№ 545
гр. Варна, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валентин Пушевски
при участието на секретаря Мария Ст. Миланова
като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно
наказателно дело № 20233110200132 по описа за 2023 година
установи, че производството е по реда на чл. 145 от АПК във вр. с чл. 72,
ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на И. К. З., с ЕГН: **********, с адрес: * и
посочен адрес за кореспонденция: гр. Варна, ул. „Възраждане“ № 1 срещу
Заповед № 433зз30 за задържане на лице от 10.01.2023 г., издадена от ст.
полицай към Първо РУ към ОД на МВР гр. Варна.
Жалбоподателят И. К. З. намира оспорената от него заповед за
незаконосъобразна, без в самата жалба да навежда някакви конкретни
аргументи в защита на своята позиция.
В проведеното на 05.02.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД №
132 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят И. К. З. се
явява лично и със своя упълномощен процесуален представител адв. Н. И. от
АК – Варна, като двамата поддържат жалбата и молят за отмяна на оспорената
заповед за задържане на лице, като в пледоариите си представят подробна
обосновка в защита на своите становища.
Адв. И. поставя акцент в своята пледоария върху отсъствието, според нея,
на основанията, предвидени в чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, въз основа на които И. К.
З. е бил задържан от органите на Първо РУ към ОД на МВР гр. Варна в
следобедните часове на 10.01.2023 г. в района на пл. „Екзарх Йосиф“ в гр.
1
Варна („Шишковата градинка“), като посочва, че жалбоподателят се е
легитимирал пред органите на МВР с адвокатска карта, в качеството си на
адвокат, на св. В.Б.Н., на която полицейските служители са извършвали
проверка за евентуално допуснато нарушение на Закона за движение по
пътищата. Според процесуалният представител на жалбоподателя са
нарушени чл. 11 и чл. 13 от Инструкция № 8121з – 78 от 24.01.2015 г. за реда
за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване
на задържани лица и реда в тях в министерството на вътрешните работи,
издадена от Министъра на вътрешните работи, тъй като самоличността на
задържаното лице е била установена на място и не е било необходимо нейният
подзащитен да бъде задържан и да бъде отведен в районното полицейско
управление. Поради гореизложените съображения, адв. И. моли за цялостна
отмяна на оспорената заповед за задържане на лице.
Жалбоподателят И. К. З. посочва, че оспорената от него заповед не
отговаря на духа на закона, като посочва, че липсва законово задължение за
всеки един гражданин да представя своите лични документи, чрез
предоставянето им в държане дори на органите на МВР, като е достатъчно
документа да бъде показан. Счита, че не е било необходимо да представя
документ за самоличност пред служителите на Първо РУ към ОД на МВР гр.
Варна, при условие, че вече самоличността му е била установена от
служители на сектор „Общинска полиция“ към ОД на МВР гр. Варна.
Подчертава, че се е явил на пл. „Екзарх Йосиф“, в качеството си на адвокат на
св. В.Б.Н. и действията по задържането му са попречили същата да получи
конституционно гарантираната й защита в качеството й на български
гражданин. Жалбоподателят З. счита, че в случая полицейският орган е
злоупотребил с правата си, доколкото е упражнена сила, несъизмерима с
обществената опасност на самата ситуация и е демонстрирал пред
обществото, че МВР е „над всичко останало“, чрез задържането му с
белезници пред множество на събрали се хора в централната част на гр. Варна.
Процесуалният представител на ответника ст. полицай към Първо РУ към
ОД на МВР гр. Варна юрисконсулт Г. Г. Г. моли за потвърждаване на
оспорената заповед за задържане на лице, мотивирайки се, че са били налице
материално – правните предпоставки за издаване на заповедта, а именно да се
установи с категоричност самоличността на лицето И. К. З.. Юрисконсулт Г.
моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
2
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
В ранните следобедни часове на 10.01.2023 г. И. К. З., с ЕГН: **********,
в качеството си на адвокат, вписан в регистрите на Българската адвокатура,
получил телефонно обаждане от св. В.Б.Н., с което бил уведомен, че
служители от сектор „Общинска полиция“ към ОД на МВР гр. Варна
възнамеряват да я задържат.
След няколко минути И. К. З. пристигнал в района на пл. „Екзарх Йосиф“
в гр. Варна, където същевременно продължавала проверката на св. В.Б.Н. от
органите на сектор „Общинска полиция“ към ОД на МВР гр. Варна.
Към екипа от сектор „Общинска полиция“ към ОД на МВР гр. Варна,
състоящ се от св. Д. Г. Р. и св. А. Г. М. същевременно се присъединил екип на
Първо РУ към ОД на МВР гр. Варна, състоящ се от ответника ст. полицай към
Първо РУ към ОД на МВР гр. Варна – П.Т.П. и св. Д. Ж. К..
Жалбоподателят И. К. З. се легитимирал пред полицейските служители А.
Г. М., Д. Г. Р., Д. Ж. К. и ст. полицай към Първо РУ към ОД на МВР гр. Варна
– П.Т.П. в качеството си на адвокат с адвокатска карта.
Св. Д. Ж. К. обяснил на жалбоподателя З., че картата, удостоверяваща, че
е вписан адвокат в регистрите на Българската адвокатура не попада сред
официалните документи, предвидени в Закона за българските лични
документи и изрично поискал да му бъде представена лична карта, СУМПС
или паспорт.
В този момент И. К. З. показал лична карта, като св. К. поискал документа
за самоличност да му бъде предоставен в държане, за да се увери дали е
истински, като жалбоподателят З. отказал да предостави на полицейския
служител държането на личната карта, за която заявил, че е неговата лична
карта.
Ст. полицай към Първо РУ към ОД на МВР гр. Варна П.Т.П. и св. Д. Ж. К.
задържали фактически И. К. З. и го отвели в сградата на Първо РУ към ОД на
МВР гр. Варна, за да установяват самоличността му, като след като била
установена самоличността му, в 16:00 часа на 10.01.2023 г. И. К. З. бил
освободен от Първо РУ към ОД на МВР гр. Варна.
По отношение на доказателствата и от правна страна съдът намира за
установено следното:
3
Жалбата срещу заповедта за задържане е подадена в установения в чл.
149, ал. 1 от АПК срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради
следните причини:
В случая липсва спор между страните, че въпреки, че му е било
разпоредено от униформени полицейски служители от Първо РУ към ОД на
МВР гр. Варна да предостави документ за самоличност, жалбоподателят И. К.
З. само е показал от разстояние своята лична карта, като категорично е отказал
да я даде в държане на който и да е от полицейските служители.
Подобно поведение, според съда е незаконосъобразно, и представлява
фактическо основание за задържане на лицето, за да бъде установена неговата
самоличност.
Съдът не вижда някаква разумна и аргументирана причина защо
жалбоподателя З. не е предоставил на полицейските служители своята лична
карта.
Председателят на настоящия съдебен състав на Варненския районен съд
буквално всяка седмица сваля самоличността на десетки лица в съдебната
зала и винаги изисква да му бъде предоставен в негово държане документа за
самоличност, като за допълнение следва да се подчертае, че абсолютно всички
разпитани свидетели в производството по НАХД № 132 по описа за 2023 г. на
Варненския районен съд предоставиха в държане на председателя на съдебния
състав своите лични карти, беше им установена самоличността, след което им
бяха върнати.
С показване от разстояние на документ за самоличност не може да се
установи с категоричност самоличността на което и да е лице.
Съдът се солидаризира с тезата на разпитаните полицейски служители в
производството по НАХД № 132 по описа за 2023 г. на Варненския районен
съд – св. Р. и св. К., че е безусловно необходимо да вземат документа в ръце, за
да установят с прецизност дали е истински и редовен, като следва да се
подчертае, че това в случая не е някаква полицейска прищявка, а е част от
служебните им задължения.
Ето защо съдът намира, че оспорената от жалбоподателя заповед за
4
задържане е издадена в съответствие с материалния закон. Съгласно
разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, полицейските органи могат да
задържат лице, при невъзможност да се установи самоличността му в случаите
и по начините, посочени в чл. 70 от ЗМВР. Нормата на чл. 70, ал. 1 от ЗМВР от
своя страна предвижда, че полицейските органи могат да извършват проверки
за установяване самоличността на лице: 1. за което има данни, че е извършило
престъпление или друго нарушение на обществения ред; 2. когато това е
необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при образувано
административно – наказателно производство; 3. при осъществяване на
контрол по редовността на документите за самоличност и пребиваване в
страната; 4. на контролен пункт, организиран от полицейските органи; 5. по
искане на друг държавен орган за оказване на съдействие при условия и по
ред, предвидени в закона.
Самото действие по установяването на самоличността се извършва чрез
представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с
установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за
събиране на достоверни данни.
В случая са налице основанията по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗМВР (преценено
е наличие на необходимост от осъществяване на контрол по редовността на
притежавания от жалбоподателя И. К. З. документ).
Разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от ЗМВР са предвидени начините за
установяване на самоличността, а именно – чрез представяне на документ за
самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност,
които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни
данни.
Чл. 13 от ЗБЛД изчерпателно посочва кои документи имат характер на
документ за самоличност - лична карта, паспорт, военна карта, свидетелство
за управление на МПС и др. Съдебната практика трайно приема, че по силата
на чл. 70, ал. 2 от ЗМВР полицейските органи разполагат с възможност за
установяване на самоличност при условията на оперативна самостоятелност -
а именно, чрез документите, предвидени със ЗБЛД, чрез показанията на други
граждани с установена самоличност, познаващи лицето без документ, както и
по друг начин, годен за събиране на достоверни данни. Също при упражняване
на оперативна самостоятелност административният орган сам следва да
5
прецени достоверността на конкретно представеното средство за легитимация,
когато същото е извън изчерпателно изброените по чл. 13 от ЗБЛД.
В случая от събраните в хода на съдебното следствие доказателства не се
установява възможността да бъде установена самоличността на лицето по
някой от алтернативните начини, посочени в разпоредбата на чл. 13 от ЗБДЛ,
извън предоставянето на документ за самоличност.
Съдът намира от формална страна, че оспорения административен акт е
издаден от компетентен орган ответникът е заемал длъжността „ст. полицай в
група „Опазване на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към
Първо РУ към ОД на МВР гр. Варна“ (л. 57 от НАХД № 132 по описа за 2023
г. на Варненския районен съд).
Като действащ служител при ОД на МВР гр. Варна ответникът се явява
полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР. Компетентността на
полицейския орган да издава заповеди от вида на оспорената в настоящото
производство произтича пряко от разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР, съгласно
която полицейските органи могат да задържат лица в хипотезите,
изчерпателно посочени в т. 1 до т. 7 на цитираната разпоредба.
Съвсем конкретно ответникът е притежавал правомощията, визирани в
разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР – да задържи лице при
невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините,
посочени в чл. 70. Следователно издалият оспорената заповед за задържане
полицейски орган притежава необходимата материална компетентност и не е
налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Формално погледнато, съдът приема, че оспорената заповед за задържане е
издадена в предписаната в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма и съдържа
посочените в ал. 2 от същата разпоредба задължителни реквизити, като са
спазени и разпоредбите на чл. 74, ал. 3 и 6 от ЗМВР. Заповедта за задържане
на лице по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР по съществото си е заповед за прилагане
на принудителна административна мярка. Същата следва да има минимално
съдържание, предписано в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, което в разглеждания случай
е налице посочени са името, длъжността и местоработата на полицейския
орган, издал заповедта, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата
и часът на задържането и т. н., като е посочено и правото да обжалва
законността на задържането (от което жалбоподателят в конкретния случай се
6
е възползвал в пълен обем).
В заповедта е посочено правното основание за постановяването й, както и
фактическите обстоятелства, предпоставили издаването й „невъзможност да
бъде установена самоличността на лицето“. Фактическите съображения в
заповедта се допълват в съпътстващата я докладна записка, приложена към
административната преписка, в която фактическите обстоятелства, послужили
като основание за задържането, са подробно описани, поради което не е
налице нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР.
Спазен е принципа на законността, закрепен в нормата на чл. 4, ал. 2 от
АПК, която предвижда, че административни актове се издават за целите, на
основанията и по реда, установени от закона.
А според принципа на съразмерността (чл. 6, ал. 2 от АПК),
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и
законни интереси в по – голяма степен от най – необходимото за целта, за
която актът се издава.
В случая, предвид конкретните факти, обусловили задържането, а именно
неустановяване на самоличност на лицето, същото не се явява самоцел, а е в
съответствие с целта на закона – установяване на самоличността на
жалбоподателя З..
Съдът още веднъж ще повтори своята позиция, че показването от
разстояние на личен документ, без да бъде дадена възможност на
проверяващите органи да възприемат данните от него и да осъществят
контрол за неговата редовност, несъмнено не съответства на целта на закона и
не удовлетворява нормативните изисквания.
Спазен е принципът на съразмерност при упражняването на правомощията
на администрацията, тъй като издаването на заповедта е било единствения
начин органът да може да идентифицира лицето и да получи достъп до
необходимите му данни.
Мярката е продължила като времетраене по – малко от три астрономически
часа и наложените ограничения са с оглед постигане на предвидените в закона
цели, поради което е налице пропорционалност на държавната принуда, а по
този начин са спазени и условията, предвидени в международните актове, като
доводите в обратна насока са неоснователни.
В обобщение, съдът намира, че оспорената Заповед № 433зз30 от 10.01.2023
7
г., издадена от ст. полицай към Първо РУ към ОД на МВР гр. Варна е
законосъобразна, поради което и следва да бъде отхвърлено оспорването
срещу нея.
Предвид изхода на делото и на основание разпоредбата на чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона
за правната помощ, към които препращат нормите на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр.
чл. 144 АПК, следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя
разноските за юрисконсултско възнаграждение в производството по НАХД №
132 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, които следва да бъдат
определени в размер на 100 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
Отхвърля оспорването на И. К. З., с ЕГН: **********, с адрес: * и посочен
адрес за кореспонденция: гр. Варна, ул. „Възраждане“ № 1 срещу Заповед №
433зз30 за задържане на лице от 10.01.2023 г., издадена от ст. полицай към
Първо РУ към ОД на МВР гр. Варна.
Осъжда И. К. З., с ЕГН: **********, с адрес: * да заплати на ОД на МВР гр.
Варна парична сума в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение в производството по НАХД № 132 по описа за 2023 г. на
Варненския районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8