Присъда по дело №344/2021 на Районен съд - Русе

Районна прокуратура - Русе е обвинила подсъдимия К. А. М. ЕГН
********** в това,че на 23.12.2019г. в гр. Русе, по хулигански подбуди,
причинил на М. Н. Д. от гр.Русе- в качеството й на длъжностно лице -
„крупие“ при търговско дружество „Е - Геймс“ – ЕООД София, при
изпълнение на службата , лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на болка и страдание поради усукване на левия горен крайник -
престъпление по чл.131 ал.1 т.1 пр.1, т.12 пр.1 вр.чл.130 ал. 2 от НК и
В това, че на 23.12.2019г. в гр.Русе, противозаконно унищожил чужда
движима - двоен стъклопакет от „флоатно“ /закалено/ стъкло с размери 1
м/0.80 см с дебелина 10мм и с полиран кант - 2.8л.м, на обща стойност 170.48
лева, собственост на търговско дружество „Е-Геймс“ ЕООД - София с
управител за обект в гр. Русе - Т.М. С. - М. от гр.Русе - престъпление по чл.
216 ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа изцяло обвинението срещу подсъдимия така
както е изложено в обвинителния акт.
Подсъдимият се признава за виновен и по реда на чл.371 т.2 от НПК
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Съдът като взе предвид направеното от подсъдимия признание по
чл.371 т.2 от НПК и събраните по делото доказателства прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият К.М. е роден на 23.05.1988г. в гр.Русе.Български
гражданин е. Има завършено средно образование. Работи, не е семеен.
На 22.12.2019 г. подсъдимият се намира в дома си, където употребява
алкохол и е под влиянието му, когато вече на 23.12.2019 г. решава да посети
игрална зала „Голд гейминг“ в кв. „Дружба – 3“, където като крупие работи
свид. Д.. В залата има и други клиенти, един от които е в близост до
подсъдимия, а също и свид. Ш. И., която е приятелка на Д.. Последната чува
разправия между двамата и отива при тях. Вижда, че подсъдимият рита
машината, а другият клиент се опитва да го успокои. Пита М. „Какво става“,
а той се обръща и отговаря „Курво, взе ми парите“. Свид. Н., който е охрана в
игралната зала се насочва към Д. и подсъдимия и казва на последни яда
напусне залата. М. се обръща към него с думите „Къв си ти бе, ела да те
видим що за мъж си“. Д. решава, че сама ще се справи с подсъдимия и се
опитва да го накара да си тръгне. Хваща го за якето и започва да го изблъсква
към вратата, а подсъдимият през това време продължава да я обижда, като я
нарича „курво“. Д. се връща в заведението и около 5 минути след като М. е
изведен навън се чува ритане по входната врата. Д. излиза и вижда, че
междинната врата е огъната и успява да я отвори след като я ритва. Вижда, че
навън стои подсъдимият, който продължава да крещи „курво, боклук, ще ви
разкатая“. Д. подава сигнал на тел.112, а подсъдимият тръгва да се отдалечава
1

от игралната зала. Д. решава, че ще го задържи до пристигането на
полицейските служители и го хваща за якето. М. хваща лявата ръка в
областта на предмишницата и я усуква и посяга да я удари, но свид. И. хваща
качулката на якето му и го събаря на земята. Подсъдимият си тръгва, но около
10 минути по – късно се връща и счупва стъклото на прозореца на стълбището
към офиса. Д. чува шум от счупено стъкло и отива да провери какво е
станало. Вижда къде има счупен прозорец и като излиза извън залата вижда
подсъдимия до счупения прозорец с окървавени ръце. Д. отново звъни на тел.
112 и се опитва да го задържи да не си тръгне, а на място пристигат свид. С.,
Б. и П. - служители на Първо РУ Русе и отвеждат подсъдимия в полицейското
управление.
Стойността на счупеното стъкло – двоен стъклопакет от флоатно стъкло
възлиза на сумата от 170,48 лв.
Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена,
както въз основа на признанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК,така и
от следните доказателства събрани в хода на досъдебното производство
приобщени по реда на чл.372 ал.4 от НПК – свидетелските показания на Д.,
М., Н., И., С., Т., П., Б., както и от писмените доказателства по делото:
сведетелство за съдимост, автобиография, декларация по ЗСГ, както и от
заключенията на съдебно-ценовата експертиза и съдебномедицинската
експертиза.
От свидетелството за съдимост се установява съдебното минало на
подсъдимия.
От обясненията на подсъдимия и показанията на свид. Д. се установяват
датата и мястото на деянието,както и обстоятелството,че М. е бил под
влиянието на употребен алкохол.
От същите доказателства се установяват нанесените вреди,а тяхното
парично изражение се установява от заключението на ценовата експертиза.
Заключението на съдебния медик дава отговор на въпроса относно вида
и характера на причиненото на пострадалата телесно увреждане.
Приетата за установена фактическа обстановка дава основание на съда
да направи следните изводи:
На първо място от обективна страна посредством действия подс.М. е
осъществил обективните признаци от състава на престъплението по чл.131
ал.1 т.12 вр.чл.130 ал. 2 от НК, тъй като на 23.12.2019г. в гр. Русе, по
хулигански подбуди, причинил на М. Н. Д. от гр.Русе, лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болка и страдание в следствие на усукване на
левия горен крайник.
Чрез стискане и усукване,М. е причинил на Д. лека телесна повреда,
2

изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето.Причината за
тези действия,а именно,че пострадалата прави опит да задържи подсъдимия
до пристигането на полицейските служители, без данни за предишни
пререкания между двамата изключват личния мотив и дават основание да се
приеме,че посредством причиняване на болка на свид. Д. подсъдимият
демонстрира пренебрежението си към отделната личност, общественото
мнение и въведения правов ред. Единствената цел на извършените от М.
действия е била да демонстрира физическо надмощие, незачитане на
достойнството на личността ѝ и на общественото мнение.
По отношение на пострадалата не са налице предпоставките на чл.93
ал.1 б.а и б от НК и не следва да се приема,че телесната повреда е нанесена
в такова ѝ качество.
От субективна страна деянието е осъществено при пряк
умисъл.Обвиняемият е нормално физически и психически развит.Възрастта и
интелектуалното му ниво дават основание да се направи извода,че е
съзнавал,че чрез действията си ще причини на пострадалата болка и
страдание.Съзнавал е и липсата на каквато и да било причина за причиняване
на увреждането и така е искал да демонстрира незачитане на общественото
мнение и здравето на отделната личност.
Горното даде основание на съда да приеме,че подс.М. е осъществил
признаците на състава на престъплението по чл.131, ал.1 т.12 от НК,но не е
извършил горното по отношение на длъжностно лице, поради което го призна
за невинен и оправда по обвинението по чл.131 ал.1 т.1 от НК.
На второ място от обективна страна се установява,че посредством
действия подс.М. е осъществил и съставът на престъплението по чл. 216, ал. 1
НК, тъй като на 23.12.2019г. в гр.Русе, противозаконно унищожил чужда
движима - двоен стъклопакет от „флоатно“ /закалено/ стъкло с размери 1
м/0.80 см с дебелина 10мм и с полиран кант - 2.8л.м, на обща стойност 170.48
лева, собственост на търговско дружество „Е-Геймс“ ЕООД - София с
управител за обект в гр. Русе - Т.М. С. - М. от гр.Русе.
Чрез удар с ръка по стъклото на площадката, водеща към офиса в
обекта, го е унищожил чрез счупване.Унищожената вещ е чужда за
подсъдимия.Поради естеството на прозореца – стъкло въздействието на
подсъдимия е довело до унищожаването ú,тъй като повече не може да се
използва по предназначение.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл.С оглед
на интелектуалното ниво на подсъдимия,той е съзнавал,че нанасяйки удар с
ръка ще причини счупване на стъклото на прозореца и е искал настъпването
точно на този противоправен резултат.
При индивидуализацията на наказанията съдът отчете следните
3

обстоятелства:
На първо място отчете задължителното приложение на разпоредбата на
чл.58а от НК. При определяне на размера на наказанието предвидено в
санкцията на чл.131 ал.1 т.12 от НК, съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства липса на минали осъждания и изразено
съжаление. Отегчаващи – деянието извършено след употреба на алкохол.
При наличието на тези обстоятелства съдът намери,че наказанието следва да
се определи според правилата на чл.58а вр. чл.54 от НК от вида предвиден в
санкцията на разпоредбата на чл.131 ал.1 т.12 от НК,а именно лишаване от
свобода.Вземайки предвид отчетените по-горе обстоятелства обуславящи
отговорността, съдът определи наказание при условията на чл.54 от НК малко
над минимума на предвиденото в общата част на Наказателния кодекс от вида
лишаване от свобода за срок от шест месеца,което съобразно разпоредбата на
чл.58а от НК намали с една трета и наложи на подсъдимия наказание
лишаване от свобода за срок от четири месеца.
При индивидуализацията на наказанието, предвидено в санкцията на
чл.216 ал.1 от НК съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства
липса на минали осъждания и изразено съжаление. Отегчаващи – деянието
извършено след употреба на алкохол. При наличието на тези обстоятелства,
съдът определи наказание при условията на чл.54 от НК малко над минимума
на предвиденото в общата част на Наказателния кодекс от вида лишаване от
свобода за срок от девет месеца,което съобразно разпоредбата на чл.58а от
НК намали с една трета и наложи на подсъдимия наказание лишаване от
свобода за срок от шест месеца.
Тъй като подс.М. е извършил две престъпления преди да му бъде
наложено наказание за всяко от тях и предвид правилата на чл.23 ал.1 от НК,
ще следва да му се наложи по –тежкото от наказанията,а именно лишаване от
свобода за срок от шест месеца. При наличието на всички формални
предпоставки за приложението на чл.66 ал.1 от НК,съдът намери,че за
постигане на целите на наказанието не се налага подсъдимият да бъде
изолиран от обществото и изпълняването на наложеното общо наказание
следва да се отложи за минимално предвидения изпитателен срок от три
години.През това време подсъдимият ще има възможност да осмисли
поведението си.Съвместно с този превантивен ефект и поведението му ще
бъде коригирано от евентуалната възможност за изтърпяване на наказанието
ефективно.
Тъй като М. е признат за виновен ще следва да изплати и направените
разноски по време на досъдебното производство.
Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.
Районен съдия:
4

Номер на акта:	12
Дата:	8 април 2021 г. (в сила от 23 април 2021 г.)
Съдия:	Пламен Георгиев Ченджиев

Дело:	20214520200344
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 февруари 2021 г.

Присъда по дело №344/2021 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите