Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, ……..
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-В
състав в публично съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
БЕТИНА БОШНАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от младши
съдия Бошнакова в. гр. дело № 14045 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 –
273 ГПК.
С решение № 144970/18.06.2019 г., постановено по
гр. дело № 86098/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 167 състав ответникът А.К.Д., ЕГН **********, с адрес: *** е осъдена да плати
на ищеца „Т.С. ЕАД, ЕИК *******, с адрес: *** на основание чл. 79 ЗЗД във вр. с
чл. 149 ЗЕ сумата от 1879,27 лева, представляваща дължима главница за потребена
топлинна енергия за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, аб. № 023373, както и на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 343,74 лева, представляваща
дължимо обезщетение за забава за период от 15.09.2015 г. до 24.11.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.12.2017 г., като съдът
е отхвърлил предявените искове за главница за топлинна енергия за горницата над
присъдения размер от 1879,27 лева до пълния предявен размер от 1886,74 лева, за
сумата от 46 лева, представляваща главница – цената на услугата за дялово
разпределение, за периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2016 г., както и за сумата
от 10,41 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2016 г., като неоснователни.
Решението е постановено при
участието на трето лице - помагач на страната на ищеца „Т.С." ЕАД - „Б."
ООД .
Подадена е въззивна жалба с вх.
№ 5114155/03.07.2019 г. от А.К.Д., депозирана чрез назначения ѝ особен
представител адв. В.И. – САК, срещу решението на СРС в частта, в която А.Д. е
осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД претендираните вземания за исковия период до
присъдените размери. Поддържа се, че решението е поставено при нарушение на материалния
закон и съдопроизводствените правила, както и че същото е необосновано. Навеждат
се доводи, че предявените искове са недопустими, тъй като са насочени срещу
ненадлежна страна, доколкото към датата на подаване на исковата молба наследодателят
на ответника е починал, както и поради това, че претендираните вземания касаят
период, към който същото лице не е било живо и съответно не е било длъжник на „Т.С.“
ЕАД. Отделно от това, страната излага съображения, че СРС при формиране на
своите изводи досежно дължимия размер на претендираните вземания не е взел
предвид своевременно направеното възражение за изтекла погасителна давност за
част от тях. Според жалбоподателя районният съд неправилно е уважил претенцията
на ищеца за обезщетение за забава предвид липсата на ангажирани доказателства
за датата на публикуване на задължението по общата фактура, от която дата тече
30-дневния срок за плащане на задължението за главницата. Моли съда да отмени
поставеното СРС в обжалваната му част.
По делото е постъпила
втора въззивна жалба с вх. № 5115888/05.07.2019 г. от „Т.С." ЕАД, подадена чрез пълномощника му юрк. Ивайло Митев, с която се обжалва
поставеното решение в частта, в която предявените от дружеството искове за
цената за услугата дялово разпределение и за мораторна лихва върху главницата са
отхвърлени като неоснователни. Жалбоподателят изразява становище, че съдебният
акт в обжалваната му част е поставен при нарушение на материалния закон, тъй
като районният съд не е съобразил клаузите от ОУ за продажба на топлинна
енергия за битови нужди касателно начина и срока при изчисляване на цената за
услугата дялово разпределение, респ. лихвата върху тази сума. Моли въззивната
инстанция да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да
постанови ново, с което да уважи изцяло ищцовата претенция.
В срока за
отговор на въззивна жалба такъв е постъпил от въззиваемата страна А.Д., подаден
чрез нейния особен представител адв. В.И., в който поддържа, че жалбата е неоснователна,
поради което моли същата да бъде оставена без уважение.
Срещу въззивна жалба с вх. №
5114155/03.07.2019 г. въззиваемата страна не е подала отговор.
Третото лице-помагач „Б." ООД не е взело
становище по двете въззивни жалби.
Софийски градски съд, след като съобрази доводите
на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилото на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Въззивните жалби са подадени от активно
легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, отправени са до съответния родово и местно компетентен съд, поради
което се явяват допустими.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността е ограничен до
изложените във въззивната жалба доводи, като може да приложи и императивна
правна норма (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Разгледана по същество, въззивна жалба с
вх. №
5114155/03.07.2019 г. е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
На първо място, съдът следва да се произнесе по направеното
във въззивната жалба възражение за недопустимост на предявените искове, което намира
за неоснователно. Противно на поддържаното в нея становище, съдебният състав
счита, че искът е предявен не срещу починало лице, а срещу негови наследници по
закон – обстоятелство, изрично уточнено в подадената искова молба, в която
ищецът сочи, че лицето К.В.Д. е починало, но поради невъзможност да се посочат
имената на неговите законни наследници, срещу които предявява исковете, е
направено искане за снабдяване със съдебно удостоверение. С молба от 24.01.2018
г. ищецът е уточнил, че исковете са предявени срещу ответника А.Д.. На следващо
място, съдът не споделя и вторият довод на жалбоподателя, обосноваващ тезата за
липсата на пасивна процесуална легитимация на страната предвид, че наследодателят
на ответника е починал на 06.02.2012 г., т.е. преди възникване на
претендираните вземания за исковия период от м. 05.2014 г. – м. 04.2016 г. Процесуалната
легитимация на двете страни по делото следва не от някакви обективни факти,
които подлежат на доказване, а единствено от правното твърдение на ищеца,
наведено в исковата молба. Когато съдът проверява дали искът е предявен от и
срещу надлежна страна, той изхожда от правото, което се претендира или отрича с
исковата молба. Съответствието между процесуалноправната и материалноправната
легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с решението и който
обосновава основателността, но не и допустимостта на иска (в този смисъл Определение № 408/15.12.2014 г. по ч. гр. дело №
4633/2014 г. на II ГО на ВКС и цитираната в него съдебна практика). По тези аргументи настоящият съдебен състав намира, че исковете са
предявени срещу надлежна страна.
Относно доводите на страната досежно неправилността на
първоинстанционното решение, съдът приема следното:
Уважаването на предявения иск с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 149
ЗЕ е обусловено от наличието на следните предпоставки: облигационна връзка между страните, произтичаща от договор за продажба на
топлинна енергия; доставка на количество топлинна енергия и нейното
разпределение (извършването
на услугата дялово разпределение) през исковия
период за процесния имот и за претендираните стойности; неизпълнение на
насрещното задължение от страна на ответника за плащане на дължимата за
потреблението цена.
Понятието „клиент на топлинна енергия“ (което
е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна
енергия", дефинирано в § 1, т. 42 от
ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.) е определено в разпоредбата на чл.
153, ал. 1 ЗЕ (изм. -
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), според
която всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си
и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно § 1, т. 2а от
ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
"битов клиент" е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди.
Според задължителната практика на ВКС,
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. Следователно собственикът или титулярът
на вещно право на ползване в имот в сграда в
режим на етажна собственост по презумпция на закона се смята потребител на
отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на
сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и
топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни общи условия, без
да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е да е взето
решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната
мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата
топлинна енергия
(в
този смисъл ТР №
2/17.05.2018 г. по тълк. д. №
2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).
За установяване на качеството на лицето К.В.Д. на клиент
(потребител) на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот в хода на
производството пред първата инстанция са приети като писмени доказателства: нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 109, том. LLXXII, дело № 24557/1994 г., от съдържанието на който се
установява, че лицето е придобило правото на собственост върху недвижим имот,
находящ се в гр. София, ул. „*******, етаж първи надпартерен, протокол от ОС на
етажните собственици на жилищната сграда, находяща се в гр. София, ул. „*******,
видно от който същите са взели решение да се сключи договор в „Т.С.“ ЕАД и „Б.Б.“
ООД за услугата дялово разпределение, ведно с приложен към него списък на
етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение, молба-декларация
с вх. № Т09686/07.10.2002 г., подадена от К.В.Д., с искане за откриване на
партида на горепосочения адрес.
Съгласно удостоверение за наследници с изх. №
РВТ18-УФ01-20/16.01.2018 г., издадено от Столична община, район „Витоша“, К.В.Д.
е починал на 04.12.2012 г., като е оставил един низходящ наследник по закон –
ответникът А.К.Д..
Производството пред първата инстанция е образувано въз
основа на искова молба от „Т.С.“ ЕАД с искане за осъждането на наследниците на К.В.Д.
на основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да заплатят на ищеца следните суми: сумата от 1886,74 лева, представляваща
дължима главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2016 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ул. „*******, ет. 1, надпартерен апартамент, аб. №
023373, сумата от 343,74 лева, представляваща дължимо
обезщетение за забава за период от 15.09.2015 г. до 24.11.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, сумата от 46,00 лева, представляваща главница
– цената на услугата за дялово разпределение, за периода от м. 05.2015 г. до м.
04.2016 г., както и сумата от 10,41 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от м. 05.2015 г. до м.
04.2016 г. Макар исковата молба да е
била предявена срещу наследниците на К.Д.поради невъзможността на ищеца преди
депозирането ѝ в съда да се снабди с удостоверение за наследници, от
изложените в нея твърдения се установява, че претенцията е насочена срещу
ответника в качеството му на собственик на процесния имот, което качество е
придобил по силата на наследствено правоприемство. В случая ответникът А.Д. не е оспорила факта на
приемане на наследството, поради което не е в тежест на ищеца да установява
приемането на наследството, тъй като насрещната страна е следвало да докаже
наличието на правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или
правоотлагащи факти и обстоятелства, каквито са отказът от наследство, което тя
не е сторила. Ето защо съдът приема, че по силата на наследственото
правоприемство А.Д. е придобила правото на собственост върху процесния имот. По
делото не са ангажирани доказателства, установяващи, че имотът е бил отчужден
или в полза на трето лице е било учредено вещно право на ползване, които
опровергаят или разколебаят този извод на съда.
По тези съображения втората инстанция
приема, че между страните е възникнало договорно правоотношение, по силата на
което ответникът А.Д. в качеството на собственик на процесния имот се явява
клиент (потребител) на топлинна енергия за битови нужди и има задължение да
заплати стойността на доставената от ищеца топлинна енергия в процесния имот за
исковия период. От събраните по делото доказателства, неоспорени по надлежния
ред от ответника, се установява фактът, че по силата на наследствено
правоприемство същата е придобила правото на собственост върху процесния имот,
находящ се в гр. София, ул. „*******. За
възникването на договорното правоотношение между страните е релевантно
единствено кой е собственик, респ. носител на ограничено вещно право на ползване
върху имота за исковия период. Както вече беше посочено, по делото е доказано,
че титуляр на правото на собственост върху процесния имот за претендирания
период е именно ответникът А.Д., поради което същата се явява клиент
(потребител) на топлинна енергия за битови нужди по аргумент на чл. 153, ал. 1
от ЗЕ и § 1, т. 2а от
ДР на ЗЕ и има задължение да плати цената на потребената в процесния
имот топлинна енергия за исковия период.
На следващо място, количеството
доставена топлинна енергия и нейното разпределение (извършването на услугата
дялово разпределение), както и техните стойности,
са установени въз основа на събраните писмени доказателства и заключенията на
вещите лица по извършените в първоинстанционното производство
съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и
съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ).
Въззивният съд намира, че приетите като неоспорени от страните заключения на вещите лица по
СТЕ и ССчЕ са изготвени компетентно,
обективно и обосновано, по поставените от СРС задачи, с отговорите на които
спортният въпрос по предмета на експертното изследване е изяснен. От данните по
делото съдът приема за установено, че при спазване на чл. 125 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и
чл. 141 ЗЕ в жилището на ответника А.Д. е доставяна топлинна енергия при
дялово разпределение на същата в сграда в режим на етажна собственост, при
отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. При кредитиране на
заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че количеството на
топлинна енергия, отдадена от сградната инстанция, е изчислено по формула в
съответствие с Наредба № 16-334 в редакцията ѝ към процесния период. В
приетото по делото заключение на СТЕ вещото лице изрично е посочило, че при
направените от него справки е установило, че общият топломер, монтиран в
абонатната станция в жилищната сграда, е преминал през метрологичен контрол и е
изправен. Съгласно експертното заключение по приетата ССчЕ стойността на
доставената от дружеството топлинна енергия в процесния имот за исковия период
е 1879,27 лева, а цената на услугата дялово разпределение – 46,00 лева. В тази
връзка следва да се отбележи, че вещите лица, изготвили СТЕ и ССчЕ, са
представили заключения с различна констатация за размера за главницата- цена за
доставена топлинна енергия, а именно: СТЕ – 1879,27 лева, а ССчЕ – 1886,44
лева. Разликата между двете суми е в общ размер на 7,17 лева, от които 7,06
лева, представляващи корекция на изравнителна сметка за предходен период, а
именно за периода м. 05.2013 г. – м. 04.2014 г., а не за исковия такъв от м.
05.2014 г. до м. 04.2016 г., както и 0,11 лева, представляваща разлика между
изравнения и извършени корекции. По тази причина съдът дава вяра на
заключението на СТЕ относно размера на задълженията за доставена топлинна
енергия.
Що се отнася до втората въззивна жалба с
вх. № 5115888/05.07.2019 г., подадена от „Т.С.“ ЕАД – разгледана по същество,
същата е
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият съдебен
състав не споделя извода на първата инстанция, че претенцията на ищеца за
главницата в размер на 46,00 лева, представляваща цената на услугата „дялово
разпределение“, се явява недоказана. Както беше посочено по-горе, от данните по
делото, в т.ч. и заключението по СТЕ, се установява както количеството доставена
топлинна енергия, така и нейното разпределение (извършването на услугата дялово
разпределение). Според заключението по
ССчЕ размерът на задълженията за услугата дялово разпределение възлиза на 46,00
лева, колкото е и претендираният такъв. Ето защо решението на СРС в частта, в
която е отхвърлен предявеният иск по чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за сумата от 46,00 лева, представляваща цената на услугата
дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се
в гр. София, ул. „*******, ет. 1, аб. № 023373, за периода от м. 05.2015 г. до
м. 04.2016 г., е неправилно и като
такова следва да бъде отменено, а претенцията на ищеца – уважена.
Предвид
гореизложеното съдът приема, че за целия исков период ицщовото дружество е
доставяло топлинна енергия в недвижимия имот на ответника А.Д., която до
приключване на устните състезания не е ангажирала доказателства, че е заплатила
стойността на доставената в имота топлинна енергия, в т.ч. и цената на услугата
дялово разпределение. Ето защо предявеният от „Т.С.“ ЕАД иск с
правна квалификация по чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ
се явява доказан по основание, което налага да бъде разгледано
и релевираното възражение в отговора на исковата молба за погасяване на част от претендираните вземания по давност.
Съобразно
указанията, дадени в Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълкувателно дело №
3/2011 г. на ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по
смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок. Началният момент, от който започва да тече
давностния срок, е обвързан с настъпване на изискуемостта на вземането (по
аргумент на чл. 114 от ЗЗД).
По отношение на задълженията за главница – за
стойността на
доставената от дружеството топлинна енергия в процесния имот за исковия период, както и за цената
на услугата дялово разпределение, са
приложими Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в
сила от 12.03.2014 г. В случая по делото не са релевирани нито
твърдения, нито има данни, че ответникът А.Д. е упражнила правото си на
възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал.
3 ЗЕ, поради което съдът приема, че през процесния период между
страните са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните съгласно ЗЕ и
Общите условия. Разпоредбата
на чл. 33, ал. 1 от същите предвижда, че клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на топлопреносното предприятие. По
своята същност ежемесечното публикуване на дължимите суми на общодостъпно място
в интернет представлява покана от кредитора до длъжника, в която е
конкретизиран размерът на дължимата сума за изтеклия отчетен период.
Следователно в случая изискуемостта на задължението е обвързано с изпращането
на покана от продавача на топлинна енергия, поради което следва да се приеме,
че давността за тези задължения започва да тече от датата на възникването им –
арг. от чл. 114, ал. 2 ЗЗД. В тази връзка и при съобразяване на датата на депозиране
на исковата молба в съда – 08.12.2017 г., се
извежда извод, че задълженията за топлинна енергия в размер на 319,27 лева за
периода м. 05.2014 г. – м. 11.2014 г. се явяват погасени по давност.
С оглед изложените съображения
настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд, като е уважил
предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над сумата от 1560 лева до присъдения размер
от 1879,27 лева, представляваща стойността на доставената до имот с
местонахождение в гр. София, ул. „*******, е
постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл.
271, ал. 1 ГПК и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде
отхвърлен предявеният иск за разликата над сумата от 1560 лева до присъдения
размер от 1879,27 лева, както и за периода м. 05.2014 г. – м. 11.2014 г.
По отношение на обезщетение за забава:
Вземането
за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно
парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява.
Съгласно
Решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009 г., Т. К., І Т. О. на ВКС,
постановено по реда на чл. 290
ГПК, и посочените в същото Решение №
178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. и Решение № 29/07.05.2009 г. по т. д.
№ 535/2008 г. на ВКС, ТК., неизпълнението на едно парично задължение е винаги
забавено, като кредиторът би могъл да търси от длъжника мораторно обезщетение.
Съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Когато задължението е срочно,
длъжникът изпада в забава след изтичане на срока, а когато няма ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен от кредитора съобразно правилото на
чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По
отношение на задълженията за главница – за стойността на стойността на
доставената от дружеството топлинна енергия в процесния имот за исковия период, както и за цената на
услугата дялово разпределение, са приложими Общи
условия, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от
12.03.2014 г. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от същите предвижда, че клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на топлопреносното
предприятие. По своята същност ежемесечното публикуване на дължимите суми на
общодостъпно място в интернет представлява покана от кредитора до длъжника, в
която е конкретизиран размерът на дължимата сума за изтеклия отчетен период. В
случая по делото не са представени доказателства за датата на публикуването на
интернет страницата на топлопреносното предприятие на месечните суми, дължими
от ответника, за доставената топлинна енергия в процесния имот, поради което
длъжникът по
паричното задължение не е бил поставен в забава и претенцията за мораторно
обезщетение върху главницата е неоснователно. Следователно СРС неправилно е
уважил предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 343,74
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2015 г. до 24.11.2017 г., поради което и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК решението в тази част следва да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен
предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за тази сума. В останалата
част, в която районният съд е отхвърлил претенцията на ищеца за сумата в размер
на 10,41 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата дялово
разпределение за периода от 15.19.2015 г. до 24.11.2017 г., съдебният акт следва да бъде потвърден като правилен.
При този изход на делото съдът следва да се произнесе и по въпроса за
присъдените от първата инстанция разноски. Ответникът не претендира разноски и
такива не му се дължат. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в
частта на присъдените в полза на ищеца разноски за разликата над сумата от
853,62 лева до присъдения размер от 1179,50 лева.
Разноски във въззивното производство:
Въззивникът-ищец „Т.С.“ ЕАД своевременно е направил
искане за присъждане на разноските по делото (държавна такса, възнаграждение за
особен представител и юрисконсултско възнаграждение), което съдът намира за
основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, когато юридическо лице
е защитавано от юрисконсулт, размерът на възнаграждението се определя от съда и не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП, който препраща към Наредбата за
заплащането на правната помощ. В случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от
Наредбата, като съдът определя възнаграждение за
юрисконсулт в минимален размер на 100 лева. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на „Т.С.“ ЕАД следва да се присъдят разноски в размер на 241,56 лева. Другата страна не претендира разноски и такива не ѝ се дължат.
Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
144970/18.06.2019 г., постановено по гр. дело № 86098/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 167 състав В ЧАСТТА,
в която А.К.Д., ЕГН **********, с адрес: *** е осъдена да плати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
с адрес: *** на основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за разликата
НАД СУМАТА ОТ 1560 ЛЕВА ДО ПРИСЪДЕНИЯ РАЗМЕР ОТ 1879,27 ЛЕВА, представляваща
главница за потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ул. „*******, аб. № 023373, за периода м. 05.2014 г. – м. 11.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата
за топлинна енергия, считано от датата на подаване на исковата молба
(08.12.2017 г.) до погасяване на вземането, за СУМАТА ОТ 343,74 ЛЕВА, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за период от 15.09.2015 г. до 24.11.2017 г., както и В ЧАСТТА,
в която е отхвърлен предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 79 ЗЗД във
вр. с чл. 149 ЗЕ за сумата в размер на 46,00 лева, представляваща цената на
услугата дялово разпределение за периода от м. 05.2015 г. – м. 04.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба (08.12.2017 г.) до погасяване на вземането, както и В ЧАСТТА, в
която А.К.Д., ЕГН **********, с адрес: *** е осъдена да заплати на „Т.С. ЕАД,
ЕИК *******, с адрес: *** за разликата НАД СУМАТА ОТ 853,62 ЛЕВА ДО ПРИСЪДЕНИЯ
РАЗМЕР ОТ 1179,50 ЛЕВА, представляваща направените в първоинстационното производство
разноски, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, с адрес: *** срещу А.К.Д., ЕГН **********, с адрес: *** искове с основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във
връзка чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответника да плати на ищеца СУМАТА
ОТ 319,27 ЛЕВА (разликата между сумата от 1560 лева до присъдения размер 1879,27 лева), представляваща главница за потребена топлинна
енергия за периода от м. 05.2014 г. до м. 11.2014 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, ет. 1, аб. № 023373, ведно със законната лихва върху
главницата за топлинна енергия, считано от датата на подаване на исковата молба
(08.12.2017 г.) до погасяване на вземането, както и за СУМАТА ОТ 343,74 ЛЕВА, представляваща
обезщетение за забава за период от 15.09.2015 г. до 24.11.2017 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА А.К.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** да плати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, с адрес: *** на основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ сумата в размер на 46,00 лева, представляваща цената
на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ул. „*******, ет. 1, аб. № 023373, за периода
от м. 05.2015 г. – м. 04.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба (08.12.2017 г.) до погасяване на вземането
ПОТВЪРЖДАВА решение № 144970/18.06.2019 г., постановено по
гр. дело № 86098/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 167 в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА А.К.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, с адрес: *** сумата в размер на 241,56 лева – разноски във
въззивното производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Решението е постановено при участието на
трето лице – помагач на страна на ищеца - „Б.“ ООД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.