Решение по дело №320/2020 на Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр.Харманли, 04.12.2020г.

 

Харманлийският районен съд в открито съдебно заседание на тридесети ноември през две хиляди и  двадесета  година, в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

          

 

 Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.209а ,ал.1, вр. чл.63, ал.1 от Закона за здравето.

 

Подадена е въззивна жалба от Т.К.А. ЕГН  ********** с адрес *** против НП №271-388 от 12.06.2020 г., издадено от Директора на ОДМВР Хасково. В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е необосновано, неправилно, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила.Жалбоподателят моли да се отмени изцяло атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си адв.  Т.Д. *** поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Административнонаказващият орган /АНО/  ОД на МВР-гр.Хасково, редовно призован, не изпраща представител.

 Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна :

На 22.04.2020г. около 23,00 часа в гр.Симеоновград, ул. *** на открито обществено място при извършена проверка се установи,че лицето няма поставена защитна предпазна маска за лицето или друго заместващо средство покриващо носа и устата, с което нарушава въведените противоепидемични мерки по т.9 от заповед № РД-01-124/13.03.2020г. и №РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването във връзка с чл.63 ал.1 от Закона за здравето-нарушил чл.209а ал.1, вр. чл. 63 ал.1 от Закона за здравето.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. 

Срещу жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/  № 271- 388 от 22.04.2020г. от  В.Я.д. длъжност " младши полицейски инспектор" при РУ Харманли, в присъствието на свидетеля  М.Д.Д., за нарушение по чл. 209а ал. 1, вр. чл. 63, ал.1 от Закона за здравето, изразяващо се в това, че 22.04.2020г. около 23,00 часа в гр.Симеоновград, ул. **** на открито обществено място при извършена проверка се установи,че лицето няма поставена защитна предпазна маска за лицето или друго заместващо средство покриващо носа и устата, с което нарушава въведените противоепидемични мерки по т.9 от заповед № РД-01-124/13.03.2020г. и №РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването във връзка с чл.63 ал.1 от Закона за здравето.

АУАН е връчен лично на нарушителя на 22.04.2020г., който не е направил възражение, че актът е бил съставен докато пиел безалкохолна напитка веднага след напускане на магазина.

Въз основа на горния АУАН е издадено наказателно постановление /НП/ против НП №271-388 от 12.06.2020 г., издадено от Директора на ОДМВР Хасково, с което на жалбоподателя, на основание чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето е наложена глоба в размер на 300, 00 лв. – за нарушение по чл. 209а ал. 1, вр. чл.63, ал.1 от Закона за здравето.

Изложените в АУАН и в НП фактически обстоятелства се потвърждават с показанията на разпитаните като свидетели по делото служители на РУ Харманли  В.Я.д. длъжност " младши полицейски инспектор" при РУ Харманли, в присъствието на свидетеля  М.Д.Д.. Същите установяват, че Т.К.А.  няма поставена защитна предпазна маска за лицето или друго заместващо средство покриващо носа и устата. На ул. **** в гр. Симеоновград, където било констатирано нарушението, е имало много други граждани, които носели маски и спазвали дистанция.    

При гореустановеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

НП е издадено от компетентен орган – Директорът на ОДМВР – Хасково, който попада в кръга на лицата, притежаващи да издава наказателни постановления по чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето (Изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., изм., бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., доп., бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г., бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм., бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. В ал. 3 са предвидени хипотези на непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите. Ал. 4 предоставя правомощие на министъра на здравеопазването да въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област, при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1. Със заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, в сила от 13.03.2020 г., изменяна многократно и отменена със заповед № рд-01-263 от 14.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г., са въведени противоепидемични мерки на територията на Република България до 13.05.2020 г., във връзка с епидемичната обстановка, създадена от разпространението на COVID-19 на територията на страната и обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Република България извънредно положение и препоръки на Националния оперативен щаб. Със заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 г. на МЗ в сила от 12.04.2020 г. до 13.05.2020 г. включително, изм. - заповед № рд-01-236 от 24.04.2020 г., отм. със заповед № рд-01-263 от 14.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г., е допълнена № РД-01-124 от 13.03.2020 г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-131 от 17.03.2020 г., Заповед № РД-01-139 от 19.03.2020 г., Заповед № РД-01-144 от 22.03.2020 г., Заповед № РД-01-154 от 26.03.2020 г., Заповед № РД-01-168 от 30.03.2020 г., Заповед № РД-01-169 от 31.03.2020 г., Заповед № РД-01-172 от 02.04.2020 г. и Заповед № РД-01-195/10.04.2020 г. (отм.), като е въведена нова противоепидемична мярка с т. 9, като се създава задължение за всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места (в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т. ч. кърпа, шал и др.). Санкционната разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (Нов – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г., бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) предвижда, че който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв. Безспорно се установи, че на посоченото обществено време и място на открито обществено място -  ул. **** в гр. Симеоновград, жалбоподателят не е изпълнил въведената от МЗ противоепидемична мярка по време на въведената извънредна епидемична обстановка, а именно не е изпълнил задължението да има поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата.

Съдът счита, че както при съставянето на АУАН, така и при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. АУАН, въз основа, на който е постановено обжалваното НП, също е в съответствие със законовите изисквания. Както АУАН, така и НП, съдържат установените в ЗАНН реквизити за редовността им, а направеното в тях фактическо  описание на нарушението е пълно и ясно, и съответства на посочената като нарушена законова разпоредба, като пълно и точно е описана нарушената противоепидемична мярка и с кои ПНА – конкретните заповеди на МЗ е въведена. Констатираното и в последствие санкционирано нарушение се доказва от обективна и субективна страна.

Според действащата към момента на нарушението редацкия на  чл. 209а ал. 1 ЗЗ /ДВ бр. 34/2020 г., в сила от 09.04.2020 г. /, който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на РЗИ противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение от 1000 до 2000 лв. Налице е нарушение на противоепидемична мярка, въведена от министъра на здравеопазването за цялата страна, по реда на чл. 63, ал. 1 ЗЗ /ДВ бр. 28/2020 г. в сила от 13 март 2020 г. /. Заповедта, съдържаща конкретната мярка е от 11.04.2020 г., като с тази заповед се допълва предходната заповед от 13 март 2020 г. чрез създаването на точка 9. Според въведената мярка, всички лица на закрити и открити обществени места са длъжни да ползват защитни маски. С НП, издаденото в законовия срок, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, правилно е ангажирана отговорността на Т.К.А. за нарушение по  чл. 209а ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1 ЗЗ с налагане на минималния размер глоба 300 лв.

По отношение приложимостта на чл. 28 ЗАНН въззивният  съд счита, че тази хипотеза не е налице, поради липса на доказателства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност на деянието от типичните случаи за този вид. Административнонаказателният процес е нормирана дейност, при която за извършено нарушение се налага конкретно наказание, а прилагането на санкцията е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. С чл. 28 ЗАНН наруштелят се освобождава от отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност. Дали е маловажен случаят, е въпрос по законосъобразността на НП и не касае оперативната самостоятелност на органа, тоест целесъобразността. Преценката за маловажност е фактическа. Известни критерии за нея се съдържат в чл. 93, т. 9 НК, приложима по препращането на чл. 11 ЗАНН. Дали случаят е маловажен зависи от: засенатите от деянието отношения и тяхната обществена ценност; липсата на последици, когато деянието е резултатно; всички обстоятелства, при които деянието е намерило проявление в обективната действителност; мотиви и причини за извършването му; формата на вината; личността на дееца извън психичното му отношене към деянието; други нарушения на дееца.

Засегнатите от нарушението на Т.К.А. обществени отношения, са свързани с опазване здравето на хората чрез упражняване на здравен контрол. Това е целта на мерките, залегнали в Раздел 5, Глава 2 от ЗЗ, сред които мерки е и използването на маска на открито. Точка 9 от заповедта не е изключение, в койта смисъл са доводите на Т.К.А. пред съда; нито тази мярка дава възможност за преценка на гражданин без симтпоми сам да реши дали да ползва маска или не; още по-малко би могло да се сподели твърдението, че с тази мярка се ограничават основни човешки права, доколкото тя е в защита на общественото здраве. Конкретният казус разкрива белезите не на по-ниска степен на обществена опасност, а на демонстративно противоправно поведение, което поставя в риск здравето на околните. Обстоятелството, че на тротоара е нямало други лица е по целесъобразност, която е извън обхвата на чл. 28 ЗАНН. По делото няма доказателство, което да обоснове извод за маловажност на случая. Не следва да има смесване на критериите за индивидуалиация на наказанието с тези за маловажност. Не следва също едно нарушение да се обяви за маловажно само по съоражения, свързани с личността на дееца, напр. че нямал други нарушения, или съобразявайки единствено физиологичните му потребности, без да се държи сметка за степента на засягане на правнозащитените обществени отношения. Липсата на вредни последици в случая, не може също да обоснове маловажност, тъй като нарушението не е резултатно. На свой ред, предупреждението по чл. 28 ЗАНН при липса на критичност от страна на нарушителя, не би имало превантивен ефект, за да се мотивира, че би било адекватно на деянието и дееца.

Поради изложените по-горе съображения съдът намери, че обжалваното наказателно постановление НП №271-405 от 22.06.2020 г., издадено от Директора на ОДМВР Хасково, с което на жалбоподателя, на основание чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето е наложена глоба в размер на 300, 00 лв. - за нарушение на чл. 209а ал. 1,вр. чл.63, ал.1 от Закона за здравето, следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

Относно разноските:

Ответникът по жалба, който с оглед изхода на делото има право на разноски, не е направил такива и не е поискал присъждането им, поради което съдът не се произнася по този въпрос.

Водим от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 271-388 от 12.06.2020г. издадено от Директора на ОДМВР Хасково, с което на Т.К.А. ЕГН ********** с адрес *** на основание чл. чл.209а, ал. 4 пр.2, вр. ал. 1 от Закона за здравето е наложена глоба в размер на 300, 00 лв. за нарушение на чл. 209а ал.1 вр. чл.63, ал.1 от Закона за здравето, като законосъобразно и правилно.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

                                                                                     Съдия: