РЕШЕНИЕ
№ 3487
гр. Варна, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:М. С.
при участието на секретаря А. Ст. А.
като разгледа докладваното от М. С. Гражданско дело № 20243110113612 по
описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава „ХVІІІ-та” от ГПК.
Образувано е въз основа на молба, подадена от К. Г. М., с която претендира да бъде й
предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Г. Е.ова М.а,
местоживеенето му да бъде определено при нея като се определи режим на лични
отношения на детето с бащата Е. М. М., който да бъде осъден да му заплаща месечна
издръжка чрез неговата майка в размер на 275 лв.; да бъде постановено решение заместващо
съгласието на бащата за издаване на документ за самоличност – международен паспорт на
детето им и разрешението му да пътува в страните от **** и извън тях придружавано само
от майка си.
В молбата са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните
права: Молителката и Е. М. М. живяли на съпружески начала около четири години без да
имат сключен граждански брак. По време на съжителството им на 27.08.2019г. в гр. В. се
родило детето Г. Е.ова М.а. В края на 2023г. бащата, който злоупотребявал с наркотични
вещества, заминал да живее и работи във *** Г. След раздялата детето продължило да живее
с майката си, която има добри битови условия за отглеждането му и е подкрепяна в това от
възходящите си роднини. Майката не е възпрепятствала възможността на бащата да вижда
детето им, но той не проявявал никакъв интерес и не заплащал издръжка – превел
еднократно сумата от 850 лв. Детето посещава детска градина, за което майката заплаща
такса. На майката не й е известен адреса на бащата във **** Г. и какво работи той там. Към
момента не са успели да постигнат споразумение за упражняването на родителските права и
размера на издръжката, поради което предявява настоящата молба. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
редовно уведомения ответник, чрез назначения му особен представител, като не оспорва
молбата, освен в частта й относно режима на лични отношения, който счита за твърде
ограничен. Счита за неоснователна молбата за издаване на документ за самоличност –
международен паспорт на детето им, както и разрешението му да пътува в страните от ****
и извън тях придружавано само от майка си, тъй като не е налице спор от бащата по тези
1
искания.
При личното изслушване на родителите, майката сочи, че бащата от две години живее
в Г****. Не се е виждал с детето им. Бащата употребява със забранени субстанции и това е
причината да не могат да разчитат на него. Към момента няма съдействие от страна на
бащата да подпише декларация за пътуване и разрешение за издаване на задграничен
паспорт. Искала е, но не й е казал защо не е съгласен. Разрешението детето да пътува се
иска, за да може да осъществява контакт с баща си в Г*** и да ходят на почивка.
От представения социален доклад с вх. № 76680/10.09.2025г. от контролиращата
страна Д**** „С.п.” – гр. В. /нейн изх. № ******/09.09.2025г./, се установява, че детето Г. (на
**** години) от 2023г. се отглежда основно от майката в жилище в гр. И****, собственост
на нейните родители. Родителите на детето нямат сключен граждански брак и са
съжителствали заедно от 2016г. до 2023г. След раздялата на родителите, майката успява да
задоволява основните, здравните, познавателните, емоционалните и други потребности на
Г*****, без подкрепата на бащата (по нейни данни). Същата среща подкрепа в лицата на
родителите си, с които съжителства. Детето е силно емоционално привързано към г-жа М. и
я търси във всеки един момент, предвид възрастта му. Във връзка с гореизложеното, Отдел
„З**** на д****“ към Д. „С**** п***“ - гр. В. счита, че детето Г. Е.ова М.а, се отглежда
пълноценно от своята майка К. Г. М., която задоволява адекватно потребностите му във
връзка с неговата ниска възраст. С цел запазване на връзката с другият родител, е в негов
интерес да бъде определен подходящ за възрастта на детето режим на личен контакт.
Относно издръжката, следва родителят да има определена такава в размер съобразен със
събраните доказателства за възможностите му да я изплаща.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – заверени за вярност удостоверение за раждане
издадено въз основа на акт за раждане № ****/***** г.; оригинал на удостоверение от ****
– В**** за декларирани данни с изх. № ******/14.10.2024г., се установява, че: К. Г. М.
ЕГН ********** и Е. М. М., ЕГН ********** са родители на Г***** Е.ова М.а ЕГН
**********, родена на *****г. в гр. С. К. Г. М. е работила през месеците 01. – 06.2024г. по
трудово правоотношение с „Г****“ *** срещу възнаграждение между 1131,61 лв. и 2361,51
лв. и с „Н****“ *** през месеци 07. и 08.2024г. срещу възнаграждение респ. от 621 лв. и
675,53 лв.
При така установената фактическа обстановка и като съобрази приложимото
законодателство, съдът направи следните правни изводи:
Правното основание на предявената молба за съдебна администрация на спорни
лични отношения е с правно основание чл. 127 ал. 2 от СК вр. чл. 59, чл. 143 и чл.149 от
СК и чл. 127а от СК
Понастоящем с разпоредбата на чл. 59 ал. 4 СК /2009г./ са налице въведени с
нормативен акт подробни и ясни критерии, въз основа на които да се извърши преценката за
родителя, на когото да се предоставят правата и задълженията свързани с полагането на
непосредствените грижи по отглеждане на детето, вкл. режима на лични отношения с другия
родител по см. на ал. 3 от същата норма. Това са полаганите до момента грижи и отношение
към децата, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и
възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите,
социалното обкръжение и материалните възможности. Водещ критерий в това отношение е
интереса на детето, преценен след изследване на съответните обстоятелства изброени в 59
ал. 4 от СК, като за охраняването му съдът следи служебно в настоящото производство и не
е обвързан от исканията на спорещите родители.
По делото са безспорни обстоятелствата относно роднинската връзка между страните
и детето, и фактическата раздяла на родителите.
Не се спори и относно непосредственото упражняване на родителските права. От
ответната страна е изразено несъгласие с поискания режим на лични отношения и даването
на разрешение заместващо съгласието на бащата за издаване на международен паспорт и
пътуване на детето в чужбина.
Въз основа на събраните доказателства по настоящото дело, съдът намира, че майката
разполага с достатъчен родителски капацитет, интелектуални, материални и лични
възможности за отглеждане на детето. Предвид тези изводи и в контекста на цитираната
2
норма на чл. 59 ал. 4 СК, възрастта и пола на детето /**** години/, както и неговия висш
интерес (за охраняването му съдът следи служебно в настоящото производство и не е
обвързан от исканията на спорещите родители), съдът намира, че непосредственото
упражняване на родителските права следва да бъде предоставено на майката. В този смисъл
е и гореобсъденото становище изразено от****” – В****.
По спорния въпрос относно режима на лични контакти с другия родител, съдът след
преценка на доказателства и становището на **** в контекста на чл. 59 ал. 4 СК, намира, че
към момента бащата не разполага със съответния капацитет и желание да се грижи
самостоятелно за детето си - момиче на **** години, като предвид прекъснатата връзка
помежду им и местоживеенето им в населени места с голяма отдалеченост, следва да се
определи ограничен режим на лични отношения по следния начин: една седмица през
летните ваканции, когато майката не е в платен годишен отпуск; всеки петъчен ден на
седмицата от 18.00 часа до 20.00 часа по телефон или чрез интернет приложение на телефон
– „В****“ или „У*****“ или др. като майката ще подсигурява наличието на телефон или
таблет за целта.
Като съобрази обстоятелството, че упражняването на родителските права по
отношение на детето се предоставя на майката, което ще продължи да живее с нея, съдът
намира, че издръжката в полза на детето следва да се заплаща от бащата.
Задължението за издържане на дете до навършване на пълнолетие възниква за
родителите с факта на раждането му, като съгласно чл. 143 ал. 2 СК те дължат издръжка
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото
на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на
качеството „ненавършило пълнолетие дете“. Конкретният размер на издръжката се определя
от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142 ал.1 СК. С
разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от новия Семеен кодекс е предвидено, че размерът на
определената издръжка е недопустимо да бъде по-малък от 1/4 от минималната работна
заплата или 269,25 лв. след 01.01.2025г.
Въз основа на обсъдените по-горе приети по делото доказателства, възрастта и
нуждите на правоимащото дете, както и с оглед социално - икономическите условия в
страната, съдът намира, че непълнолетното дете има нужда да получава месечна издръжка в
размер на 500 лева. От тях в тежест на родителя, който не осъществява непосредственото
упражняване на родителските права, следва да се присъдят 275 лева. За определянето на
този размер на издръжката, съдът взе предвид установените по делото доходи и имотно
състояние на родителя, който осъществява непосредствено упражняването на родителските
права, неустановените доходи на родителя дължащ издръжка, субективните и обективни
особености, които обуславят възможността му да я дава – на 31г., живее и работи във *** Г.,
не е трудоустроен и не страда от заболяване налагащо скъпоструващо лечение, поради което
настоящия съдебен състав намира, че не са налице обективни обстоятелства препятстващи
го да получава и занапред месечен доход в размер поне на минималната за страната ни
работна заплата. Следва в случая да се вземат предвид значителните разходи, които бащата
ще се налага да прави, за да осигурява режима на лични отношения с детето си поради
географската отдалеченост на населените места, където живеят той и майката.
Молбата в останалата й част е обоснована от обстоятелството, че бащата не дава
нужното съгласие по см. на чл. 127 а от СК за пътуване в чужбина и издаване на документи
за самоличност. Несъмнено, майката и детето имат право на свободно придвижване, като
това право е гарантирано, както от ****, така и от **** и К. за правата на детето.
Предвидено е, че то би могло да бъде ограничено само със закон, за защита на националната
сигурност, народното здраве и права и свободи на други граждани - чл. 35 КРБ, чл. 2 от
Протокол № 4 към К. за защита правата на човека и основните свободи относно
признаването на някои права и свободи освен вече провъзгласените в К. и в Първия
протокол № 1, където е закрепено правото на свобода на придвижване. Аналогично е и
разрешението дадено в чл. 10 от К. за защита правата на детето.
Понастоящем относно въпросите попадащи в обхвата на нормата на чл. 127 а СК са
налице дадени задължителни указания с ТР № 1/2016г. на ОСГК на ВКС, според които
"съдът може да разреши по реда на чл. 127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете
в чужбина без съгласието на единия родител за пътувания в определен период от време
и/или до определени държави, респективно държави, чийто кръг е определяем".
3
Съобразявайки се изключително с интересите на детето, съдът преценява молбата за
основателна.
Съобразно разясненията дадени с ТР 3/2023 г. от 27.06.2024 год. на **** на *** съдът
намира, че право на разноски има молителя, тъй като предвид невъзможността бащата да
бъде открит на регистрираните за него адреси в страната, той препятства постигането на
спогодба по спорните въпроси предмет на настоящото дело. В случая се претендират 25
лева за държавна такса, 600 лева – възнаграждение за особен представител и 800 лева за
адвокатско възнаграждение, по отношение на което съдът намира за основателно
възражението за прекомерност направено от особения представител като следва да бъдат
присъдени 700 лева, съобразно фактическата и правна сложност на спора, вида и обема на
извършените процесуални действия от адвоката на молителя по делото. За определянето на
по-висок размер от посочения в нормата на чл. 21 на Наредба № 1/2004г. на ВАдвС съдът
приема като меродавно обстоятелство, по-големия период изтекъл до решаване на делото по
обективни причини свързани с наложилата се промяна на съдията-докладчик. В тази насока
съдът не намира, че не следва да увеличава размера на възнаграждението на особения
процесуален представител това, предвид обстоятелството, че не е приложена нормата на чл.
47, ал.6 от ГПК досежно определянето му в по-нисък размер,и съотношението на
извършените от него процесуални действия в сравнение с тези от адвоката на молителя.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
държавата по сметката на Варненският районен съд дължимата държавна такса за уважения
иск за издръжка в общ размер на 396 лв., определена съобразно чл. 1 от Тарифа за държавни
такси, които се събират от съдилищата по ГПК и дадените с Тълкувателно решение № 5 от
13.02.1992г. по гр. д. № 5/91 г., ОСГК на ВС задължителни указания относно цената на
исковете за издръжка.
Мотивиран от горното, В. районен съд
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ на осн. чл. 127 ал. 2 вр. чл. 59 ал. 2 СК упражняването на
родителските права по отношение на непълнолетното дете Г. Е.ова М.а ЕГН ********** на
майка му К. Г. М. ЕГН **********, при която ще бъде местоживеенето на детето на адрес:
гр. И., обл. В., ул., **** Б." №:***.
ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 127 ал. 2 вр. чл. 59 ал. 3 СК режим на лични отношения на
бащата Е. М. М., ЕГН ********** с непълнолетното му дете Г. Е.ова М.а ЕГН **********,
както следва: една седмица през летните ваканции, когато майката не е в платен годишен
отпуск; всеки петъчен ден на седмицата от 18.00 часа до 20.00 часа по телефон или чрез
интернет приложение на телефон – „В.“ или „У.“ или др., като майката ще подсигурява
наличието на телефон или таблет за целта.
ОСЪЖДА на основание чл. 143 ал. 2 вр. чл. 127 ал. 2 вр. чл. 59 ал. 2 СК Е. М. М.
ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка на детето си Г. Е.ова М.а ЕГН **********,
действащо чрез своята майка и законен представител К. Г. М. ЕГН ********** в размер на
275 лева (двеста седемдесет и пет лева) платима до пето число на текущия месец, ведно със
законната лихва за всяка забавена издръжка считано от 25.10.2024г. до настъпване на
обстоятелства за изменението или прекратяването й.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 127а от СК разрешение, заместващо съгласието
на бащата Е. М. М. ЕГН **********, да бъде издаден международен паспорт на детето му
Г. Е.ова М.а ЕГН**********, както и детето да пътува придружавано от своята майка К. Г.
М. ЕГН **********, от Р България до страните членки на **** без ограничение в броя на
пътуванията, за период до навършване на пълнолетие на детето. ДОПУСКА на осн. чл.
127а ал. 4 от СК предварително изпълнение на решението в тази му част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК Е. М. М., ЕГН ********** да заплати
на К. Г. М. ЕГН ********** сумата от 1325 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 1 от ТДТССГПК Е. М. М., ЕГН ********** да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Р. съд – гр. В. държавна такса върху
присъдената издръжка на детето в размер от 396 лева.
4
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните ведно със съобщението за изготвянето и обявяването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5