№ 4894
гр. София, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20221110106534 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца вземания за продажна
цена на доставена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение и мораторна
лихва за забава в плащането на цената на обща стойност 2041,45 лв.
Ищецът „Т“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не
са заплатили дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена след 10.07.2016 г. в 45 - дневен срок от датата
на публикуването й на интернет страницата на продавача. Поддържа, че ответниците са
собственици на топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ГР.СОФИЯ, Ж.К. ..., за който се
води партида с аб.№ .... Моли ответникът Н. Г. А. да бъде осъден да заплати на ищеца
следните суми съответстващи на притежаваните 5/8 идеални части от имота, а именно:
сумата 1051,43 лв. – главница, представляваща стойност на потребена и незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба /10.02.2022 г./ до окончателното изпълнение, сумата 205,48
лв. – мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2019 г. – 22.11.2021 г., начислено
върху главницата за потребена и незаплатена топлинна енергия, главница за дялово
разпределение в размер на 18,99 лв. за периода от 01.11.2018 г. – м.04.2020 г., както и и
лихва за забава върху главницата в размер на 3,36 лв. за периода от 31.12.2018 г. –
22.11.2021 г., ответникът Н. Б. А. да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми,
съответстващи на притежаваните 1/8 идеални части от имота, а именно: сумата 210,29 лв. –
главница, представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за
1
периода м.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба /10.02.2022 г./ до окончателното изпълнение, сумата 41,10 лв. – мораторно
обезщетение за забава за периода 15.09.2019 г. – 22.11.2021 г., начислено върху главницата
за потребена и незаплатена топлинна енергия, главница за дялово разпределение в размер на
3,13 лв. за периода от 01.11.2018 г. – м.04.2020 г., както и и лихва за забава върху главницата
в размер на 0,67 лв. за периода от 31.12.2018 г. – 22.11.2021 г., ответникът З. Е. С. да бъде
осъдена да заплати на ищеца следните суми, съответстващи на притежаваните 1/8 идеални
части от имота, а именно: сумата 210,29 лв. – главница, представляваща стойност на
потребена и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба /10.02.2022 г./ до окончателното
изпълнение, сумата 41,10 лв. – мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2019 г. –
22.11.2021 г., начислено върху главницата за потребена и незаплатена топлинна енергия,
главница за дялово разпределение в размер на 3,13 лв. за периода от 01.11.2018 г. –
м.04.2020 г., както и и лихва за забава върху главницата в размер на 0,67 лв. за периода от
31.12.2018 г. – 22.11.2021 г., ответникът Г. Н А. да бъде осъден да заплати на ищеца
следните суми, съответстващи на притежаваните 1/8 идеални части от имота, а именно:
сумата 210,29 лв. – главница, представляваща стойност на потребена и незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба /10.02.2022 г./ до окончателното изпълнение, сумата 41,10 лв.
– мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2019 г. – 22.11.2021 г., начислено върху
главницата за потребена и незаплатена топлинна енергия, главница за дялово разпределение
в размер на 3,13 лв. за периода от 01.11.2018 г. – м.04.2020 г., както и и лихва за забава
върху главницата в размер на 0,67 лв. за периода от 31.12.2018 г. – 22.11.2021 г. Претендира
разноски.
Ответниците З. Е. С. и Н. Б. А. - непълнолетен, действащ лично и със съгласието на
своята майка П. Н., не са подали в срока по чл.131 ГПК, отговори на исковата
молба/постъпилите по делото отговори са извън срока по чл.131 ГПК/.
Ответниците Н. Г. А. и Г. Н. А., редовно уведомени, са депозирали отговори в срока
по чл. 131 ГПК. Оспорват исковете по основание и размер. Правят възражение за давност.
Претендират разноски.Всички ответници претендират разноски при условията на чл.38, ал.2
вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
Третото лице – помагач „М“ ООД не изразява становище по съществото на правния
спор.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника /респ. неговия наследодател/, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по
договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер. Съгласно разпоредбата на чл. 153,
ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
2
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.
1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150
ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
От представения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда
на Наредбата за държавните имоти се установява, че на 28.10.1991 г. Й Д. А.а и Н. Г. А.
придобиват чрез покупко-продажба следния недвижим имот: апартамент № 137, находящ се
в гр. София, ж.к. .... От представеното по делото Удостоверение за наследници от Столична
община, район Младост се установява, че Й Д. А.а е починала на 09.09.2013 г., като е
оставила за свои законни наследници по силата на чл.5, чл.9 и чл.10 от ЗН - Н. Г. А. –
съпруг, З. Е. С. – дъщеря, Г. Н. А. – син и Н. Б. А. – внук по право на заместване в правата
на починалия пред наследодателя Б Н. А. – син. Тези доказателства, съдът намира за
достатъчни да обосноват, сключен между страните индивидуален договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди. Поради това съдът приема, че качеството потребител на
ТЕ З. Е. С., Н. Б. А., Н. Г. А. и Г. Н. А., са имали през процесния период, като собственици
на имота по силата на Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните от 28.10.1991 г. и наследствено правоприемство от Й Д. А.а.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция
след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на
договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30
дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този
смисъл той е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през
процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение
по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ
се регулира от Общи условия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект с
абонатен № ... за периода м.5.2018 г. до м.4.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
3
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно
което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез
т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно от
служители на ищеца. За процесния период 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ФДР е отчитала
уредите в имота, с изключение на периода 2018 – 2019 г., когато ответниците не са
осигурили достъп. За периода 2018 – 2019 г. е изчислен служебен разход на максимална
мощност на три отоплителни тела, съгласно чл.61, т.6.5 от НТ. По време на отчетите, с
изключение на м. май 2019 г. са попълнени справки за показанията на измервателните
уреди, които са подписани от потребител. По данни на ФДР в имота има щранг-лира за
отопление в банята, за която се изчислява служебна ТЕ, отдадена от щранга, съгласно НТ. В
имота се ползва топла вода и е начислена ТЕ за загряване на топла вода. За периода
01.05.2018 – 30.04.2019 г. поради липса на отчет, разходът за топла вода се изчислява на
един броя потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие, съгласно НТ.
Технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция са взети предвид при
определяне на общото количество топлинна енергия за разпределяне между етажните
собственици, като са приспаднати за сметка на ищеца. Относно топлинната енергия,
отдадената от сградна инсталация, следва да се отбележи, че процесният имот е с отоплям
обем по проект 150 м3, съгласно Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда от
20.10.1983 г., предаден от председателя на домсъвета на ищеца. На база на този отопляем
обем се разпределя енергия, отдадена от сградна инсталация, съгласно НТ. Изчисленото
количество топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, е разпределено
пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект в сградата. Изравнителните
сметки, изготвени от ФДР, са изготвени напълно в съответствие с Наредба № 16-334, според
заключението на вещото лице. Всяка изравнителна сметка включва ТЕ, отдадена от сградна
инсталация, ТЕ за отопление на имота и ТЕ за подгряване на вода. ТЕ за общи части не се
начислява. За периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. количеството топлинна енергия отдадена
от сградна инсталация в СЕС е изчислено от ФДР по формула, съгласно приложението към
чл.61, т.6.1.1 от Наредба № 16-334.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба / Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването/ – за топлинна енергия
за битово горещо водоснабдяване и от сградната инсталация, като не е начислявана
топлинна енергия за отопление на общи части. При изчисляване на сумата за действително
ползваната топлинна енергия е съобразена цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия
период.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата сума следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/,
а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на
дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на експертизата, която е отчела
именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период. Според
вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна енергия през исковия
период възлиза на 1658.32 лв.
Доколкото съдът достигна до извод за наличие на главен дълг, следва да се разгледа
възражението за давност, релевирано в срока за отговор на исковата молба от Н. Г. А. и Г. Н.
А.. С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия потребителите
на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите
за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи
4
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в
общите условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указания,
дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело №
3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност
съгласно цитираната разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер.
Следователно и вземанията на “Т” ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-
годишен давностен срок. Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на
който вземанията за цената на “Т” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко
едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Вземането е срочно, тъй като
съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т. е. прогнозните суми по ежемесечните
фактури в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2, т е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Подаването на исковата молба прекъсва течението на давностния срок. Исковата
молба е подадена на 10.02.2022 г., така че вземанията извън погасителната давност са тези,
чиято изискуемост е настъпила след 10.02.2019 г. /чл. 114, ал.1 ЗЗД/., респ. погасени по
давност са вземанията за периода м.05.2018 г. – м.11.2018 г. включително, в размер на
329,27 лв. видно от изслушаните по делото допълнително заключение на СТЕ, респ.
съобразно притежаваните от ответниците идеални части от правото на собственост върху
имота от Н. Г. А. и от Г. Н. А.. Ето защо, искът за главница за топлинна енергия спрямо Н.
Г. А. следва да се уважи за сумата 830,67 лв., а спрямо Г. Н. А. следва да се уважи за сумата
166,14 лв., респ. спрямо другите ответници - всеки един дължи по 207,29 лв. главница за
ползвана топлинна енергия, съобразно притежаваното от него право на собственост от
процесния имот, ведно със законната лихва, считано от 10.02.2022 г. до погасяването,
представляваща стойността на топлинни услуги за периода от м.05.2018 г. – 30.4.2020 г.,
като искът подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 255,18 лв., съобразно
заключението на изслушаната СТЕ /възраженията на останалите ответници за давност са
извън срока по чл.131 от ГПК, поради което са преклудирани/.
Основателна е претенцията за заплащане на дължимата годишна такса за извършваната
услуга за дялово разпределение от 25,02 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от м.12.2018 г. до 30.04.2020 г. Съгласно разпоредбите на
чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването сумите се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение,
което в случая е самото ищцово дружество.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Според чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, в сила от 11.08.2016 г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла
на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
5
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Поради изложеното искът за мораторна лихва за забава върху непогасената по
давност част от главницата за периода 15.09.2019 г. – 22.11.2021 г., изчислен от съда по реда
на чл.162 ГПК, възлиза на сума в размер на 295.34 лв. за периода от 15.9.2019 г. до
22.11.2021 г., като всеки един от ответниците следва да заплати част, съответстващата на
притежаваната от него идеална част от правото на собственост върху имота, респ. първият
ответник следва да заплати сумата от 184,58 лв., а всеки един от останалите по 36,91
лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение отново липсва предвиден
срок в ОУ – я на топлоснабдителното дружество за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за
плащане на т ова задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба пред
съда, поради което акцесорната претенция за лихва в размер 5.37 лв. се явява
неоснователна.
Изходът на делото предпоставя право на разноски и на двете страни. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него разноски в размер общо на
348,75 лв., съобразно уважената част от исковете или първият ответник дължи сумата от
217,96 лв., а всеки един от останалите ответниците дължи по 43,59 лв. за държава такса,
депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение. На ответника Н. Борисов А. се
следват разноски за процесуално представителство, съобразно отхвърлената част от
исковете в размер на 9.02 лв., които следва да се присъдят директно на адв. И.. На ответника
Н. Г. А. се следват разноски за процесуално представителство, съобразно отхвърлената част
от исковете в размер на 57.62 лв., които следва да се присъдят директно на адв. С.. На
ответника З. Е. С. се следват разноски за процесуално представителство, съобразно
отхвърлената част от исковете в размер на 9.02 лв., които следва да се присъдят директно на
адв. Д.. На ответника Г. Н. А. се следват разноски за процесуално представителство,
съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 57.62 лв., които следва да се присъдят
директно на адв. Б..
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. ..., да заплати на „Т”
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ..., по искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, сумата 830,67 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.12.2018 г. – 30.4.2017 г.,
ведно със законна лихва от 10.2.2022 г. до изплащане на вземането, 184,58 лв. мораторна
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 22.11.2021
г., сумата от 15,63 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 1.12.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 10.2.2020 г. до
изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 217,96 лв.,
разноски в производството, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на главница за
доставена от дружеството топлинна енергия до пълния предявен размер от 1051,43 лв. и за
периода м.05.2018 г. – м.11.2018 г., като погасен по давност и иска за мораторна лихва за
забава в плащането на цената на услугата дялово разпределение размер на 3,36 лв. за
периода от 31.12.2018 г. до 22.11.2021 г. и иска за мораторна лихва върху главницата за
6
дялово разпределение до пълния размер от 205,48 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ, за имот,
находящ се на адрес: ГР.СОФИЯ, Ж.К. ..., за който се води партида с аб.№ ....
ОСЪЖДА Г. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. ..., да заплати на „Т”
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ..., по искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, сумата 166,14 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.12.2018 г. – 30.4.2017 г.,
ведно със законна лихва от 10.2.2022 г. до изплащане на вземането, 36,91 лв. мораторна
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 22.11.2021
г., сумата от 3,12 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 1.12.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 10.2.2020 г. до
изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 43,59 лв.,
разноски в производството, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на главница за
доставена от дружеството топлинна енергия до пълния предявен размер от 210,29 лв. и за
периода м.05.2018 г. – м.11.2018 г., като погасен по давност и иска за мораторна лихва за
забава в плащането на цената на услугата дялово разпределение размер на 0,67 лв. за
периода от 31.12.2018 г. до 22.11.2021 г. и иска за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия до пълния размер от 41,10 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ, за имот, находящ
се на адрес: ГР.СОФИЯ, Ж.К. ..., за който се води партида с аб.№ ....
ОСЪЖДА Н. Б. А., непълнолетен, действащ лично и със съгласието на своята майка
П. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. ..., да заплати на „Т” ЕАД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ..., по искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, сумата 207,29 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. – 30.4.2017 г., ведно със законна
лихва от 10.2.2022 г. до изплащане на вземането, 36,91 лв. мораторна лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 22.11.2021 г., сумата от 3,13 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.12.2018
г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 10.2.2020 г. до изплащане на вземането, както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 43,59 лв., разноски в производството, КАТО
ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на главница за доставена от дружеството топлинна
енергия до пълния предявен размер от 210,29 лв. и иска за мораторна лихва за забава в
плащането на цената на услугата дялово разпределение размер на 0,67 лв. за периода от
31.12.2018 г. до 22.11.2021 г. и иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия до пълния размер от 41,10 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ, за имот, находящ се на
адрес: ГР.СОФИЯ, Ж.К. ..., за който се води партида с аб.№ ....
ОСЪЖДА З. Е. С., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. ..., да заплати на „Т”
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ..., по искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, сумата 207,29 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. – 30.4.2017 г.,
ведно със законна лихва от 10.2.2022 г. до изплащане на вземането, 36,91 лв. мораторна
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 22.11.2021
г., сумата от 3,12 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 1.12.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 10.2.2020 г. до
изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 43,59 лв.,
разноски в производството, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на главница за
доставена от дружеството топлинна енергия до пълния предявен размер от 210,29 лв. и за
периода м.05.2018 г. – м.11.2018 г., като погасен по давност и иска за мораторна лихва за
забава в плащането на цената на услугата дялово разпределение размер на 0,67 лв. за
периода от 31.12.2018 г. до 22.11.2021 г. и иска за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия до пълния размер от 41,10 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ, за имот, находящ
се на адрес: ГР.СОФИЯ, Ж.К. ..., за който се води партида с аб.№ ....
7
ОСЪЖДА „Т” ЕАД да заплати на адвокат Н. И. И. ЕГН **********, с адрес на
упражняване на дейността град София, ул. ..., адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство по делото на ответника Н. Б. А. в размер на 9,02 лева.
ОСЪЖДА „Т” ЕАД да заплати на адвокат В. Ф. С., ЕГН **********, с адрес на
упражняване на дейността град София, ул. ..., адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство по делото на ответника Н. Г. А., в размер на 57,62 лева.
ОСЪЖДА „Т” ЕАД да заплати на адвокат С. Й. Д., ЕГН **********, с адрес на
упражняване на дейността град София, ул. ..., адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство по делото на ответника З. Е. С. в размер на 9,02 лева.
ОСЪЖДА „Т” ЕАД да заплати на адвокат К. И. Б. ЕГН ********** с адрес на
упражняване на дейността град София, ул. ..., адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство по делото на ответника Г. Н А., в размер на 57,62 лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „М.” ООД като трето лице-помагач,
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Банкова сметка на „Т” ЕАД, по която могат да бъдат внесени дължимите суми:
IBAN BG....
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8