№ 173
гр. Свиленград, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20255620100125 по описа за 2025 година
Производството е по реда на част Трета, глава Двадесет и пета от ГПК – Бързо
производство.
Образувано е по искова молба от М. М. Д., с ЕГН: **********3, с адрес: гр.
************, с която са предявени срещу „Джи И Резортс“ ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: село Капитан Андреево, общ. Свиленград, комплекс
„Голдън Ай“ № 1, кумулативно обективно съединени искове - за признаване за незаконно и
отмяна на уволнението на ищцата, извършено със Заповед от 31.12.2024 г. на ответника -
работодател (иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ); за възстановяване на ищцата на
заеманата преди уволнението й длъжност „инспектор игра в казино“ / „инспектор на маса“ в
ответното дружество (иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ); за осъждане на
ответника да заплати на ищцата обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 28 914 лв. за
времето, през което е останала без работа поради уволнението – в периода от 31.12.2024 г. до
31.06.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на иска - 14.02.2025 г.
до окончателното й изплащане (иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ).
Ищцата твърди, че била в трудово правоотношение с ответника – работодател, по
силата на което заемала длъжността „инспектор игра в казино“ / „инспектор на маса“, код по
НКПД: 42123002, с място на работа: Комплекс „Голдън Ай“ № 1, находящ се в село Капитан
Андреево, общ. Свиленград, обл. Хасково. Със Заповед от 31.12.2024 г. на работодателя
трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ.
Ищцата счита, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е
незаконосъобразна, тъй като в нея не било посочено фактическото основание за
прекратяване на трудовото правоотношение, а посоченото правно основание – намаляване
обема на работата, не било реално към момента на уволнението. Ищцата не била уведомена
предварително нито за предстоящи съкращения, нито за намаляване на обема на работата.
Освен това, заповедта не била мотивирана. Не било спазено от работодателя изискването за
извършване на подбор сред служителите (чл.329 от КТ), а дори да бил извършен такъв, то
резултатът от него на съответствал на изискванията на закона, доколкото на работа останали
служители с по-ниска квалификация и с по-лошо качество на работа от това на ищцата.
1
Ищцата работила в периода от 2015 г. до 31.12.2024 г. в няколко престижни казина на същата
длъжност, като това я правило един от служителите в ответното дружество, притежаващ
най-голям опит в работата. Имала добри взаимоотношения с колегите си, а клиентите
винаги били много доволни от нейната работа. Изпълнявала стриктно, добросъвестно и
отговорно трудовите си задължения, нямала наложени наказания и не била накърнила по
никакъв начин авторитета на дружеството, в което работила.
Поради изложеното, ищцата иска от съда да уважи предявените искове и да й
присъди направените по делото разноски.
В указания му срок ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Оспорва твърдението на ищцата за липса на реално
намаляване обема на работата, като твърди, че било налице трайно, значително и реално
намаляване обема на работата в ответното предприятие, свързано с изпълняваните от
ищцата трудови функции, в т.ч. съществено намаляване на броя на игралните маси в
оперираното от ответника казино, които се наблюдавали от инспекторите на маса. Именно
трайното намаляване на обема на работата на служителите от отдел „Игри на маса“
мотивирало ответника да установи непълно работно време за служителите му, заемащи
длъжността „инспектор на маса“, през значителна част от месеците ноември и декември
2024 година.
Ответникът твърди, че работодателят извършил подбор измежду всички служители,
заемали длъжността „инспектор на маса“, като приложил правилно критериите по чл.239,
ал.1 от КТ. Посочва, че след прекратяване на трудовото правоотношение изплатил на ищцата
обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220 от КТ и прави искане то да бъде
прихванато с вземането на ищцата за обезщетение по чл.225 от КТ.
В изпълнение на дадените му от съда указания ответникът е уточнил с молба от
11.04.2025 г. възражението си за прихващане с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
220 от КТ, като е посочил, че е изплатил на ищцата обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ в
размер на 4314,01 лв., което иска да бъде прихванато с вземането й по чл.225, ал.1 от КТ (в
молбата се посочва, че ответникът е изплатил на ищцата и обезщетение по чл.222, ал.1 от
КТ, но това е станало след подаване на отговора, а с отговора възражение за прихващане по
отношение на това вземане не е направено).
Поради изложеното, ответникът иска от съда да отхвърли предявените искове и да му
присъди разноски по делото.
В срока по чл.312, ал.2 от ГПК ищцата е депозирала писмено становище, с което
оспорва направеното с отговора на ответника твърдение за извършен подбор. В тази връзка
оспорва представения с отговора атестационен лист от 27.12.2024г. и посочените в него
оценки, които не почивали на обективните данни, както оспорва и констатациите на
работодателя за квалификацията и нивото за справяне с работата на служителите, измежду
които е извършен подбора. Подборът бил необективен и поради това, че в него били
включени лица, които вече не били служители на ответното дружество към момента на
извършването му, бил извършен от комисия с членове, които не познавали ищцата и
работата й, а най-високо оценената служителка била близка приятелка на член от комисията
по подбора – И. С. А..
Със становището си ищцата оспорва и твърденията на ответника, че било налице
намаляване обема на работата, обоснован с въвеждане на непълно работно време и
намаляване броя на игралните маси. Посочва, че считано от 16.12.2024 г. работодателят
отменил своя предходна заповед за въвеждане на непълно работно време, целяща по
неправомерен начин да намали и да не заплати дължимото на служителите договорено
трудово възнаграждение, което било констатирано от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Хасково. Посочва също, че към момента на прекратяване на процесното трудово
правоотношение не само, че нямало намаление, но имало увеличение на обема на работа,
изпълнявана от служителите на длъжност „инспектор маса“, което наложило тези служители
да работят извънредно - обстоятелство, което отново било констатирано от Дирекция
2
„Инспекция по труда“ – гр. Хасково. Оспорва твърдението на ответника, че броят на
игралните маси в казиното бил намален поради намаляване обема на работа. Посочва, че
намаляването на броя на игралните маси се дължало на липсата на достатъчно на брой
служители на длъжност „инспектор маса“, които да ги обслужват.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи и възражения, съгласно
разпоредбите на чл.235, ал.2 от ГПК, намери за установено следното:
Не се спори между страните по делото, а и от събраните в процеса писмени
доказателства, в това число Трудов договор № 393/17.05.2024 г., се установява и съдът
приема за доказано, че ищцата М. М. Д. е работила при ответника „Джи И Резортс“ ЕАД,
като е заемала длъжността „Инспектор на маса“, с място на работа – офис на работодателя,
намиращ се в с. Капитан Андреево, общ. Свиленград, обл. Хасково, извън регулация,
комплекс „Голдън Ай“ № 1, и с уговорено основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 4962,00 лв.
Така съществувалото трудово правоотношение е прекратено едностранно от
работодателя със Заповед от 31.12.2024 г. на В.К.Т. представляваща ответното дружество -
работодател, считано от 01.01.2025 г., на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ. Безспорно е, че
заповедта е връчена на служителя на датата на издаването й - 31.12.2024 г., т.е. трудовото
правоотношение е съществувало в периода от 17.05.2024 г. до 31.12.2024 г. включително.
Безспорно е, а и от заповедта е видно, че работодателят не е отправил до служителя
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, като е разпоредил да му бъде
заплатено обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазване на 30-дневния срок за
предизвестие. Също не се спори, а и от заключението по назначената съдебно-счетоводна
експертиза е видно, че на 10.01.2025г. ответникът е превел по банкова сметка на ищцата
сумата 4314,01 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие (чл.220, ал.1 от
КТ), начислено във фиша за заплатата й за месец декември 2024 г.
Видно от извършената по делото констатация с представената в проведеното на
01.07.2025 г. съдебно заседание трудова книжка на ищцата се установява, че след
прекратяване на трудовото правоотношение между страните ищецът не е постъпвал на
работа при друг работодател.
По делото не се твърди, а и не се събраха доказателства за наличие на решение на
работодателя за намаляване обема на работа спрямо служителите, заемали длъжността
„Инспектор на маса“, нито че при наличие на такова решение, той е започнал да го
изпълнява. Ответникът не е представил щатно и поименно щатна разписание на ответното
дружество, действало до 31.12.2024г. и щатно и поименно щатна разписание на ответното
дружество, действало след тази дата, които съдът го е задължил да представи, на основание
чл.190, ал.1 от ГПК.
Със заповед от 20.12.2024 г. на В.К.Т. – изпълнителен директор на ответното
дружество е назначена комисия за извършване на подбор по чл. 329 КТ, във връзка с
намаляване обема на работа, извършвана от служителите, заемащи длъжността „инспектор
игра в казино“/ „инспектор на маса“. В състава на комисията са включени самият
изпълнителен директор В.К.Т. Г.С.С. и И. С. А. (свидетел по делото). Със заповедта е
разпоредено след приключване на подбора, на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ да се
прекратят трудовите правоотношения на трима служители на дружеството, заемащи
посочената длъжност, получили най-ниска оценка.
В Приложение № 1 към заповедта са посочени „критерии и показатели за извършване
на подбора по реда на чл.329 от КТ“, видно от което като такива са определени:
квалификация (образование); езикова квалификация; трудов стаж в предприятието и трудов
стаж на същата, сходна или със същия характер работа; оценка от последната вътрешна
атестация. Съгласно Приложение № 1, относно квалификационния критерий
"квалификация" се полагат 4 точки – за средно образование и професионален сертификат и 2
точки - за средно образование. Относно квалификационния критерий „трудов стаж в
3
предприятието и трудов стаж на същата, сходна или със същия характер работа“ се полагат
за всяка година по 1 точка, но не повече от 2 точки. За критерия „езикова квалификация " се
дават от 2 до 4 точки.
Видно от приетия Атестационен лист, ищцата е класирана на 38-мо от общо 40
оценявани, като водещ за крайния резултат е била т.нар. „оценка от последната вътрешна
атестация“, доколкото по останалите критерии оценяваните служители са получили еднакъв
брой точки.
Съгласно заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза (на лист
167 - 169 по делото) в началото на 2024 г. в обекта „Голдън Ай“ на ответното дружество са
функционирали 34 броя игрални маси, а в края на 2024 г. – 18 броя игрални маси.
Намалението на броя на игралните маси през 2024 г. в казиното „Голдън Ай“, в което е
работила ищцата, се потвърждава и от показанията на разпитаните по делото свидетели.
От приетите по делото писма от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Хасково,
адресирани до свидетеля А.Т.К., също заемал длъжността „инспектор маса“ (писмо от
06.03.2024г.) и до ищцата (писмо от 07.04.2024г.), е видно, че е било констатирано
нарушение на трудовото законодателство от страна на ответника – работодател. Видно от
писмата, констатирано е било полагане на извънреден труд от първия служител в периода от
месец май до месец октомври 2024г. и през месец декември 2024г., а от ищцата – през
месеците юни, септември, октомври и декември 2024 г. На ответника, като работодател, е
била приложена принудителна административна мярка и са му били дадени задължителни за
изпълнение предписания във връзка със спазване на трудовото законодателство.
Със заповед на ответника от 22.10.2024г. е въведено непълно работно време за
служителите от отдели „Видеонаблюдение“ и „Игри на маса“, като действието на заповедта
е прекратено от работодателя, считано от 16.12.2024г.
По делото са събрани и гласни доказателства – показанията на ангажираните от
ищцата свидетели - А.Т.К. (изпълнявал длъжността „инспектор маса“ в ответното дружество
до 31.12.2024г.) и Г. Г. Г. (служител на длъжност „инспектор маса“ в ответното дружество и
председател на синдиката на служителите), и на ангажираните от ответника свидетели - И.
С. А. (служител на длъжност „мениджър смяна“ в ответното дружество) и Н. Т. М.
(служител на длъжност „мениджър смяна“ в ответното дружество).
Свидетелят И. С. А. посочва, че понеже имало намаляване на игралните маси -
поради тази причина имало намаляване на работата. Посочва, че е участвал в процедурата
по извършването на подбор през месец декември 2024г. и че в ответното дружество се
правил подбор на всеки три – четири месеца, като „пит – босовете“ (преките ръководители
на „инспекторите на маса“) оценявали служителите, така че „имали ясна представа кой е
мотивиран да работи, кой иска да учи, кой са справя добре и кой несериозно се отнася към
работата“. Свидетелят Н. Т. М. също посочва, че по принцип „пит – босовете“ правят
подбора, както и че по принцип „критериите са тези, които са посочени в заповедта“, като
свидетеля изцяло дава сведения „по принцип“, а не за конкретния случай. От показанията на
свидетелите А. и М. не се изяснява по кои конкретни критерии ищцата и останалите
служители на длъжност „инспектор маса“ са били периодично оценявани от „пит –
босовете“, както и по кои критерии ищцата е била оценявана по-ниско от останалите
служители на същата длъжност.
Свидетелите А.Т.К. и Г. Г. Г. са категорични в показанията си, че в ответното
дружество е нямало намаляване на обема на работата преди уволнението на ищцата.
Категорични са, че работа не е намаляла, а напротив – клиентите идвали и се налагало да ги
връщат, защото нямали достатъчно маси за тях, а масите били намалени, защото нямало
нужния брой служители, за да ги обслужват – и точно поради това се налагало инспекторите
на маса да полагат и полагали извънреден труд. Свидетелите на ищцата посочват, че тя,
свидетелят К., както и други техни колеги са направили оплакване до Инспекцията по труда,
че не се заплаща справедливо положения от тях извънреден труд, и това е променило
отношението на работодателя към тях. Относно подбора свидетелите К. и Г. също са
4
категорични, че реално такъв не бил извършван и че не знаят да са били периодично
оценявани от работодателя. Посочват, че от членовете на комисията по подбора единствено
свидетеля И. С. А. имал впечатления за тяхната работа, а за члена на комисията Г.С.С.
свидетелите дори не са чували.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до извода, че
процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна.
На първо място, заповедта не е достатъчно обоснована и мотивирана по начин,
определящ в достатъчна степен причината за прекратяването на трудовото правоотношение,
оттам и възможността на съда да извърши проверка относно съществуването на факта,
посочен като основание за прекратяването и неговото съответствие на посочената правна
норма. Липсата на мотиви в заповедта лишава служителя да узнае за причината, мотивирала
работодателя да прекрати трудовото правоотношение и да организира защитата си против
него. Съдебната практика е последователна в тази насока, като още в Решение № 346 от
23.07.2010 г. по гр. дело № 468/2009 г. на ВКС, IV г. о., е прието, че във всички случаи на
прекратяване на трудовото правоотношение следва да има яснота /мотиви/ за основанието,
на което се извършва, както с оглед защитата на работника или служителя, така и поради
правните последици. Работодателят е този, който трябва да установи законността на
заповедта за уволнение, което включва и наличие на основанието, на което е прекратено
трудовото правоотношение. Няма законова пречка мотивите в заповедта да се изчерпват и с
цитиране на правната норма, тогава, когато тя не предполага различни фактически
основания, нито има нужда от излагане на допълнителни данни, формирали волята на
законодателя. От значение е работникът или служителят да разбере кои са фактите в
обективната действителност, поради които трудовото правоотношение се прекратява, а
съдът да може да извърши проверка на тези факти. В този смисъл е и Решение № 314 от
30.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 840/2014 г., IV г. о., ГК, и др.
В случая, в заповедта не се сочат никакви факти, обусловили прекратяването на
трудовото правоотношение, които да подлежат на съдебна проверка. Едва с отговора на
исковата молба ответникът изяснява в процеса, че намаляването на броя на игралните маси е
била причината за прекратяването на трудовото правоотношение на посоченото в заповедта
правно и няма данни тази причина да е станала достояние на ищцата по-рано.
На следващо място, процесната заповед е незаконосъобразна и като постановена при
липса на предпоставките, обуславящи възникването на правото на уволнение на избраното
от работодателя основание и надлежното му упражняване.
С оглед наведеното конкретно основание – намаляване обема на работата - в тежест
на ответника бе да установи, при условията на пълно и главно доказване, и при кумулативна
даденост, следните предпоставки: 1) намаляване на работата, която се изпълнява от
работника с тази трудова функция; 2) наличие на обективна връзка между намаления обем
на работата, необходимостта работодателят да реорганизира работния процес и трудовата
функция на уволнения работник - намаляването да е свързано с изпълняваните от работника
трудови функции; 3) работодателят да е извършил подбор и неговата законосъобразност,
обусловена от обоснованост на дадените от работодателя оценки по законоустановените
критерии за извършване на подбор.
Въз основа на събраните по делото доказателства, по убеждение на настоящия
съдебен състав, не е налице намаляване обема на работа при ответното дружество, което да е
обусловило необходимост от съкращение на щата в отдела, в който е работила ищцата.
Намаляването на обема на работата, за да послужи като законосъобразно основание за
прекратяване на трудово правоотношение, следва да отговаря на няколко изисквания. На
първо място, необходимо е то да се отнася не общо към дейността на предприятието
работодател, а към конкретна дейност, осъществявана чрез определени трудови функции. На
второ място, същото следва да се отличава с характеристиката трайност, т. е. да не е
преходно и колебливо състояние. На следващо място, необходимо е това намаляване да е в
обем, даващ основание да се намали броят на работниците, изпълняващи съответните
5
трудови функции, а не да е незначително, пренебрежимо малко спрямо общия обем. Не на
последно място, необходимо е още да съществува обективна връзка между намалението и
необходимостта работодателят да реорганизира работния процес – било като преустанови
дейността, за която е намаляла работата, като съкрати щата, или като разпредели трудовата
функция, за която работата е намаляла, между други работници в предприятието (в този
смисъл е практика на касационната инстанция, обективирана например в Решение № 375 от
25.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1925/2015 г., IV г. о., ГК; Решение № 29 от 08.02.2011 г. по
гр. д. № 265/2010 г., Решение от 08.02.2011 г. по гр. д. № 265/2010 г., ІV г. о. на ВКС;
Решение от 09.07.2012 г. по гр. д. № 1251/2010 г., ІV г. о. на ВКС).
В конкретния случай, работодателят посочва, че намаляването на обема на работа се
дължи на намаляването на броя на игралните маси през 2024 г., което е свързано и с
въвеждането на непълно работно време на служителите, заемащи длъжността на ищцата.
Действително, установи се по делото намаляване на броя на игралните маси през 2024 г.,
което несъмнено е относимо към трудовите функции на ищцата, видно от длъжностната й
характеристика. Съдът обаче е в невъзможност да прецени дали това намаляване е трайно и
дали е в обем, даващ основание да се намали броя на служителите, изпълняващи
съответната трудова функция и то точно с 3 броя служители (видно от заповедта за
извършване на подбор). Сравнението и преценката се прави между обективният обем на
работа към различни времеви периоди. В случая изобщо не е ясно кои периоди сравнява
работодателя и защо счита, че има намаляване на обема на работа. Освен това, основание за
съмнение в наличието на трайно намаляване обема на работа дават показанията на
свидетелите Г. Г. Г. и А.Т.К. (двамата изпълнявали длъжността „инспектор маса“, първият - и
понастоящем, а вторият – до 31.12.2024г.), както и приетите по делото писмени
доказателства: заповед на работодателя, с която считано от 16.12.2024 г. се отменя
въведеното със заповед от 22.10.2024 г. непълно работно време на „игри на маса“;
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение със Светла Йошкова Каменова,
на длъжност „инспектор маса“ в ответното дружество, класирана на 39-то място в подбора
(непосредствено след ищцата), което е от 03.12.2024 г. (преди заповедта за подбора от
20.12.2024г.), което предизвестие сочи друго основание за прекратяване на трудовото
правоотношение – чл.328, ал.1, т.2 от КТ, а не намаляване обема на работата; писма от
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Хасково, видно от които е констатирано въвеждане на
непълно работно време и същевременно полагане на извънреден труд от служители на
длъжност „инспектор маса“, което е несъвместимо с намаляване на обема на тяхната работа.
Поради изложеното, съдът приема, че по делото не се доказа наличие на намаляване
обема на работа, което да е обусловило уволнението на ищцата.
Въпреки така направения извод, който е достатъчно основание за отмяна на
процесната заповед, съдът счита, че за пълнота следва да изложи съображения относно
незаконосъобразността и формалността на извършения от работодателя подбор.
Правото на подбор е субективно материално преобразуващо право на работодателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от КТ, при закриване на част от предприятието,
както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят има
право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и
служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат
по-висока квалификация и работят по-добре. В случаите на съкращаване на една или
няколко от съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности /трудови
функции/ и при намаляване обема на работа, извършването на подбор е не само субективно
преобразуващо право на работодателя, но и вменено в негова тежест задължение. Когато се
касае за закриване на част от предприятието, съкращаване на единствената или на всички
щатни бройки за съответната длъжност, подбор се извършва по преценка на работодателя,
без това да е задължително. В този смисъл са мотивите в Тълкувателно решение № 3/2011 от
16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 5/2019 г. от
26.10.2021 г. по т. д. № 5/2019 ОСГК на ВКС. В случая, предвид приложимото
уволнителното основание – поради намаляване на обема на работа, работодателят е
6
задължен да извърши подбор.
От събрания по делото доказателствен материал е видно, че от страна на
работодателя е осъществен някакъв подбор. Назначена е от работодателя комисия по
подбора и е извършено класиране на служителите в т.нар. „атестационен лист.
Работодателят участва в комисията по подбора, но това не е незаконосъобразно -Решение №
311 от 24.02.2017 г. по гр.д. № 2333 / 2016 г. ІV г. о. на ВКС и др.
Формалната констатация, че подбор е извършен, не означава обаче, че е изпълнено
изискването на чл. 329, ал. 1 КТ. Съдът следва и да провери дали подборът е съобразен с
изведените в закона критерии за законосъобразност. Съгласно Тълкувателно решение №
3/2011 г. от 16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС, подборът, като материално субективно
преобразуващо право може да се упражнява в границите, установени в закона, т. е. по
законосъобразност. В основата му е преценката на критериите за квалификация и ниво на
изпълнение на възложената работа /качество на работата/. Като дейност по упражняване на
субективно право, тази преценка се извършва по критериите, установени в правната норма,
предназначена е да задоволи определен от закона интерес и да доведе до посочените в
разпоредбата резултати – да се запази правоотношението на работниците, които имат по-
висока квалификация и работят по-добре. Затова, осъществяването на подбора трябва да
бъде съобразно закона, а не по целесъобразност. Точното прилагане на закона, към което е
насочен съдебния контрол за законосъобразност, не се изчерпва с констатиране на
формалното прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, а обхваща проверката на приетите
от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. Като
преценява обосноваността на оценките по чл. 329, ал. 1 от КТ, съдът решава дали правото на
подбор е осъществено съобразно установения правен режим.
По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства за причините, които са
обусловили при оценяването на ищцата да й бъдат поставени конкретните оценки, най-вече
по критерия „оценка от последната вътрешна атестация“, при това толкова ниска. Това не се
изясни и от показанията на разпитаните по почин на ответника свидетели. Съмнение в
обосноваността на оценката се поражда и от обстоятелството, че при така констатирано от
работодателя изпълнение на трудовите функции от страна на ищцата на ниво, което не
покрива очакванията, ответното дружество не е предприело по-рано прекратяване на
трудовото й правоотношение. Напротив, ищцата дори не е била санкционирана с налагане
на по-леко дисциплинарно наказание, а по делото се събраха гласни доказателства за това, че
тя е изпълнявала добросъвестно и отговорно трудовите си задължения. Съмнение в
обективността на подбора пораждат и определените от работодателя „критерии и
показатели за извършване на подбора по реда на чл.329 от КТ“, при които е обективно
невъзможно да се извърши реален подбор. Противно на житейската логика е общо 40
служители да имат еднаква квалификация, а трудовият стаж да е без значение, доколкото за
всяка година се дава по 1 точка, но общо - не повече от 2 точки, т.е независимо дали
служителят има 2 или 20 години трудов стаж, той получава един и същ брой точки – 2.
Очевидно, критерият „оценка от последната вътрешна атестация“ е бил водещ при
оценяването, но по делото не се изясни как този критерий може да бъде преценен като
обективен, още повече, че нито ищцата, нито разпитаните по неин почин свидетели (колеги
на същата длъжност) са знаели, че се извършва каквато и да е т.нар. „вътрешна атестация“.
По горните съображения съдът намира, че уволнението на ищцата, извършено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, е незаконосъобразно, което обуславя основателност на
иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и същият следва да бъде уважен.
Незаконността на извършеното уволнение и това, че прекратеното трудово
правоотношение е било за неопределено време, представляват основание за уважаване на
предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - за възстановяване на ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност „инспектор игра в казино“ / „инспектор на маса“ в ответното
дружество.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ,
ищцата следваше да докаже, че в резултат от уволнението е останала работа за процесния
7
период, поради което е претърпяла имуществена вреда, както и размера на брутното трудово
възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.
По делото се установи, че уволнението е незаконно, а от извършената констатация от
трудовата книжка на ищцата в съдебно заседание се установи, че през исковия период тя не
е работила на друго място, т.е. претърпяла е вреди, за които има право на обезщетение.
Съгласно чл.225, ал.1 от КТ, при незаконно уволнение работникът или служителят има право
на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
В процесния случай, с иска е заявен период на обезщетението 31.12.2024 г. –
31.06.2025 г., но трудовото правоотношение е прекратено, считано от 01.01.2025 г. и това е
възможната най-ранна дата за начало на исковата претенция. Производството е приключило
след изтичане на крайната дата на заявения с иска период на обезщетението и с оглед
установените по-горе предпоставки за уважаването му, същият се явява основателен за
периода от 01.01.2025 г. до 31.06.2025 г.
Относно размера на исковата претенция по чл. 344, ал.1, т.3, във вр. с чл. 225, ал.1 от
КТ, по делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, както и
допълнително такова. В първоначалното заключение вещото лице е изчислило размера на
обезщетението въз основа на брутното трудово възнаграждение на ищцата, получено за м.
декември 2024 г., когато тя е отработила 6 от общо 19 работни дни. В допълнителното си
заключение вещото лице е посочило, че от началото до края на трудовото правоотношение
ищцата няма пълен отработен месец.
По делото са приети фишове за работна заплата на ищцата за месеците декември 2024
г. (месеца, предхождащ уволнението), месец юли и месец август 2024 г. Видно от фишовете,
измежду изброените месеци, предхождащи уволнението, най-много отработени дни - 17 от
общо 22 на брой, ищцата има през месец август 2024 г. Полученото от ищцата брутно
трудово възнаграждение /БТВ/ през месец август е 3834,27 лв. (след приспадането му със
431,48 лв., вследствие извършена корекция във фиша от месец юли 2024 г.). Така, размерът
на дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за период от 6 месеца, определено на база
БТВ за месец август 2024 г., възлиза на 29 772,00 лв. От тази сума обаче следва да се извади
сумата 431,48 лв., която представлява среднодневното трудово възнаграждение за един ден,
тъй като исковият период е с 1 ден по-кратък от период от 6 месеца. Изчислено по този
начин, дължимото на ищцата обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за исковия период е в
размер на 29340,52 лв.
Съдът приема, че изчисленото по този начин обезщетение по чл.225, ал.1 от ГПК е
съответно на установената съдебна практика (обективирана например в Решение №
50089/21.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3102/2022 г., III г. о., ГК; Решение № 359/17.06.2010 г.
по гр. д. № 1448/2009 г., ІV ГО и Решение № 665/11.01.2011 г. по гр. д. № 1688/2009 г., ІІІ
ГО), съгласно която когато правоимащият не е имал възможност да отработи един пълен
календарен месец през всички дни, разпоредбата на чл. 228, ал. 1 КТ не може да се приложи
пряко и по начин, който води до накърняване на легитимната цел да се преодолеят
негативните за работника или служителя последици от незаконното уволнение. В този
случай следва да се вземе предвид брутното трудово възнаграждение, което работникът или
служителят би получил за пълен работен месец, ако е имал възможността да го отработи. Не
е задължително осуетената възможност за работника или служителя да е поради злоупотреба
и недобросъвестно упражняване на права и задължения от страна на работодателя по чл. 8,
ал. 1 от КТ. Между страните не се спори, че при пълен отработен месец полагащото се
месечно брутно трудово възнаграждение на ищцата е в размер на 4962,00 лева.
Ищцата претендира обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 28914,00 лв., което
е по-малко от дължимото й се такова в размер на 29340,52 лв.
По възражението за прихващане с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр.чл. 220 КТ в
тежест на ответника бе да докаже, че сумата е платена, а в тежест на ищцата – наличие на
основание за задържане на полученото.
8
Съгласно установената практика на касационната инстанция (обективирана например
в Решение № 178/09.11.2017 г. по гр. д. № 375/2017 г., III г. о. на ВКС; Решение №
119/10.06.2021 г. по гр. д. № 2759/2017 г., III г. о. на ВКС; Решение № 88/29.01.2010 г. по гр.
д. № 590/2009 г., III г. о. на ВКС) заплатеното обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен
срок на предизвестие подлежи на прихващане от размера на предявеното с иска по чл. 344,
ал. 1, т. 3 КТ обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, тъй като и двете вземания обезщетяват една и
съща по естеството си вреда на уволнения, а именно – оставането му без работа.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза на 10.01.2025 г. на
ищцата е изплатена сумата 4314,01 лева, като обезщетение за неспазен срок на предизвестие.
Поради това, тази сума следва да бъде приспадната от претендираното от ищцата
обезщетение и ответникът следва да бъде осъден да й заплати сумата 24 599,99 лева, върху
която се дължи законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.02.2025 г.
до окончателното плащане.
С оглед на изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищцата има право на
разноски. Ищцата доказва разноски в размер на 2200,00 лева - за заплатено адвокатско
възнаграждение, които ответникът следва да бъде осъден да й заплати.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на РС - Свиленград дължимата държавна такса по двата уважени иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в размер на общо 160,00 лв.
Дължимата държавна такса по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, съразмерно на
уважената част от него е в размер на 984,00 лева.
По изложените съображения, Районен съд – Свиленград
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ,
уволнението на М. М. Д., с ЕГН: **********3, с адрес: гр. ************, извършено със
Заповед от 31.12.2024 г., с която е прекратено трудовото й правоотношение с „Джи И
Резортс“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: село Капитан
Андреево, общ. Свиленград, комплекс „Голдън Ай“ № 1, като ВЪЗСТАНОВЯВА, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, М. М. Д., с ЕГН: **********3, на предишната, заемана
преди уволнението, длъжност - „инспектор игра в казино“ / „инспектор на маса“, код по
НКПД: 42123002, в ответното дружество.
ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл.225, ал.1 от КТ, „Джи И Резортс“
ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: село Капитан Андреево, общ.
Свиленград, комплекс „Голдън Ай“ № 1, да заплати на М. М. Д., с ЕГН: **********3, с
адрес: гр. ************, сумата 24 599,99 лева, представляваща обезщетение за оставане без
работа за периода 01.01.2025 г. – 31.06.2025 г., вследствие на незаконното уволнение, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.02.2025 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 24 599,99 лева до пълния
предявен размер от 28 914,00 лева, поради уважено възражение за прихващане с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. второ от ЗЗД, вр. чл. 220, ал. 1 от КТ, със сумата от 4314,01
лева – заплатено от ответника на ищцата обезщетение за неспазен срок на предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Джи И Резортс“ ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: село Капитан Андреево, общ. Свиленград,
комплекс „Голдън Ай“ № 1, да заплати на М. М. Д., с ЕГН: **********3, с адрес: гр.
************, сумата 2200,00 лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „Джи И Резортс“ ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: село Капитан Андреево, общ. Свиленград,
комплекс „Голдън Ай“ № 1, да заплати по сметка на Районен съд - Свиленград държавна
9
такса в размер на 984,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от
датата на обявяването му – 15.07.2025 г., на основание чл.315, ал.2 от ГПК.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
10