Протокол по дело №778/2023 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 252
Дата: 2 май 2024 г. (в сила от 2 май 2024 г.)
Съдия: Методи Крумов Величков
Дело: 20231700100778
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРОТОКОЛ
№ 252
гр. Перник, 30.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на тридесети април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. С.
Сложи за разглеждане докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Гражданско дело № 20231700100778 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Ищците се явяват лично и с адв. Г. Р..
За ответното застрахователно дружество се явява адв. М.М..
Явяват се вещите лица.
Явяват се свидетелите с изключение на С. С..
Адв. Р. – Да се даде ход на делото.
Адв. М. – Да се даде ход на делото.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Отстрани от залата свидетелите.
Докладва постъпила молба от ответното застрахователно дружество с вх.№
1923/25.03.2024 г., с която са представени заверени преписи от процесната щета и
полица, както и постъпило досъдебно производство № 126/2022 г. по описа на ОД на
МВР П. по прокурорска преписка № 2798/2022 г. по описа на Окръжна прокуратура
гр.П..
Адв. Р. – Да се приемат доказателствата, тъй като свидетелката С. С. не се явява,
отказваме се от нея.
Адв. М. – Да се приемат писмените доказателства. Не възразявам да бъде
заличена свидетелката.
Съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
Приема и прилага постъпилите писмени доказателства.
Заличава С. Е. С. в качеството й на свидетел.
Адв. М. – Твърдението на доверителя ми, че не оспорва материалите от
досъдебното производство като писмени документи, като доказателства, но считаме, че
експертизи и разпити на свидетели в досъдебното производство е недопустимо да
бъдат ценени и ползвани като доказателства по настоящото дело.
Сне самоличността на вещото лице, както следва:
В. М. Л. – на 62 г. българин, български гражданин, женен, неосъждан, без
родство и дела със страните.
Предупреди вещото лице за наказателната отговорност по чл.291 НК.
Вещото лице обеща да даде заключение по съвест и знания.
Вещото лице – Поддържам така изготвената експертиза.
Адв. Р. – Нямам въпроси към вещото лице.
На въпроси на адв. М..
Вещото лице – Цитираните от мен свидетелски показания в
заключението съм ги ползвал от досъдебното производство. Демонтирането
на фабрично монтирания резервоар за гориво, също съм го взел от
досъдебното производство, мисля, че беше от бащата на някое от починалите
момчета.
На въпроси на адв. Р..
Вещото лице – към ДП имаше снимков материал и се виждаше, че
бутилката за газ не е закрепена съгласно изискванията. Не съм извършвал
оглед на автомобила, някъде в ДП пишеше в свидетелските показания, че
автомобила е карал само на газ и много лесно е палел. Немонтирана съгласно
изискванията на закона газова бутилка, това означава технически неизправен
автомобил. От 12 г. всяка техническа неизправност на газовата бутилка,
цялата газова уредба прави автомобила технически неизправен и не следва да
се движи по пътищата.
На въпроси на адв. М..
Вещото лице – Към ДП няма никакъв документ за тази газова бутилка,
както и за газовата уредба.
Адв. М. – Нямам повече въпроси, да се приеме експертизата.
2
Адв. Р. – Нямам повече въпроси, да се приеме експертизата.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема заключението на Комплексната автотехническа и пожаро-
техническата експертиза.
На вещото лице да се изплати възнаграждение в размер на 400 лв. от
бюджетните средства на съда.
Адв. М. – Тъй като СМЕ и СПЕ са депозирани извън седем дневния
срок, правя възражение за приемането им в днешното съдебно заседание.
Адв. Р. – Това е право на другата страна. Предоставям на съда.
Тъй като заключенията и по СМЕ и СПЕ не са депозирани в изискуемия
седем дневен срок, то съдът информира вещите лица, че тези заключения не
могат да бъдат приети в днешното съдебно заседание.
На свидетеля се сне самоличността, както следва:
М. С. П. – на 44 г., българин, български гражданин, неженен, осъждан за
данъчно престъпление, Е. ми е сестра. Желая да свидетелствам.
Предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл.290 НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
На въпроси на адв. Р.
Свидетелят - Е. ми е сестра, А. е неин съпруг. Те са заедно от порядъка
на около 23-24 години. Семейството им се състои от четири деца – В., С., О и
А. Разбрах за случката, една сутрин сестра ми се обади по телефона, това
беше на 20.12.2022 г. Тогава се обади сестра ми Ц., тогава разбрах за случката
и веднага тръгнах към Е.. Тя беше в окаяно тежко състояние, психически
срината, както Е., така и нейния съпруг. Те не говореха, а плачеха, даже не
говореха и помежду си. В момента също почти не разговарят. Трагедията ги
разделя един от друг. Те нямат контакти, не контактуват един с друг. Преди
загубата на детето, те бяха едно нормално семейство, работещи хора, водеха
нормални разговори помежду си, сега това нещо не съществува. Това детенце
си е тяхно, те са си го отгледали, не съм задавал въпроси как е записано по
документи детето. О. беше добро дете, усмихнат, трудолюбив, ходеше,
работеше, помагаше на майка си и баща си. Помагаше с парички на майка си
и баща си. Помагаше за грижите на семейството. Сега тяхното семейство не е
3
това, което беше. Сега не се събират по празниците, нито си говорят.
Мнението ми за двамата е едно и също. Просто не мога да намеря подходяща
дума да го опиша. Тежка е трагедията.
На въпроси на адв. М..
Свидетелят – Аз живея в гр. А., В.. Е. живее в с. И.. И в момента те
двамата живеят заедно в с. И.. И двамата предимно отглеждаха животни. По
принцип отглеждаха чужди животни, но си купуваха и свои, които пускаха в
стадото. О. копаеше градината, цепеше дърва, прибира, докарва дърва в къщи,
товари и разтоварва, където го извикат, там работи. И четирите деца са от
един баща. Имам предвид А. С.. По телефона си говорим максимум през два,
три дни с Е., аз пътувам честичко и колко пъти ми се наложи от там минавам.
При тях съм минавал от един до четири пъти месечно.
На свидетеля се сне самоличността, както следва:
Ц. С. П. – на 46 г., българка, българска гражданка, неомъжена, сестра на
ищцата. Желая да бъда свидетел.
Предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл.290 НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
На въпроси на адв. Р..
Свидетелката – Е. ми е сестра, А. го познавам от около 23-24 години.
Когато те се ожениха и заживяха заедно, тогава се запознах с него. Те не са
правили сватба, просто имаше събиране. Те имат четири деца, две момичета и
две момчета, най-големият е В., след това С., след това починалото момче О.
и най-малката е А.. О. приживе беше повече привързан с майка си. С баща си
поддържаше контакт. През целите години А. се е грижел за О., докато
порасне, още откакто се е родил. Той е осигурявал храна и всичко от което е
имал нужда според възможностите си. О. като порасна започна да им помага
на тях. Хората от селото, когато имаше нужда нещо да се изчисти двор, да се
режат дърва, него го викаха, защото той изразяваше желание да работи.
Спрямо негови връстници той имаше голяма енергия. Първо научих от
новините, но не бях сигурна дали това са нашите деца. По късно сестра ми Е.
ми се обади по телефона и плачейки ми разказа за случката. Аз живея в Т. и
тогава сутринта рано тръгнах при тях за селото. За виждане сме се виждали
някъде един, два пъти месечно, но по телефона сме се чували всеки ден, дори
и два пъти. Виждали сме и на телефона по вайбър и месинджър. Когато
4
отидох там на село, беше направо трагедия. Всеки плачеше и майката и
бащата, и братя и сестри включително и ние. След това сестра ми не беше в
никакво състояние дори и да говори. Когато следователката се обади на
сестра ми да каже за инцидента, аз отговорих и пуснах високоговорителя.
Представи се следователката от гр.П., каза, че трите момчета, които са били
заедно в джипа са обгорели до неузнаваемост, включително и три кучета,
които ги е имало в багажника. Казаха, че ще се обадят пак. Е. беше страшно
много зле. Тя не беше в състояние да говори. А. се беше затворил в себе си по
някакъв негов начин. Те не можеха да приемат в първия момент, че това
действително се случва с тяхното дете. До последно очакваха, че всичко е
неистина. Няколко месеца след това, тя очакваше с надежда, че детето ще се
прибере. Колкото пъти съм ходила там, тя го чакаше в центъра на една
беседка, очакваше, че все още може да се подаде все още отнякъде. Това
беше някъде около седем, осем месеца. А. беше по същия начин, беше
затворен в себе си и почти не искаше с никой да разговаря. С мен не е говорил
нищо за О. и не е споделял. Доколкото зная те сега са малко отчуждени един
от друг. Тя отчасти ми споделя, тя продължава по неин начин да го изживява,
той по друг начин и имат разногласия. Тя обвиняваше неговия род, че те са
взели детето с тях, когато е станало този случай. Той също се обвинява за
това. Сложно е да кажа как виждат живота си без О.. Мисля, че малко
връзката между тях двамата се прекъсна след този случай.
На въпроси на адв. М..
Свидетелката - Тогава към инцидента живееше в с. И. и все още там
живее. А. също живее там. Те работят в частния сектор, където търсят
работници. В селата това е да копаеш, да чистиш, берат билки. След
инцидента продължаваме да се чуваме с Е., аз съм човека с когото тя най-
често поддържа връзка. След инцидента се виждаме по- често, отколкото
преди. На няколко пъти съм я взимала при мен в Т. за по няколко дни.
Следователката се обади на другия ден сутринта, когато аз пристигнах. Те
преди това не бяха се чували със следователката. Те знаеха, че синът им е
починал. Не знам откъде следователката е намерила телефона. Приживе О.
работеше в селото, чистеше дворове, градини, събираше дърва. Преди това
майка му и баща му пасяха овце, той им помагаше и за животните. От
новините знаехме, че има три изгорели трупа в джип. Тогава аз разбрах, че
това са нашите. Аз през деня четох новините, а вечерта вече вързах нещата и
5
помислих, че това са нашите деца. В новините пишеше, че са от И..
Постоянният адрес на О. трябва да е Т.. С. е женена. В. го нямаше в селото,
след трагедията замина по чужбина, а най- малката А. беше винаги с майка си.
Не мога да кажа точно В. в коя държава, след това ходи и работи известно
време в С.З..
На свидетеля се сне самоличността, както следва:
В. Е. С. – на 23 г., българин, български гражданин, неженен, син на
ищците. Желая да свидетелствам.
Предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл.290 НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
На въпроси на адв. Р..
Свидетелят – Имам две сестри, които се казват А. и С., брат ми е О.. Ние винаги
сме били заедно с О.. Ние раснахме в С., бяхме 14-15 г., след това се преместихме
цялото семейство в И.. О. и другите загинали момчета тръгват на 19.12.2022 г., аз
разбрах на 19.12.2022 г., вече на 19.12. или на 20.12. разбрахме за случилото се.
Момче, което е било с тях с втората кола ми съобщи, той ми каза да сляза от колата да
ми кажа нещо и аз слязох и първо каза, че е станала катастрофа, след това каза, че са
изгорели тримата, като един от тях беше негов брат. Аз когато разбрах се паникьосах,
веднага тръгнах към нашите и когато пристигнах видях всички на центъра. Там имаше
много хора, мама дойде при мен и каза „бързо, брат ти изгоря“, тя беше паникьосана и
не успяваше да ми отговори какво се случва. Те двамата бяха зле, бяха в паника,
плачеха. Извикаха ни аз, майка ми и баща ми дойдохме в Перник да видим телата,
както и хора от другите семейства. На мама и беше много лошо, тя започна да срича, не
можеше да повярва, че е той, съсипана беше, баща ми реагира по същия начин. Сега те
двамата са зле след случилото се, те са различни, нямат настроение, постоянно мислят
за детето си О.. Постоянно го има това нещо, че те мислят, че той е жив. Мама даже по
едно време ходеше по поляните да го търси на разни места по изоставени сгради,
проверяваше и в шахти. По едно време почна и баща ми да търси с нея.
На адв. М..
Ние бяхме близки с О.. О. е бил излъган от другите момчета, че и аз ще бъда с
тази група. Те явно са го излъгали, че аз ще ги чакам във В.Т.. Това са думи от тях, те
са казали така на брат ми. Той за пръв път отиваше с тези момчета. Момчето, което ми
се обади по телефона ми е братовчед и за това той ми се обади на мен и ми съобщи
какво се случва. Аз също ходих в пернишката морга да гледам труповете, но колко дни
след инцидента, не мога да кажа. Аз винаги съм бил с майка си и баща си и винаги ще
ги подкрепям. В С.З. бях по работа за около седмица, седмица и нещо, бях по работа.
Майка ми и в момента продължава да търси О., все очаква да излезе и да се появи. И го
6
чака и го търси.
Адв. Р. – Няма да соча други доказателства и нямам доказателствени искания.
Адв. М. – Няма да соча други доказателства и нямам доказателствени искания.
С оглед необходимостта от изслушване на вещите лица по СМЕ и СПЕ,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отлага и насрочва делото за 21.05.2024 г. от 14.45 ч., за която дата
страните и вещите лица уведомени и призовки няма да получават.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14.30 ч.



Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
Секретар: _______________________
7