№ 290
гр. Ловеч, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА СТ. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20214310200311 по описа за 2021 година
С наказателно постановление №35-0000334/16.03.2021 г. издадено от П.В.К. –
директор на РД АА Плевен на основание чл.53 от ЗАНН и чл.99, пр.4 от ЗАвПр на .....
ЕООД, Булстат ...., представлявано от В. Х. Г., е наложена имуществена санкция в размер на
2000.00 лева за извършено нарушение на чл.25 от Наредба №11 от 31.10.20002 г. на МТС, за
това, че на 05.03.2021 г. около 14:30 часа в 00"АА" -Ловеч фирма ..... ЕООД притежаваща
лиценз за превоз на товари с №....,която не е отчела разрешително №... в срок до 1.03.21 г. На
основание чл.52,ал.4 от ЗАНН,след като проверих акта с оглед неговата законосъобразност и
обоснованост, след като прецених събраните доказателства и предвид тежестта на
нарушенията,наличието на подбуди за извършването им и целите на чл.12 от ЗАНН
прецених,че не е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН.
Недоволен от наказателно постановление останал жалбоподателя ..... ЕООД, Булстат
...., представлявано от В. Х. Г., чрез адв. А. М. от САК, която го обжалва в срок, като
незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила и материалноправните разпоредби на Закона и моли съда да го отмени.
С протокол за избор на съдия докладчик от 08.04.2025 г. делото е преразпределено на
съдия Йорданка Вутова, тъй като предходния съдия докладчик Галя М.а е освободена от
длъжност, считано от 01.04.2025 г.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от новия
управител и едноличен собственик на капитала Х. В. Г. –и адв. А. М. от АК Ловеч, която от
името на доверителят и поддържа жалбата и моли съда да отмени обжалваното НП, поради
изтекла абсолютната давност. Сочи, че нарушението се твърди, че е извършено на 05.02.2021
1
г. като към настоящия момент предвидения давностния срок от 4 години и 6 месеца. Моли
съда да присъди на доверителят и сумата от 450 лв. - 300 лева за разглеждане на делото при
предходния съдия докладчик и 150 лева за проведеното пред настоящия състав съдебно
заседание.
Издателят на обжалваното НП - директор на РД АА Плевен, редовно призован - не се
явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
С оглед императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
НП относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
НП е издадено от компетентен орган – директор на РД АА Плевен, на чиято
територия е извършено нарушението.
Съдът като съобрази обстоятелството, че видно от приложеното по делото НП №35-
0000334/16.03.2021 г. издадено от П.В.К. – директор на РД АА Плевен, нарушението за което
е ангажирана отговорността на жалбоподателя е извършено на 05.01.2021 г., намира, че
административно-наказателната отговорност е погасена по давност. Съгласно разпоредбите
на Глава девета от Общата част на НК, приложими по силата на чл.11 от ЗАНН,
наказателното преследване, поради изтичане на съответната давност, се изключва след
изтичането на определен срок, който е в зависимост от вида и размера на наказанието, което
се предвижда за съответното деяние. Тъй като за административните нарушения се
предвижда наказание „глоба”, то по отношение на срока за изключване на наказателното
/съответно административнонаказтелното/ преследване, следва да намерят приложение
правилата на чл.80 ал.1 т.5 от НК. Следователно наказателното преследване за извършено
административно нарушение ще бъде погасено при изтичане на тригодишен срок от
довършване на съответното нарушение. Съгласно чл.81 ал.2 от НК давността се прекъсва с
всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето,
срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност. В настоящия казус административното нарушение е
извършено на 05.03.2021 година. От тази дата е започнала да тече и давността за
административнонаказателно преследване. С издаването на НП на 16.03.2021 година
давността е била прекъсната и след това е започнала да тече нова давност. Независимо от
прекъсването й обаче на 05.09.2025 година е изтекла абсолютната давност за
административно-наказателно преследване, който извод следва от разпоредбите на чл.11 от
ЗАНН във вр. с чл.81 ал.3 във вр. с чл.80 ал.1 т.5 от НК. Поради това е отпаднала
възможността спрямо евентуалния нарушител да може да бъде извършено наказателно
преследване, което е самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП и прекратяване
на цялото административно-наказателно производство.
При тези съображения съдът намира, че с оглед субсидиарното приложение на НПК
по силата на чл.84 от ЗАНН, съдът следва да отмени НП и да прекрати административно-
2
наказателното производство.
От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото
за адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в
производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.
143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на
наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА, препращащ съответно към
наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая са представени два договор за правна
защита и съдействие от който е видно, че са заплатени в брой договорено възнаграждение в
размер на общо 300.00 лв. за разглеждане на делото пред предходния съдия докладчик и
150.00 лева за последното проведено по делото съдебно заседание пред настоящия съдебен
състав. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. В конкретния случай уговореното и платено възнаграждение е в размер на
450.00 лв., като предмет на обжалване е НП, с което е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 2000.00 лв., делото действително не представлява
фактическа и правна сложност но оказаната от пълномощника правна помощ се изразява в
изготвяне на жалбата и участие в три съдебни заседания. Ето защо заплатения от
жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение при тези обстоятелства се явява
съразмерен и съответстващ на критериите по чл. 36, ал. 2 от ЗА (да е справедлив и
обоснован). Затова следва да бъде уважен, в размера, в който е поискан, като следва да бъде
осъден РД АА Плевен да заплати на дружеството жалбоподател сумата от 450.00 лева,
представляваща направени по делото разноски за адвокатска защита.
АНО не е претендирал присъждане на разноски по делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.6 във вр. с ал.2, т.3 от ЗАНН, чл.84
от ЗАНН във вр. с чл.334, т.4 и чл.24, ал.1, т.3 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №35-0000334/16.03.2021 г. издадено от П.В.К.
3
– директор на РД АА Плевен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.99, пр.4 от ЗАвПр
на „.....“ ЕООД, Булстат ...., представлявано от В. Х. Г., е наложена имуществена санкция в
размер на 2000.00 лева, за извършено нарушение на чл.25 от Наредба №11 от 31.10.20002 г.
на МТС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство по НАХД №311/2021
година по описа на РС Ловеч.
ОСЪЖДА РД АА Плевен да заплати на „.....“ ЕООД, Булстат ...., представлявано от Х.
В. Г., сумата от 450.00 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално представителство в
производството пред Районен съд Ловеч.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд
по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
4