№ 7004
гр. София, 18.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:.....
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20231110148192 по
описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ...., със
седалище и адрес на управление: ...., представлявано от изпълнителния директор ....... против
В. Ч. ..., ЕГН: **********, с адрес: ...., със съдебен адрес: ....., с която са предявени по реда
на чл. 422 ГПК обективно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 99,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи
на ищеца следните суми: сумата от 5500,60 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № .... от 17.12.2016 г. за периода от 20.01.2021 г. до 11.04.2023 г.,
(която счита, че е обявена за предсрочно изискуема, считано от 11.04.2023 г. - датата на
получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост), ведно със законна лихва за
период от 28.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 520,49 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 20.01.2021 г. до 11.04.2023 г., както и сумата от 652,94 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 21.01.2021 г. до 28.04.2023 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.06.2023 г. по ч.
гр. д. № 23008/2023 г. по описа на СРС, 34 състав. В условията на евентуалност, в случай на
установяване на ненадлежно уведомяване на кредитополучателя за предсрочната
изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, ищецът е предявил и осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответницата да му заплати следните суми: сумата от 5500,60 лева, представляваща главница
по Договор за потребителски кредит № .... от 17.12.2016 г. за периода от 20.01.2021 г. до
11.04.2023 г., обявена за предсрочно изискуема, считано от 11.04.2023 г. (датата на
получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост), ведно със законна лихва за
период от 28.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 520,49 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 20.01.2021 г. до 11.04.2023 г., както и сумата от 652,94 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 21.01.2021 г. до 28.04.2023 г. Претендира
разноски.
Ищецът твърди, че на 17.12.2016 г. между ..... и ответницата е сключен Договор за
потребителски кредит № .... за сумата от 15000 лева. Твърди, че общата сума на плащанията
1
по кредита била договорена в размер от 25512,48 лева, от които сумата от 5787,48 лева била
за договорна лихва, а сумата от 4725 лева била за застрахователна премия. Твърди, че
ответницата се е задължила да върне сумата в срок до 20.12.2023 г. на 84 броя равни месечни
вноски, всяка от които по 303,72 лева. Твърди, че крайният срок за издължаване на кредита е
на 20.12.2023 г. Твърди, че длъжникът не е заплатил дължимите суми по договора за
потребителски кредит, поради което до длъжника е изпратено уведомително писмо, с което
същият бил уведомен, че по отношение на договора за кредит е обявена предсрочна
изискуемост, считано от 11.04.2023 г. (датата на получаване на уведомлението за предсрочна
изискуемост). Твърди, че на 11.07.2022 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 на основание чл. 99 от ЗЗД между .....
и ...., по силата на който вземанията, произтичащи от Договор за потребителски кредит № ....
от 17.12.2016 г. са прехвърлени в полза на ..... Твърди, че (чрез уведомителни писма с изх. №
УПЦ/УПЦ-П-БНП/ .... от 11.07.2022 г. и изх. № УПЦ/УПЦ-П-БНП/ .... от 07.04.2023 г.)
ответницата е уведомена по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената цесия на вземанията от
името на цедента ...... Претендира, че с връчване на исковата молба и приложеното към нея
уведомление ответницата ще бъде уведомена за извършената цесия и за настъпилата
предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор за кредит. Ето защо предявява
настоящите искове.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата В. Ч. ..., чрез адв. ... от САК, е подала
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Счита договора
за недействителен на основание чл. 23 ЗПК, доколкото същият противоречал на закона,
поради неправилно обявен размер на ГПР, както и поради наличие на шрифт под обявения в
чл. 10, ал. 1 ЗПК минимум. Не оспорва да се дължи чистата стойност на кредита в размер на
15000 лева, която счита, че вече е платена на ищеца, с оглед извършени плащания по
кредита в размер на 18 500 лв. до 15.10.2018 г., т. е. преди настоящия процес. Оспорва
искането за заплащане за застрахователна премия, както и че договорът за застраховка е
породил действие, доколкото не била налице цена. Прави възражение за настъпила
погасителна давност. Претендира присъждането на направените в хода на заповедното
производство разноски, както и тези в настоящото исково производство.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По главните положителни установителни искове:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 23008/2023 г. по описа на СРС, 34 състав на
28.04.2023 г. ищецът .... е депозирал против В. Ч. ... заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми: сумата от 5500,60 лева, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № .... от 17.12.2016 г. за периода от 20.01.2021
г. до 11.04.2023 г., обявена за предсрочно изискуема, считано от 11.04.2023 г. (датата на
получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост), ведно със законна лихва за
период от 28.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 520,49 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 20.01.2021 г. до 11.04.2023 г., както и сумата от 652,94 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 21.01.2021 г. до 28.04.2023 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.06.2023 г. по ч.
гр. д. № 23008/2023 г. по описа на СРС, 34 състав. Посочено е, че вземането произтича от
Договор за потребителски кредит с № .... от 17.12.2016 г. Заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК е редовно връчена на длъжника като в срок същия е
депозирал възражение, поради което и с оглед указанията на съда в срока по чл. 415, ал. 1
ГПК .... е предявило установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
Във връзка с изложеното съдът намира, че предявените установителни искове са
допустими, поради което същите следва да бъдат разгледани по същество.
За основателността на предявените установителни искове ищецът следва да докаже
2
кумулативното наличие на следните обстоятелства: облигационно правоотношение по
Договор за потребителски кредит № .... от 17.12.2016 г., сключен между ..... и ответницата В.
Ч. ..., предаването на сумата на последната, в качеството й на кредитополучател, уговорения
падеж на погасителните вноски, прехвърлянето на вземанията по договора за кредит с
договор за цесия на ...., уведомяването на длъжника, както и да установи всяко едно от
вземанията си по размер, клаузите от договора да са индивидуално уговорени. Ищецът
следва да докаже и че в договора е уговорена клауза за предсрочна изискуемост на
вземанията, настъпването на обстоятелствата даващи право на кредитора да обяви кредита
за предсрочно изискуем, както и уведомяването на кредитора за предсрочната изискуемост.
По възражението за погасителна давност в тежест на ищеца е да установи, че са били
налице обстоятелства изключващи спирането или прекъсването на давностния срок.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже
погасяване на паричното си задължение, както и всички свои възражения, от които черпи
права.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото, приет при липса на
възражения от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда
на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че на 17.12.2016 г. между ..... и
ответницата В. Ч. ... е сключен Договор за потребителски паричен кредит № ...., по силата на
който на кредитополучателя е предоставен потребителски кредит в размер на 15000 лева,
както и че заемната сума е предадена на ответницата.
Видно от представения по делото Договор за потребителски паричен кредит № .... от
17.12.2016 г. заетата сума е следвало да бъде върната на 84 равни месечни погасителни
вноски, всяка от които в размер на 303,48 лева, като падежът на последната вноска е на
20.12.2023 г. Годишният лихвен процент на заема е 9,77 %, а годишният процент на
разходите е 11,12 %. В договора е предвидена и такса ангажимент в размер на 375 лева,
както и застрахователна премия в размер на 4725 лева.
В чл. 5 от Условия към договора е уговорено, че при забава в плащане на задължения
по договора кредитополучателят дължи законна лихва за забава, както и че при просрочване
на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително
всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и
всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от
Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.
Видно от представен по делото, в нотариално заверен препис, Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г. ( .... е прехвърлила на ... процесното
вземане срещу В. Ч. ....
По делото е представено потвърждение за извършената цесия от .....
Видно от извлечение от Приложение № 1 от 11.07.2022 г., в нотариално заверен
препис в същото под № 206 фигурира В. Ч. ... с вземания по договор .... от 17.12.2016 г.,
както следва: остатък от главницата в размер от 5500,60 лева, остатък от договорна лихва в
размер от 520,49 лева, остатък от лихва за просрочие в размер от 210,17 лева, или общо
вземания в размер на 6231,16 лева.
Видно от представено по делото нотариално заверено пълномощно от 01.03.2022 г. ...
е упълномощило .... да уведомява съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД всички длъжници за
сключения Рамков договор за цесия от 15.02.2022 г., както и да извършва всички правни и
фактически действия с оглед надлежното уведомяване на длъжниците по вземанията,
прехвърлени въз основа на Рамков договор за цесия от 15.02.2022 г.
Видно от представените по делото уведомителни писма с изх. № УПЦ/УПЦ-П-БНП/
.... от 11.07.2022 г. и изх. № УПЦ/УПЦ-П-БНП/ .... от 07.04.2023 г. до В. Ч. ..., в качеството й
на длъжник, с адрес: ...., от страна на ..., чрез ...., на ответницата е съобщено за извършеното
прехвърляне на вземания, като поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни
3
вноски по договора за кредит е отправена и покана за погасяване на наличните задължения
по договора за кредит, в срок от 5 дни, считано от получаване на поканата.
Съгласно разпоредбата на чл. 99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане,
освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на
новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да
му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите
лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор. Трайно установена е съдебната практика, обективирана и в решение № 123 от
24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 78 от 9.07.2014 г. по т. д. №
2352/2013 г. на ВКС, II т. о., че установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да
съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на
лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от
правоотношение между длъжника и стария кредитор, напълно логично е въведеното от
законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено
именно от стария кредитор - цедента. Само това уведомяване ще създаде достатъчна
сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи
точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано
по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, законодателят е предвидил, че правно релевантно
за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от стария
кредитор. Съдът намира, че такова уведомяване е редовно извършено от цесионера по реда
на чл. 47 ГПК на постоянния и настоящ адрес на длъжника.
В допълнение следва да се посочи, че ответницата не оспорва, че е била уведомена за
прехвърлянето на вземанията в полза на ищеца.
От изложеното до тук следва, че .... е активно материалноправно легитимирано да
претендира заплащането на задълженията на ответницата по Договор за потребителски
паричен кредит № .... от 17.12.2016 г. сключен между ответницата В. Ч. ... и цедента ...“ и
следва да се установи какъв е размерът на непогасените от ответницата задължения, като в
тази връзка по делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза.
Видно от приетото заключение на вещо лице по съдебно – счетоводна експертиза,
прието в открито съдебно заседание на 25.11.2024 г. и неоспорено от страните, което
заключение съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, въз основа на сключения
между праводателя на ищеца .... и ответницата В. Ч. ... договор за потребителски кредит, на
19.12.2016 г. дружеството е превело по банкова сметка на ответницата в ... сума в размер на
14625 лева, като е удържало сумата от 375 лева, представляваща такса за ангажимент.
Според вещото лице ответницата е извършила плащания по кредита в общ размер на
18478,89 лева, с която сума са погасени следните задължения по кредита: главница в размер
на 9780,65 лева, възнаградителна лихва в размер на 5266,99 лева и застрахователни премии
в размер на 3431,25 лева, като непогасени са останали 24 месечни вноски за периода от
20.01.2022 г. до 20.12.2023 г., т. е. от вноска № 61 по погасителен план с падеж на 20.01.2022
г. до вноска № 84 по погасителен план с падеж на 20.12.2023 г., вкл., с общ размер на сумата
от 6021,09 лева. Според експерта размерът на главницата за падежирали вноски за периода
от 20.01.2022 г. до 20.12.2023 г. е 5500,60 лева, от които 281,25 лева за застрахователни
премии за периода от 20.02.2022 г. до 20.06.2022 г., размерът на дължимата възнаградителна
лихва за периода от 20.01.2022 г. до 20.12.2023 г. е 520,49 лева, като в това число договорна
лихва до 11.04.2023 г. в размер на 444,60 лева, а размерът на дължимата мораторна лихва за
забава за периода от 21.01.2021 г. до 28.04.2023 г. е 652,94 лева. Посочено е че
обезщетението за забава за периода от 21.01.2021 г. до 28.04.2023 г. (датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК) върху главницата от 5500,60 лева е в размер на 516,35 лева.
Вещото лице посочва, че при определяне на посочения в договора ГПР в размер от 11,12 %
4
са взети предвид дължимата договорна лихва и такса за кандидатстване в размер на 375
лева, а ако бъдат взети всички уговорени вземания по кредита, то ГПР би бил в размер на
19,03 %.
Кредиторът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по
договора за кредит. Съгласно даденото разрешение в т. 18 на ТР № 4/ 18.06.2014 г. по т. д. №
4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК
вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната
изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се
обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора
следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост
на кредита. Или, предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. Горепосоченото разрешение е дадено за договор за
банков кредит, но поради идентичността на хипотезите то трябва да намери съответно
приложение и при договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, когато поради
предвидена клауза за предсрочна изискуемост длъжникът се лишава от преимуществото на
срока.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаването от длъжника на
волеизявлението на кредитора, доколкото в частност към този момент е бил настъпил
обективният факт на неплащането на две или повече погасителни вноски – чл. 5 от Условия
към договора.
Съдът констатира, че по делото не се намират доказателства ответницата да е
получила уведомление, че ищецът обявява кредита за предсрочно изискуем, поради което и
следва да се приеме, че предсрочната изискуемост не е била валидно обявена. Съгласно т. 1
от ТР № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС е допустимо с предявения по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит,
поради предсрочна изискуемост, да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит (по аналогия и
договор за потребителски кредит) поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за
вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки
че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В допълнение следва да се посочи, че въпреки липсата на доказателства за
надлежното уведомяване на ответницата относно настъпила предсрочна изискуемост, това
обстоятелство е ирелевантно, тъй като съдът следва по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК да
съобрази фактите, настъпили в хода на процеса, които са от значение за спорното право, а
такъв факт е именно падежът на последната вноска – 20.12.2023 г., респективно на тази дата
срокът на процесния договор е изтекъл.
По релевираните от ответницата възражения:
Относно релевираното от ответницата възражение за нищожност на процесния
договор, съдът намира за необходимо да изложи следното:
Според чл. 7, ал. 3 ГПК и съдебната практика в случаите на нищожност поради
неравноправни клаузи съдът дължи служебно произнасяне при констатиране на такава
нищожност (в този смисъл решение № 198/2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на ВКС).
Установявайки нищожността на една договорна клауза съдът не се намесва в отношенията
между страните и не променя волята им, а установява съществуващото положение - че
волята на страните е изначално опорочена и не поражда и не е пораждала правни последици.
Ако съдът не е изрично сезиран с иск за прогласяване на нищожност на договор или на
5
определени разпоредби от договор, той може да се произнесе по тяхната неравноправност и
съответно нищожност и само в мотивите на съдебния си акт.
Безспорно се установи, че между праводателя на ищеца и ответницата е сключен
договор за потребителски кредит. При извършена служебна проверка съдът намира, че
договорът за кредит отговаря на изискванията на чл. 10 и чл. 11 ЗПК, доколкото същият е
сключен в писмена форма на хартиен носител по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-
малък от 12, също така е изготвен на разбираем език и съдържа всички необходими законови
реквизити. Правото на отказ на потребителя от договора е предвидено в чл. 10 от същия. В
договора се съдържа погасителен план и раздел „Параметри и условия“, в който е посочен
размер на кредита 15000 лева, такса ангажимент 375 лева, брой погасителни вноски-84,
размер на погасителната вноска 303,72 лева, обща стойност на плащанията 25512,48 лева,
годишен процент на разходите от 11,12 % и лихвен процент от 9,77 %. От чл. 2 на договора
става ясно, че срещу плащане на такса ангажимент кредиторът фиксира лихвения процент за
срока на договора. В чл. 3 от договора се пояснява, че погасителните вноски съставляват
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разходите и печалбата на
кредитора, лихвеният процент е фиксиран, а началната дата за изчисляване на годишния
процент от разходите е датата на подписване на договора, като се приема, че годината има
365 дни. Следователно договорът за потребителски кредит е сключен при фиксиран, а не
при променлив лихвен процент. В този случай не е необходимо да се разграничава каква
част от месечна погасителната вноска е предназначена да погаси главницата и каква част-
лихвата. Потребителят е получил още при сключване на договора погасителен план, който
не се променя.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на МС. Годишният размер на законната
лихва за просрочени парични задължения е равна на размера на основния лихвен процент на
БНБ плюс 10 процентни пункта, което възлиза на 10 % годишна лихва. Следователно
уговорения в процесния договор ГПР в размер на 11,12 %, в който се включва и
възнаградителната лихва и такса ангажимент (съгласно заключението на ССчЕ), е в рамките
на ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което тази клауза не е нищожна. Също така не
се установява в ГПР да се включват и други разходи, които да повишават неговата стойност,
като в тази насока е и кредитираното от съда заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
В тази връзка следва да се посочи, че според заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, дори при включване в ГПР на всички уговорени вземания по кредита, то
размерът на ГПР би бил 19,03 %, респективно в границите на нормативно определения в чл.
19, ал. 4 ЗПК размер. С оглед предходното възражението на ответницата, че договорът е
недействителен, поради грешно посочен ГПР, доколкото в същия били включени и вноските
за застрахователните премии, е неоснователно.
В договора е уговорено и че кредитополучателят дължи възнаградителна лихва,
чийто размер е 9,77 %. Няма пречка страните по договор за заем да уговарят
възнаградителна лихва (чл. 240, ал. 2 ЗЗД), като тяхната свобода на договаряне не е
ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД. Максималният размер на договорната лихва
(възнаградителна или компенсаторна) е ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно който
страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на добрите нрави (решение № 378 от 18.05.2006 г. по гр. д. № 315/2005 г. на
ВКС, II г. о., решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, II г. о.).
Добрите нрави са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото
поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се
6
съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг
на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. Утвърдената трайна
практика на ВКС за двата и трите пъти над законната лихва не следва да се прилага стриктно
формалистично, а по-скоро трябва да служи за ориентир на съда при определяне дали е
налице противоречие с добрите нрави. Съдът следва за всеки конкретен казус да съобрази
дали кредитът е обезпечен и какъв е видът на обезпечението, икономическата динамика,
променливият характер на пазарните цени, растящата инфлация и тогава да заключи дали е
налице противоречие с добрите нрави. В случая съгласно срока на договора и
икономическата обстановка съдът приема, че размер на възнаградителна лихва с лихвен
процент от 9,77 % не противоречи на добрите нрави и не е прекомерен, поради което и не са
налице основания за нищожността на същата. По делото не се установява уговореният
лихвен % да е бил завишен.
С оглед всичко изложено по-горе съдът приема, че не е налице недействителност на
процесния договор за кредит, както и на отделни негови клаузи, основана на допуснати
нарушения на императивни норми на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, които да компрометират валидността
им.
На следващо място съдът намира възражението на ответницата за погасяване на
процесните суми по давност за неоснователно по следните аргументи.
Според чл. 110 ЗЗД с изтичането на 5-годишна давност се погасяват всички вземания,
за които законът не предвижда друг срок, а според чл. 111, б. „в” ЗЗД вземанията за лихви се
погасяват с изтичането на 3-годишна давност. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността за всяко
вземане – главно или акцесорно за лихви, започва да тече от деня, в който е станало
изискуемо. От тази дата според чл. 114, ал. 1 ЗЗД започват да текат и давностните срокове за
погасяването на всяко от тези вземания, като съгласно тълкувателно решение № 3 от
21.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 3/2023 г., ОСГТК при уговорено погасяване на паричното
задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за
съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече от
момента на изискуемостта на съответната вноска. Според задължителните постановки на
посоченото тълкователно решение при обявяване на дълга за предсрочно изискуем
давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да
тече от предсрочната изискуемост.
Предвид обстоятелството, че вземането по делото произтича от договор за кредит, е
приложима разпоредбата на чл. 110 ЗЗД за общата 5-годишна погасителна давност за
главницата и кратката 3-годишна давност за лихвите (решение № 261/12.07.2011 г. по гр. д.
№ 795/2010 г. на ВКС, решение № 28/05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ВКС, решение
№ 161/08.02.2016 г. гр. д. № 1153/2014 г. на ВКС).
Съгласно чл. 116 ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с
предявяване на иск или възражение, с предприемане на действия за принудително
изпълнение, в случая - от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, а именно - на 28.04.2023 г., от който момент се счита
предявен установителният иск (чл. 422, ал. 1 ГПК) и от който момент давността е прекъсната
(чл. 116, б. „б“ ЗЗД). Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК петгодишната
давност е изтекла за неплатените задължения за главница по месечни погасителни вноски с
падеж до 28.04.2018 г., респективно е изтекла тригодишната давност за вземанията за лихви
до 28.04.2020 г. В случая се претендират вземания за вноски и лихви за период след
01.01.2021 г., поради което няма вземания, за които да е изтекла предвидената в закона
давност.
По отношение на претендирана главница няма спор, че е отпусната и няма
доказателства, нито твърдения да е платена изцяло. Съдът намери за доказано, че кредитните
средства по договора са били усвоени от потребителя, предвид установения от вещото лице
превод на средствата. Сключването на договора и приемане на неговите условия е скрепено
7
с неоспорен от ответницата неин подпис и конклудентно с направените от нея погашения по
кредита на вноски в общ размер на сумата от 18478,89 лева.
Предвид горните съображения и съгласно представените доказателства, съдът намира
така предявените искове за доказани по основание.
Доколкото съдът съобрази, че вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза - В.
П. е посочила, че ответницата е извършила плащания по кредита в общ размер на 18478,89
лева, с която сума са погасени задължения по кредита за главница в размер на 9780,65 лева,
възнаградителна лихва в размер на 5266,99 лева и застрахователни премии в размер на
3431,25 лева, като непогасени са останали 24 месечни вноски за периода от 20.01.2022 г. до
20.12.2023 г., с общ размер от 6021,09 лева, от които главницата за вноски за периода от
20.01.2022 г. до 20.12.2023 г. в размер на 5500,60 лева, възнаградителна лихва за периода от
20.01.2022 г. до 20.12.2023 г. в размер на 520,49 лева и мораторна лихва за забава за периода
от 21.01.2021 г. до 28.04.2023 г. в размер на 652,94 лева, както и като съобрази
обстоятелствата, че предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор за кредит
не е била обявена надлежно на длъжника преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, а
срокът на процесния договор е изтекъл в хода на настоящия процес – на 20.12.2023 г.,
намира, че предявените искове са доказани и по размер.
С оглед всичко изложено по-горе съдът намира положителните установителни искове
за доказани по основание и размер и като такива следва да бъдат уважени изцяло.
Предвид основателността на установителните искове, предявените в условията на
евентуалност осъдителни искове, не следва да бъдат разглеждани.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е доказал направата на
такива, както следва: в заповедното производство са доказани разноски за държавна такса в
размер на 133,48 лева (по ч. гр. д. 23008/2023 г. по описа на СРС, 34 състав) и му се
определят 50 лева за юрисконсултско възнаграждение; в исковото производство са доказани
разноски в общ размер на 686,52 лева, от които 186,52 лева за държавна такса и 500 лева за
депозит за ССчЕ и съдът определя 100 лева юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, по
исковете предявени от ...., със седалище и адрес на управление: ...., представлявано от
изпълнителния директор ....... против В. Ч. ..., ЕГН: **********, с адрес: ...., със съдебен
адрес: ....., че В. Ч. ..., ЕГН: ********** дължи на .... сумата от 5500,60 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № .... от 17.12.2016 г. за
периода от 20.01.2021 г. до 11.04.2023 г., ведно със законната лихва за период от 28.04.2023 г.
до изплащане на вземането, сумата от 520,49 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 20.01.2021 г. до 11.04.2023 г., както и сумата от 652,94 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 21.01.2021 г. до 28.04.2023 г., които суми са прехвърлени с
Приложение № 1/27.04.2022 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
27.04.2022 г. в полза на ....., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 13.06.2023 г. по ч. гр. д. № 23008/2023 г. по описа на СРС, 34
състав, които суми са прехвърлени с Приложение № 1 от 11.07.2022 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г. в полза на .....
8
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Ч. ..., ЕГН: **********, с адрес: ...., със
съдебен адрес: ..... да заплати на ...., със седалище и адрес на управление: ....,
представлявано от изпълнителния директор ....... сумата от 183,48 лева, представляваща
сторени в заповедното производство разноски, както и сумата от 786,52 лева,
представляваща сторени в исковото производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9