№ 144
гр. гр.Несебър, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Административно
наказателно дело № 20232150200291 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от И. М. Ч. срещу наказателно постановление № 22-0304-
000675 от 28.07.2022г. на началник сектор в ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на
жалбоподателя на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ, за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1
КЗ е наложено наказание „глоба“ в размер на 250 лв.
Жалбоподателят твърди, че в хода на админстративнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на
правото му на защита и до опорочаване на производството. Излага становище, че не са спазени
формалните изисквания в производството с оглед на това, че процесът по налагане на
административни наказания е строго формален, поради въведени изисквания за форма,
съдържание и процедура за издаване на актовете и НП.
Процесуалният представител на жалбоподателя в съдебно заседание навежда доводи за
несъответствие между описаната фактическа обстановка в издаденият АУАН и обжалваното НП,
касателно датата на съставянето му, както и за това, че АУАН не е подписан от нарушителя и не е
връчен на същия, съответно не са спазени и разпоредбите на чл. 43, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН, както и
разпоредбата на ал. 2 от същата норма. Акцентира, че по делото е налично доказателство, че към
датата на нарушението, описано в НП, има валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ за съответното МПС. С тези доводи моли НП да бъде отменено. Претендира
разноски.
Административнонаказващият орган - началник сектор в ОД на МВР Бургас, РУ Несебър,
излага становище за неоснователност на жалбата. Отправя възражение за прекомерност на
претенцията на жалбоподателя за разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
1
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От С. М. В. – мл. автоконтрольор в РУ Несебър била извършена проверка на
жалбоподателя на 03.07.2023г. в 17:45 часа. При проверката се констатирало, че в к. к. „Слънчев
бряг“, на кръстовище до хотел „*****“ и Главна алея, посока град ********, жалбоподателят
управлявал МПС лек автомобил Фолксваген Пасат, с рег. № *******, като след направена
проверка от ОДЧ се установило, че за съответният автомобил няма сключена застраховка
„Гражданска отговорност“. Впоследствие за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ бил съставен
АУАН бл. № 483029 от 08.07.2023г.
Въз основа на АУАН било издадено НП № 22-0304-000675 от 28.07.2022г., в което било
вписано, че жалбоподателят извършил нарушение като водач на лек автомобил Фолксваген Пасат,
с рег. № ******* на дата 08.07.2023г. При описание на обстоятелствата в процесното НП било
отразено, че административното нарушение било извършено на 08.07.2023г. около 17.45 часа.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства: АУАН бл. № 483029 от 08.07.2023г.; справка от Гаранционен фонд; заповед №
251з-1776 от 31.05.2016г. на директора на ОД на МВР Бургас. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
Възраженията на жалбоподателя са насочени, както към правната страна на спора, така и
към оспорване на установените факти.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.
2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е основателна по следните съображения:
На първо място – допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила. От
издадения АУАН бл. № 483029 е видно, че като дата на нарушението е посочена 03.07.2022г. С НП
жалбоподателят е наказан за нарушение, извършено на 08.07.2022г. Наличие е противоречие в
сочената дата на деянието между АУАН и НП, което е съществено и препятства възможността
жалбоподателят да реализира правото си на защита. Още повече, че с АУАН е установено
нарушение от 03.07.2022г. и няма как с НП жалбоподателят да бъде наказан за нарушение от друга
дата, което до момента не е установено. Освен това АУАН е съставен от актосъставителя на
08.07.2022г., в присъствието на свидетел при съставяне на акта. Актът не е подписан от
жалбоподателя и не му е връчен срещу подпис. Разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН предвижда
възможност за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, но само когато не може да бъде
намерен, или след покана не се яви. В текста на АУАН не е отбелязано, че се издава при някоя от
тези хипотези, а и в преписката липсват доказателства за наличието им. Последното представлява
съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на АУАН.
Извън горното обжалваното НП е издадено на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ. Съгласно
последната норма на наказание подлежи собственик на моторно превозно средство, който не
изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. По делото не се събраха доказателства жалбоподателят да е допуснал нарушение
на цитираната норма на посочената в НП дата. В текста на НП изрично е вписано, че
жалбоподателят се наказва, тъй като е извършил нарушението с МПС с рег. № *******, като дата
2
на извършване на нарушението е вписана 08.07.2023г. От представената справка в Гаранционен
фонд (на л. 33 от делото) е видно, че към дата 08.07.2023г. за МПС с рег. № ******* е имало
сключена валидна застраховка Гражданска отговорност, ето защо липсва състав на нарушение.
С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че НП следва да бъде отменено.
При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените
разноски в размер на 300 лв. (договор на л. 34 от делото), които са в предвидения минимум (чл. 18,
ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения) и възражението за прекомерност е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0304-000675 от 28.07.2022г. на началник
сектор в ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на И. М. Ч., ЕГН **********, с адрес в гр.
***********, на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ, за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ
е наложено наказание „глоба“ в размер на 250 лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас да заплати на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на И. М. Ч.,
ЕГН **********, с адрес в гр. ***********, сумата от 300 лева, представляваща направени по
делото разноски – заплатено възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
3