№ 10271
гр. София, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М. Ш
при участието на секретаря Г.Х.
като разгледа докладваното от М. Ш Гражданско дело № 20211110134526 по
описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от “............................. ЕАД
против М. С. М. и М. М. М. обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответниците да заплатят на ищеца при квоти съответно 1/8 и 7/8 , както следва:
сумата от 552,81 лв. за доставена от дружеството до топлоснабден имот с адрес: гр.
София, ж.к. Красно село – кв. ....................., бл. ..............., вх. Е, ет. 8, ап. 111, аб. №
................., топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законна лихва за периода от 17.06.2021 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в
размер на 113,41 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 20.05.2021 г., главница за дялово
разпределение в размер на 28,61 лв. за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно със
законна лихва за периода от 17.06.2021 г. до изплащане на вземането, както и лихва
за забава в размер на 7,00 лв. за периода от 30.06.2018 г. до 20.05.2021 г. Претендира
разноски.
В исковата молба и в молба от 02.08.2021 г. ищецът твърди, че ответниците са
наследници на М. Т. Цакова, Д. И. М., както и на Нина Д. М. и са собственици на
процесния имот.
В срока по чл. 131 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците.
Това е така, понеже исковата молба е връчена за отговор на двамата ответници
редовно /л. 56 и л. 57/ на адреса, който фигурира за тях по ГРАО – както п.а., така и н.а.
/л. 52/. Първото с.з., в което е даден ход на делото, е от 04.07.2022 г. За с.з. от
06.06.2022 г. ответницата е призована редовно чрез работодател /л.69/, а ответникът -
по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК, като е предупреден за тези процесуални последици с
предходновръчените актове. В това с.з. от 06.06.2022 г. ответницата се е явила лично и
1
съдът е уважил молбата й да бъде отложено делото, за да си ангажира адвокат. Това е
сторено от нея и последното с.з. от 04.07.2022 г. е първото, в което е даден ход на
делото и ответниците са представлявани от адвокат. За това с.з. те са били уведомени
от предходното с.з. В с.з. от 04.07.2022 г. са представени молби, именувани отговор на
исковата молба, но съдът намира, че към 04.07.2022 г. срокът за отговор по чл. 131
ГПК е бил отдавна изтекъл. Предоставянето на част от книжата на ответницата в с.з. от
06.06.2022 г. е повторно и има правната стойност на извършена справка по делото.
Съдът е предоставил препис от първоначалната искова молба, който е бил наличен по
кората на делото. Това е посочено и в самия протокол.
Поради това молбата от 04.07.2022 г./л. 93 и сл./ е становище по делото, като се
отчитат единствено непреклудираните твръдения. Ответниците не оспорват да са
собственици на имота поради наследяване при посочените квоти; не оспорват
доставката на ТЕ и размера на иска. Сочат, че не живеят в имота, а другаде, поради
което не са потребители на ТЕ. Оспорват единствено наличието на облигационно
отношение. Същите изявления са направени от процесуалния представител в о.с.з.
Докладът по делото е изменен при отчитане на тези твърдения.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното.
Като безспорно е отделено в първото съд. заседание от 04.07.2022 г., че до
топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. Красно село – кв. ....................., бл.
..............., вх. Е, ет. 8, ап. 111, аб. № ................., в сочения исков период ищецът е
доставял топлинна енергия с уговореното качество и количество и цена; размерът на
исковете; че наследодателите на ответниците - М. Т. Цакова и Д. И. М. са придобили
процесния имот в режим на СИО съгл. нот. акт № 84, том XXXVI, дело № 7284/1974 г.
от 28.12.1974 г.; че Д. М. е починал през 2001 г. и е оставил наследници преживяла
съпруга М. Т. Цакова и дъщеря Нина Д. М., като Нина Д. М. е починала през 2010 г., а
М. Цакова през 2019 г.; че ответниците са преживял съпруг на Нина Д. М. и дъщеря на
последната и са собственици на съотв. 1/8 и 7/8 ид.ч. от процесния имот по наследство;
размера на исковете; че е настъпила забава на ответника за изпълнение на паричното
задължение /настъпил падеж/.
В тежест на ищеца е възложено да докаже, че е съществувало между страните
облигационно отношение в сочения исков период относно имота.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на
параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент
- клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
собствени битови нужди. Страните не спорят, а и е видно от нот. акт № 84, том
XXXVI, дело № 7284/1974 г. от 28.12.1974 г. /л. 9/, че М. Т. Цакова и Д. И. М. са
придобили правото на собственост върху процесния имот в режим на СИО по силата
2
на СК от 1968 г., като бракът им е съществувал като непрекратен и към 1985 г., когато
е приет СК от 1985 г. Бракът между тях е прекратен със смъртта на съпруга Д. И. М.
през 2001 г. /л. 41 и сл./. По този начин към 2001 г. преживялата съпруга М. Т. Цакова е
притежавала ¾ ид.ч. от имота / ½ по силата на прекратяване на СИО и половината от ½
по наследство/, а роденото от брака дете - дъщеря Нина, е придобила по наследство от
баща си останалата ¼ ид.ч. от имота. Нина М. почива през 2010 г. и нейни наследници
са ответниците – преживял съпруг и дете, като всеки от тях получава по 1/8 ид.ч. по
наследство. След смъртта на М. Т. Цакова през 2019 г. притежаваните от нея ¾ ид.ч. от
имота са придобити от внучка й – ответницата, по заместване. По то начин ответницата
М. М. М. е собственик на 7/8 ид.ч. от имота, а другият ответник М. С. М. – на 1/8 ид.ч.
от имота.
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия обвързват клиента и без приемането им.
Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По
делото не се установява ответниците или техните наследодатели да са се възползвали
от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Предвид изложеното между ищеца и ответниците
като собственици за процесния период е действал договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни ОУ. Служебно известно е на съда, че
ОУ са надлежно публикувани.
Ищецът претендира суми за топлинна енергия, лихва за забава върху главницата
за доставена топлинна енергия, сума за дялово разпределение и мораторната лихва
върху тях.
Ответниците не спорят, а и се установява от приложените фактури и справка /л.
16 и сл./, че за процесния период е доставена ТЕ на цена общо 552,81 лв. /542,52 лв. +
10,29 лв. по изравняване/. Представени са протоколи за липса на предоставен достъп за
реален отчет от ФДР /л.86 и сл./, неспорени.
За процесния период е дължима и такса за дялово разпределение за имота в
размер на 28,61 лв., чийто размер се установява от справката по аб. номер и останалите
писмени доказателства, неоспорени. Съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение. Как продавачът и ФДР
уреждат отношенията си не е предмет на изследвание по настоящото дело. Според
посочената разпоредба от ОУ цената за тази услуга се заплаща на ищцовото дружество.
Претендира се и законната лихва върху главницата за ТЕ. Ответникът не
оспорва това вземане. За периода от 15.09.2018 г. до 20.05.2021 г. дължимата лихва за
забава е в размер на 113,41 лв.
Претендира се и лихва върху таксата за дялово разпределение. В ОУ на ищеца
не е предвиден срок за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, поради
3
което длъжникът изпада в забава след покана съгл. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана. Искът следва да бъде отхвърлен за
сумата от 7 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.
От тези суми ответникът М. С. М. дължи 1/8 или 69,10 лв. за доставена ТЕ,
14,18 лв. лихва за забава и 3,58 лв. – главница за дялово разпределение.
От тези суми ответницата М. М. М. дължи 7/8 или 483,70 лв. за доставена ТЕ,
99,26 лв. лихва за забава и 25,03 лв. – главница за дялово разпределение.
По разноските. На ищеца се дължат разноски. Ищецът е сторил разноски в
размер на 100 лв. дт, дължат се и 100 лв. юрк възнаграждение според чл. 78 ГПК, както
и 10 лв. за съд. удостоверения. Всеки от ответниците е сторил по 150 лв. разноски –
заплатен в брой адв. хонорар. С оглед уважената част от исковете на ищеца се дължат
207,90 лв. разноски. На всеки от ответниците се дължат по 1,49 лв. разноски. Водим от
горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. С. М. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Манастирски ливади“,
да заплати на „............................. ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, по предявените искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва:
сума в размер на 69,10 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. относно топлоснабден имот с
адрес: гр. София, ж.к. Красно село – кв. ....................., бл. ..............., вх. Е, ет. 8, ап. 111,
аб. № ................., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на исковата молба в съда /17.06.2021 г./ до окончателното й погасяване, лихва
за забава в размер на 14,18 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 20.05.2021 г. и сумата от
3,58 лв. – главница за дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г.,
ведно със законна лихва за периода от 17.06.2021 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за сумата от 0,87 лв. – лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 30.06.2018 г. до 20.05.2021 г.
ОСЪЖДА М. М. М. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Манастирски ливади“,
да заплати на „............................. ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, по предявените искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва:
сума в размер на 483,70 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. относно топлоснабден имот с
адрес: гр. София, ж.к. Красно село – кв. ....................., бл. ..............., вх. Е, ет. 8, ап. 111,
аб. № ................., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на исковата молба в съда /17.06.2021 г./ до окончателното й погасяване, лихва
4
за забава в размер на 99,26 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 20.05.2021 г. и сумата от
25,03 лв. – главница за дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г.,
ведно със законна лихва за периода от 17.06.2021 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за сумата от 6,09 лв. – лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 30.06.2018 г. до 20.05.2021 г.
ОСЪЖДА М. С. М. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Манастирски ливади“ и
М. М. М. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Манастирски ливади“, да
заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „............................. ЕАД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от
207,90 лв. – разноски.
ОСЪЖДА „............................. ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на основание чл. 78, ал. 3
ГПК на „М. С. М. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Манастирски ливади“ и
М. М. М. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Манастирски ливади“, сумата от
1,49 лв. – разноски на всеки от тях или общо 2,98 лв.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца
„Техем сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5