищеца П. Г. В., ЕГН
********** за изменение на решението от 05.08.2024г., постановено по гр. д. №
30491/2023г. по описа на СРС, 81 състав, в останалата част.
Решението, по аргумент от чл. 250, ал. 3 ГПК вр. чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на
обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4