РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг 21.09.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, в публично заседание на двадесет и първи август
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОХАН ДЖЕНОВ
при
секретаря Елеонора Йотова,
като
разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 231
по описа за 2018
година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 245 вр. чл.242 от КТ
В РС – Червен бряг е постъпила
искова молба от Н.Д.Т., с ЕГН ********** ***, чрез адв. И.В. от ПлАК против ***, с ЕИК ***
с адрес по заявлението: *** представлявано от А.В.С. –
Управител, с която е предявен иск с правно основание чл.245 във вр. с чл.242 от
Кодекса на труда за изплащане на дължими трудови възнаграждения, обезщетение за неползван платен годишен
отпуск, както и законната лихва върху тази сума считано от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане. С молбата са
представени: Трудов договор; заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение и адв. пълномощно. След получаване на исковата молба и съгласно
чл.129, ал.1 от ГПК съдът извърши проверка за нейната редовност – наличие на
съществените реквизити, съгласно разпоредбите на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1
и 2 от ГПК. Същата съдържа всички изискуеми от закона реквизити и с
разпореждане по чл.131 от ГПК на ответника е изпратена исковата молба с
приложенията и е даден едномесечен срок за възражение. Същия не е открит на
регистрирания в Търговския регистър адрес, поради което и на основание чл.50,
ал.2 от ГПК всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно
връчени.
Съдът е изпратил определение по
чл.140 от ГПК и призовка за първото заседание по делото и същото е получено от
пълномощника – М.Т.И., с приложено пълномощно.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично.
Представлява се от пълномощник адв. И.В.
***, който от името на доверителката си поддържа иска. Молят съда да постанови
съдебен акт, с който да уважи изцяло предявените искове като основателни и
доказани. Ответника – редовно призован не се явява и не изразява становище по
иска и не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, приема за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно по делото е и се установява от
представеният от ищеца и неоспорено от ответника
заверено копие на трудов договор № 18/26.04.2017 г.,
че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение.
Не се спори между страните, че на 27.10.2017 г. със Заповед е
прекратено трудовото правоотношение на ищцата поради изтичане на уговорения
срок.
Спори се между страните дължи ли ответника
на ищеца заплащане на трудово възнаграждение, обезщетение
за неползван платен годишен отпуск, както и законната лихва върху тази сума
считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане в
посочения в исковата молба размер.
При установената въз основа на събраните писмени
доказателства фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.242 вр.
чл.244, т.2 КТ вр. чл.128 КТ и чл.
13, ал.1 т.1 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата.
Задължението за плащане на трудово възнаграждение
е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената
му и използвана от него работна сила на работника или служителя.
Съгласно чл. 128, т. 1 и т. 2 от КТ
работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за
заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от
тях труд, както и да им плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа. Разпоредбата на чл. 270, ал. 3 от КТ установява императивно начина на
изплащане на трудовото възнаграждение: то следва да се извършва лично по
ведомост или срещу разписка, а по писмено искане на работника или служителя-на
негови близки, или да се превежда на влог в посочена от него банка.
В
тежест на работодателя е да докаже, че е заплатил в полза на ищцата в пълен
размер така дължимото ѝ трудово възнаграждение.
Ответното
дружество не е представило доказателства в тази насока.
Съдът приема за безспорно установено, че
между страните е съществувало трудово правоотношение, по което ищцата е била изправна страна и е престирала труд, както и че същата не е получавала в пълен размер
трудовото си възнаграждение в твърдения в исковата молба размер. Приложените доказателства
в тази насока не бяха оборени.
Предвид изложеното съдът
счита, че исковата претенция по чл.242, във вр. с чл.128, т.2 от КТ е изцяло основателна. Ето защо претенциите на ищцата следва да бъдат уважени
ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на ищцата сумата от 1800,00 лв., представляваща неизплатените трудови възнаграждения за времето на
сключения ТД, както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 21.03.2018
г. до окончателното й
изплащане, както и
на осн. чл.224, ал.1 от КТ обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск в размер на 270.00 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 21.03.2018 г.
По разноските:
С
оглед изхода на процеса и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 450 лв.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати в полза
на РС-Червен бряг държавна такса върху уважените искове общо в размер на 82,80
лв.
Следва
да се допусне предварително изпълнение на решението в частта на присъденото
трудово възнаграждение, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.242
вр. чл.244, т.2 КТ вр. чл.128 КТ ***, с ЕИК *** с адрес по заявлението: *** представлявано от А.В.С. – Управител да ЗАПЛАТИ на Н.Д.Т., с ЕГН **********
*** сумата от 2070,00
/две хиляди и седемдесет/ лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на исковата молба – 21.03.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ***, с ЕИК *** с адрес по заявлението: *** представлявано от А.В.С. – Управител да ЗАПЛАТИ на Н.Д.Т., с ЕГН **********
*** сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лв., представляваща деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал.6 от ГПК ***, с
ЕИК *** с адрес по заявлението: *** представлявано от А.В.С. – Управител да ЗАПЛАТИ по сметка на Районен
съд – Червен бряг държавни такси в размер на 82,80 лв.
ДОПУСКА на
основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението, в частта
му относно присъденото трудово възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :