№ 49869
гр. София, 24.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:***
като разгледа докладваното от *** Частно гражданско дело №
20251110104369 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 24892/24.01.2025г. на „***“ АД за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу Х. С. Ч. с ЕГН:
**********, за вземания, произтичащи от сключен между страните Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит
(овърдрафт) по разплащателна сметка № 000CC-R-138228/17.05.2008 г.
Заповед за изпълнение въз основа на документа по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист са
издадени за вземанията за главница, възнаградителна, законна лихва, такса за обявяване на
вземания по договор за предсрочно изискуеми, обезщетение за забава, както и за разноските
съразмерно с уважената част на претенциите, но съдът намира, че следва да откаже
издаването на заповед за изпълнение за сумата от 511.51 лева- неустойка за забава за периода
от 07.02.2024г. до 09.12.2024г.
В хипотезата на подадено заявление за издаване на заповед за парично задължение
съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите
нрави, което задължение му е вменено изрично с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в
този смисъл е и Определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
Наред с това, съдът по аргумент от разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК при разглеждане
на заявлението следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договори,
сключени с потребител, на които кредиторът основава претенциите си.
Процесният договор за заем има характеристиките на потребителски, с оглед на което
и доколкото кредитополучателят по него е физическо лице, в случая приложение следва да
намерят нормите на ЗПК, ЗЗД и ЗЗП.
С оглед на тези разяснения съдът намира, че клаузата от процесния договор за банков
кредит, на която заявителят основава претенцията си за неустойка за забава, предвидена в т.
9 от писменото съглашение, е нищожна, тъй като противоречи на императивни разпоредби
на закона, в частност на нормата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, съгласно която при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата. А в случая, в противоречие с така цитираната императивна правна норма на
ЗПК, кредиторът е предвидил дължимост на и претендира неустойка за забава, чийто размер
надвишава този на законната лихва за забава, доколкото съгласно т. 9 от договора се
формира, като към стойността на уговорената в т. 8 възнаградителна лихва се прибави и
наказателна надбавка в размер на 10 пункта.
1
Същевременно, в случая за периода, за който заявителят претендира коментираната
неустойка за забава, не е заявявана претенция за обезщетение за забава, поради което и с
оглед действащото в българския граждански процес диспозитивно начало такава не е
присъдена със заповедта.
Ето защо, заявлението следва да бъде отхвърлено в коментираната част.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 24892/24.01.2025г. на „***“ АД за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу Х. С. Ч. с ЕГН: **********, за
сумата от 511.51 лева- неустойка за забава за периода от 07.02.2024г. до 09.12.2024г. по
Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 000CC-R-138228/17.05.2008 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2