№ 196183
гр. София , 08.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ в публично заседание на
трети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ВА
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20201110144141 по
описа за 2020 година
РЕШЕНИЕ
08.12.2020 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав , в открито публично
заседание на трети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 44141/2020 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от ТС срещу Д. Т. Г., в която се твърди, че ответника бил
потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к.
„...........................“, ..........................., вх. Е, ет. 7, ...... аб. № 281435, като била доставена
топлинна енергия, по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия.
Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 2061,67 лева за периода от
1
01.07.2016 г. до 30.04.2019 г., но ответника не я бил заплатил, поради което изпаднал в
забава и дължал и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на
308,92 лева за периода от 15.09.2017 г. до 23.01.2020 г. Излага съображения, че била
предоставена услугата дялово разпределение, поради което ответника дължал и сумата от
47,11 лева, представляващи припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение
за периода 01.12.2016 г. до 30.04.2019 г., както и сумата 8,14 лева – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 31.01.2017 г. до 23.01.2020 г. Навежда довод,
че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, но длъжника бил възразил,
поради което имал правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземанията.
Иска да бъде признато за установено, че ответника му дължи претендираните суми, както и
присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с който предявените
искове се оспорват. Твърди, че нито е собственик на процесния имот, нито е негов вещен
ползвател, поради което между страните липсвала облигационна връзка. Поддържа, че от
представените доказателства не било ясно как са формирани претендираните суми, като
последните били с недостатъчна доказателствена стойност, за да установят претенциите.
Навежда доводи, че абонатната станция не била въведена в експлоатация, а измервателните
уреди не били сертифицирани, съответно да са минали надлежна метрологична проверка.
Оспорва наличието на основание за начисляване на суми за дялово разпределение. Прави
възражение за погасителна давност. Излага съображения, че не дължи мораторни лихви, тъй
като нямало доказателства, че е изпаднал в забава, а освен това клаузите в тази насока били
нищожни, поради противоречие със ЗЗП. Развива аргументи за недоказаност на
претенцията, съобразно доказателствената тежест, която трябвало да бъде в тежест на
ищеца. Взема становище по доказателствата и доказателствените искания, като излага
съображения за оставяне без уважение на исканията на ищеца за доспускане изслушването
на СТЕ и ССчЕ. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като е изразило становище за доказаност и основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т.
2 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
2
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Приложен е Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение
срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 192, том VII, нот. дело №
1392/1986 г. от който се установява, че Христо Тодоров Ганчев е станал собственик
недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. „...........................“, ..........................., вх. Е, ет.
7, .......
От удостоверение за наследници изх. № 100-447/25.02.2015 г. се установява, че
Христо Тодоров Ганчев е починал на 13.02.1997 г., като е оставил за наследник по закон
Трайко Христов Ганчев, който е починал на 04.09.2004 г. и е оставил за наследник Д. Т. Г.,
3
което се установява и от представеното удостоверение за наследници изх. № 0428/24.02.2015
г.
Представен е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 69, том II,
рег. № 2836, нот. дело № 230/2019 г., с който се установява, че на 18.09.2019 г. Д. Т. Г. е
продал на Лиляна Апостолова Калиманова недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к.
„...........................“, ..........................., вх. Е, ет. 7, .......
Приложено е и Заявление-декларация от 06.03.2015 г., с което Д. Т. Г. е поискал от
ТС да му бъде открита партида и да му бъде доставяна топлинна енергия.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че безспорно е установено,
че е възникнало облигационно правоотношение по сключен договор за покупко-продажба
на топлинна енергия при общи условия.
Правното действие на сключения договор за продажба между ищеца и ответника
попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се
прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е
търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление
(топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това
гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни
задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и
да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената
продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите –
арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение
Тъй като по делото е установено, че между страните е налице облигационно
правоотношение, то съдът намира, че спорът между страните се концентрира върху
обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за процесния период, съответно на
каква стойност.
Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СTЕ се
установява, че за процесния период е доставена топлинна енергия за отопление на имот и
сградна инсталация. Установено е, че за периода е извършвано дялово разпределение.
Вещото лице е посочило, че за процесния период стойността на потребената топлинна
енергия е в размер на 2061,67 лева.
От заключението на ССчЕ се установява, че за процесния период не са извършвани
4
плащания за погасяване на дължимите суми.
Съдът, при извършена преценка на заключенията на СТЕ и ССчЕ, съобразно
правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва ги кредитира, тъй като са извършени обективно,
компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на поставените
задачи, като по делото не се установява експертите да са заинтересовани от изхода на
правния спор или да са недобросъвестни.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая дължимата сумата трябва да бъде
определена съобразно СТЕ, доколкото, като е необходимо да се изясни, че при
граматическото, систематично и телеологическо тълкуване на чл. 155 ЗЕ от значение при
претенцията за заплащане на топлинна енергия, релевантен е единствено размерът на реално
потребената топлинна енергия. Обстоятелството, че законодателят е предвидил няколко
различни способа за отчитане на топлинната енергия (един от който е и по реална месечна
консумация), не придават някакво значение на прогнозните сметки, доколкото самия закон
предвижда винаги поне една изравнителна сметка, която има за цел да ликвидира
отношенията между страните в облигационното отношение, като отчете реално потребеното
количество топлинна енергия.
С оглед гореизложеното претенцията за заплащане на цената на доставената
топлинна енергия е основателна до пълния предявен размер от 2061,67 лева, който размер се
установява от кредитираното заключение на СТЕ.
Въпреки това ответникът е навел своевременно възражение за погасителна давност,
което е частично основателно.
Настоящото производство е образувано при условията на чл. 422 ГПК, поради което с
оглед уредената фикция в посочената норма, настоящият иск се счита предявен от
29.01.2020 г. – датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
При това положение с оглед приложение на нормите на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД и чл. 116, б. „б“
ЗЗД от този момента давността се счита спряна и прекъсната. С оглед направеното
възражение за давност в случая следва да се приложи правилото за изтекла погасителна
давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съгласно задължителните за правосъдните органи
тълкувателни разяснения на ОСГТК на ВКС, дадени в Тълкувателно решение № 3/2011 г.
от 18.05.2012 г., „понятието „периодично плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви”…”Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените
признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в”
ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност”. Следователно при съобразяване на момента
на подаване на исковата молба и кратката тригодишна погасителна давност, следва, че
всички вземания преди 29.01.2017 г. са погасени по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. В раздел „Заплащане на ТЕ” от ОУ, чл. 33, ал. 1 (приети с
Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., действащи през процесния
период, включително с оглед твърденията в исковата молба) е определен реда и срока, по
които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми.
Това трябва да стане в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
5
страницата на продавача. Съгласно това и на основание разпоредбата на чл. 70 ЗЗД следва,
че срокът за заплащане на задължението е уговорен в полза на длъжника, което означава, че
преди изтичането на срока задължението е платимо, но не е изискуемо. Поради
ненастъпилата изискуемост, както е посочено в разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давност за
вземания, които не са изискуеми не тече. Въпреки това, между страните не се спори, че
изискуемостта на вземанията е била настъпила, като се поддържа, че същото е погасено по
давност, настоящият съдебен състав счита, че следва да се приеме, че страните са узнали за
претенцията, поради което и за тази част от вземането е станало изискуемо и за него
давността е изтекла, тъй като с оглед на правилото на чл. 116 б. „б” ЗЗД с подаването на
исковата молба давността е прекъсната. Нещо повече, съдът отчита и обстоятелството, че
обстоятелството, че ако се приеме, че изискуемостта на вземането настъпва по волята на
ищеца, то това би означавало да се предостави възможност на същият да се възползва от
собственото си поведение, като се постави в по-добро положение, което е в разрез с нормата
на чл. 8, ал. 2 ЗЗД. Нещо повече, клаузата от общите условия би могла да се тълкува и като
потестативно условие (т.е. такова чието сбъдване зависи от волята на страната по
облигационното правоотношение) за настъпване на изискуемостта на вземането, като
съобразно чл. 25, ал. 1, изр. 2 ЗЗД смята се, че условието се е сбъднало, ако страната, която
има интерес от несбъдването му, недобросъвестно е попречила то да настъпи. С оглед на
това възражението е частично основателно, като претенциите са погасени по давност за
периода м.07.2016 г. до м.12.2016 г. (включително) за сумата над 1706,59 лева до пълния
предявен размер от 2061,67 лева.
По отношение иска за главницата за припадащата се част от цената на услугата
дялово разпределение, съдът счита, че същият следва да бъде уважен в заявения размер,
доколкото съобразно чл. 36, ал. 1 от Общите условия към договора за продажба на топлинна
енергия (приети с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г.,
действащи през процесния период, включително с оглед твърденията в исковата молба),
цената за услугата дялово разпределение се дължи именно на ищеца, като от представените
по делото писмени доказателствени средства от третото лице-помагач, така и от
заключението на СТЕ, съдът счита, че безспорно е установено, че услугата дялово
разпределение е извършена. Въпреки това, ответникът е въвел надлежно възражение за
погасителна давност, което е частично основателно за дължимата сума за периода за
м.12.2016 г. В случая е приложима погасителната давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, доколкото
вземането е периодично – дължи се всеки месец от потребителя, а и услугата се предоставя
ежемесечно с оглед изчисляване на дължимата топлинна енергия. Тоест, приложими са
тълкувателни разяснения на ОСГТК на ВКС, дадени в Тълкувателно решение № 3/2011 г.
от 18.05.2012 г. В случая при аритметическото разделяне на броя месеци, които обхващат
процесния период и размера на дължимата сума следва, че цената на услугата дялово
разпределение за 1 месец е 1,39 лева. Следователно иска е основателен за сумата от 45,72
лева, като за разликата до пълния предявен размер от 47,11 лева и за м.12.2016 г.
претенцията трябва да бъде отхвърлена.
Съдът намира, че е неоснователна претенция за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ГПК, въпреки основателността на претенцията по
главния иск. Съобразно клаузата на чл. 33, ал. 1 от ОУ (прието с Решение № ОУ-
02/03.02.2014 г. ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. – приложими за процесния период),
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.
Ищецът твърди, че публикуването им на интернет страницата на продавача, било
удостоверено с констативен протокол от нотариус. По делото не са представени
6
доказателства за публикуването на сметките на ответника в интернет страницата на ищеца –
нито твърдените констативни протоколи от нотариус, нито някакви други допустими
съобразно ГПК доказателствени средства, с които твърдяното обстоятелство да бъде
доказано. С оглед на това, съдът намира, че при неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказаният факт за неосъществил се
в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Следователно, претенцията за
заплащане на мораторни лихви трябва да бъде отхвърлена.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва. В новелата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия е
посочено, че редът и начинът на плащане на услугата „дялово разпределение“ се определя
от Продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата дялово разпределение и се
обявява по подходящ начин на клиентите. При граматическото, систематическото и
телеологическото тълкува на клаузата на общите условия, съобразно правилото на чл. 20
ЗЗД, съдът достига до извод, че следва да са налице уреден ред и начин за заплащане на
услугата, което очевидно касае и въпросът с изпадането в забава, при неточно изпълнение в
темпорален аспект. При това положение, след като ищецът не е доказал пълно и главно, че
такъв ред и начин са предвидени, респ. че именно при спазването му се дължи обезщетение
за забава върху главницата за услугата дялово разпределение, настоящият съдебен състав
намира, че претенцията е неоснователната, тъй като е недоказана – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Ирелевантни са възраженията на ответника по отношение наличието и законността
на абонатната станция. Дали същата е законно изградена е без значение с оглед предмета на
настоящото дело – а именно дали и колко топлинна енергия е доставена и потребена.
Съдът намира, че с оглед кредитираното заключение на СТЕ е установено, че
измервателните уреди са били сертифицирани и надлежно са отчитали доставеното
количество топлинна енергия, поради което възраженията в тази насока са неоснователни.
Не могат да бъдат възприети доводите за неравноправни клаузи в общите условия на
ищеца. Като настоящият съдебен състав не споделя изложеното, дословно цитирано по
практика на СГС, която съдът не споделя, но по-подробни мотиви в случая не са нужни, тъй
като съдът е отхвърлил претенциите за лихви на други основания.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че реално е
сторил такива, поради което съобразно уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал.
1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП следва да му се
присъди сумата от 638,15 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
Ответникът е поискал присъждането на деловодно разноски, като е представил
договор за правна защита и съдействие за уговорена правна помощ при условията на чл. 38
7
ЗАдв., поради което съобразно отхвърлената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., във вр. чл. 36 ЗАдв. на процесуалният представител
следва да бъде присъдената сумата от 111,00 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Т. Г., ЕГН: **********, със
седалище и адрес на управление: ................, че дължи на ТС, ЕИК: ...................... със
седалище и адрес на управление: ..................., на основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС, сумата от 1706,59
лева, представляващи цената на доставена топлинна енергия по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се в гр.
София, ж. к. „...........................“, ..........................., вх. Е, ет. 7, ...... аб. № 281435 за периода
м.01.2017 г. до м.04.2019 г., както и сумата от сумата от 45,72 лева, представляващи
припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение за периода от м.01.2017 г. до
м.04.2019 г., ведно със законната лихва върху двете главници от 29.01.2020 г. (датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за цената на доставената топлинна енергия за сумата над 1706,59
лева до пълния предявен размер от 2061,67 лева и за периода от м.07.2016 г. до м.12.2016
г., както и иска припадащата се част от цената на услугата дялово разпределение за сумата
над 45,72 лева до пълния предявен размер от 47,11 лева и за м.12.2016 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.02.2020 г. по
ч. гр. д. № 4253/2020 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ТС, ЕИК: ...................... със седалище и адрес на
управление: ................... срещу Д. Т. Г., ЕГН: **********, със седалище и адрес на
управление: ................, за признаване за установено на основание чл. 422 ГПК, във вр. чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. Т. Г., ЕГН: ********** дължи на ТС,
ЕИК: ...................... сумата от 308,92 лева, представляващи мораторна лихва върху
главницата за цената на доставената топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. до 23.01.2020
г., както и за сумата от 8,14 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за
припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение за периода 31.01.2017 г. до
23.01.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 03.02.2020 г. по ч. гр. д. № 4253/2020 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП Д. Т. Г., ЕГН: ********** да заплати на ТС, ЕИК: ......................
сумата от 638,15 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., във вр. чл.
36 ЗАдв. ТС, ЕИК: ********* да заплати на адв. Н. И. ..........................., сумата от 111,00
лева, представляващи адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „..........................
на страна на ищеца ТС.
8
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9