РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 26.11.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ
състав, в
публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и осемнадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при
секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3372 по описа за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството се разглежда
по реда на чл. 238 ГПК.
Производството по делото е
образувано по повод на предявени от „Т.П.“
ЕАД
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния директор ***, срещу М.Б.Ц. ЕГН **********, с постоянен адрес ***, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на
положителни установителни искове с
правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че
ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 403,99 лева за консумирана
топлинна енергия, от които 368,07 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2016 г. до 31.03.2017 г., както
и 35,92 лева, представляващи лихва за забава за периода от 02.12.2016 г. до 04.01.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до
окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното
производство разноски.
Твърди се
в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу
ответника по делото. Сочи се, че с определение по ч.г.д. № 310/2018 г. по описа
на ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника.
В обстоятелствената част на исковата си молба навежда доводи, че ответникът
като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот- апартамент с абонатен № 28608
находящ се в *** е клиент на
топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия.
Сочи, че поради това за него важат разпоредбите на действащото за посочения
период законодателство в областта на енергетиката. Излага, че ответникът е ползвал доставяната от дружеството топлинна
енергия, но не е заплатил същата. Сочи и, че сградата – етажна
собственост, находяща се в *** в която се намира абонатната
станция, от която се доставя топлинна енергия до имота на ответника е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
„Данувиус“ ЕООД. Излага, че сумите за топлинна енергия за
процесния период за топлоснабдения имот са начислявани от ищеца по
изготвяни отчети от топлофикационното дружеството на базата на реален отчет на
уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба
№16-3334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването. Поради изложеното моли съда да
уважи предявения иск. Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното
производство разноски.
В
проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да
постанови неприсъствено решение, с което да уважи предявените искове.
Претендира и присъждане на разноски, както за исковото, така и за заповедното
производство.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба.
В първото по делото редовно
заседание, проведено на 21.11.2018 г., призованият ответник по реда на чл.41,
ал.2 ГПК не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, а ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Разпоредбата на
чл.239, ал.1 от ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение,
което не се мотивира по същество, при кумулативна даденост на следните
предпоставки: страната да е предупредена
за последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен,
съобразно заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото доказателства.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения:
ответникът е клиент на „Топлофикация Плевен” АЕД за посочения обект, като
отношенията между страните се регламентират от ЗЕ и Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, по силата на които потребителят се
задължава да заплаща стойността на използваната топлинна енергия най късно до
края на текущия месец, следващ месеца на доставка на ТЕ. Ищецът е доставил на
ответника посоченото количество топлинна енергия. Ответникът не е изпълнил
задълженията си за заплащане на същата и е в забава.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията по чл.422, ал.1,
вр. с чл.415, ал.1 ГПК ищецът е представил писмени доказателства,
които съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност,
доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенцията.
Ответникът от своя страна не е оспорил тези твърдения. Същият е предупреден за последиците от своето бездействие, съобразно дадените от съда
указания в разпореждане № 5851/29.05.2018 г. Ответникът не е представил отговор на исковата молба в даденият за това срок, не е заявил становище по изготвеният с определение № 3581/03.10.2018 г., проекто-доклад по делото, не е изпратил представител в първото
по делото заседание, и не е направил искане делото да се разглежда в негово
отсъствие.
Въз основа на изложеното, съдът счита,
че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията следва да се
уважи по този ред.
С
оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата молба за
произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните
указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото производство разноски. С
депозиране на възражение в заповедното производство и незаплащане в рамките на
срока за възражение на дължимите суми изцяло или частично, ответникът е станал
повод за водене на делото, поради което не е налице основание разноските да
останат в тежест на ищеца така, както ги е направил и същите следва да бъдат
понесени от ответника. Съразмерно с цената на предявените искове на заявителя
следва да бъдат присъдени за заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер от 75.00 лв.
За исковото производство, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 175,00 лв, от които
75,00 лв. заплатени държавни такси и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.Б.Ц. ЕГН **********, с постоянен
адрес *** дължи на „Т.П.“
ЕАД
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния директор ***, сума в общ размер на обща сума в размер на 403,99 лева /четиристотин и три лева и
деветдесет и девет стотинки/ за консумирана топлинна енергия, от които 368,07
лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.10.2016 г. до 31.03.2017 г., както и 35,92 лева, представляващи
лихва за забава за периода от 02.12.2016 г. до 04.01.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване
на задължението, на основание
чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1,
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.Б.Ц. ЕГН **********, с постоянен адрес *** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор ***, сумата
от 75.00 лв. /седемдесет и пет лева/,
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 310 по описа за
2018г. на Плевенски районен съд, разноски, на
осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.Б.Ц. ЕГН **********, с
постоянен адрес *** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния
директор ***, сумата от 175,00 лв. /сто седемдесет
и пет лева/, представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: