Определение по дело №128/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на член 318 и сл. от НПК и е образувано по повод постъпила жалба от А.И. Я., защитник на М. С. Р., против определение №1451 от 18.04.2013г., постановено от Районен съд Г. Д. по нохд № 664/2008г., с което е оставена без уважение молбата на осъдения за групиране на наказанията, наложени на Р. в Р България с това, наложено му с присъда №405/2008г. на Апелативен съд Т., Р Г.

В жалбата се сочи, че определението е неправилно, тъй като при постановяването му не е спазен чл.5, ал.4 от Конституцията на Р България, съгласно който международните договори, надлежно ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Р България, са част от вътрешното право на страната. След като България е ратифицирала Европейската конвенция за международно признаване на присъди, тя е част от нашето право, дори разпоредбите на чл.56 и 57 от Конвенцията да противоречат на разпоредбите на чл.463-465 от НПК, би следвало да се приложи Конвенцията. По тези съображения се иска уважаване на молбата за групиране и приспадане на изтърпяното в Р Гърция наказание от общото такова.

В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения.

Представителят на ОП Б. оспорва жалбата, като твърди, че определението е правилно, мотивирано и съобразено със съдебната практика, затова изразява становище, че следва да бъде потвърдено.

Окръжният съд, след като разгледа жалбата и обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните в жалбата и в хода на съдебните прения, при спазване на изискванията на чл. 314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въз основа на събрани в необходимия обем и пълнота доказателства, със законоустановените способи за тяхното събиране и проверка обективно, всестранно и пълно са изяснени от районния съд всички обстоятелства, необходими за правилното решаване на делото.След анализ на доказателствения материал, се установяват следните обстоятелства от фактическа страна:

М. С. Р. е осъждан многократно, като последните му четири наказания, наложени по нохд №30075/2010г. на РС М., 83/2012г. на РС Б., нохд №344/2012г. на РС Г.Д. и по нохд №664/2008г. на РС Г.Д. са групирани, определено е общо наказание “Лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца, изтърпимо при първоначален общ затворнически режим, към това наказание са присъединени наказанието “Глоба” в размер на 1600 лева по нохд №664/2008г и наказанието “Лишаване от правоуправление на МПС” за срок от осем месеца по нохд №30075/201г. С определение от 13.11.2012г., влязло в законна сила на 29.11.2012г., постановено по нохд №344/2012г. на РС Г.Д., по което е извършено последното групиране на наказанията, е оставено без уважение искане за приспадане при изтърпяване на групираните и посочени по-горе наказания и наказанието, наложено на осъдения Р. по решение №405/2008г. на Тричленен апелативен съд Т. Р Гърция и по решение №248/02.07.2012г. съответно 10 м. и 28 дни и 11м. и 17 дни.

С проверяваното в настоящото производство определение е прието, че след като присъдата, постановена в Р Гърция, не е призната в РБългария по съответния, предвиден в НПК за това ред, тя не може да се групира с цитираните по-горе осъждания и съответно изтърпяното по нея наказание не може да бъде приспаднато от съвкупността. Постановеното определение е обосновано с разпоредбата на чл.4, ал.2 от НПК и процедурата за признаване на присъди по чл.465 от НПК.Прието е, че независимо, че съгласно чл.8, ал.2 от НК влязлата в сила присъда, постановена в друга страна – членка на ЕС, се взема предвид във всяко наказателно производство, провеждано срещу същото лице в Р България, това не може да доведе до групиране на такава присъда с други постановено в страната ни, ако тя не е призната по съответния процесуален ред, предвиден в НПК.Именно затова в чл.4, ал.2 от НПК е предвидено, че влязлата в сила присъда, постановена в друга държава, не се изпълнява в Р Бълбгария, ако не е призната по реда на българското законодателство /чл.465 и сл. от НПК/.По тези съображения искането за групиране на постановената в Р Гърция присъда с останалите присъди на Р. е било оставено без уважение.

При така установеното проверяваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Настоящият състав се солидаризира с правния извод, че по отношение на осъждането на Р. в РГърция не са налице предпоставките за изпълнението му в Р България, тъй като не е проведена процедура по признаване на присъдата. Едва след такава процедура тя би подлежала на изпълнение и съответно наказанието, наложено с нея, би могло да се групира с други наказания, ако са налице материалноправните предпоставки за това, а ако се извърши групиране, би могло да се приспада и изтърпяното по тази присъда наказание. Поради това изложените в жалбата доводи за отмяна на определението са неоснователни и не се споделят от въззивния състав. Съображенията относно приложимостта на международните актове, които са ратифицирани от Р България, принципно са правилни, но след като е предвиден специален процесуален ред в нашето законодателство, той следва да бъде спазван. Съществуващата съдебна практика е в тази насока, тя е била съобразена от първоинстанционния съд при произнасянето му, наред с действащата законодателна уредба по този казус, така че определението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Поради горното и на основание чл. 338 от НПК във вр. с чл.334, т.6 от НПК Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №1451 от 18.04.2013г., постановено от Районен съд Г. Д. по нохд № 664/2008г. по описа на същия съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: