РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. Бургас, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20252000500241 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 123/15.05.2025 год. по гр.д.№ 521/2024 год. по описа на
Сливенския окръжен съд е осъдена ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.” № * да
заплати на В. И. Т. с ЕГН ********** от гр.С., кв. „С.“ *, сумата 15 000 лева
/петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършване на
престъпление по чл. 206, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, като с Постановление на
РП наказателното производство на осн. чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от
НПК е прекратено, поради неизвършване на престъпление, ведно със законна
лихва, считано от 10.07.2024 г. до окончателното й изплащане. Отхвърлен е
предявеният иск до пълния размер на сумата 60 000 лева, като
неоснователен и недоказан. Осъдена е ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ със седалище и адрес на управление: гр. С. бул.
1
„В.” № * да заплати на В. И. Т. с ЕГН ********** от гр. С., кв. „С.“ *, сумата
18 000 лева /осемнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
имуществени вреди от незаконно обвинение за извършване на престъпление
по чл. 206, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, като с Постановление на РП
наказателното производство на осн. чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от
НПК е прекратено, поради неизвършване на престъпление, ведно със законна
лихва, считано от 10.07.2024 г. до окончателното й изплащане. Осъдена е
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул. „В.” № * да заплати на В. И. Т. с ЕГН ********** от
гр. С., кв. „С.“ * разноски в общ размер на 760 лева.
1.Срещу решението в частта, с която исковата претенция за
неимуществени вреди е отхвърлена за сумата над 15 000 лв. до
претендирания размер от 60 000 лв., ведно със законната лихва, е
постъпила въззивна жалба от В. И. Т., чрез процесуален представител адв.Е.
Н.. Във въззивната жалба се твърди, че в обжалваната част решението е
неправилно, като постановено при неправилно прилагане на критериите за
определяне на справедлив размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД и при
незачитане на важни фактори съгласно практиката на ВКС. Твърди се, че
съдът не е преценил в достатъчна степен тежестта на периода - цели 4 години
и 5 месеца, за който е била взета мярката за неотклонение „подписка“ и, че
мярката не е безболезнена за лицата, които я търпят - изисква съобщаване на
органите на досъдебното производство на всяка промяна в адреса и
пребиваването, както и невъзможност за дълго отсъствие от адреса под страх
от промяната й в по-тежка, а тъй като ищцата не е извършила престъплението
за което е била обвинена, дори най-леката мярка „подписка“, се явява
прекомерна. Съдът не е отчел в достатъчна степен тежкото отражение на
интензивните процесуално-следствени действия върху психо-емоционалния
статус на ищцата, че ищцата е посещавала както психолог, така и психиатър в
процесния период, изпитвала е психомоторно и говорно напрежение,
емоционална лабилност, приемала е лекарства езобел и атаракс, нарушени са
били социалните й контакти, имала е смущения в съня и храненето, промени в
настроението и апетита, нарушена комуникация. Не е взето предвид, че при
ищцата се е проявило разстройство в адаптацията, съчетано със силни
негативни емоции и нарушения в поведението - тревожност, депресия, които
не са отшумели и към момента на обследване от вещото лице по приетото от
2
окръжния съд заключение, независимо от прекратяване на наказателното
производство - налице са изразени нива на тревожност, когато си припомня
събитията. Твърди се, че ищцата продължава да изпитва силно чувство на
унижение, вина и срам, че има понижено самочувствие. Извършено е
позоваване на заключението на вещото лице, според което пълно заличаване
на спомена не е вероятно и негативните изживявания се възвръщат с всяка
ситуация, наподобяваща преживяното и спомените оживяват, но съдът не е
отдал значимата тежест на тези експертни констатации за дълбочината и
интензитета на негативните преживявания и налично разстройство в
адаптацията на ищцата. Съдът е подминал факта, че повдигнатото обвинение е
свързано пряко с упражняваната от ищцата дейност, като не се е съобразил с
практиката на ВКС относно обезщетенията при обвиненията свързани с
професионално или длъжностно качество, както и с това, че повдигнатото
обвинение е сериозен удар по професионалния авторитет на ищцата, и се е
отразил значително негативно върху отношението на околните и клиентите
към личността й. Сочи се, че още преди повдигане на обвинението ищцата е
била дисциплинарно наказана, а работодателите й са осъществявали натиск
върху нея и майка й. Извършено е позоваване на разгласата за наличието на
наказателно преследване спрямо ищцата и узнаването му от широк кръг лица
- близки, съграждани и клиенти. Твърди се, че съдът не е обсъдил двойствения
подход, възприет от прокуратурата в производството против ищцата и по
подадената от нея молба за защита от посегателствата върху нейната психика
и опитите за изнудване - подаден сигнал до ОП-Сливен преди да е подаден
сигналът на дружеството-неин работодател, по които прокуратурата е
отказала да разследва извършените срещу ищцата противоправни действия,
като с отказа си е поощрила действията на нейните работодатели да търсят
самоуправно възстановяване на вреди, които се оказва, че ищцата не е
причинила. Твърди се, че сравнението между присъдените обезщетения по
аналогични дела показва значителни разлики между обезщетението,
определено на ищцата и това на други лица, като са цитирани решения на
ВКС. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната от
ищцата част и за уважаване на предявения иск за неимуществени вреди в
пълен размер от 60 000 лв., с допълнително присъждане на сумата от
45 000 лв., ведно със законната лихва, както и присъждане на пълния
размер на направените съдебни разноски за двете съдебни инстанции.
3
Направено е искане за потвърждаване на решението в обжалваните от
прокуратурата части.
2.Подадена е въззивна жалба от Прокуратурата на РБ, срещу
решението в осъдителните части, с които прокуратурата е осъдена да
заплати на ищцата обезщетение за неимуществени и имуществени вреди,
ведно със законни лихви и разноски. Твърди се, че решението в
обжалваните части е неправилно като необосновано. Сочи се, че без каквато и
да е мотиви съдът е приел, че в случая, „от ангажираните писмени и гласни
доказателства се установява, че след образуване на досъдебно производство
на 28.09.2018 г. и привличането на ищцата като обвиняема на 18.10.2019 г. тя е
преживяла стрес и постоянни притеснения; нарушено е било психическото й
равновесие, страдала от безсъние и тревожност. Заедно с това, в резултат на
преживения стрес и тревога, се появили и здравословни проблеми от
психически характер, наложило се да посещава психиатър и да приема
медикаменти, като липсват конкретни правни изводи, които да мотивират
присъждането на обезщетение и приемането на причинена вреда чрез
действия от ответника. Съдът не е конкретизирал и посочил доказателства,
въз основа на които е направил изводите си, не е извършен детайлен анализ на
установените обстоятелства по делото. Неправилно съдът е приел, че ищцата
е започнала да търпи вреди още след образуване на досъдебното производство
на 28.09.2018 г., а не от момента в който е била привлечена към наказателна
отговорност на 18.10.2019 г. Съдът не е обосновал наличието на причинно-
следствена връзка между действия на ответника в рамките на производството
от наказателен характер и евентуално претърпени вреди от ищцата. По делото
липсват доказателства от медицински характер за приетото от съда безсъние
при ищцата, както и за посещение при психиатър и прием на медикаменти,
поради психически проблеми в резултат на обвинението. Възразено е срещу
кредитирането от страна на съда на заключението на вещото лице по съдебно-
психологичната експертиза, приета по делото. Оспорени са изводите на
вещото лице и приобщаването на експертизата към делото, въпреки
противопоставянето на ответната страна. Неправилно съдът е посочил, че в
случая е налице решение, с което ищцата е призната за невиновна, тъй като
наказателното производство спрямо ищцата е било прекратено, но липсва
съдебен акт, с който съдът да обсъжда нейната виновност или невиновност.
Сочи се, че съдът не е изложил никакви съображения по икономическите и
4
социални критерии, възприети от науката и практиката за определяне на
конкретен размер на обезщетение, като с общи и неконкретни мотиви е приел
за справедливо обезщетението за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв.,
което е необоснован и завишен размер на обезщетение на неимуществени
вреди. Липсва обосновка и, че мярката за неотклонение „подписка“ по някакъв
начин начин е изиграла негативна роля върху правата на ищцата и ги е
ограничила. Твърди се, че евентуалното обезщетение на ищцата за
претърпените от нея неимуществени вреди не следва да бъде в по-висок
размер от 700 лв.
Сочи се, че по делото не са събрани доказателства за извършено
плащане от страна на ищцата на сумата от 18 000 лв. – адвокатско
възнаграждение. В преводното нареждане от 24.01.2022 г. за сумата от 18 000
лв., на банка „Уникредит Булбанк“ се установява, че получателя адв.Е. Н. е
получила сума от 18 000 лв. от лице с имена И. Д. Т., а не от ищцата в
настоящото производство, поради което не може да се приеме, че са
причинени имуществени вреди на ищцата в настоящото производство,
доколкото посочената сума не е излязла от нейния патримониум, а от
патримониума на неустановено лице различно от нейния съпруг, разпитан в
качеството на свидетел по гражданското дело – П. К.. Твърди се, че в случая не
са налице изискванията по т.1 от ТР № 6/06.11.2023 г. по ТД № 6/12 г. на
ОСГТК, които съдът също така не е обсъдил, а при положение, че още в
писмения отговор на исковата молба, сумата е оспорена като прекомерна по
размер - неотговаряща на реално осъществения обем на правна помощ при на
практика неразвило се съдебно производство, съдът не е изложил аргументи
защо я е присъдил в пълен размер. Сочи се, че НОХД № 869/21 г. на Районен
съд - Сливен е приключило в едно разпоредително заседание, без заседание по
същество, което е показателно за очевадната прекомерност по размер на
присъденото обезщетение за имуществени вреди.
Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните части,
за цялостно отхвърляне на претенциите на ищцата по същество на спора
и за присъждане на разноски. Евентуално е направено искане за
уважаване на претенцията за неимуществени вреди до размера от 700 лв.
и отхвърляне на исковете в останалите части, при съразмерно присъждане
на разноски.
5
В дадения срок е постъпил отговор от ищцата В. И. Топалова-
Козарова, чрез процесуален представител адв.Е. Н., срещу подадената от
прокуратурата въззивна жалба. Сочи се, че изложените във въззивната жалба
доводи са в противоречие с практиката на ВКС и на Европейския съд по
правата на човека /ЕСПЧ/ по дела за вреди, причинени от държавни органи в
сферата на правосъдието, а доводите в жалбата изначално уронват престижа
на прокуратурата, тъй като са несъобразени с мотивите към Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, както и със
задължителната практика на ВКС, вменяваща на ПРБ отговорността за
предприетите от нея незаконосъобразно действия за наказателно преследване.
Твърди се, че неоснователно прокурорът възразява по началната дата, от която
съдът е приел, че се търпят вредите - 28.09.2018 г. Сочи се, че според
константната практика на ЕСПЧ и актуалната практика на ВКС, не
процесуалното качество на едно лице на обвиняемо, а естеството на
предприетите спрямо него действия са тези, които определят дали против него
се води наказателно производство или не. Цитирани са решения по дела на
ЕСПЧ, по които съдът е приемал, че началото на срока за целите на чл.6 §1 от
Конвенцията се различава от датата на формалното повдигане на обвинение
срещу жалбоподателя, като в този смисъл е цитирана и практика на ВКС.
Сочи се, че от началото на образуване на наказателното производство не е
имало съмнение, че производството е насочено срещу ищцата, че се
разследват нейни действия и се търси доказване на извършено от нея
престъпление, поради което правилно съдът е приел, че началото на
наказателното обвинение се поставя от момента на образуване на
наказателното производство. Сочи се, че по делото са представени
медицински документи – неоспорени от ответника, разпитани са свидетели, а
също – прието е заключение на вещо лице по съдебно-психологична
експертиза, на базата на които са направени изводи на съда за отражението на
наказателното преследване върху здравето и психиката на ищцата, а
възраженията на прокуратурата за липса на доказателства за твърденията
относно психическото отражение и приема на лекарства са тенденциозно
неверни. Цитирана е практика на ЕСПЧ относно стандарта при преценката на
свидетелските показания и на доказателствата в производства като
настоящото, като се сочи, че тезата на прокурора, че влошено здраве може да
се докаже единствено е медицински документи е в противоречие с основен
6
принцип в гражданския процес - чл.12 ГПК, според който съдът преценява
всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно
убеждение. Сочат се като абсолютно неверни твърденията на прокуратурата,
че съдебно-психологичната експертиза е била валидно оспорена с доводи за
непълнота или необоснованост, тъй като прокурорът не е оспорил
експертизата в заседанието в което е приета, а е изразил единствено
неудовлетвореност от резултатите от експертизата и то едва с пледоарията си
по същество. Сочи се, че постановлението на прокурора, с което
наказателното производство е прекратено поради недоказаност е оспорено от
ищцата и с определение № 287/10.07.2024 г. по в.ч.н.д.365/2024 г. на Окръжен
съд-Сливен, основанията за прекратяване на наказателното производство са
променени, като е прието, че ищцата не е извършила престъпление - т.е тя е
невинна в престъплението, за което е привлечена като обвиняема, поради
което са неоснователни и възраженията относно приетата от съда нейна
невинност. Сочи се, че независимо от нормата на чл. 234, ал.8 от НПК,
мярката за неотклонение „подписка“ не е била отменена своевременно от
прокурора, като ищцата е търпяла процесуална принуда - мярка за
неотклонение „подписка“, почти три години над максимално допустимия срок
за мерките за неотклонение, а макар и най-лека в структурата на мерките за
неотклонение, мярката „подписка“ съвсем не е безболезнена за лицата, която я
търпят. Оспорени са възраженията относно присъждане на имуществените
вреди за заплатено адвокатско възнаграждение в пълен размер. Сочи се, че
лицето, което е внесло парите за адвокатско възнаграждение е бащата на
ищцата, че ясно е посочено по кое дело е внесено възнаграждението и че
такова възражение не е направено с отговора на исковата молба, поради което
не би могло да се направи за първи път пред въззивния съд, а нередовно
въведено е и възражението за прекомерност на размера на възнаграждението,
тъй като не е обосновано. Изложени са съображения относно твърдението, че
възражението за прекомерност е немотивирано и неоснователно. Сочи се, че
от платения размер от 18 000 лв. една част е ДДС – 3000 лв., а размерът
отговаря на обема, вида и качеството на оказаната адвокатска помощ в
досъдебната и съдебната фаза на наказателното производство. Сочи се, че
реалното плащане се установява от издадената данъчна фактура и
доказателствата за превод по банков път, а твърденията на прокурора за
прекомерност на присъдените 760 лева за разноски пред първата инстанция не
7
почиват на обективни критерии, а са плод на субективните възприятия на
прокурора за значимостта на неговия труд и незначителността на труда на
адвоката. Направено е искане за отхвърляне на въззивната жалба на
прокуратурата, както и искане по доказателствата:
- да се допусне ищцата да представи пред въззивния съд доказателство
за родствена връзка между наредителя и нея по приложеното платежно
нареждане за платен адвокатски хонорар по н.о.х.д. 869/21 на РС-Сливен, - да
се допусне до разпит наредителя по платежното относно причините да
извърши въпросния превод, - да се допусне съдебно-икономическа експертиза,
която да бъде изпълнена от специалист по формиране на работната заплата,
който да даде заключение относно следното: -Каква е припадащата се на
наблюдаваното от прокурор Я. К. досъдебно производство № ДП 2264/2018 на
РП -Сливен /ЗМ 162ИГ1/2018 част от нейното трудово възнаграждение,
получено в периода от 28.09.2018 до 29.04.2024 г„ изчислено съобразно
правилата за натовареност в, прокуратурата и на отделните прокурори, приети
от ВСС и като се съобрази ранга, длъжността и останалите индивидуални
критерии, касаещи Я. К.. Каква е абсолютната стойност на полученото от
прокурор Колева възнаграждение за работата по това дело. -Каква е частта на
трудовото възнаграждение, съответна на работата по ЗМ 162ИП/2018,
получено от разследващите полицаи, работили по делото от Икономическа
полиция -Сливен, получено от тях в периода от 28.09.2018 г. до предявяване на
разследването. Каква е абсолютната стойност на полученото от
разследващите полицаи възнаграждение за работата по това дело.
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани лица, срещу акт
на съда, който подлежи на въззивно обжалване и са ДОПУСТИМИ.
С обжалваното решение Сливенският окръжен съд се е произнесъл по
обективно съединени искове с правни основания чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и
по претенции за законни лихви.
С определението си по чл.267 от ГПК въззивният съд е приел, че
направените с отговора на ищцата по въззивната жалба на прокуратурата
доказателствени искания са преклудирани на осн. чл.266, ал.1 от ГПК, а в
частта за съдебната експертиза - неотносими към спора, поради което същите
са оставени без уважение.
В открито съдебно заседание на въззивния съд страните поддържат
8
изразените становища.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
Въззивният съд е сезиран да се произнесе по предявените пред
Бургаския окръжен съд искови претенции на ищцата В. И. Т. против
Прокуратурата на Република България, за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в поддържан пред въззивния съд размер
от 60 000 лв. - претърпени морални и душевни болки и страдания от
повдигнато и поддържано обвинение за извършване на престъпления, които е
установено, че не е извършила, ведно със законната лихва върху сумата
считано от влизане в сила на постановлението за прекратяване на
наказателното производство на 10.07.2024 год. до окончателното изплащане
на сумата, и обезщетение за имуществени вреди в размер на 18 000 лв. с
ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение за защита на ищцата в
наказателното производство, ведно със законната лихва считано от
10.07.2024 год. до окончателното изплащане на сумата, както и за присъждане
на съдебните разноски.
Ищцата твърди в исковата си молба, че вредите са претърпени от нея в
пряка връзка с повдигнати и поддържани от ответника обвинения в
извършване на престъпления, които не е извършила, като образуваното
наказателно производство е било прекратено. Сочи, че е била служител на
„Черноморски фураж“АД и след устно възлагане в отклонение от заемана
длъжност била изпратена да работи в магазин на дружеството. По сигнал на
ръководството на дружеството и по твърдение за констатирани липси на зърно
било образувано досъдебно производство, по което на 18.10.2019 год. срещу
нея първоначално било повдигнато обвинение за длъжностно присвояване на
зърно на стойност 123 423,71 лв., като обвинителният акт бил внесен в съда.
Съдът в разпоредително заседание констатирал множество съществени
процесуални нарушения, при което делото било върнато на прокуратурата,
след което с постановление от 31.08.2022 г. производството било прекратено
частично, поради неизвършване на престъплението длъжностно присвояване
от ищцата. На 18.05.2022 год. ищцата била привлечена като обвиняема за
престъплението обсебване на парични суми, на база на същите факти и
9
обстоятелства, като обвинението било внесено в съда на 18.11.2022 год. и
прекратено в разпоредително заседание, отново поради съществени
процесуални нарушения. На 14.03.2024 год. с постановление влязло в сила на
10.07.2024 год. наказателното производство спрямо ищцата било прекратено,
поради неизвършване на престъпление от нейна страна. По време на
наказателното преследване по отношение на ищцата била взета мярка
„подписка“, която в нарушение на чл.234, ал.8 от НПК не била отменена след
изтичане на допустимия срок от една година и шест месеца. Мярката била
търпяна повече от три години над допустимото от ищцата и била отменена
едва с постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Твърди, че е била подлагана на натиск за сключване на споразумение с
дружеството-работодател и с прокуратурата, а бившите й работодатели я
притиснали за подписване на запис на заповед за 150 000 лева, като я
заплашвали че ще влезе в затвора, за което тя подала жалба, но по нея бил
постановен отказ за образуване на наказателно призводство. Твърди, че освен
нея заплашвана била и нейната майка, а работодателите й разлепили на сграда
на дружеството нейния телефон и адрес, като казали на клиентите си да си
търсят от нея зърното и парите. Всичко това довело до състояние на силен
стрес и се наложило ищцата да посещава психиатър- доктор Нели Антонова,
както и да приема медикаменти. Ищцата страдала от непрекъснато безсъние,
станала сприхава, често й прилошавало, трудно комуникирала в семейството
си и извън него, била под постоянен страх, че ще влезе в затвора.
Безупречната репутация, която давала самочувствие на ищцата преди
обвинението и уважението, което приятели и колеги изпитвали към нея, след
действията на прокуратурата спрямо нея съществено се променили, като
нейните приятели и колеги се отдръпнали от нея. През цялото време ищцата
чувствала унижение от обвинението в извършване на престъпление, което не е
извършила. Действията на прокуратурата нанесли тежък удар върху личността
и психиката на ищцата, върху нейните чест и достойнство, както и
непоправими емоционални вреди.
Ответникът с отговора си е навел възраженията, които сочи и във
въззивната си жалба, като счита, че събраните доказателства не установяват
причинени на ищцата вреди от действията на прокуратурата, сочи се, че
ищцата е била привлечена като обвиняема не с образуването на досъдебното
производство, а на 18.10.2019 г., че твърденията на ищцата за претърпени
10
вреди са недоказани, като не е установена и причинно- следствената връзка
между действия и бездействия на прокуратурата и евентуално претърпени от
ищцата вреди. Обсъдени са и критериите по чл.52 от ЗЗД с твърдение, че
евентуално, в случай, че не бъде уважено възражението за неоснователност на
исковите претенции и отхвърляне на исковете, по заложените в съдебната
практика критерии обезщетението за неимуществени вреди не следва да
надхвърля сумата от 700 лв., а по отношение на претенцията за
имуществените вреди в размер на 18 000 лв. е направено евентуално
възражение за прекомерност, с искане за намаляването им до 700 лв.
Обжалваното решение е постановено от законен първоинстанционен
състав в съответната форма, по допустими искови претенции, като същото е
валидно и допустимо.
Съгласно чл.269 от ГПК при преценката за правилност на обжалваното
решение въззивният съд е ограничен от наведените от страните възражения
във въззивните жалби.
По наведените възражения, от събраните пред първоинстанционния съд
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
От приложената към делото преписка по ДП № 162 „ИП“/2018 г. на ОД
МВР-Сливен се установяват твърденията на ищцата за развитието на
наказателното производство спрямо нея, както следва:
Досъдебното производство е образувано след сигнал на дружеството
„Черноморски фураж“ АД в РП-Сливен с вх.№ 2264/18 на 16.07.2018, където
ищцата работела от 2015 год., с твърдение, че след ревизия са установени
липси на фураж и зърно, в резултат на извършване на дейност от ищцата по
прием на зърно за преработка във фураж и издаване на готовата продукция от
фураж на клиенти. По сигнала е образувана преписка 2264/2018 и разпоредена
проверка от РП. На 28.09.2018 г. е образувано досъдебно производство за
престъпление по чл.201 във вр.с чл.26, ал.1 от НК. На 18.10.2019 г. ищцата е
привлечена като обвиняема за престъпление по чл.202, ал.2 т.1 във вр.с
чл.201 във вр.с чл.26 от НК за длъжностно присвояване на чужди движими
вещи-зърно на стойност 123 423,71 лева и е определена мярка за неотклонение
„подписка“.След приключване на разследването на 12.07.2021 г. е изготвен
обвинителен акт, който е внесен в Районен съд-Сливен с обвинение по
чл..202, ал.2, т.1 във вр. с чл.201 във вр. с чл.26 от НК за длъжностно
11
присвояване на чужди движими вещи-зърно на стойност 123 423,71 лв. В
разпоредително заседание на 02.02.2022 г. по НОХД № 869/2021 г. на РС-
Сливен, поради множество съществени процесуални нарушения при
изготвянето на обвинителния акт, делото е върнато на прокуратурата за
изготвяне на обвинителен акт. Определението на РС-Сливен е обжалвано от
защитата и от прокуратурата, като с определение по ВЧНД № 120/2022 г.
Окръжен съд-Сливен е приел протеста на прокурора за неоснователен, а
частната жалба на защитата за основателна, като е разширил кръга на
описаните в първоинстанционния акт съществени процесуални нарушения.
След връщане на делото на РП-Сливен, с постановление от 31.08.2022 г.
производството е прекратено частично по отношение обвинението по
чл.202, ал.2 т.1 във вр.счл.201 във вр.с чл.26 НК, поради недоказаност.
Мотивите на постановлението за прекратяване са били обжалвани от
защитата, като с определение на РС-Сливен по ЧНД № 1035/22 частната
жалба на защитата е уважена и мотивите на постановлението за
прекратяване коригирани в насока, че В. Т. не е извършила
престъпление присвояване. На 18.05.2022 г. е извършено привличане на
В. Т. като обвиняема - при същите факти, но с правна квалфикация-
обсебване на парични суми по чл.206, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и по
чл.206, ал.1 и чл.206, ал.3 НК. На същата дата разследването е предявено на
обвиняемата и защитата. На 18.11.2022 г. РП-Сливен е изготвила и внесла в
РС-Сливен нов обвинителен акт против ищцата-този път по чл. 206, ал.1
във вр.с чл.26 от НК. Мярката за неотклонение е „подписка“. В
разпоредително заседание на 20.11.2023 г. съдебното производство по НОХД
№ 1307/2022 г. е прекратено поради допуснати съществени процесуални
нарушения при предявяване на разследването и изготвяне на обвинителния
акт. На 26.01.2024 г. разследването отново е предявено на обвиняемата и
защитата, а на 14.03.2024 г. с постановление на наблюдаващия прокурор
наказателното производство е прекратено изцяло поради недоказаност.
По подадена от защитата на ищцата жалба с искане да бъде изменено
основанието за прекратяване на производството, е образувано ЧНД
№455/2024 г. на РС-Сливен, по което с определение от 29.04.2024 г.
основанията за прекратяване на производството, изложени в прокурорското
постановление са потвърдени. По жалба на защитата с Определение №
287/10.07.2024 г. по ВЧНД № 365/2024 г. на Окръжен съд-Сливен
12
основанията за прекратяване на наказателното производство са
променени и е прието, че ищцата В. Т.- К. не е извършила престъпление.
Постановлението за прекратяване на производството поради неизвършване на
престъпление от ищцата е влязло в сила, считано от 10.07.2024 г.
Видно от представената по делото фактура и авизо за извършен банков
превод, по образуваното НОХД № 869/2021 год. на РС-Сливен, за защитата на
ищцата е заплатена на адв.Е. Н. – регистрирана по ЗДДС, сумата от 15 000 лв.
– адвокатско възнаграждение, като и ДДС в размер на 3000 лв. – т.е. е
заплатена сумата от общо 18 000 лв.
Свидетелката М. Т. – майка на ищцата, сочи, че през м.07.2018 год. тя
работела в „Мелница-Сливен“, а дъщеря й в „Черноморски фураж“, които
били на баща и син В. В. и С. В.. Свидетелката сочи, че лица, които назовава
като С. и Ж. и ги определя като работодатели на дъщеря й, я извикали в едно
кафене и й казали, че дъщеря й е извършила злоупотреба и дължи 150 000 лв.,
за което срещу нея има наказателно дело, като заплашили свидетелката, че ако
не им даде 30 000 лв. и не се стигне до споразумение с прокуратурата, дъщеря
й ще влезе в затвора, а тя ще бъде отстранена от работа. Свидетелката знаела,
че дъщеря й е невинна и отказала да даде поисканите пари, но В. била много
изплашена и я молела да намери пари и да им ги даде, като казвала на майка
си, че „тези хора са готови на всичко“ и, че искат тя да е в затвора. В. не била
на себе си, затваряла се вкъщи, плачела и говорела постоянно, че ще влезе в
затвора. След като В. разбрала, че са отстранили майка й от работа се
притеснила още повече. Свидетелката също била съсипана. През м.11.2018
год. уволнили дисциплинарно В.. Състоянието й както преди уволнението,
така и след него налагало да потърсят психиатър. Свидетелката водела дъщеря
си при психиатъра Н. А. /починала към момента на предявяване на иска/,
която й предписала медикаменти за сън и срещу тревожност, но В.
продължавала да плаче и да се затваря вкъщи. Работодателите на дъщеря й
продължавали да я притискат за внесе 30 000 лв. и да сключи споразумение с
прокуратурата, като се признае за виновна. Близките до семейството,
съседите, както и „цяло село“ разбрали, че срещу В. се води наказателно
производство. Във фуражния завод били залепени листове с написани
телефонни номера на свидетелката и на дъщеря й. От дружеството казвали на
клиентите си, че В. е откраднала от тях и ги пращали да искат пари и зърно от
В., която да им възстанови щетите. През цялото време В. била много
13
разстроена и отказвала да контактува даже със свидетелката. Била убедена, че
ще влезе в затвора и казвала, че за нея животът е свършил и няма да има кой
да гледа децата й. Дори след като обвиненията отпаднали, В. вече не била
същата. Преди била весела, излизала с приятелки, имала самочувствие. И след
като наказателното дело било прекратено, тя продължавала да не излиза и да
не контаткува с други хора, срамувала се, тъй като в целия град било
разпространено, че тя е присвоила пари, но след това никой не казал на хората,
че производството спрямо нея е прекратено.
Свидетелят П. К. – съпруг на ищцата, сочи, че са живели при условията
на ужас около две години, след като през м.07.2018 год. обвинили В. за
някакви пари. С. и Ж. постоянно я притискали да върне пари, звъняли по
телефона и искали да ги върне. В къщата им идвали хора. По къщата им имало
залепели бележки от хора, че си искат парите, както и такива да върне парите,
за да не влезе в затвора. Притискали В., като й казвали, че ако върне парите,
ще прекратят наказателното дело, а ако не ги върне, ще влезе в затвора. Около
две години В. постоянно била викана в полицията, събирала и носела
документи. След това било внесено обвинение в съда, но до присъда не се
стигнало. В. се чувствала много зле. Около два месеца ходила при лекар
психиатър, придружавана от майка си, като пиела изписаните й от лекарката
лекарства. Преди обвинението В. обичала да се вижда и да излиза с
приятелки, но след това престанала въобще да излиза от къщи. Дори след
прекратяване на наказателното производство В. не излизала от къщи, защото
била притеснена, че в целия град и в селото били разлепени бележки и било
разпространено, че тя дължи пари, а след като се установило, че е невинна,
никой не разпространил това.
Съдът цени свидетелските показания. Въпреки, че изхождат от близки
на ищцата, свидетелите споделят личните си възприятия, които са в
съответствие и с останалите доказателства по делото, поради което няма
основание тези показания да не бъдат кредитирани.
По делото е приложен постановен от РП-Сливен отказ за образуване на
досъдебно производство от 24.10.2018 год., по жалба на ищцата от 04.07.2018
год. и по присъединена жалба от нейната майка, срещу Ж. К. и С. К., с
твърдение, че двамата са принудили ищцата да подпише запис на заповед за
150 000 лв., като са твърдели, че е присвоила средства на дружеството, в което
14
работи и са я заплашвали, че ако не внесе сумата от 30 000 лв., ще влезе в
затвора. Съдът в настоящото производство няма правомощия да контролира
този отказ на прокуратурата, поради което не би могъл да се произнесе дали
той е законосъобразен или не.
Ищцата е представила амбулаторен лист от 02.07.2019 год. издаден от
доктор Н. А.-психиатър и служебна бележка от психолог от 03.09.2019 год.,
които въпреки възраженията на прокуратурата съдът също кредитира,
съгласно анализа им от вещото лице по приетата от окръжния съд експертиза.
Окръжният съд е допуснал и приел съдебно-психологична експертиза
извършена от вещо лице Георгиева – психолог, което след запознаване с
материалите по делото, включително посочените по-горе медицински
документи и след проведено психологическо изследване на ищцата на
23.04.2025 год. е посочило, че след нападките и повдигнатите обвинения след
2018 год., които са силно травмиращи събития, ищцата е преживяла силен
психо-емоционален стрес, свързан със силни душевни страдания.
Настъпилите събития във връзка с повдигнатите и поддържани обвинения-
това, че е станала обект на наказателно преследване, загубила работата си,
авторитета си и доброто си име, се отразили тежко на психиката на ищцата.
Дори и след отпадналите обвинения, както и към момента тя не може да
забрави това, което е преживяла. Преди обвинението ищцата не е страдала от
физически и психически неразположения, но вследствие на душевните й
преживявания след обвиненията, се появили нарушения в съня, апетита и
настроението, нарушена била комуникацията в семейството и с близките,
затруднена била концентрацията й. Динамичният й стереотип претърпял
пълен крах. Вещото лице сочи, че всяко събитие, което променя ежедневието
и изважда от равновесие, е стресиращо събитие, като унижението е най-
силната емоция и с най-голям интензитет при психо-емоционален стрес.
То остава и след като събитие предизвикващо стрес е отминало. Унижението
води до силно чувство на вина и срам, както и понижено самочувствие-
негативни емоции, които ищцата е преживяла. Психичните симптоми
проявени от ищцата са били нервно напрежение, импулсивност,
емоционални изблици, отчаяние, тъга, много силна тревожност, а
физическите – постоянна умора, разстройство на апетита, безсъние,
мускулни спазми и болки в тялото. Пълно заличаване на спомена от
преживявянията на ищцата във връзка с обвиненито не е възможно. Възможно
15
е оживяване на спомени при наподобяващи ситуации, но към момента
ищцата е успяла да организира живота си, намерила си е работа, като се
стреми да се справи с последиците от преживяното, въпреки, че когато се
връща към спомена за негативните преживявания, това отново я разстройва
психически. При разпита в съдебно заседание вещото лице е посочило, че е
налице възстановяване на емоционално-психичното състояние при
ищцата, което се е случило благодарение на личностите й особености,
подкрепата в семейството и от близките, въпреки, че има моменти, в които
при спомен и разказ за случилото се, се връщат негативни преживявания.
Заключението на вещото лице е подробно, логически и професионално
обосновано, и компетентно дадено, не е надлежно оспорено и оборено от
страна на ответника по исковете /в съдебното заседание в което е прието,
представителят на ответника не е заявил оспорване или възражения/, поради
което съдът не споделя възраженията изложени във въззивната жалба на
прокуратурата, че същото следва да се игнорира като доказателство по
делото. Ето защо съдът кредитира заключението на вещото лице Георгиева,
като го преценява ведно с останалите събрани доказателства.
При изложеното по-горе, във връзка със спорните във въззивното
производство въпроси, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е предвидена отговорност за
държавата, за вреди причинени на граждани от прокуратурата при обвинение
в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление.
По делото се установи, че по отношение на ищцата, въз основа на едни и
същи факти два пъти са повдигани обвинения за тежки умишлени
престъпления, като обвинителните актове са внасяни в съда, но поради
допуснати от ответника съществени процесуални нарушения на наказателните
закони, са връщани на прокуратурата. И двата пъти са се развили производства
и по обжалване на прекратителните постановления. След второто връщане,
наказателното производство срещу ищцата е прекратено, но се е наложило
обжалване по отношение на основанието за прекратяване, което не е било
16
правилно посочено от ответника в прекратителното постановление. Предвид
промяната на основанието за прекратяване на наказателното производство
срещу ищцата от страна на съда, настоящият съд намира за установено по
делото, че ищцата е била обвинена за извършване на престъпления, които не е
извършила – т.е. установено е соченото основание по ЗОДОВ за
присъждане на обезщетение за вреди в полза на ищцата, настъпили като
пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни действия на
ответника.
Твърденията на ищцата за претърпените от нея след повдигане на
обвинението, до момента на прекратяване на наказателното производство
негативни промени в психичното и физическото й състояние се установяват от
събраните по делото доказателства. Преценени в съвкупност и поотделно,
свидетелските показания и заключението на съдебно-психологичната
експертиза сочат, че за един продължителен период от четири години и девет
месеца ищцата е била в постоянен стрес, изпитвала силни страхове и
притеснения, че може да влезе в затвора без да е виновна, което довело и до
физиологични промени - нарушения в съня и концентрацията, както и до
затваряне и изолиране на ищцата от социални контакти извън семейството. В
резултат на незаконосъобразните обвинения ищцата се чувствала унижена,
накърнени били достойнството и репутацията й. Дисциплинарното й
уволнение, както и това на найната майка, още повече засилили страховете на
ищцата. Тя изпитвала най- големи притеснения относно бъдещето на децата
си, за които ако влезе в затвора няма да може да се грижи.
Противно на възраженията на въззивника-ответник, от събраните
доказателства по делото категорично е установена причинно-следствената
връзка на претърпените от ищцата морални, душевни и физически болки и
страдания, с действията по повдигане и поддържане на обвиненията от
прокуратурата. Както разпитаните свидетели, така и вещото лице установяват
промените в личността и живота на ищцата преди и след повдигнатото
обвинение. Настоящият съд споделя соченото в Решение № 427 от 16.06.2010
г. на ВКС по гр. д. № 273/2009 г., III г. о., ГК и други съдебни решения на ВКС
цитирани в него, Определение № 293 от 1.04.2019 г. на ВКС по гр. д. №
4062/2018 г., IV г. о., ГК, и др., по въпроса за доказването на вредите,
причинно-следствената връзка между тях и незаконното обвинение.
Формираната трайна и непротиворечива съдебна практика приема, че съдът не
17
е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието
на подобно увреждане в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално
е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето,
незаконно обвинено в извършване на престъпление, е притеснено и тревожно,
чувства се несигурно, накърнява се социалното му общуване, като се търпят и
неудобства от социален и битов характер. Ето защо, не е в тежест на
пострадалия да докаже всяко свое негативно преживяване, изразило се в
душевно страдание, неудобство, безпокойство, срам и др. Само когато се
твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или
конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с
оглед конкретни обстоятелства или личността на увредения, те подлежат на
обезвреда при съответното успешно проведено пълно главно доказване от
ищцовата страна. Съдебната практика приема, че дори да не са представени
доказателства за претендираните вреди, обезщетение за тях следва да се
определи, тъй като е нормално наказателното преследване да се е отразило
негативно на психиката и личния живот на ищеца. Фактът на незаконното
обвинение е достатъчен да индицира, че той е претърпял вреди,
рефлектиращи върху неговата чест и достойнство. Безспорно за периода на
наказателното преследване ищецът има отрицателни изживявания от
незаконното обвинение. То ограничава възможността му да води предишния
начин на живот и му се отразява емоционално негативно. Ето защо дори само
фактът на незаконното обвинение е достатъчен за да се приеме за
установено, че ищецът е претърпял обичайните неимуществени вреди
представляващи негативни преживявания - душевно страдание,
неудобство, безпокойство, срам и др., в резултат на негативното
въздействие, което неоснователно повдигнатото обвинение е оказало
върху сферите от неговия живот.
Предвид горното съдът намира претенцията на ищцата за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за доказана по
основание, като не споделя възраженията на въззивника-ответник за нейната
недоказаност.
В резултат на незаконно повдигнатото й обвинение, като последица от
него ищцата е претърпяла обичайните душевни и морални вреди. Разпитаните
свидетели са близки на ищцата, поради което добре я познават и са били в
18
състояние да забележат промените в психическото и физическото й състояние
преди и след повдигнатите обвинения в извършване на престъпления, както и
в продължителния период през който наказателното производство срещу нея е
било висящо. Свидетелските показания на двамата свидетели са
непротиворечиви и показват типичните преживявания, които както вече беше
посочено, трайната съдебна практика дори предпогала за настъпили. Ето
защо, съдът при кредитиране и на свидетелските показания, следва да
определи обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди
по предявения от нея иск.
Обхватът на неимуществените вреди не може да бъде изцяло формално
съизмерен, тъй като се касае за субективно отражение върху личността и
преживяванията на пострадалия. Законодателят въвежда принципа, че
обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост –
чл.52 от ЗЗД. Както е посочено в ППВС № 4 / 23.12.1968 год., понятието
„справедливост“ не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В
множество свои актове ВКС също приема, че справедливото
обезвъзмездяване се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които
носят обективни характеристики. /Решение № 407 от 26.05.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 1273/2009 г., III г. о., ГК и др./. Въпрос на преценка, с оглед
конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е
определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за
неимуществени вреди. Съдебната практика е утвърдила като релевантни
обстоятелства тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за
няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост, дали
ищецът е оправдан, респ. дали наказателното производство е прекратено по
част от обвиненията, а по други е осъден, продължителността на
наказателното производство, вида и интензитета на взетата мярка за
неотклонение, всякога представляваща допълнителна процесуална принуда,
другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното
производство, както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца –
има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв
вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното
отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху
19
живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация,
обществен отзвук и пр.; като ориентир за определяне паричния еквивалент на
неимуществените вреди, следва да служи още и стандартът на живот в
страната към периода на увреждането. Обезщетението за неимуществени
вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално въз
основа на данните за личността на увредения, начинът му на живот,
обичайната среда, контактите и социалния му живот, положението му в
обществото, работата му - как обвинението в извършване на престъпление се е
отразило върху личния, обществения и професионалния живот, чувствата,
честа и достойнството на увредения.
Установи се по делото, че към момента на привличането й като
обвиняема през 2019 год. ищцата е била на 28 години със свое семейство с
едно дете, а второто й дете е родено по време на висящото наказателно
производство. Ищцата е добре образована, била е трудово ангажирана с работа
в частно търговско дружество, и с чисто съдебно минало. Преди обвиненията
ищцата е имала нормален битов и социален живот. Повдигнатите обвинения в
извършване на тежки умишлени престъпления са били по повод на възложена
на ищцата от работодателя й работа, което е довело до злепоставяне на ищцата
сред колегите й. Обвиненията в тежки умишлени престъпления от общ
характер, наказуеми с лишаване от свобода неминуемо са рефлектирали с
отрицателен знак върху всички сфери на нейния живот, като в личен аспект са
довели до продължителна, душевна и морална промяна, последиците от която
след сваляне на обвиненията, ищцата постепенно е преодоляла. За период от
около пет години през който е било висящо спрямо нея наказателното
производство, ищцата е изпитвала постоянни притеснения и стрес, засилвани
от перспективата, че при влизане в затвора, не би могла да се грижи за децата
си, както и от обстоятелството, че заради това, което се твърди че е
извършила, и майка й е била уволнена от работа. През периода на
повдигнатите обвинения накърнените чест и достойнство на ищцата са довели
до изолация и нежелание за общуване с околните-вкючително с нейните
близки и приятели. Безпокойството и несигурността при ищцата са били най-
интензивни в период около две години след първоначално повдигнатото й
обвинение, подсилени и от действията на лица извън прокуратурата - в този
период ищцата е била притискана от нейните работодатели да им плати
сумата от 150 000 лв. и да подпише споразумение като признае вина за
20
престъпления, които не е извършила. Негативните душевни преживявания са
съпътствали ищцата непрекъснато до приключване на наказателното
производство, но въпреки това, тя е имала подкрепа в семейството и е била
достатъчно силна да роди второто си дете по време на висящото наказателно
преследване. Липсват данни хората от близкия роднински, професионален и
социален кръг на ищцата да са променили с отрицателен знак отношението си
към нея след повдигане на обвиненията и по време на тяхната висящност.
По време на наказателното преследване спрямо ищцата е взета най-
леката мярка за неотклонение „подписка“, и въпреки, че в нарушение на
закона тази мярка е била търпяна неправомерно от ищцата повече от три
години след изтичане на законовия срок, което се отчита от съда, липсват
данни за драстични промени в живота й в резултат на взетата мярка. В битов
план взетата мярка не е променила начина на живот на ищцата, не е повлияла
отношенията в семейството й и не е препятствала възможността й за полагане
на труд.
От соченото от вещото лице Г. става ясно, че ищцата е силна и волева
личност, като към момента на изследването през 2025 год. вещото лице е
констатирано, че тя е възстановила начина си на живот преди повдигнатото
обвинение - намерила си е работа, не е позволила влошаване на отношенията в
семейството, и е преодоляла съпътващия по време на обвинението силен
психо-емоционален стрес. Въпреки, че за период от около два месеца,
включително след повдигане на първото обвинение, ищцата е била
консултирана от психиатър, липсват данни за заболявания на психиката й или
за дълбока депресия в резултат на обвинението. Няма основание да се приеме,
че са настъпили други усложнения или получени заболявания в резултат на
обвинението.
По делото липсват данни за разгласяване на обвинението от страна на
прокуратурата. Установено е, че разгласяването на обстоятелствата относно
наказателното производство е било извършено от лица, които са в кръга на
работодателите на ищцата, за чиито действия прокуратурата не носи
отговорност. Дори да се приеме за установено, че от лицата Живко и
Станимир ищцата е била подложена на натиск за подписване на споразумение
и за заплащане на пари, това не са действия, които биха могли да ангажират
отговорността на прокуратурата по предявените по делото искове. По делото
21
отговорността на прокуратурата спрямо ищцата на соченото основание, не би
могла да се ангажира и поради отказа за образуване на наказателно
производство срещу горепосочените лица.
На базата на изложеното по-горе по релевантните критерии, ищцата
следва да бъде обезщетена с единно обезщетение за всички неимуществени
вреди претърпени в резултат на незаконното обвинение. При определяне на
размера на обезщетението съдът отчита и икономическата конюнктура в
страната за периода 2019-2024 год., при размер на минималната месечна
работна заплата за страната 560 лв. в началото на периода и 933 лв. - в края.
При комплексна преценка на релевантните обстоятелства съдът приема,
че справедлив размер за обезвреда на неимуществените вреди
претърпени от ищеца е сумата от 15 000 лв. Така определеният размер
според настоящия съдебен състав отговаря на принципа на справедливост по
чл.52 от ЗЗД с оглед конкретните факти по делото, поради което искът за
неимуществени вреди е основателен и следва да бъде уважен до този размер,
като за разликата над 15 000 лв. до предявения размер от 60 000 лв.
претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Съгласно
приетото по т.4 от ТР № 3 /22.04.2004 год. на ОСГК на ВКС по т.д. № 3/2004
год. началният момент на забавата, от който се дължи законна лихва е
влизането в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство, поради което сумата следва да бъде присъдена ведно със
законната лихва считано от 10.07.2024 год., до окончателното й плащане.
Основателно е възражението по въззивната жалба на прокуратурата, че
окръжният съд при преценката на имуществените вреди не е зачел
направеното своевременно с отговора на исковата молба възражение за
прекомерност на заплатеното в хода на наказателното производство
възнаграждение за адвокатска защита от 18 000 лв. с ДДС, което се
претендира от ищцата като обезщетение за претърпени от нея имуществени
вреди. Настоящият съд като втора инстанция по същество взема предвид
своевременно направеното възражение на ответника в този смисъл, но го
намира за неоснователно. Неоснователни са и възраженията, че не е
установено по делото, че разходът за заплащане на тези пари е за сметка
на ищцата.
От представената по делото фактура на л.79 се установява, че
22
задължението за заплащане на адвокатското възнаграждание е на ищцата, за
защитата й по НОХД № 869/2021 год. на РС-Сливен, поради което е без
значение, че внасянето на сумата за погасяване на задължението по банковата
сметка на адвоката е извършено от друго лице /бащата на ищцата/, доколкото
в платежното нареждане изрично е посочено, че плащането погасява
задълженията на ищцата по издадената от адвоката фактура, определяща
размера на адвокатския хонорар. Ето защо плащането по фактурата съдът
намира за установен разход на ищцата за защитата й поради
незаконосъобразно повдигнатото обвинение, а отношенията между ищцата и
третото лице – наредител, са без значение за настоящото дело. От преписката
по приложеното наказателно дело се установява, че на 21.01.2022 год. адв. Е.
Н. е била редовно упълномощена от ищцата за защита по НОХД № 869/2021
год. на РС-Сливен до приключването на делото във всички инстанции /л.65/.
Адвокат Н. е осъществила действията по защитата реално, в цялост и
ефективно. Изложените от адвоката съображения при първоначалното внасяне
на делото в съда, за допуснати съществени процесуални нарушения от
прокуратурата, ограничаващи правата на подсъдимата, са възприети от
съдебния състав и е последвало първото връщане на делото на прокуратурата
за отстраняване на нарушенията. Адвокат Н. е осъществила ефективна защита
на ищцата и в образуваното ВЧНД № 120/2022 год. на ОС-Сливен, като е
депозирала както отговор на частния протест подаден от прокуратурата, така и
частна жалба от името на ищцата. С крайния си акт съдът е счел частния
протест за неоснователен, а жалбата подадена от адв.Н. за основателна. След
внасянето на втория обвинителен акт срещу ищцата в съда, адв.Н. е
извършила ефективни правни дейстивя по защитата на ищцата при
проведените четири открити съдебни заседания. Твърденията за допуснати
процесуални нарушения изложени от адв.Н. отново са възприети от съда и
делото за втори път е върнато на прокуратурата. След произнасяне на
постановлението на прокуратурата, с което наказателното производство срещу
ищцата е било прекратено, в последалото обжалване на основанието за
прекратяване пред две съдебни инстанции, ищцата отново е била защитавана
ефективно от адв.Н., като с крайния си акт съдът изцяло е уважил жалбата
подадена от адв.Н. и е изменил основанието за прекратяване на наказателното
производство. С последователните си професионални действия, извършени от
адв.Н. като защитник на ищцата, считано от упълномощаването й през
23
м.01.2022 год., до приключването на наказателното производство през
м.07.2024 год., тя значително е допринесла за благоприятния изход от него за
ищцата. Ето защо и като взе предвид тежестта на обвиненията, обема, вида и
качеството на оказаната на ищцата правна помощ от адв.Н. в наказателното
производство, съдът намира, че не са налице обстоятелства, които да дадат
основание за намаляване на имуществените вреди по отношение на размера на
платеното за защита на ищцата адвокатско възнаграждение от 18 000 лв. с
ДДС, поради което претенцията за имуществени вреди е изцяло
основателна и следва да бъде уважена в пълен размер, ведно с присъждане
на законната лихва върху сумата, считано от 10.07.2024 год. до окончателното
плащане на сумата.
По изложените съображения съдът намира и двете въззивни жалби за
неоснователни. Обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде
потвърдено от настоящия съд.
С оглед изхода от делото, в полза на въззивницата-ищца следва да се
присъдят направените по делото разноски за защита по неоснователната
въззивна жалба на въззивника-ответник. По делото са представени
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. с
ДДС, поради което и при липсата на данни за разпределянето на адвокатския
хонорар за защита по подадената от ищцата въззивна жалба и за защита по
подадената от ответника въззивна жалба, съдът пирема, че възнаграждението
е договорено в равни части и присъжда в полза на въззивницата-ищца
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита срещу
неоснователната въззивна жалба на ответника, в размер на 750 лв. с ДДС, като
възлага разноските на въззивника-ответник.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 123/15.05.2025 год. по гр.д.№ 521/2024
год. по описа на Сливенския окръжен съд.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.” № * да заплати на В. И. Т.-
К. с ЕГН ********** от гр.С., кв. „С.“ * направени разноски пред въззивната
24
инстанция за защита по неоснователната въззивна жалба на насрещната
страна, в съответен размер от 750 лв. с ДДС /седемстотин и петдесет лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25