Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1865
гр. Пловдив, 15.05.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I граждански
състав, в публично заседание на осми май
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия: АНЕТА ТРАЙКОВА
при
участието на секретаря Цвета Тошева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 11351 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, против А.И.М., ЕГН
**********.
Ищецът твърди, че между ответника и
„Изи Асет Мениджмънт“ АД бил сключен Договор за
паричен заем № *** от 07.11.2016 г., по силата на който на ответника бил
отпуснат паричен заем в размер 1000 лв. Параметрите и условията на договора
били описани в стандартен европейски формуляр. С подписване на договора
ответникът приел общите условия на заемателя. Бил подписан погасителен план,
неразделна част от договора, с посочен брой, размер и падеж на всяка вноска.
Договорена била лихва в размер 111,32 лв., като главницата, ведно с лихвата
били в общ размер 1111,32 лв., погасими
на 27 седмични погасителни вноски в срок до 16.05.2017г.
Страните уговорили и предоставянето
обезпечение /поръчителство на две физически лица/ като поради непредставянето
на уговореното обезпечение в тридневен срок от подписването на договора била
начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение за представяне на
обезпечение в размер на 467,31 лв. разсрочена на 27 равни седмични погасителни вноски,
всяка в размер на 41,16 лв. На длъжника било начислено и обезщетение за забава
в размер на действащата зак. лихва в размер на 57,98 лева, като лихвата се
изчислявала върху всяка просрочена погасителна вноска, съвкупност от главница и
договорна лихва. Начислена е и такса разходи за събиране на просрочени вземания
в размер на 45 лева, която се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през
който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 кал. дни,
като всички начислени разходи за събиране
на просрочените погасителни вноски не може да наджвърлят 45 лева.
Излага, че с приложение № 1 от 01.12.2017г.
към рамков договор за прехвърляне на вземания от 30.01.2017 г. кредиторът „Изи
Асет Мениджмънт“ АД цедирал вземанията си срещу ответника на ищеца, за което
длъжникът бил уведомен с уведомление. При евентуалност се моли длъжникът да се
уведоми за цесията с връчването на приложенията към исковата молба.
По договора ответникът е извършил
плащания в общ размер на 576,30 лева. Претендират се главница в размер на 724,96
лв.; договорна лихва в размер на 57,08 лв. за периода 15.11.2016 г. – 16.05.2016г.,
467,31 лв. неустойка за непредставяне на обезпечение, както и лихва за забава в
размер на 57,98 лв. за периода от 17.04.2015 г. до деня следващ датата на
входиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда; такса разходи за събиране на
просрочени вземания в размер на 45 лева.
Ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК
срещу ответника, по което било образувано ч. гр. д. № 2185/2018г. на ПРС, като
на ищеца били дадени указания за предявяване на иск, за което са предявени
настоящите установителни искове за съществуване на вземанията. Иска да се
признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2185/2018г. на ПРС. Претендират се законна лихва върху главницата
от 07.02.2018 г. до окончателното изплащане и разноски за заповедното и
исковото производство.
В законоустановения срок по чл. 131,
ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
особения представител на ответника адв. Н.К.. Оспорва исковете като недопустими
и неоснователни. Оспорва редовността на извършената цесия и уведомяването на
длъжника за нея.
Пловдивски
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и
фактическа страна следното:
Правната
квалификация на така предявените обективно кумулативно съединени искове е: -
чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД,
във вр. с чл. 99 ЗЗД, чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД и
чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 92 ЗЗД.
Приложено
е ч. гр. д. № 2185/2018г. на ПРС, от
което се установява, че по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
длъжника А.И.М., ЕГН **********
за вземанията, предмет на настоящия иск. Изпратено е
съобщение до заявителя с указанията по чл. 415 ГПК. Искът е предявен в срока по
чл. 415 от ГПК. Изложеното сочи, че за ищеца е налице правен интерес от
предявения установителен иск по чл. 422 ГПК и същият е процесуално допустим.
Между
„Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника е подписан
договор за паричен заем № *** от 07.11.2016
г., по силата на който на ответника бил отпуснат паричен заем в размер 1000 лв.
Месечната погасителна вноска била 41,16 лв., годишният
процент на разходите 48,52 %, а годишният фиксиран лихвен процент 40.00 %.
Погасителните вноски били 27 на брой, а крайният срок на договора – 16.05.2017
г. По силата на сключения договор за заем на ответника е била предоставена
посочената парична сума в размер на 1000 лева. Ответникът не е оспорил подписа си в договора, с оглед на
което съдът приема за доказано сключването на договора между страните и
получаването на сумата.
Относно легитимацията на кредитора:
Вземанията
по процесния договор са цедирани от „Изи
Асет Мениджмънт“ АД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с
приложение № 1 от 01.12.2017 г. по рамков договор за цесия от 30.01.2017г. В
представеното приложение е посочен номер на договора, датата на договора и
името и ЕГН-то на кредитополучателя /виж л. 20 от делото/. Т. е. посочен е
номерът на процесния договор и е индивидуализиран кредитополучателят. В
договора за цесия е посочено, че приложенията са неразделна част от договора, а
с общите условия към договора за кредит заемополучателят се е съгласил, че
заемодателят може по всяко време да прехвърля правата си по договора на трети
лица. Към приложенията на исковата молба
е представено уведомително писмо по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до
длъжника. Уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало
до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99,
ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление
следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при
разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /виж решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т.
о./. Следователно от датата на връчване исковата молба и приложенията на
ответника е изпълнена разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и извършеното
прехвърляне на вземането е съобщено на длъжника. Отделно то това дори да се
приеме , че цесията не била съобщена длъжника,
същият не може да възразява успешно за липсата на уведомяване след като не твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на
уведомяването.
Предвид
изложеното съдът намира, че по производството се установява, наличието на
валидно облигационно правоотношение по договор за паричен заем, както и договор
за цесия сключен между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“
АД, по който е цедирано вземането произтичащо от процесния
договор за заем, за което прехвърляне ответникът е надлежно уведомен в хода на
процеса с връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея.
Ответникът не е релевирал
възражения за нищожност на клаузи от договора, респ. на съществуващи в договора
за заем неравноправни клаузи, но с оглед на обстоятелството, че съдът служебно
следи за нищожност на договора, или на част от него, когато е налице
противоречието му с императивни правни разпоредби, а и при доклада на делото
съдът е уведомил страните за вероятна нищожност на уговорената клауза за
плащане на неустойка, ще изложи
становището си.
Относно главницата:
Претендира
се неплатена главница в размер на 1000 лева.
От неоспорената ССчЕ се установява, че размерът на непогасената главница
по договора за посочения период е 724,96 лева, като крайният срок на договора е
изтекъл на 16.05.2017г. В тежест на ответника е да докаже плащане на
претендираната сума. Подобни твърдения и не са ангажирани от ответника, поради
което искът за главница е основателен в пълния си размер от 724,96 лева. Като
законна последица ще се присъди и законна лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане.
По иска за договорна лихва:
Уговореният
по договора ГПР е 48,52 %, а фиксираният годишен лихвен процент е 40.00 %.
Договорът е сключен за 27 седмици, поради което общия размер на договорната
лихва е 57,08 лева, като същата не противоречи на добрите нрави и закона.
Размерът й се установява от ССЕ с в.л. Й. П..
Ето защо претенцията за възнаградителна
лихва като основателна, ще се уважи изцяло.
По исковете за неустойка:
В
доклада по делото съдът е указал на ищеца, че има вероятност клаузата за
неустойка да е нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото съдът
следи служебно за противоречие с добрите нрави на неустоечната клауза, както и
следи служебно за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП.
Настоящият
съдебен състав намира, че предвидената в договора клауза за неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение противоречи на добрите нрави.
Критериите
дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се
съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т.
д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на естеството и
размера на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение
с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
В
случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да
осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на
договора, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от 467,31
лв. Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно
задължение за представяне на обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза
в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по
смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока.
Съдът
намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за
представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението
му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не
води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Така уговорена неустойката би довела до неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, поради увеличаване на
подлежаща на връщане сума допълнително с
още 47 % от предоставената главница.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и
добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в
конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно
разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо
не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за
възникване на задължение за неустойка по договора.
Претенциите за неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение ще се отхвърли изцяло, поради
противоречието й с добрите нрави.
Относно лихвата за забава:
Обезщетение за забава се претендира и
е дължимо на основание чл. 8 от договора за паричен заем, съгласно която в
случай на забава, на която и да е погасителна вноска, заемателят дължи за нея
обезщетение в размер на законната лихва за забава върху забавената сума за
всеки ден забава. В случая ищецът претендира обезщетение за забава от 17.05.2017
г. Лихвата за забава е дължима, като Съдът кредитира ССчЕ, съгласно което
вещото лице е изчислило обезщетението за забава в размер на 54,24 лева.
Вследствие на изложеното, съдът намира, че исковата
претенция е основателна и следва да бъде уважена за претендираната главница, обезщетението
за забава и възнаградителната лихва, а за претенциите за неустойка -
отхвърлена.
Относно таксата за
извънсъдебно събиране:
Съгласно член 10а от ЗПК начислените
разходи и такси за извънсъдебно събиране нямат характер на неустойка, но
доколкото ищецът не е доказал извършването на такива разходи, искът за
заплащането им ще се отхвърли като недоказан и неоснователен.
По разноските:
По исковото производство са представени доказателства за
направата на разноските за ДТ в размер на 173,58лв., внесен депозит за особен
представител от 180 лева, за депозит за ССчЕ в размер на 100 лв., както и се
претендира се юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на
100 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК /в сила от 28.01.2017 г./, във вр. с чл.
37 ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2 НЗПП. Общият размер на направените в исковото
производство разноски от ищеца е 553,58 лв., от които по съразмерност на ищеца
ще се присъдят 336,62 лв.
От присъдените в заповедното, ищецът претендира по списък
26,15 лв. за държавна такса и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение, като в
заповедното са присъдени само 50 лева юрк. възнаграждение. От тях по
съразмерност на ищеца ще се присъдят 46,29 лв.
От ответника по настоящото производство не са направени
разходи.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу А.И.М., ЕГН **********
установителни искове, че А.И.М., ЕГН **********
дължи на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, следните суми, произтичащи от по договор за
паричен заем № *** от 07.11.2016г.,
сключен от длъжника с „Изи Асет Мениджмънт“
АД, вземанията по
който са прехвърлени на 01.12.2017г. с Приложение № 1 към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017 г. на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД следните суми: 724,96
лева, представляваща дължима главница, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на постъпването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 07.02.2018
г. до окончателното изплащане; договорна лихва от 57,08 лева за периода
15.11.2016г. – 16.05.2017г., обезщетение
за забава от 57,98 лева за периода от 17.05.2017 – 31.01.2018г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 2185/2018г. по описа на ПРС, І бр.с-в.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев"
№ 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, установителни искове, срещу А.И.М., ЕГН ********** за признаването
за установено, че А.И.М., ЕГН ********** дължи
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, следните суми, произтичащи от договор
за паричен заем № *** от 07.11.2016г.,
сключен от длъжника с „Изи Асет Мениджмънт“
АД, вземанията по
който са прехвърлени на 01.12.2017г. с Приложение № 1 към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017 г. на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, а именно: сумата от 467,13 лв., представляваща неустойка за неизпълнение
на договорно задължение и такса в размер на 45 лева за разходи за извънсъдебно
събиране на задължението, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 9848 /2017г. по
описа на ПРС, XІV гр. с-в., като неоснователни.
ОСЪЖДА А.И.М.,
ЕГН **********да заплати на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 336,62 лв. – разноски по
съразмерност в исковото производство, както и сумата от 46,29 лв. – разноски в
производството по ч. гр. д. № 2185 /2018г. по описа на ПРС, І бр. с-в.
На особения представител на ответника - адв. Н.К. се
издаде РКО за сумата от 180 лева за адв. възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: /П/
Вярно с
оригинала.
ЛШ