Р Е Ш Е Н И Е
№
882 30.05.2016г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският районен съд ХVІ –ти граждански състав
на шестнадесети май две хиляди и шестнадесета година
в публично заседание в следния състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА
при секретар Н.Д.,
като разгледа докладваното от съдия
Петрова
гражданско дело № 8591 по описа за 2015
година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по исковата молба на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв.”Победа”, ул.”Генерал
Владимир Вазов” 3, представлявано от изпълнителния директор Г.Й.Т. против П.И.Д.,
ЕГН ********** с адрес ***, с която се иска от съда да приеме за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 501,77 лева,
представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода по фактури,
издадени през периода от 26.11.2012г. до 25.08.2015г., с отчетен период от
30.11.2012г. до 24.07.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението, за което е издадена заповед № 3603 от 07.10.2015г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 6434/2015 г. по
описа на Бургаски районен съд, както и
осъждане на ответника да заплати направените разноски по делото, както и разноските
направени по ч.гр.д № 6434/2015г. на БРС. Ангажират се доказателства.
Твърденията на ищцовото дружество са, че
между страните съществува валидно облигационно правоотношение, по силата на
което ответницата П.И.Д. е потребител
на ВиК услуги по абонатен № ***. За периода от 26.11.2012г.
до 25.08.2015г. са били издадени 49 бр.
фактури за отчетената вода в отчетния период 30.11.2012г. до
24.07.2015г., които са останали незаплатени на падежа, а именно в 30 дневен срок от датата
на издаване на съответната фактура, съгласно чл.33, ал. 2 от Общите условия на ВиК оператора. Доставените ВиК
услуги са отчитани по електронен път, с мобилно устройство, като са взети
предвид показанията на две измервателни средства - водомери, един топъл и един
студен, разположени в банята на апартамента, находящ се в гр. Б., ***. Когато
на отчетника на измервателни уреди (инкасатора) не е бил осигуряван достъп до
водомерите за отчитане на показанията, както гласи чл. 24 ал.1 и ал.2 от Общите
условия на ВиК оператора, отчитането е ставало на
основание и съгласно начина описан в чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4/14.09.2004
год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответницата, с който искът е оспорен като
неоснователен. Сочи, че въпреки исканията й от дружеството не са й представили
фактури, за да провери дали правилно са отразени дължимите суми. Посочва още,
че наред с главницата във фактурите са начислени и лихви, които не дължи.
Твърди се, че ищцовото дружество възпрепятства плащането по въпросните фактури,
като самоволно неоснователно погасява други стари задължения.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422
от ГПК във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД.
Съдът, като взе в предвид изложените от
страните доводи и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в
съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Исковата претенция е допустима и своевременно
предявена. Видно от представените по делото доказателства, ищцовото дружество е
депозирало заявление до БРС за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК относно претендираната сума, ведно със законната лихва от подаване
на заявлението до окончателното изплащане. Заявлението е постъпило в съда на 06.10.2015г.,
като по него е издадена заповед за изпълнение № 3603 от 07.10.2015г. БРС е
приел, че заповедта е редовно връчена на 02.11.2015г. В срока по чл. 414, ал. 2
от ГПК, а именно на 16.11.2015г. ответникът е подал възражение срещу заповедта,
с оглед на което е възникнал и интересът на ищеца от образуване на настоящото
производство.
Не се спори по делото относно съществуването
на облигационни отношения между страните за процесния период, по силата на
което ищцовото дружество е предоставяло водоснабдителни услуги, за което са
издадени процесните фактури за абонатен № ***, за обект находящ се на адрес:
гр. Б., ***.
По делото е назначената съдебно-техническа
експертиза, кредитирана от съда като обективно и безпристрастно изготвена, от
заключението, на която се установява, че консумираното водно количество за
отчетния период на абонатен № *** е 286.54 куб. метра.
Разпитана е свидетелката К. - *** при ищеца,
от показанията на която се установява, че за процесния период абоната не й е
осигурявал редовен достъп, за да регистрира отчета със съответното устройство.
В тези случаи е извършвала служебен отчет по свое усмотрение на база на
предишни консумации. Същата посочва, че при последваща проверка към месец
октомври 2015г. е констатирала, че студеният водомер е надчетен,
но доколкото краят на отчетния период е месец юли 2015г. наведеното е
неотносимо и не установява релевантни факти свързани с процесния период, т.е.
от него не може да се направи извод, че към края на месец юли водомерът е бил надчетен.
От заключението по назначената по делото
съдебно-икономическа експертиза се установява, че посочените фактури са
осчетоводени в счетоводството на ищеца, което е редовно водено. За периода от 28.01.2013г.
до 25.08.2015г. от страна на ищеца са издадени на ответника – абонатен номер ***,
фактури за вода, пречистване и канал на обща стойност 442,84 лева. Останалите
известия, видно от експертното заключение на вещото лице Т.Д. не касаят
начислена и дължима стойност на доставена, отведена и пречистена вода, а се
отнасят за начислени лихви за забава, издадени за периода от 26.11.2012г. до
25.08.2015г. на обща стойност 58,93 лева. По делото няма заявена претенция за мораторни лихви.
Предвид ангажираните доказателства,
установява се обстоятелството, че в периода от 28.01.2013г. до 25.08.2015г. е потребено количество вода на стойност по фактури от общо
442.84 лева. В счетоводството на ищеца не са отразени плащания от страна на
ответника по описаните фактури. По делото, обаче е представена вносна бележка
от 23.12.2014г. с вносител П.И.Д. в полза на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД
за сумата от 170 лева с ясно посочено основание за плащане – дължима сума за вода
за абонатен номер ***. По делото не е спорно и видно от кореспонденцията между
страните, по фактурите с основание „вода, пречистване и канал” не е отразено
това плащане, а наредената от ответницата сума от 170 лева от 23 декември е била
разплатена по клиентския й номер по изпълнително дело № 625/2014г. по описа на
ЧСИ Н.Г..
При така установените фактически
обстоятелства, съдът намира следното от правна страна: съгласно нормата на чл.
3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи,
потребители на услугите ВиК са собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдявани имоти, на жилища и нежилищни имоти в
сгради - етажна собственост, на водоснабдявани обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение. Претендираните суми за доставка, пречистване и отвеждане на вода,
касаят обект в гр. Б., ***. Не е спорно по делото, че ответницата е собственик
на този обект. Ето защо и на ответницата Д. законосъобразно е била открита
партида и е била отчитана консумацията на вода. Без значение е обстоятелството,
дали сама ответницата или трети лица са използвали питейна вода за битови
нужди. Няма данни относно други собственици в имота, на които да са откривани
партиди. Поради това следва да се приеме, че единственият задължен при
отчитането на водомера за абонатен № *** е именно ответникът. От представените
копия на фактури се установява, че за процесния период задълженията по
партидата на ответника са начислявани последователно и в хронологичен ред. От
заключението на съдебно-икономическата експертиза, става ясно, че за периода от
28.01.2013г. до 25.08.2015г. от страна на ищеца са издадени на ответника 18
броя фактури за вода, пречистване и канал на обща стойност 442, 84 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД, този,
който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението
не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. В
хипотезата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД /която се прилага при наличието на един
главен дълг/ длъжникът няма право едностранно да избира дали да погаси първо
главницата или някое от акцесорните й задължения. Ето
защо, при липсата на изрично съгласие от страна на кредитора, установената от
закона поредност за изпълнение на задълженията не
може да бъде дерогирана. /решение № 431 от 26.01.2005
г. по гр. д. № 1272/2003 г., ТК, ІІ отд. на ВКС/. От
друга страна, вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна
функция и не следва да се квалифицира като лихва по чл. 76, ал. 2 от ЗЗД. Поредността в погасяването му, когато се дължи наред с
друго еднородно задължение, се определя по правилото на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД. В
настоящия случай, съдът намира, че е приложима разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, която за разлика от ал. 2 от ЗЗД предоставя в полза на длъжника по няколко
еднородни задължения право на избор кое от тях погасява първо. Ако не е заявил това, погасява се
най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни
задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно,
те се погасяват съразмерно. В този смисъл, настоящият състав намира, че с
плащането на сумата от 170 лева на 23.12.2014г. е погасено задължение за
доставяне, отвеждане и пречистване на вода за абонатен № *** по всички издадени
към него момент фактури от 28.01.2013г., 25.02.2013г., 25.03.2013г.,
25.04.2013г., 27.05.2013г., 25.06.2013г., 25.07.2013г., 26.08.2013г.,
25.09.2013г. и 25.10.2013г., които са на обща стойност 171,10 лева, т.е.
остават дължими само 1,10 лева по фактурата от 25.10.2013г. С оглед извършеното
плащане на 23.12.2014г. на сумата от 170 лева, съдът намира, че вземането в
тази част е погасено чрез плащане. Досежно останалите
фактури за процесния период от 26.01.2015г., 25.02.2015г., 25.03.2015г.,
24.04.2015г., 25.05.2015г., 25.06.2015г., 24.07.2015г. и 25.08.2015г. на обща
стойност 271,74 лева не се спори между страните, че задължението не е
заплатено, както и че сумата се дължи за доставяне, отвеждане и пречистване на
вода за абонатен № *** за този период. В заключение следва да се обобщи, че
дължимата сума за вода, пречистване и канал се равнява на 272,84 лева. Същата
отговаря по размер на констатираното от техническата експертиза потребление и
съответства на сумата по представените фактури, с изключение на начислената и претендирана сума по останалите известия, удостоверяващи
сума на начислени закъснителни лихви – общо в размер на 58,93 лева, а не
начислена и дължима стойност на доставена, отведена и пречистена вода. Ето защо
и исковата претенция, като основателна и доказана следва да бъде уважена до
размер на сумата от 272,84 лева. За сумата над този размер до общо
претендираните 501,77 лева, а именно за разликата от 228,93 лева искът следва
да бъде отхвърлен.
По горните съображения с оглед представените
доказателства и направеното от ответницата признание относно съществуването на
вземането в тази част, то искът се явява основателен за сумата от 272,84 лева,
а за горницата над тази сума, до пълния заявен размер от 501,77 лева - следва да се отхвърли като
неоснователен.
Направено е искане от ответницата
изпълнението на решението да бъде разсрочено, тъй като същата не получава
трудово възнаграждение и отглежда болно дете. Съдът намира искането за основателно.
Ето защо, съдът намира, че изплащането на исковата сума за главница, в размер
на 272,84 лева, следва да се разсрочи, съобразно разпоредбата на чл. 241,
ал.1 от ГПК, за период от шест месеца,
като се погасява, както следва: пет равни месечни вноски, платими до десето
число на текущия месец, след влизане на решението в сила, в размер на по 45
лева и една последна погасителна вноска, платима до десето число на шестия
месец, от 47,84 лева.
Следва да се посочи, че наведените от
ответницата доводи за недължимост на сумите за
разноски и респ. за препятстване на възможността за плащане на остатъка от
дължимата главница са подкрепени с доказателства по делото. Установи се по
категоричен начин по делото, че не е зачетена волята на П.Д. по извършените
плащания от нея по множество фактури – 10 на брой и независимо от ясно
посоченото основание във вносната бележка, същото е игнорирано от ищеца и в последващата
кореспонденция между страните. Дружеството е отказвало да приема плащания на
текущи задължения без основание. Не са ангажирани от ищеца доказателства, които
да внасят в процеса данни, противоречащи на установеното. В този смисъл, съдът
приема, че ответницата не е дала повод за завеждане на иска и кумулативно с
това признава същия, поради което разноските следва да се възложат върху ищеца,
съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на П.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, че в полза на ищеца “Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, с ЕИК *********, адрес гр.Бургас, ж.к. Победа, ул. Ген.
Владимир Вазов № 3, представляван от Г.Й.Т., съществува вземане в размер
на общо 272,84 лева (двеста
седемдесет и два лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща незаплатен остатък по фактури за ползвани ВиК услуги, както следва: остатък от фактура от
25.10.2013г. и фактури от 26.01.2015г., 25.02.2015г., 25.03.2015г.,
24.04.2015г., 25.05.2015г., 25.06.2015г., 24.07.2015г. и 25.08.2015г., за обект
находящ се на адрес: гр. Б., *** - абонатен № ***, ведно със законната лихва
върху главницата считано от 06.10.2015г. до окончателното изплащане на
задължението, като за посоченото вземане е издадена Заповед № 3603/07.10.2015г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6434/2015г. по
описа на Бургаски районен съд, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над 272,84 лева (двеста седемдесет и два лева и осемдесет и
четири стотинки) до пълния заявен размер от 501,77 лева (петстотин и един лева
и седемдесет и седем стотинки), като неоснователен.
РАЗСРОЧВА ИЗПЪЛНЕНИЕТО за главницата от 272,84 лева (двеста седемдесет
и два лева и осемдесет и четири стотинки), както следва: пет равни месечни
вноски, платими до десето число на текущия месец, след влизане на решението в
сила, в размер на по 45 лева (четиридесет и пет лева) и една последна
погасителна вноска, платима до десето число на шестия месец, от 47,84 лева (четиридесет
и седем лева осемдесет и четири стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД