№ 9032
гр. София, 18.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110131292 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 237 вр. чл.422, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т. ЕАД срещу Х. Д. Г., с която са предявени
положителни установителени искове за установяване съществуване на вземания по заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 19.07.2023 г. по ч.гр.д. № 37301/23 г.
на СРС, 141 състав с цена на исковете 2418.27 лв. за доставена топлинна енергия до
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „Богатица“ № 22, партер, офис 3,
аб.№ 386004.
Ищецът „Т. ЕАД твърди, че ответникът Х. Д. Г. е потребител на топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С/адрес/б.№ 386004, като за периода
м.5.2020 г. – м.04.2022 г. не е заплатил стойността на потребената за посочения имот
топлинна енергия, за която дължал сумата 2211,64 лв., както и лихва за забава върху тази
сума в размер на 205,83 лв. за периода 01.07.2020 г. – 23.06.2023 г. и 0,80 лева (нула лева и
80 стотинки), представляваща – мораторна лихва върху платена главница за дялово
разпределение за период от 31.07.2020 г. до 23.06.2023 г. Твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачите
на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45 - дневен срок от датата на
публикуването й на интернет страницата на продавача. Поддържа, че ответникът е
собственик на топлоснабдения имот и моли да бъде осъден да заплати процесните суми,
1
както и разноските.
Ответникът Х. Д. Г. в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, в
който признава дължимостта на претендираните суми. Представя споразумение.
Третото лице – помагач „Т.“ ООД изразява становище за основателност и доказаност
на предявените искове.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от пълномощник – ю.к.
Трифонов, който поддържа предявения иск и моли с оглед направеното от ответника
признание на иска да постанови решение при признание на иска. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът Х. Д. Г., редовно призован, в съдебно заседание не се явява.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 от ГПК, тъй като
ответникът в отговора на исковата молба прави признание на иска, признатото право не
противоречи на закона и добрите нрави и с това право страната може да се разпорежда, а
ищецът е направил изрично искане за постановяване на решение при признание на иска.
Съобразно признанието на иска, същият се явява основателен и следва да бъде
уважен в пълния предявен размер. Основателно се явява и искането за присъждане на
законна лихва върху търсената сума, считано от датата на депозиране на заявлението
04.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. На основание чл. 237, ал. 2 от ГПК в
мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор ответникът следва да понесе тежестта за деловодни
разноски, сторени от ищеца, като заплати последните в размер на 48.36 лв. за платена
държавна такса при предявяване на иска и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда на основание чл.78, ал.8 ГПК. Следва да се признае дължимостта и на
разноските, направени от ищцовото дружество в заповедното производство в размер на
98.37 лв.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл.237 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.
чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Х. Д. Г. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. С/адрес/ ДЪЛЖИ „Т. ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.С.... сумите
2 211,64 лева (двe хиляди двеста и единадесет лева и 64 стотинки), представляваща главница
за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 04.07.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 205,83 лева (двеста и пет лева и 83 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 01.07.2020 г. до 23.06.2023 г., 0,80 лева (нула лева и 80 стотинки), представляваща
– мораторна лихва върху платена главница за дялово разпределение за период от 31.07.2020
2
г. до 23.06.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С/адрес/, аб.№ 386004, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
19.07.2023 г. по ч.гр.д. № 37301/23 г. на СРС, 141 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Х. Д. Г. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
С/адрес/ ДА ЗАПЛАТИ „Т. ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.С....,
сума в размер на 148.36 лв., деловодни разноски за исковото производство и сума в размер
на 98.37 лв., деловодни разноски за заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т.“ ООД, като трето лице-помагач, на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3