РЕШЕНИЕ
№ 907
гр. Благоевград, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210103074 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от М. С. Г., ЕГН **********, с адрес гр. *****,
обл. Благоевград против К. С. П., ЕГН **********, с адрес гр. ****** и М. К. П., ЕГН
**********, с адрес гр. *****.
Ищцата е предявила срещу ответниците при условията на обективно кумулативно активно
(пасивно) съединяване следните искове:
- иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че покупко- продажбата на
недвижим имот, обективирана в Нотариален акт № 165, том I, рег. № 6860, дело № 154 от
2023 г. на нотариус *****, с район на действие - този на Районен съд Благоевград, вписана в
регистъра на Нотариалната камара на Република България под рег. № 501 (петстотин и едно)
е привидна сделка, която прикрива дарствен акт.
- иск по чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на дарствените разпореждания, направени от общия
на страните наследодател ***** П., починал на 12.11.2023 г. в полза на ответниците К. С. П.
и М. К. П. до размера на запазената част на ищцата, равняваща се на 1/8 ид.ч.
Ищцата твърди, че е наследник на ***** П., б.ж. на град *****, починал на 12.11.2023г.
Сочи, че към момента на откриване на наследството, наследници по закон на покойния й
баща били ищцата, нейната майка М. К. П. и нейният брат - К. С. П.. Заявява, че на
23.10.2023г. - дни преди смъртта му, техният наследодател ***** П. и ответницата М. К. П.
са „продали" на ответника К. С. П. придобития от тях по време на брака им недвижим имот,
а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ******, по кадастралната карта
и кадастралните регистри на град Благоевград, община Благоевград, одобрена със Заповед
№ РД-18-32 от 10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на
КККР, засягащо самостоятелния обект е от 02.11.2020 г., адрес на имота гр. ***** (едно),
етаж 3 (три), апартамент3.4, самостоятелния обект се намира на етаж 3 (три) в сграда с
идентификатор 04279.610.407.2 с предназначение „жилищна сграда със смесено
предназначение, разположена в поземлен имот с идентификатор 04279.610.407 (нула четири
хиляди двеста седемдесет и девет, точка шестстотин и десет, точка, четиристотин и седем), с
предназначение на самостоятелния обект „жилище, апартамент - в жилищна или вилна
сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта - 1 (едно), с посочено в документа
1
площ 48,05 кв.м. (четиридесет и осем цяло и пет стотни квадратни метра), прилежащи части:
мазе №11 (единадесет) с площ 1,35 кв.м. (едно цяло, тридесет и пет стотни квадратни
метра), 1,4807% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 6,18 кв.м и
съответните идеални части от правото на строеж, стар идентификатор 04279.610.382.2.15
при съседни самостоятелни обекти в сградата: 04279.610.407.2.14 и 04279.610.407.2.11, под
обекта 04279.610.407.2.10, над обекта 04279.610.407.2.20, а по документ описан като
Самостоятелен обект в сграда с предназначение жилище, апартамент, заснет с
идентификатор 04279.610.382.2.15, изграден в сграда № 2 (две), находяща се в поземлен
имот с идентификатор 04279.610.382 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Благоевград, с ЕКТТЕ 04279, община Благоевград, област Благоевград, одобрени със
Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ 48,05 кв.м., с
адрес на имота: град ***** (две хиляди и седемстотин), булевард ****** (буква „Б"), етаж 3
(трети), апартамент 3.4 (три, точка, четири), при граници (съседи): на същия етаж:
04279.610.382.2.14 и 04279.610.382.2.11; под обекта 04279.610.382.2.10; над обекта
04279.610.382.2.20, ВЕДНО с мазе №11 (единадесет), с площ 1,35 кв.м. ведно с припадащите
се 1,4807% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 6,18 кв.м. и
припадащите се на мазето 0,0166% идеални части от общите части на сградата, равняващи
се на 0,07 кв.м. и съответните идеални части от правото на строеж, и представляващ по
предходен документ за собственост Апартамент 3.4 изграден на кота +9.00 м. (плюс девет
метра), трети етаж, с площ 48,05 кв.м., състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня, баня
със санитарен възел и тераса, при граници (съседи): асансьорна шахта, апартамент 3.1 и
апартамент 3.5, ВЕДНО с 1,4807% от общите части на сградата, равняващи се на 6,18 кв.м. и
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, ВЕДНО с мазе №11,
изградено на кота -3.00 м., на ниво „сутерен", с площ 1,35 кв.м. (едно цяло, тридесет и пет
стотни квадратни метра), при граници (съседи): мазе № 10, коридор, и мазе № 2, ВЕДНО с
0,0166% (нула цяло, сто шестдесет и шест десетохилядни процента) идеални части от
общите части на сградата, равняващи се на 0,07 кв.м. и съответните идеални части от
правото на строеж върху мястото, изградени в Секция „Б" (буква „Б") в Масивна жилищна
сграда, състояща се от две секции „А" и „Б", всяка със самостоятелен вход, всяка сграда със
сутерен с мазета и паркоместа и шест жилищни етажа, изградена съгласно одобрен
архитектурен проект в поземлен имот с начин на трайно ползване: „ниско застрояване (до
10м)", с трайно предназначение „урбанизирана", заснет с идентификатор 04279.610.382
(нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и десет, точка, триста
осемдесет и две) с площ от 1050.00 кв.м. (хиляда и петдесет квадратни метра) по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Благоевград, с ЕКАТТЕ 04279,
община Благоевград, област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-01-
475/20.09.2011 г. на Началник СГКК - Благоевград, с адрес на имота град ***** (две хиляди
и седемстотин), ******, при граници (съседи): 04279.610.387; 04279.610.388 и
04279.610.381, стар идентификатор 04279.610.342, номер по предходен план 610.342,
квартал 99, парцел I - със стар идентификатор имот с планоснимачен № 9103 в квартал 9 и
9а, по плана на трети микрорайон, одобрен със Заповед № 1874 от 13.08.2001 г., който
поземлен имот, съгласно Удостоверение за идентичност от 18.10.2001 година, издадено от
Община Благоевград е идентичен с Имот с планоснимачен № 1765, в квартал 137 по
кадастралния план на град Благоевград, действащ към 1955 година и съгласно същото
удостоверение е идентичен на Имот с планоснимачен № 9103, квартал 9 и 9а по
кадастралния план на град Благоевград, действащ към 2001 година. Смята, че сделката,
обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 165, том I, peг. №
6860, дело № 154 от 2023 г. на Нотариус *****., с район на действие - този на Районен съд
Благоевград, вписана в регистъра на Нотариалната камара на Република България под peг.
№ 501, е привидна сделка и прикрива реално направеното от нейния наследодател ***** П.
2
и ответницата М. К. П. дарение в полза на ответника К. С. П.. Навежда, че продажната цена
е само 2,70 лева над данъчната оценка на недвижимия имот, което е в пъти под пазарната
стойност на недвижимите имоти в град Благоевград, като условието по сделката е, сумата от
31 000 лева да бъде заплатена от купувача по сметка на ответника М. К. П. в срок до
31.12.2023г. Поддържа, че такова плащане не е направено, нещо повече се сочи, че като
наследник на покойния й баща ***** П. ищцата имала право да получи своя дял от
продажната цена, след като плащането се извършва след неговата смърт. Счита, че такова
плащане не е направено в срока, посочен в договора, а още повече, съгласно разпоредбите
на ЗМИП, това плащане е следвало да бъде извършено по банков път. Счита, че по този
начин наследодателят на страните ***** П. е накърнил запазената на ищцата част от
наследството, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 3 ЗН, той е имал правото да се
разпореди само с 1/4 от своята идеална част или с 1/8 от целия недвижим имот.
Ответниците К. С. П. и М. П., оспорват предявените искове, като неоснователни, като и
двата отговора са идентични с идентично съдържание. Оспорват изцяло твърденията на
ищцата изложени в исковата молба. Представят операционна бележка за плащане от
23.11.2023г. от „Банка ДСК“ АД за платена от ответника К. С. П. като наредител от неговата
банкова сметка по банкова сметка на ответницата М. К. П. в ОББ АД сума в размер на 31
000.00 лева с основание „покупка на апартамент, 04279.610.407.2, ет.3, ап. 3.4“ и Справка за
IBAN на клиент от „Банка ДСК“ АД. Поддържат, че паричните средства, с които ответникът
П. е заплатил продажната цена по процесната сделка, получил на 28.11.2023г. по Договор за
кредит в размер на 76 000 лв. от „БАНКА ДСК“ АД. Оспорват предявените искове като
неоснователни. Алтернативно на изложеното, в случай че се приеме, че процесната покупко-
продажба е привидна сделка, възразяват, че наследодателят на страните ***** П. е накърнил
запазената част на ищцата от наследството. В конкретния случай с процесния недвижим
имот не се изчерпвало цялото имущество на наследодателя към момента на смъртта му.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, съобрази данните по делото и
приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По повод подадената искова молба предмет на разглеждане в настоящото производство са
обективно кумулативно съединяване искове по чл. 26, ал. 2, пр. 5 вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД и чл.
30 ЗН вр. с чл. 28, ал. 1 ЗН.
Относно иска по чл. 26, ал. 2, пр. 5 вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 вр. чл. 17, ал. 1
ЗЗД, се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: облигационното
правоотношение по сключения договор за продажба е привидно, доколкото настъпилите
правни последици от сделката са симулативни и имат за цел да прикрият действителното
съглашение на страните за сключване на договор за дарение на процесния поземлен имот.
Горепосочените предпоставки следва да се докажат от ищцата. От своя страна,
ответниците следва при условията на насрещно и непълно доказване да установят
възраженията си, че процесният договор за продажба отговаря на условията за валидност и
преследва типичните цели на извършеното разпоредително действие.
Нужно е да се има предвид, че съгласно правната теория привидна (симулативна) сделка е
тази, волеизявлението по която се нуждае от приемане и със съгласие на другата страна не
се желае нейното правно действие (вж. така проф. ****, „Гражданско право на НРБ, Обща
част, дял II“, София, 2001 г., стр. 509 – стр. 510). При привидните сделки е налице
съзнателно несъответствие между желаното и изразеното. По привидната сделка
волеизявлението е в две части. Да се заблудят третите лица е целта. Частта от
волеизявлението, която се отнася до привидността, остава достояние само на страните.
Следва да се отбележи, че симулативното действие е поначало нищожно и то не
произвежда никакви правни действия, така че всеки заинтересован може да се позове на
действителното положение на нещата, без ограничение със срок, защото възможността да се
разкрие симулацията не е някакво особено право, което се погасява по давност, а пряка
3
последица от действителното състояние на нещата.
Когато волята на страните по сключеното съглашение е само да се създадат привидни
правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато
волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения в сключеното
съглашение, симулацията е относителна. И в двата случая явната сделка е нищожна.
Прикритото съглашение, поражда действие само ако отговаря на изискванията за неговата
действителност.
Следователно се налага изводът, че привидността бива два вида, а именно относителна и
абсолютна. Когато страните сключат договора, но не желаят да се обвържат с него, а с
последиците на друго прикрито съглашение е налице относителна симулация. В този случай
привидното /външно обективирано/ съглашение е нищожно на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5
ЗЗД, като в отношенията между страните се прилагат правилата на прикритото, ако са
налице условията за неговата действителност- чл. 17, ал. 1 ЗЗД. При абсолютната симулация
страните изобщо не желаят да се обвържат от последиците на сключения договор и без да
прикриват друго съглашение.
В чл. 17 ЗЗД се разграничава прикритата от привидната сделка и се определят връзката и
отношението между тях. Въз основа на чл. 17 ЗЗД прикритата сделката може да бъде
определена като сделка, която е сключена от страните с желание да породи целеното правно
действие, но то да не стане достояние на третите лица. Както стана ясно, относителната
симулация обхваща сделките, чиито правни последици страните не желаят да настъпят. При
относителната симулация всъщност има две сделки-едната привидна, симулативна, чиито
правни последици страните не желаят и другата-прикритата или дисимулирана, чиито
правни последици страните действително желаят.
За да се приеме абсолютна симулация и в този смисъл нищожност по чл. 26, ал. 2, пр. 5
ЗЗД следва да се установи, че страните по оспорения договор не са имали воля да се
обвържат от него, конкретно в настоящия случай да се прехвърли правото на собственост
върху имота срещу заплащането на определена цена, а са го сключили само за да създадат
привидна правна последица, настъпването на която не са желаели. Съответно за да се приеме
относителна симулация по чл. 17 ЗЗД следва да се установи, че действителната воля на
страните е била вместо с продажба да се обвържат с друг договор, а именно в настоящата
хипотеза договор за дарение. И в двете хипотези привидността не се предполага, а подлежи
на главно и пълно доказване от ищцата.
По начало симулацията се установява с писмено доказателство-"обратно писмо", в което
страните са обективирали признанието за привидност на сключения договор, респ.
прикритото съглашение. Документ с такова съдържание разкрива в пълна степен и е
достатъчно доказателство за симулативността на явното изявление. При липса на съставено
обратно писмо установяването може да се осъществи с други документи, съставляващи
начало на писмено доказателство, и свидетелски показания. Тези други документи съобразно
чл. 165, ал. 2 ГПК могат да бъдат изхождащи от насрещната страна или удостоверяващи
нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението за привидност на
съглашението. Изискването на процесуалния закон за начало на писмено доказателство се
поставя в случаите, когато оспорването е между страните по договора и е от значение за
допустимостта на свидетелски показания, защото разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК
забранява със свидетели да се опровергава съдържанието на изходящ от страната частен
документ. Предвиденото в чл. 165, ал. 2 ГПК ограничение в способите на доказване не важи
за третите лица и за наследниците, каквато е и ищцата, когато сделката е насочена срещу
тях. При твърдение за симулация те могат да я разкрият с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, включително свидетели и без начало на писмено доказателство.
Гореочертаните принципни положения имат пряко отношение към фактическите и
правните проблеми, които поставя разглежданият казус, поради което именно на тяхната
плоскост трябва да се потърси и разрешението на последните. В тази връзка е необходимо да
4
се съобрази следното:
От удостоверение за наследници на ***** П., с изх. № 4618/05.11.2024 г., издадено от
Община Благоевград, се установява, че ищцата М. С. Г. и ответниците М. К. П. и К. С. П. са
наследници по закон на ***** П., починал на 12.11.2023г. Това е така, защото ищцата е
дъщеря на починалия, а ответниците съответно са преживяла съпруга и син.
Не се спори между страните, че собственици при режим на съпружеска имуществена
общност (СИО) на процесния апартамент са били общият наследодател на страните по
делото ***** П. и неговата съпруга ответницата М. К. П..
От приложения нотариален акт № 165, том I, н.д.№ 154/2023 г. по описа на нотариус
*****., се установи, че на 23.10.2023г. общият наследодател на страните по делото ***** П.
и неговата съпруга ответницата М. К. П. са продали на сина си ответника К. С. П. процесния
апартамент. В него е посочено, че купувачът К. П. ще заплати продажна цена за имота в
размер на 31 100 лв. по банкова сметка на титуляря продавач ответницата М. П., за което
плащане другият продавач ***** е дал изрично съгласие. Уговорено е още купувачът да
заплати продажната цена в срок до 30.12.2023г. Установява се, че към датата на сключване
на процесната сделка данъчната оценка на имота била 31 097,30 лв., т.е. продажната цена е
била едва 2,7 лв. по-висока от данъчната оценка на имота.
Спорно е по делото, дали горепосочената продажна цена е била заплатена от купувача на
продавачите. В тази връзка по делото бе приета и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, както и бяха приети писмени доказателства, и бе разпитан един свидетел, воден
от ищцата, а именно ***** /живеещ на семейни начала с ищцата/.
Посредством заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза,
както и от разпита на изготвилата я вещо лице, и от представените писмени доказателства,
става ясно, че с дата 28.11.2023 г. е бил сключен Договор за кредит за текущо потребление
между третото неучастващо по делото лице „Банка ДСК" АД - кредитодател и ответника К.
С. П. - кредитополучател, по силата на който на кредитополучателя е била отпусната сума в
размер на 76 000 лв. Бил уговорен и срок на издължаване от 120 месеца. Установява се, че
сумата по кредита е била усвоена на 28.11.2023 г. по банкова сметка на кредитополучателя
К. С. П.. Установява се, че с дата 29.11.2023 г. с операционна бележка за плащане, „Банка
ДСК" АД, клон: 3010, от банкова сметка с IBAN: *****, наредител К. С. П. е нареден превод
към банка получател: ОББ АД - клон ЕКСПО, сметка с IBAN: *****3 с получател М. К. П.
на сумата от 31 100 лв., с основание за превода „покупка на апартамент 04279.610.407.2 ет. 3
ап. 3.4". Експертът е категоричен, че на 29.11.2023 г. по банкова сметка ***** в „Банка ДСК"
АД е отразен превод на сумата от 31 100 лв. към банкова сметка *****3 в „ОББ" АД, като в
описание на операцията/вид транзакция е посочено „М. К. П., покупка на апартамент
04279.610.407.2 ет. 3 ап. 3.4". Следователно ответникът К. П. е бил превел по сметка на
майка си ответницата М. П. на 29.11.2023г. сумата в размер на 31 100 лв., представляваща
продажната цена на процесния имот. Изяснява се, че за периода от 04.12.2023г. до 08.12.2024
г. е налице теглене от банковата сметка на ответницата М. П. в „ОББ“ АД на сумата от
хиляда лева на шест дати, т.е на 04.12.2023 година има две тегления по хиляда лева; на
05.12.2023 година – две тегления по хиляда лева и на 06.12.2023 година - две тегления по
хиляда лева. На 06.12.2023 година е теглено от сметката сумата от 24 000 лева, както и два
пъти по хиляда лева на 07.12.2023 година. На 08.12.2023 година е изтеглена сумата от
хиляда лева. Или общо от 04.12.2023 година до 08.12.2023 година е изтеглена сумата в
размер 33 000 лева от сметката на името на М. К. П.. Като в този период има само едно
постъпление по банковата сметката, което е „заплати и пенсии“ на 07.12.2023 година.
Според експерта най-вероятно тези тегления от банковата сметка на ответницата П. са били
извършвани в брой от банкомати на „ОББ“ АД.
В показанията си разпитаният по делото свидетел ***** дава подробни сведения относно
отношенията на ищцата с родителите й М. и *****и и нейния брат К. П.. В тази връзка сочи,
че знаел, че родителите на ищцата **** и М. П.и били притежавали жилище в гр. *****.
5
Посещавал бил това жилище. Присъствал бил на индиректни разговори, които били водени
по телефона, при които се бил намирал в непосредствена близост до ищцата М. Г.. Заявява,
че бил слушал когато М. била говорила с нейната майка М., която настоявала М. да се
съгласила К. П. да прехвърлила на нейния син една втора от друго жилище, находящо се гр.
***** – апартамент, срещу подписването на нотариално заверена декларация, че след време
М. нямало да имала никакви претенции за жилището, което се намирало на ул. *****.
Излага, че чул по телефона как М. разговаряла с М., в който разговор да се съгласила да
подпишела декларация, че нямала да имала претенции за жилището на ул. ***** срещу
прехвърлянето на една втора идеална част на апартамент, находящ се в **** на сина на М..
Този апартамент в **** бил дарен на К. П.. Притежаван бил от **** и М., но с нотариален
акт за дарение на недвижим имот бил дарен на К. П.. Този разговор бил проведен късно,
някъде към 19:00 - 19:30 часа. Спомнял си, че било още топло времето, като бащата на ****
бил все още жив. Това било преди около две години, спомнял си, че бил още жив бащата на
М., когато се провел този разговор. След този разговор, който бил преди около две години,
било имало и други разговори за процесния апартамент. По това време, може би няколко дни
след този разговор, тъй като свидетелят бил обсъдил с ищцата този разговор и й бил казал,
че нямало никакъв проблем, все пак макар и една втора от този апартамент в ***** било
нещо за нейното дете, така че това не би следвало да бъдело проблем. В качеството си на
адвокат бил отправил към майката на ищцата М. П. предложение да подготвил всички
необходими документи за сделката, както и декларацията, че М. нямала да имала никакви
претенции към жилището на ул. *****. Излага, че лично предложил това на М., за да не се
плащало на други колеги адвокати или да се плащало на нотариус за изготвянето на
нотариален акт, а само за изслушването на нотариалния акт, който се дължал и за
вписванията му към Агенцията по Вписванията (АВ). Предложил на М. да изготвил проект
за нотариалния акт, молбите за нотариуса, с молбите за вписвания и т.н. – цялата сделка,
включително и декларация на М., че нямала да имала претенции за апартамента на ул. *****
в Благоевград. Включително казал, че нямало никакъв проблем те, т.е. свидетелят и ищцата
М. Г., да заплатили всички разноски по тази сделка. След това нещата се били „разсъхнали“,
просто престанало да се говорило на тази тема. Поддържа, че за процесната покупко-
продажба разбрал в нощта на 05.11.2023 година срещу 06.11.2023 година, но не бил сигурен
за годината, но това било в нощта, в която бащата на ищцата ***** починал. Било в ранните
часове на тази нощ, може би някъде към четири-пет часа. Тогава свидетелят научил за тази
сделка. Обадили им се по телефона, че **** бил починал, като мислел, че майката М. се
обадила на М., а може и да бил брат й К., но не си спомнял точно. Разтичали се, отишли в
жилището в ****, където родителите на ищцата живеели. След това с К. и един негов
приятел, на който свидетелят не му знаел името, отишли в Бърза помощ, да вземели
съобщението за смърт, след това отишли до траурната агенция. Дошла траурната агенция,
оправили покойника, настанили го в хола. Много хора започнали да идвали – роднини и
близки на покойника. В един момент в хола станало задушно, вратата на терасата била
отворена, като свидетелят излязъл да пушил отвън. Може би е било към три-четири часа
през нощта, като свидетелят седял на фотьойла, до вратата на терасата, когато дочул думи,
които го възмутили и потресли. На терасата били М. и К. П.и. Чул К. да казвал: „Сега вече
М. ще ме хване за ….“, нататък вече било вулгарно. М. казала: „Спокойно, К.е, всичко е
наред, само не знам от къде ще намеря пари“. И М. казала: "Спокойно, К.е, няма да плащаш
никакви пари.“ От там на свидетеля вече му щракнала нещо в главата. Намерил повод да си
тръгнел. Отишъл в жилището, в което живеели с М., взел си компютъра и понеже още от
времето, когато бил упражнявал адвокатска професия имал регистрация на сайта на АВ и
електронен подпис, върнал се, включил лаптопа, седнал на същия фотьойл, направил
справка в АВ и научил за процесната сделка. Този свидетел заявява, че след погребението на
**** не било имало разговори за процесния апартамент. С М. били обсъждали въпроса, че в
качеството й на наследник на **** имала право на запазена част от имуществото, за което
6
същият се бил разпоредил с дарствени актове, но тя не искала да предприемела към онзи
момент никакви действия, като разчитала на думата, дадена от страна на майка й, че това ще
се случило, без да имало каквито и да било сътресения в отношенията между тях. Така и
това не се било случило. Излага, че доколкото бил запознат и доколкото до него била
достигнала някаква информация, бащата на М. бил починал от скоротечен рак на черния
дроб. Сочи, че от 10.10.2023 година до 12.11.2023 година бил виждал ***** два или три
пъти, преди да починел, тъй като с М. били ходили в болницата „Пулс“ и веднъж или два
пъти били го посещавали в дома му. Дори бил му помагал от спалнята да отидел до кухнята.
При тези посещения, в негово присъствие не било имало разговори за апартамента. Ако
било имало такива разговори, те били в рамките на минута или две, ако евентуално бил
ходил до тоалетна или бил излязъл от стаята. Не можел да кажел защо ***** бил продал 20
дни преди смъртта му неговата една втора идеална част от апартамента. Това било негово
решение, но бил винаги останал с впечатлението, че **** държал на М., държал на нея като
на негова дъщеря, независимо че М. била осиновена. След завеждане на настоящето дело и
другото дело, което било за накърнена запазена част за жилището в **** имало отново
разговори, между М. и М., че К. ще прехвърлил все пак една втора идеална част от
апартамента в ****, но сега не можело, защото трябвало да ходил в болница. Според
свидетеля това било само и само М. да оттеглила предявените искови молби. Тогава
свидетелят, съвсем житейски и като неин партньор, я посъветвал, че нямало проблем, да
отишли, да направили сделката, да си вземела вписания нотариален акт и заедно с брат й да
отидели и да оттеглили исковите молби. Така и това не се случило. Свидетелят заявява, е
бил посещавал процесното жилище. В това жилище живеел К. П.. Били в прекрасни
отношения с К. П.. Включително били ходили заедно на море в Гърция, с неговия
автомобил.
Показанията на свидетеля следва да се кредитират изцяло, тъй като същите са логични,
последователни и вътрешно непротиворечиви. Трябва изрично да се подчертае, че същите
съответстват и на събраните писмени доказателства, както и със заключението на вещото
лице по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, както и от разпита на
изготвилата я вещо лице.
При продажба фактът на неплащането на цената не е елемент от фактическия състав на чл.
26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, а може да служи само като индиция за симулативност. Съдът намира, че
по делото не е установено във връзка с процесната сделка участващият в договора като
купувач ответника К. П. реално да е заплатил сочената в нотариалния акт цена. В
действителност на 29.11.2023г. същият е превел по банковата сметка на майка му
ответницата М. П. сумата по продажната цена от 31 100 лв. От приетата справка за
движение от „ОББ“ АД и обясненията на вещото лице, дадени в откритото съдебно
заседание на 11.09.2025г., става ясно, че непосредствено след това плащане обаче, от същата
тази банкова сметка за кратък период от време (от 04.12.2023г. до 07.12.2023г.) е била
изтеглена в брой от банкомати на същата тази банка сумата в размер на 33 000 лв.
Следователно цялата продажна цена по процесния договор за покупко-продажба е била
изтеглена непосредствено след получаване на същата тази цена. В този смисъл показанията
на свидетеля Атанасов, че е чул в деня на смъртта на общия наследодател *****, че
ответницата М. П. казала: „Спокойно, К.е, всичко е наред, само не знам от къде ще намеря
пари; Спокойно, К.е, няма да плащаш никакви пари“ се подкрепят от обективните данни по
делото, че за незначителен период от време след превеждането й цялата продажна цена по
сделката е била изтеглена обратно в брой. Трябва да се и отчете и обстоятелствата, при които
е била сключена процесната сделка, а именно в кратък период преди смъртта на общия
наследодател на страните по делото, който е страдал от бързо протичащо смъртоносно
заболяване. Нужно е да се изтъкне и обстоятелството, че посочената продажна цена била
незначително по-висока от данъчната оценка на процесния апартамент, което е още една
индиция за симулативност. Неплащането на цената, въпреки че не води до нищожност на
7
договора, е индиция, че не е имало обща воля на участвуващите в сделката лица да възникне
задължение за плащането й. В този смисъл са не само показанията на свидетеля, които съдът
кредитира изцяло като непротиворечиви и последователни, но и обясненията на вещото
лице, дадени в откритото съдебно заседание на 11.09.2025г. Безвъзмездността или на
практика безпаричността на сделката като индиция за това, че волята на прехвърлителите е
била друга, а не присъщата за покупко-продажбата, неминуемо поставя въпроса за
намерението й. В случая съдът намира, че по делото е категорично установено, че то
(намерението) е било специфичното и характерно за дарението да се облагодетелства
надарения.
Симулацията може да бъде разкрита, както с писмени доказателства, така и с гласни и
заключения на вещи лица, като в настоящият случай, доколкото на относителна симулация
се позовава ищцата, която е трето лице за атакуваната сделка, съгласно чл. 165, ал. 3 ГПК,
ограниченията по чл. 165, ал. 2 ГПК не се отнася до нея. Симулацията може да бъде
установена и въз основа на косвени доказателства, ако те, разгледани и преценени в своята
съвкупност, водят до единствен и несъмнен извод за наличието на такава /вж. в този смисъл
Определение № 164/10.03.2021 г. по гр. д. № 2208/2020 г. на ВКС, Г. К., IV гр. о. / По делото
са представени доказателства за симулативността на сключения между ответниците и общия
наследодател на страните ***** договор за покупко-продажба, както и това, че в
действителност същият прикрива договор за дарение.
С оглед на гореизложените съображения съдът намира, че от доказателствата по делото
може да се направи обоснованият извод, че договорът за покупко-продажба на процесния
имот е привиден и като такъв е нищожен по силата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Съгласно чл. 17, ал.
1 ЗЗД, когато страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно
съглашение, се прилагат правилата относно прикритото, но ако са налице условията за
неговата действителност. В случая съдът намира, че тези условия са налице. Собствеността
върху имота е прехвърлена, без да бъде заплатена посочената цена по вътрешна уговорка
между страните поради намерението на прехвърлителите да се разпоредят с процесния
апартамент само и единствено в полза на сина им ответника К. П., като по този начин го
надарят. Сделката е оформена в нотариален акт така, както изисква нормата на чл. 18 ЗЗД,
поради което следва да се приеме, че и това условие е спазено. Предвид на това съдът следва
да признае на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД действителността на прикритото от покупко-
продажбата дарение.
Относно иска по чл. 30 ЗН вр. с чл. 28, ал. 1 ЗН.
Предявеният конститутивен иск не може да се разгледа по същество в настоящото
производство, тъй като е налице висящ по-ранен процес относно същото потестативно
право. Аргументите за този извод са следните:
Не спорно между страните, а от събраните по настоящето дело доказателства се
установява, че пред Районен съд-Благоевград е висящо гр.д. №3073/2024г., образувано по
искова молба на М. С. Г. против К. С. П. и М. К. П., като предмет на това производство е
отново конституивен иск за намаляване на извършени дарствени разпореждания на общия
наследодател на страните по делото ***** П. и за възстановяване на запазената част от
неговото наследство на ищцата М. Г. по отношение на други два имота.
Трябва са се изтъкне, че преобразуващото право по чл. 30, ал. 1 ЗН е едно и законът в
разпоредбите на чл. 30-34 ЗН предполага именно реализиране на правото по чл. 30, ал.1 ЗН
в пълен обем в едно производство. След като правото да поиска възстановяване на
запазената си част е упражнено и е поискано намаление на конкретно завещателно
разпореждане или дарение, то наследникът не разполага с друго потестативно право по чл.
30 ЗН да иска възстановяване на запазената му част по отношение на друг имот /извън този
предмет на вече заявената претенция/, но разполага с възможността да иска допълване до
пълния размер на накърнената му запазена част, като поиска намаляване и на друг
разпореден безвъзмездно имот. Поради това съдебното решение по иска по чл. 30 ЗН се
8
ползва със сила на пресъдено нещо досежно размера на наследствената маса, респективно на
запазената част и сумата необходима за допълването й. Основата цел на иска е наследството
да се възстановява такова, каквото би било в деня на смъртта на наследодателя, ако
последният не беше направил безвъзмездните разпореждания. Когато са налице няколко
дарствени разпореждания (какъвто е настоящият случай) задължително се образува и
наследствена маса /чл. 31 ЗН/.
С оглед изложените съображения съдът констатира, че в настоящия случай е налице
хипотезата на чл. 126, ал. 1 ГПК по отношение на тази иск, поради следното:
Според тази разпоредба когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две
дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по–късно заведеното
дело се прекратява служебно от съда. В случая, настоящият състав установи, че в същия
съд, между същите страни, на същото основание и за същото искане има висящо и друго
гражданско дело, а именно гр.д.№ 3073/2024г. на РС – гр. Благоевград. Като отчете
обстоятелството, че двете производства по отношение на този иск са висящи, че са между
същите страни, на същото основание и за същото искане, а също така и като съобрази
обстоятелството, че преобразуващото право по чл. 30, ал. 1 ЗН е едно и законът в
разпоредбите на чл. 30-34 ЗН предполага именно реализиране на правото по чл. 30, ал.1 ЗН
в пълен обем в едно производство, по–късно заведено дело в конкретния случай се явява
настоящото ч.гр.д.№ 3074/2024 г. по описа на Районен съд Благоевград, настоящият съдебен
състав стигна до заключение, че последното, в частта му относно този иск като по–късно
заведено дело, следва да се прекрати.
Относно разноските:
При този изход от делото всяка една от страните има право на разноски. Искане за
присъждане на разноски е направено както от ищцата, така и от ответника К. П..
Ответницата М. П. не е отправила искане за присъждане на разноски, като няма и
доказателства същата реално да е сторила такива. При определяне на дължимите разноски
трябва да се съобрази и направеното от процесуалния представител на ищцата възражение
за прекомерност за претендираното от ответника К. П. адвокатско възнаграждение. В тази
връзка съдът намира възражението за неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК може да се
присъди по-нисък размер на разноските за адвокат, ако претендираният размер е прекомерен
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В Наредба №
1/09.07.2004 г. са определени минималните адвокатски възнаграждения. Ответникът К. П.
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1700 лв., като с оглед предмета на
делото (иск за нищожност на сделка като симулативна и разкриване на прикритата сделка и
иск за възстановяване на запазена част) минималният размер на адвокатския хонорар е
1848,76 лв. (арг. от чл. 7, ал. 6 от Наредбата). Трябва да се отбележи, че съдът вече не е
обвързан от предвидените в Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери, защото СЕС взе
отношение по въпроса. В решението на неговия втори състав, постановено на 25.01.2024 г.
по дело C438/22, е прието, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Според СЕС, национална правна уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да
се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на чл. 101, § 1 от
ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС. Накрая СЕС заключава, че ако установи, че наредба, която
9
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 от
ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба,
включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните
пазарни цени на адвокатските услуги. С въпросното решение на СЕС, присъждането на
разноски по делата вече не е обвързано с минималните адвокатски хонорари по цитираната
наредба и българският съд вече спокойно може да определя и присъжда адвокатски
възнаграждения и под предвидените в Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери. В
конкретния случай не са налице причини за намаляване на изплатения хонорар на адвокат
С.. Казусът се характеризира с немалка фактическа и правна сложност. Правата на ответната
страна бяха защитени и в три открити заседания. Съобразявайки всички тези обстоятелства,
настоящият съдебен н състав преценява, че на адвокат С. наистина се следва справедливо
възнаграждение за оказаните услуги, което е именно в размера, фигуриращ в представения
от нея договор за правна защита и съдействие.
На ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят разноски в размер на
826,33 лв., а на ответника К. П. разноски в размер на 850 лв. на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на ищцата М. С. Г., ЕГН **********, с адрес гр.
*****, обл. Благоевград по отношение на ответниците К. С. П. ЕГН **********, с адрес гр.
****** и М. К. П. ЕГН **********, с адрес гр. *****, че договорът за покупко-продажба на
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ******, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Благоевград, община Благоевград, одобрена със Заповед №
РД-18-32 от 10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на
КККР, засягащо самостоятелния обект е от 02.11.2020 г., адрес на имота гр. ***** (едно),
етаж 3 (три), апартамент3.4, самостоятелния обект се намира на етаж 3 (три) в сграда с
идентификатор 04279.610.407.2 с предназначение „жилищна сграда със смесено
предназначение, разположена в поземлен имот с идентификатор 04279.610.407 (нула четири
хиляди двеста седемдесет и девет, точка шестстотин и десет, точка, четиристотин и седем), с
предназначение на самостоятелния обект „жилище, апартамент - в жилищна или вилна
сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта - 1 (едно), с посочено в документа
площ 48,05 кв.м. (четиридесет и осем цяло и пет стотни квадратни метра), прилежащи части:
мазе №11 (единадесет) с площ 1,35 кв.м. (едно цяло, тридесет и пет стотни квадратни
метра), 1,4807% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 6,18 кв.м и
съответните идеални части от правото на строеж, стар идентификатор 04279.610.382.2.15
при съседни самостоятелни обекти в сградата: 04279.610.407.2.14 и 04279.610.407.2.11, под
обекта 04279.610.407.2.10, над обекта 04279.610.407.2.20, а по документ описан като
Самостоятелен обект в сграда с предназначение жилище, апартамент, заснет с
идентификатор 04279.610.382.2.15, изграден в сграда № 2 (две), находяща се в поземлен
имот с идентификатор 04279.610.382 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Благоевград, с ЕКТТЕ 04279, община Благоевград, област Благоевград, одобрени със
Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ 48,05 кв.м., с
адрес на имота: град ***** (две хиляди и седемстотин), булевард ****** (буква „Б"), етаж 3
(трети), апартамент 3.4 (три, точка, четири), при граници (съседи): на същия етаж:
04279.610.382.2.14 и 04279.610.382.2.11; под обекта 04279.610.382.2.10; над обекта
04279.610.382.2.20, ВЕДНО с мазе №11 (единадесет), с площ 1,35 кв.м. ведно с припадащите
се 1,4807% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 6,18 кв.м. и
припадащите се на мазето 0,0166% идеални части от общите части на сградата, равняващи
10
се на 0,07 кв.м. и съответните идеални части от правото на строеж, и представляващ по
предходен документ за собственост Апартамент 3.4 изграден на кота +9.00 м. (плюс девет
метра), трети етаж, с площ 48,05 кв.м., състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня, баня
със санитарен възел и тераса, при граници (съседи): асансьорна шахта, апартамент 3.1 и
апартамент 3.5, ВЕДНО с 1,4807% от общите части на сградата, равняващи се на 6,18 кв.м. и
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, ВЕДНО с мазе №11,
изградено на кота -3.00 м., на ниво „сутерен", с площ 1,35 кв.м. (едно цяло, тридесет и пет
стотни квадратни метра), при граници (съседи): мазе № 10, коридор, и мазе № 2, ВЕДНО с
0,0166% (нула цяло, сто шестдесет и шест десетохилядни процента) идеални части от
общите части на сградата, равняващи се на 0,07 кв.м. и съответните идеални части от
правото на строеж върху мястото, изградени в Секция „Б" (буква „Б") в Масивна жилищна
сграда, състояща се от две секции „А" и „Б", всяка със самостоятелен вход, всяка сграда със
сутерен с мазета и паркоместа и шест жилищни етажа, изградена съгласно одобрен
архитектурен проект в поземлен имот с начин на трайно ползване: „ниско застрояване (до
10м)", с трайно предназначение „урбанизирана", заснет с идентификатор 04279.610.382
(нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и десет, точка, триста
осемдесет и две) с площ от 1050.00 кв.м. (хиляда и петдесет квадратни метра) по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Благоевград, с ЕКАТТЕ 04279,
община Благоевград, област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-01-
475/20.09.2011 г. на Началник СГКК - Благоевград, с адрес на имота град ***** (две хиляди
и седемстотин), ******, при граници (съседи): 04279.610.387; 04279.610.388 и
04279.610.381, стар идентификатор 04279.610.342, номер по предходен план 610.342,
квартал 99, парцел I - със стар идентификатор имот с планоснимачен № 9103 в квартал 9 и
9а, по плана на трети микрорайон, одобрен със Заповед № 1874 от 13.08.2001 г., който
поземлен имот, съгласно Удостоверение за идентичност от 18.10.2001 година, издадено от
Община Благоевград е идентичен с Имот с планоснимачен № 1765, в квартал 137 по
кадастралния план на град Благоевград, действащ към 1955 година и съгласно същото
удостоверение е идентичен на Имот с планоснимачен № 9103, квартал 9 и 9а по
кадастралния план на град Благоевград, действащ към 2001 година, сключен на 23.10.2023
г. между М. К. П. ЕГН ********** и ***** П., ЕГН ********** от една страна като
продавачи, и К. С. П., ЕГН ********** от друга страна като купувач, който договор е
оформен с н. а. № 165, том I, рег. № 6860, дело № 154/2023 г. от 23.10.2023 г. по описа на
нотариус *****, с район на действие - този на Районен съд Благоевград, вписана в регистъра
на Нотариалната камара на Република България под рег. № 501 (петстотин и едно), е
НИЩОЖЕН като привиден на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД.
ОБЯВЯВА за действителен прикритият договор за дарение, по силата на който М. К. П. ЕГН
********** и ***** П., ЕГН ********** от една страна като дарители прехвърлили на сина
си К. С. П., ЕГН ********** от друга страна като надарен гореописаният недвижим имот,
представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ******.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3074/2024г. по описа на Районен съд – гр.
Благоевград, частта му относно, предявения от ищцата М. С. Г., ЕГН **********, с адрес
гр. *****, обл. Благоевград против ответниците К. С. П. ЕГН **********, с адрес гр. ******
и М. К. П. ЕГН **********, с адрес гр. *****, иск по чл. 30 ЗН вр. с чл. 28, ал. 1 ЗН за
намаляване на дарствените разпореждания, направени от общия на страните наследодател
***** П., починал на 12.11.2023 г. в полза на ответниците К. С. П. и М. К. П. до размера на
запазената част на ищцата, равняваща се на 1/8 ид.ч.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, К. С. П. ЕГН **********, с адрес гр. ****** и
М. К. П. ЕГН **********, с адрес гр. ***** да заплатят на М. С. Г., ЕГН **********, с
адрес гр. *****, обл. Благоевград, разноски в производството в размер на 826,33 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, М. С. Г., ЕГН **********, с адрес гр. *****,
11
обл. Благоевград да заплати на К. С. П. ЕГН **********, с адрес гр. ****** сумата от 850
лв., представляваща общ размер на дължимите разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от връчването на
препис на страните по делото, пред Окръжен съд – гр. Благоевград. Като жалбата се подава
чрез Районен съд – гр. Благоевград.
В частта, с която е прекратено частично производството по отношение на иска по чл.
30 ЗН вр. с чл. 28, ал. 1 ЗН, решението има характер на определение и подлежи на
обжалване с частна жалба пред в Окръжен съд – гр. Благоевград в едноседмичен срок,
считано от връчването на препис на страните по делото, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград. Като частната жалба се подава чрез Районен съд – гр. Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
12