Р Е Ш
Е Н И Е №
Гр.Враца 14.05.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД - ІV – наказателен състав в
публично заседание на 28.04.2021/двадесет и осми април две хиляди и двадесет и
първа/ година в състав:
Председател: ИСКРА КАСАБОВА
При секретаря Ц.Цекова и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията НАХД
№270 по описа за 2021 год. на Врачанския районен съд, ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 26 - 0000081
от 15.02.2021г., издадено от
Директор РД „Автомобилна администрация“ - Враца /РД „АА“ - Враца/, с което на Т.Т.М.,*** с ЕГН **********, е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 2000 лв., на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр. за извършено нарушение на чл.58 ал.1 т.4 от НАРЕДБА № Н-11 от 31.10.2002г. на Министерство на
Транспорта, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
– съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 /четиринадесет/
дневен срок от уведомяването пред ВРАЧАНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т И В И :
Т.Т.М.,*** с
ЕГН **********, е обжалвал НП № 26 - 0000081 от 15.02.2021г., на Директор РД „АА” Враца, с което му е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 лв., на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр. за
извършено нарушение на чл.58 ал.1 т.4 от
НАРЕДБА № Н-11 от 31.10.2002г. на Министерство на Транспорта. В жалбата и в
съдебно заседание лично, се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на издадените от наказващият орган актове и се иска отмяна
на наказателното постановление.
Ответника по делото Директор РД „АА” Враца, в становище приложено към административно
наказателната преписка навежда доводи за неоснователност на жалбата и иска
потвърждаване на Наказателното постановление.
Производството
по делото е по реда на чл.59 – 63 от ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Служителите на ДАИ – Враца, свидетелите Ю.М.Ф. и Т.Д.Г. ***
на 08.02.2021 г. били на главен път I – 1/7 -79/, на км 152+000,
когато около 12.15 часа преди бензиностанция „Ромпетрол“ спрели за
проверка товарен автомобил влекач марка „***“,
Кат. №3
с peг. №***, с прикачено полуремарке Флигел, Кат. 04, с peг.
№ ***, с посока на движение към гр.Враца, притежаващ заверено копие на Лиценз на Общността №11177630002, извършващ международен
превоз на товари от Република България, до Федерална
Република Гер***ия, видно от CMR от 05.02.2021г. Товарният автомобил
се управлявал от водача Т.Т.М. ***.
В хода на извършената проверка служителите
на ДАИ изискали от водача да представи документи, които е следвало да се
намират в него при осъществяването на превоза, включително и карта за квалификация на водача, за
съответните категории С + Е, като жалбоподателя не представил карта за квалификация на водача.
При извършената в последствие
проверка в информационната система на ИА„АА“ - София, било установено, че на името на Т.Т.М. с ЕГН:**********, не е
издавана, „карта за квалификация на водача“, нито към момента на проверката, нито към издаване
на НП, което означавало, че към момента на проверката жалбоподателя
непритежава такава.
С оглед констатацията, че водача в момента на проверката извършва международен превоз на товари, от Република България, до Федерална
Република Гер***ия, без да притежава по време на
работа и респективно да предостави на проверяващите валидна - „карта за квалификация
на водача“, то и проверяващите приели, че водача осъществява превоза
в нарушение на законовите изисквания и по конкретно тези на чл.58, ал.1,
т.4 от Наредба №11 от 31.10.2002 г. на Министерство на Транспорта, а
именно: „При извършване
на международен превоз на товари в превозното средство трябва да се намират
следните документи: т.4 да притежава валидна карта за
квалификация на водача по смисъла на наредбата по чл.7б, ал.5 от Закона за автомобилните
превози.“
За
констатираното нарушение свидетеля Ю.М.Ф. в присъствието на Т.Д.Г. съставил Акт
серия А-2020 бланков №282051 от 08.02.2020г., като акта е предявен и връчен срещу подпис
лично на жалбоподателя на същата дата, без възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН,
както и до издаване на НП, възражения не са постъпили.
Последвало издаването на
обжалваното Наказателно постановление НП № 26 - 0000081 от 15.02.2021г., на Директор РД „АА” Враца, в което дословно е пренесено текстовото и
цифрово описание на нарушението от АУАН, като на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр. за извършено нарушение на чл.58, ал.1, т.4 от Наредба №11 от
31.10.2002г. на Министерство на Транспорта, на жалбоподателя е наложена ГЛОБА в размер на 2000 лв. за констатираното нарушение.
Горната
фактическа обстановка се
потвърждава от показанията на свидетеля Ю.М.Ф., както и
приложената административнонаказателна преписка съдържаща: жалба, АУАН, НП, Заповед
РД-08-30/24.02.20г. на Министерство на транспорта и ИТС – гр.София,
придружително писмо, становище, Разпечатка от информационната система на ИА„АА“
- София, копие от Служебна бележка, копие от Удостоверение за професионална
компетентност за извършване на превоз на товари; Справка за идентичност на
имена и за лични данни, Международна
товарителница CMR от 05.02.2021г., длъжностна характеристика, копие от СУМПС и др.
Съдът намира
жалбата за подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, разгледана по същество,
същата е процесуално допустима и неоснователна по следните съображения:
На първо
място, съдът намира,
че и АУАН и Наказателното постановление са издадени от длъжностни лица, в
рамките на определената им с чл.92 ал.3 и ал.2 от ЗАПр. и приложените по
делото заповеди - компетентност.
Актът и наказателното постановление отговарят на
изискванията относно формата и съдържанието им, установени в чл.42 съответно чл.57 ал.1 от ЗАНН.
На второ
място безспорно установено
е по делото качеството на жалбоподателя Т.Т.М. на водач на
процесното МПС - товарен
автомобил влекач марка „***“, Кат. №3 с
peг. №***, с прикачено полуремарке
Флигел, Кат. 04, с peг. № ***, притежаващ заверено копие на Лиценз на Общността №11177630002, и извършващ видно от международна товарителница CMR от 05.02.2021г. към датата на
проверката – 08.02.2021г. - международен превоз на товари от
Република България до Федерална Република Гер***ия за превозвача – „Дакстранс груп“ ЕООД гр.Пловдив с ЕИК *********, за
които работи на посочената длъжност.
По същество извършеното от жалбоподателя деяние е
безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на
административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на установената забрана на водача на МПС, с което се
извършва международен превоз на товари,
да управлява установеното превозно средство без документ, който се изисква от подзаконовите актове по прилагането
на ЗАПр., в случая /без карта за квалификация/ от цитираната по-горе норма на
чл.58 ал.1 т.4 от посочената Наредба №11 от 31.10.2002 г. на МТС.
Съгласно изслушаните от районния съд свидетелски
показания на актосъставителя по съставения акт, се потвърждава изцяло
отразената в акта и възприетата в постановлението фактическа обстановка. Именно
поради това от контролните органи е било възприето, че водачът е управлявал МПС
без да притежава коментирания документ, а не че такъв е имал или евентуално е
бил забравен. В подкрепа правилността на този извод се явява обстоятелство, че
такъв документ не е бил представена на АНО, в хода на проведеното
административното производство, нито на съдебното такова да приключване на
съдебното следствие от което и следва, че извършеният международен превоз е осъществен от
жалбоподателя без наличие на валиден такъв.От приложената по делото Разпечатка от информационната система на ИА„АА“ - София, е видно, че към момента на проверката валидна карта на името на
жалбоподателя – нарушител - Т.Т.М. не е издавана, което безспорно означава, че както към момента на проверката, така и към
момента на издаване на НП жалбоподателя непритежава „карта за квалификация
на водача“.
Съдът намира показанията на разпитаният свидетел за
обективни, логични и последователни, кореспондиращи с писмените доказателства
по делото и като такива ги кредитира изцяло.
При така възприетата фактическа обстановка съдът
приема, че от страна на жалбоподателя е бил осъществен съставът на
административното нарушение по смисъла на чл.58, ал.1, т.4 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТ, тъй като на
посочената дата, час и място, жалбоподателя – нарушител Т.Т.М., като водач
на моторно превозно средство визираният по горе товарен автомобил е извършвал
международен превоз на товар от Република България до Федерална
Република Гер***ия без да
притежава изискуемият от посочената разпоредба документ, поради което и не е
могъл да представи такъв при поискване от контролните органи.
На следващо място следва да се посочи, че съгласно
легалното определение за "международен
превоз", дадено в § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗАвПр,
"международен превоз" е
всеки превоз на товари или пътници, при който се преминава през държавна
граница“.В
конкретният случай извършването на международен
превоз е безспорно доказано от приложената по делото международна
товарителница CMR от 08.02.2021 г./л.13/, от което безспорно
е виден този факт. Обстоятелството, че на посочената дата – 08.02.2021г. жалбоподателят е извършвал международен превоз на
товари се установява както от разпита на свидетеля, така и от приложените
доказателства. Фактът на преминаване през държавната граница на която и да било
страна в тази на друга, изпълва признака за международен превоз.
От събраните по делото и
кредитирани писмени и гласни доказателства по категоричен и безспорен начин се
установява фактът, че към 08.02.2021година
жалбоподателят - водач не е притежавал изискуемата - задължителна Карта за
квалификация на водач извършващ международен превоз на товар. Тоест не е имал и
не е притежавал - изобщо издадена Карта
за квалификация, по надлежния ред, образец и от компетентния орган.
Преки и категорични правни изводи за обективното отсъствие на указания
задължителен документ, се обезпечават от безпротиворечивите показания на
свидетеля очевидец по делото свидетелстващи за отрицателния факт на
непритежаването на „карта за квалификация
на водача“ - персонално за водача нарушител - Т.Т.М. към 08.02.2021 година.
Липсата на „карта за квалификация
на водача“ е безспорно доказано от доказателствената съвкупност по делото – както от
гласните, така и от писмените доказателства. Съгласно чл.58, ал.1,
т.4 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТ при извършване на международен превоз на товари
водачът представя при поискване от контролните органи „карта за квалификация на водача“, като липсата на „карта за квалификация на водача“ се установява и от направената от наказващият орган справка от информационната
система на ИА „АА“, /приложена по преписката на л.7/ безспорно се установява, че на
името на жалбоподателя към момента на съставяне на АУАН и НП не е имало валидно
издадена „карта за квалификация
на водача“, като такава не е представена от лицето жалбоподател и до приключване на
настоящото производство.
Видно от приложеното Удостоверение за професионална компетентност за извършване на
превоз на товари, се извежда извода, че жалбоподателят е преминал курс за
периодично обучение в периода от 03.01.18г.
до 09.01.18г. наличието му обаче не освобождава от задължението за притежаване
на карта за квалификация на водача.
От друга страна жалбоподателя не е представил
доказателства, че е подал заявление по
образец до министъра на транспорта за издаване на карта за квалификация на водача,
въпреки че дори и да беше представил такива същите не биха променили факта на липса на валидна към момента на
проверката - 08.02.2021 година - карта за квалификация на водача.
Това е така защото Контролният орган няма задължение
да изследва факта дали водачът е подал Заявление
по чл.29 от Наредба №41 от 04.08.2008г. или не, както и дали инструктивният
срок за издаване на картата е изтекъл, това е така защото задължението да
докаже притежанието на валидно издадена „карта за квалификация на водача“, е в тежест на жалбоподателя.
За пълнота на настоящото изложение следва да се
посочи, че макар и жалбоподателят да притежавал Удостоверение за професионална компетентност, то това не е достатъчно,
за да се сметнат за изпълнени законовите условия за квалификация, това е така
защото Удостоверението за професионална
компетентност съставлява необходим документ, въз основа на който се издава Картата за квалификация на водача по чл.29 ал.1 от Наредба №41 от 04.08.2008г.,
респ. двата документа са различни, тоест не са взаимнозаменяеми. При това
положение фактът, че жалбоподателят е притежавал нужното Удостоверение, въз
основа на което да му бъде издадена изискуемата се от подзаконовите нормативни
актове Карта за квалификация е
ирелевантен за преценка обективната съставомерност на процесното деяние, като
административно нарушение, с оглед правилното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на посоченото основание.
При тези обстоятелства правилно и
законосъобразно му е наложено административно наказание за това, че към момента
на проверката - 08.02.2021г., не е „притежавал
карта за квалификация на водача“.
А след като жалбоподателят не е
притежавал карта за квалификация на
водача“ то и правилно му е
наложена санкция по чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр. Точно тази законова разпоредба визира случаите, в
които нарушителите изобщо не
притежават необходимия
документ – какъвто е и настоящият случай.
Не на последно място съдът не може да приеме,
че в конкретният случай има приложение чл.28 от ЗАНН, тъй като маловажен случай
е този, при който извършеното нарушение с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. Тоест маловажността е конкретна преценка на
степента на обществена опасност на нарушението от страна на съда, респективно
на административнонаказващия орган в сравнение с други случаи на нарушения от
съответния вид. В случая извършеното нарушение не е с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените нарушения от този вид.
Обстоятелството, че не са налице вредоносни последици за обществените отношения
не е основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Процесното деяние се извършва
единствено чрез бездействие и попада под хипотезата на така наречените формални
нарушения, които ex lege се санкционират. Липсата или не на общественоопасни
последици е ирелевантна в случая. Нормата е създадена с цел да дисциплинира
задължените субекти, какъвто в конкретният случай се явява и настоящият
жалбоподател – Т.Т.М., като
осъществяването на деянието и санкционирането му е необходимо да се преценява с
оглед значимостта на обществените отношения, чието гарантиране се цели от
законодателя.
Фактът, че жалбоподателят, е бил както към момента на проверката и издаването на АУАН, така
и към момента на издаване на НП, без изискуемият документ, тъй като изобщо не е притежавал такъв - осъществява състава на
съответното нарушение, поради което не е необходимо да има или да няма вредни
последици. Липсват и други обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на
обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение
от този вид, като например наличието на обективни причини, довели до извършване
на нарушението. От друга страна високият размер на наказанието глоба също не е
основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН,
нещо повече, този размер на наказанието, определен от законодателя, сочи на
висока степен на обществена опасност на деянието. Следва да се има предвид и че
е извършено нарушение със завишена степен на обществена опасност, тъй като
управлението на моторно превозно средство е правно регламентирана дейност с
безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в
движението - водачи, пътници и пешеходци.
Съдът не констатира в хода на административното
производство, допуснати съществени процесуални нарушения, такива които да
опорочават атакуваното наказателно постановление и да налагат неговата отмяна.
Същевременно нормата на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр. сочи: ”Водач на моторно превозно
средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането
му, се наказва със:1. глоба 2000 лв.” В случая административно
наказващия орган е извършил правилна квалификация на деянието и е наложил
съответното за извършеното нарушение наказание "глоба", в предвидения
от закона абсолютен размер от 2000 лева.
Макар и относително висок, явно този размер е определен от закона като
справедлив, съобразно презумираната степен на обществена опасност на деянието.
Като е достигнал до тези изводи АНО е постановил постановлението си при
правилно приложение на закона.
Поради това, съдът намира, че правилно и с оглед
компетенциите на АНО е ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя за това нарушение,
поради което и като материално законосъобразно, обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено от съда в рамките на правомощията му по
чл.63, ал.1 ЗАНН.
С оглед изхода на делото, настоящият състав намира за
неоснователно искането, обективирано в жалбата и допълнителната молба за
присъждане на адвокатско възнаграждение.
Затова и съдът, ПОТВЪРДИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ НП№26 - 0000434 от 01.09.2020г. ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 26 - 0000081 от 15.02.2021г., издадено
от Директор РД „Автомобилна администрация“ - Враца /РД „АА“ - Враца/, на Директор РД „АА” Враца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО – съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН.
По гореизложените съображения съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: