№ 61
гр. П., 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20211230101185 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 ГПК.
Ищецът „Ю.Б.Ц.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул.
„Б.“ № 81, вх. В, ет. 8, ЕИК ***, твърди, че между „Б. т. к.“ ЕАД (като доставчик) и
ответника (като абонат) е бил сключен Договор за далекосъобщителни услуги с
клиентски № 16993076001 от 31.05.2018 г. Поддържа, че в рамките на така
възникналото облигационно отношение, в периода 09.05.2018 г. – 07.08.2018 г.,
доставчикът е предоставил на абоната услуги от този вид, на обща стойност 56,93 лв.
Сочи, че поради неплащането в срок на това задължение и съгласно общите условия на
процесната сделка, е настъпило нейното прекратяване, в резултат на което се дължи
неустойка от 54,51 лв., формирана от трикратния размер на стандартната месечна
абонаментна такса. Изтъква, че е придобил вземанията, произтичащи от описаното
правоотношение, посредством Договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен със „С. Г. Г.“
ООД, което по-рано ги е придобило от дружеството доставчик, чрез Договор за цесия
от 16.10.2018 г., а ответникът е бил уведомен за цесиите в хода на делото. Посочва, че
за неустоечното задължение е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
срещу която е постъпило възражение. Иска неговото съществуване да бъде признато за
установено. Претендира и съдебни разноски.
Ответникът ЗДР. Р. К. , с адрес в гр. П., ул. „Е.т.“ № 22, ЕГН **********,
намира предявения иск за неоснователен и моли за отхвърлянето му, както и за
присъждане на съдебно-деловодните разходи, които е сторил. Позицията си
обосновава с доводи, че вземането за мобилните услуги, по повод на което се търси
неустойката, е отречено с влязло в сила съдебно решение.
Съдът приема следното:
1. Предварителни въпроси:
1
1.1.) Предмет на разглеждане е установителен иск по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл.
415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
1.2.) За претендираното вземане е била издадена Заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК с № 96/15.06.2021 г. по ч. гр. д. № 855/21 г. на Районен съд – гр. П..
1.3.) Настоящият ответник (като длъжник в заповедното производство) е
възразил срещу цитираната заповед, при условията на чл. 414 ГПК, заради което и на
основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от същия кодекс ищецът (като заявител в заповедната
процедура) е предявил иск относно съществуването на оспореното задължение.
1.4.) Така обсегът на сегашното дело включва проверка на предпоставките,
формиращи фактическия състав на вземането, и съобразяването им на фона на
установените обстоятелства и приложимия закон.
2. Фактически и правни изводи по съществото на спора:
2.1.) Уважаването на разглеждания иск е предпоставено от кумулативната
даденост на определени условия, а именно: 1/ облигационно правоотношение,
създадено въз основа на твърдения договор за далекосъобщителни услуги между
доставчика и ответника (като абонат); 2/ реалното предоставяне на такъв вид услуги от
доставчика на абоната; 3/ уговорка, предвиждаща дължимост от страна на абоната на
неустойка при предсрочното прекратяване на договора; 4/ предсрочно прекратяване на
същия именно поради неплащане на стойността на предоставените услуги в срок; 5/
придобиване от ищеца на вземанията, произтичащи от описаното правоотношение,
чрез сочените цесионни договори; 6/ уведомяването на абоната за цесиите и 7/
непогасяване на неустоечното задължение.
2.2.) С оглед правилата за разпределението на доказателствената тежест в
исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищецът е този, който трябва да
установи положителните предпоставки за уважаването на иска му.
2.3) Неустойката е облигационноправен институт, чиято основна функция е да
обезпечава изпълнението на друго (главно) задължението и да служи като обезщетение
за вредите от неговото неизпълнение, без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД). Затова и възникването й е детерминирано от наличието на неизпълнен
главен дълг, към който тя има акцесорен характер. Следователно връзката помежду им
е от положителен тип на зависимост, в резултат на което при липсата на главното
вземане няма как да се породи и самата неустойка.
2.4.) От приобщеното към доказателствения материал копие на Решение №
8227/21.12.2021 г. по гр. д. № 363/21 г. на Районен съд – гр. П., влязло в сила на
21.01.2022 г., става ясно, че съществуването на главното вземане, във връзка с което е
заявена процесната неустойка, е отречено в правната сфера на ответника, със сила на
пресъдено нещо. Ето защо и самата неустойка също не се дължи, поради което искът за
нея е неоснователен.
3. По съдебните разноски:
3.1.) При този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на съдебни
разноски има само ответникът.
3.2.) Техният размер възлиза на 250 лв. и е формиран от адвокатско
възнаграждение, което е заплатено, съобразно отбелязването, направено по този повод,
в представения договор за правна защита и съдействие.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Ю.Б.Ц.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в
гр. С., бул. „Б.“ № 81, вх. В, ет. 8, ЕИК ***, предявен срещу ЗДР. Р. К. , с адрес в гр.
П., ул. „Е.т.“ № 22, ЕГН **********, с който се претендира да бъде признато за
установено, на основание чл. 422 ГПК, че последният дължи на първото следната
сума, включена в предметния обхват на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с №
96/15.06.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 855/21 г. на Районен съд – гр. П., а именно:
54,51 лв. – неустойка, дължима по Договор за далекосъобщителни услуги с клиентски
№ 16993076001 от 31.05.2018 г., сключен между „Б. т. к.“ ЕАД (като доставчик) и ЗДР.
Р. К. (като абонат), вземанията по който са били придобити от „Ю.Б.Ц.“ ЕООД,
съгласно Договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен със „С. Г. Г.“ ООД, което по-рано
ги е придобило от дружеството доставчик, чрез Договор за цесия от 16.10.2018 г., като
неустойката е възникнала от предсрочното прекратяване на договора за
далекосъобщителните услуги, настъпило заради неплащане от абоната на стойността
от 56,93 лв., на услуги от този вид, предоставени му в периода 09.05.2018 г. –
07.08.2018 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Ю.Б.Ц.“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление в гр. С., бул. „Б.“ № 81, вх. В, ет. 8, ЕИК ***, да заплати на ЗДР.
Р. К., с адрес в гр. П., ул. „Е.т.“ № 22, ЕГН **********, сумата от 250 лв.,
представляваща съдебни разноски, дължими за исковото производство (гр. д. №
1185/21 г. на Районен съд – гр. П.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3