№ 10761
гр. София, 07.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:.......
при участието на секретаря .....
като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20241110129446 по
описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ....., със
седалище и адрес на управление: ..... срещу ....., със седалище и адрес на
управление: .........., с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2,40 лв.,
представляваща недължимо платена такса за мобилен интернет, начислена от
ответника за мобилен номер ..... във фактура № ......., с период на фактуриране
28.06.2021 г. – 27.07.2021 г. във връзка със сключен между страните договор №
......... и Приложение № 1 към него от ......... г.
В исковата молба се твърди, че между .......... като мобилен оператор и
........., като потребител на мобилни електронни съобщителни услуги, е
сключен договор № ......... и Приложение № 1 към него от ......... г., по силата на
които ответникът се е задължил да предоставя мобилни услуги, телефонни
номера, телевизия, интернет пакети срещу задължението на ищеца да заплаща
месечни абонаментни такси в уговорен между страните размер. Посочва, че за
мобилен номер ..... с фактура № ....... за период на фактуриране 28.06.2021 г. –
27.07.2021 г. ............... е фактурирал сбор от месечни абонаментни такси
(МАТ), различен от договоренте такива – такса за мобилен интернет, на
стойност 2 лв. без ДДС или 2,40 лв. с вкл. ДДС, при липса на договорен такъв
между страните. Ищецът твърди, че активирането не е заявено от негова
страна, поради което се е свързал с ответника, но от страна на служители на
последния му било заявено при незаплащане на същата ще последва спиране
на достъпа до мрежата на .......... поради което сумата била заплатена от ищеца,
въпреки недължимостта й. Процесната сума била описана в приложение А
към процесната фактура, раздел „такси“, в която била описана като мобилен
1
интернет (22.07.2021-26.07.2021) стойност 2 лв. без ДДС. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 2,40 лв.,
платена без основание от ищеца в полза на ответника. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника .......... с който оспорва иска. Признава наличието на договорни
отношения между „........., в качеството му на оператор и ищцовото дружество,
в качеството му на абонат, за електронно-съобщителни услуги по Договор №
........., ведно с приложения към него, както и заплащането на сумата в размер
на 2,40 лв. с ДДС, начислена от ответника във фактура № ......./....... за мобилен
интернет на мобилен номер ...... Твърди, че процесната такса е начислена за
допълнителен пакет мобилен интернет от 1000 MB, който е заявен на
22.07.2021 г. от ползвателя на номера през приложението ........
Допълнителният пакет бил заявен със заявка № ......... При активирането на
посочения пакет, на номер ..... автоматично бил изпратен уведомителен СМС
с текст „Здравейте, Вашият пакет ?Екстра 1000 МВ“ е активиран и може да
продължите да ползвате мобилен интернет на максимална скорост. При
желание за отказ от абонамента изпратете безплатен SMS с текст STOP на ...
Екипът на ......... Предвид изложеното счита, че процесната сума от 2,40 лв. с
ДДС, начислена във фактура № .........../....... за мобилен интернет на мобилен
номер ....., е начислена правилно и не подлежи на връщане. Моли съда да
постанови решение, с което да отвхърли иска. Претендира разноски.
В съдебно заседние ищецът не изпраща представител, взима становище
с молба от 24.02.2025 г.
В съдебно заседание ответникът се представлява от юрк. ........
Процесуалнит представител на ответника заявява, че не оспорва, че
процесната сума е платена, но възразява, че същата е платена именно от
ищеца, тъй като договорът между страните бил за 2100 услуги, а ищецът
нямал толкова служители, поради което сичта, че други лица са ползвали
услугите и фактическото плащане на фактурата, в която е вкл. и процесната
сума, е извършено от друг, а не от ищеца.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира следното от
фактическа и правна страна:
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца в случая е да докаже факта на плащането, а в
тежест на ответника – наличието на основание за получаване на сумата.
Безспорно е между страните наличието на договорни отношения между
............... в качеството му на мобилен оператор и ......... в качеството му на
клиент относно електронно-съобщителни услуги, предмет на договор №
........., ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни
съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер ......
Безспорно е между страните, че във връзка с договор № ........., ведно с
приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни
2
услуги чрез мобилен телефонен номер ..... ответното дружество е издало
фактура № ......./....... с период на фактуриране 28.06.2021 г. – 27.07.2021 г. за
сумата 2,40 лв.
Безспорно е между страните, че сумата по фактурата, част от която е
исковата сума, е платена. Плащането е извършено по издадена от ответника
фактура на дружество, с което безспорно се намира в договорно
правоотношение. Възражението на ответника, че процесната сума е заплатена
от трето за спора лице в качеството му на фактически ползвател на услугата, а
не от ........., съдът намира за неоснователно. Задължено лице по процесната
фактура е ищцовото дружество, поради което именно последното дължи
плащане на начислените по нея суми. Дори плащането да е извършено от
трето за спора лице, то същото е използвано за погасяване на задълженията на
......... към ответника. Ирелевантно в случая е естеството на отношенията
между едно такова евентуално трето лице и ищцовото дружество, доколкото е
безспорно, че задължено лице по процесната фактура е ищецът, както и че от
негово име са заплатени сумите по същата.
Ищецът твърди да е платил сума в по-голям размер от уговореното.
Ответникът твърди да е издал фактурата в съответствие с условията на
съществуващото помежду им договорно правоотношение. В тежест на
ответника е да докаже, че е налице основание да получи процесната сума, т.е.
че размерът на начислените такси съответства на уговореното между
страните, че се касае за услуги, които реално са предоставени на ищеца, както
и че размерът на сумата по тази фактура е изчислен в съответствие с
уговореното за целия исков период. Във връзка с твърденеито си, че услугата,
за която е била начислена процесната такса, е била заявена от ищеца,
ответникът е представил справки от билинг система, своевременно оспроени
от ищеца с молба от 24.02.2025 г. Настоящият съдебен състав намира, че от
ангажираните по делото доказателства не може да се приеме, че е проведено
пълно и главно доказване на посочените обстоятелства, с оглед на което
предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, разноски по делото за заплатена държавна такса в
размер на 50 лева и заплатено адвокатско възнаграждение. Ищецът
претендира адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 150 лева. В
представения договор за правна защита и съдействие № 85112/20.02.2025 г. е
уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева, като същата сума
е отбелязана и в графа „платена сума“, но не е отразено дали плащането е
извършено в брой, в който случай, съгласно трайната съдебна практика,
довоговорът би служил за разписка относно факта на плащането, или по
банков път, в който ищецът следва да ангажира допълнителни доказателства.
Предвид изложеното и доколкото в договора не е уговорен конкретен начин на
плащане, настоящият съдебен състав намира, че не може да бъде прето за
3
доказано по безспорен начин реалното извършване на посочената разноска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ....., със седалище и адрес на управление: .........., да заплати
на ....., със седалище и адрес на управление: ..... на основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, сумата от 2,40 лева, представляваща недължимо платена такса
за мобилен интернет, начислена от ответника за мобилен номер ..... във
фактура № ......., с период на фактуриране 28.06.2021 г. – 27.07.2021 г. във
връзка със сключен между страните договор № ......... и Приложение № 1 към
него от ......... г.
ОСЪЖДА ....., със седалище и адрес на управление: .........., да заплати
на ....., със седалище и адрес на управление: ..... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 50 лева – разноски по делото, заплатена държавна такса.
Банкова сметка, по която ответникът ............... може да извърши
плащане:
.............
.......
Титуляр: адв. К. И. Т.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4