Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260399
19.11.2020г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №2274/2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано
по въззивна жалба на Е. Р. Б. ***,
ЕГН **********, чрез пълномощника й
по делото адв. Л.
К., против Решение №2153 от 26.06.2020г., постановено по
гр.д. №16790/2019г., по описа на Районен съд-
Пловдив, VІII гр.с., с което е бил отхвърлен
предявения от нея
против „Макс колект“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София,
бул. „Христо Ботев“ №17, ет.1, офис 208,
представлявано от управителя Х. Й. Й.,
иск за осъждане на ответника да
й заплати сумата
от 201,48 лв., получена
без основание по
изпълнително дело №20188240403533 по
описа на ЧСИ Константин Павлов, рег. №824. В жалбата
се излагат доводи за неправилност
на обжалваното решение, като
се иска отмяната му
и уважаване на предявения иск.
Ответната страна
по въззивната жалба- Макс колект“
ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София,
бул. „Христо Ботев“ №17, ет.1, офис 208,
представлявано от управителя Х. Й. Й., чрез пълномощника си
по делото адв. К.Б.,
оспорва същата и иска
оставянето й без
уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба
е подадена в срок, от
страна, която има
право да обжалва
и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
При
извършената служебна проверка на
решението съобразно правомощията
си по чл.269,
изр. първо от ГПК
съдът намери, че
същото е валидно
и допустимо и при
постановяването му не е
било допуснато нарушение
на императивни
материалноправни норми. Предвид
горното и съгласно
разпоредбата на чл.269, изр.2
от ГПК следва
да бъде проверена правилността
на решението по
изложените във въззивната жалба
доводи, както и служебно за
допуснато при постановяването му нарушение
на императивни материалноправни норми,
като въззивната инстанция се произнесе
по правния спор между страните.
Първоинстанционният съд
е бил сезиран
с иск с
правно основание чл.55, ал.1
от Закона за
задълженията и договорите, предявен от Е.
Р. Б. против „Макс колект“ ООД за
заплащане на сумата
от 201,48 лв.,
получена без основание по изпълнително дело
№20188240403533 по описа
на ЧСИ Константин Павлов, рег.
№824.
От фактическа страна по делото няма спор между страните, а и
се установява от
представените писмени
доказателства, че въз основа на влязла в
сила на 21.11.2013г. заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК е бил
издаден изпълнителен лист,
съгласно който ищцата
Е. Р. Б.
е била осъдена
да заплати на
„Макс колект“ ООД сумата от 139,90 лв.-
главница и неустойка по фактура
№**********/01.06.2011г., издадена по
договор от 21.02.2011г.
за предоставяне на услугата
мобилен достъп до интернет,
ведно със законната
лихва върху нея, считано от
07.08.2013г. до окончателното
й заплащане, сумата
от 4,32 лв.-
лихва за забава за периода 16.06.2011г.-26.07.2013г., сумата
от 25 лв.-
държавна такса и
сумата от 100
лв.- юрисконсултско възнаграждение. За
събиране на вземанията е било образувано
изпълнително дело №20187480402195 по
описа на ЧСИ
Мая Иванова, рег.
№748, район на действие
ОС- Монтана, впоследствие преобразувано
като изпълнително дело №20188240403533 по
описа на ЧСИ Константин Павлов, рег.
№824, район на действие
ОС- Пловдив. На 19.12.2018г.
ищцата е предявила
срещу ответника иск за
установяване на недължимост
на вземанията по
изпълнителния лист поради
погасяването им по давност,
като с влязло в
сила решение по гр.д.№20192/2018г. по описа
на Районен съд- Пловдив,
ХІІ гр.с., е било признато
за установено, че не му
дължи сумата от общо
139,90 лв.- главница
и неустойка. От приложената сметка за
размера на дълга по изпълнително
дело №20188240403533 /л.7 от първоинстанционното дело/
се установява, че от
събраната от ищцата сума
на взискателя „Макс колект“
ООД са били заплатени 753,28 лв. Няма спор, че в изпълнение
на влязлото в сила решение
по гр.д.№20192/2018г. по описа
на Районен съд- Пловдив,
ХІІ гр.с., ответникът
е върнал на ищцата
част от получената от него
сума по изпълнителното дело
в размер на 147
лв., представляваща според
него главница и
лихва по изпълнителния лист.
Според
ищцата по силата на влязлото в сила решение
ответникът е следвало
да й върне сумата от общо 348,48 лв.,
представляващи сбор от 139,90
лв.- главница по
изпълнителния лист, 4,32
лв.- лихва за
забава по изпълнителния
лист, 79,26 лв.-
законна лихва върху
главницата за периода
07.08.2013г.-07.03.2019г. и 125 лв.- разноски по заповедното производство. Предвид
горното ищцата претендира от
ответника сумата от още 201,48
лв. Според ответника
същият не дължи връщане на други суми
извън тези по диспозитива на
влязлото в сила решение по
гр.д.№20192/2018г. по описа на
Районен съд- Пловдив, ХІІ
гр.с., като по отношение
на разноските по заповедното производство
излага съображения, че същите
не са погасени
по давност заедно с
другите вземания, тъй като
вземането за тях има самостоятелен характер
и се погасява
с петгодишна погасителна
давност, която тече отделно.
Съгласно
разпоредбата на чл.119 от
ЗЗД с погасяването по
давност на главното вземане се
погасяват и произтичащите
от него допълнителни
вземания, макар давността
за тях да не
е изтекла. Предвид горното настоящият състав на съда намира,
че доколкото с влязло
в сила решение е
признато за установено в
отношенията между страните, че вземането
по изпълнителния лост
за главница в
размер на 139,90 лв.
е погасено по давност, то
за погасени по давност
следва да се
приемат и произтичащите от него
допълнителни вземания за
лихви, както следва: в размер
на 4,32 лв.- за
периода
16.06.2011г.-26.07.2013г. и в размер
на 79,26 лв.-
за периода 07.08.2013г.-07.03.2019г. Ето
защо ответникът дължи
връщане на ищцата
на получените по изпълнителното дело суми за
удовлетворяване на същите. Присъдените
със заповедта за изпълнение
вземания за съдебни
разноски- 25 лв.-
държавна такса и
100 лв.- юрисконсултско възнаграждение имат самостоятелен характер
и не произтичат от главното
вземане, поради което
не могат да
се приемат за погасени по давност по силата на
чл.119 от ЗЗД
въз основа на влязлото в сила
решение по гр.д.№20192/2018г. по описа
на Районен съд- Пловдив,
ХІІ гр.с. /в този смисъл- Определение
№538 от 17.06.2016г. на ВКС
по гр.д.№2367/2016г., ІІІ
г.о.; Определение №534 от
18.06.2019г. на ВКС по
гр.д.№465/2019г., ІV г.о./. Тези вземания се
погасяват с общата петгодишна
погасителна давност по чл.110 от
ЗЗД, която е започнала да тече от влизане в
сила на заповедта за
изпълнение- 21.11.2013г. Видно
от представеното по приложеното гр.д.№20192/2018г. по описа
на Районен съд- Пловдив,
ХІІ гр.с., съобщение
изх. №20573/19.11.2018г. за
образувано изпълнително дело №20187480402195 по
описа на ЧСИ
Мая Иванова, рег.
№748, е бил наложен запор върху
банковите сметки на ищцата Е.
Р.Б. в „Райфайзевбанк България“
АД и „Юробанк България“
АД, с което давността
за вземането за разноски е била
прекъсната преди изтичането й
на 21.11.2018г. Ето защо това вземане не
е било погасено
по давност и ищцата,
в качеството й на длъжник
по изпълнителното дело, е дължала заплащането му на ответното дружество-
взискател, поради което не
може претендира връщане
на заплатената сума.
Предвид горното ответникът
е следвало да върне на ищцата сумата от
общо 223,48 лв., съставляващи сбор от
получените от него 139,90
лв.- главница по
изпълнителния лист, 4,32
лв.- лихва за
забава по изпълнителния
лист, 79,26 лв.-
законна лихва върху
главницата за периода
07.08.2013г.-07.03.2019г. Същият е
върнал на ищцата 147
лв., поради което следва
да бъде осъден
да й върне
още 76,48 лв. По
така изложените съображения в
частта му, с която е
била отхвърлена претенцията на
ищцата за сумата
от 76,48 лв. обжалваното решение следва
да бъде отменено, като вместо това
се постанови осъждане
на ответника да й заплати
посочената сума. В останалата
му част, с която искът
е бил отхвърлен за разликата
над 76,48 лв. до предявения
размер от 201,48
лв. обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
С оглед
изхода на спора всяка от страните следва да
заплати на другата страна направените
по делото разноски,
съразмерно на уважената и
отхвърлената част от иска.
Ищцата е
направила разноски за първата инстанция в размер
на 50 лв. държавна такса и
360 лв.- адвокатско
възнаграждение, както и
разноски за въззивната
инстанция в размер на 25
лв.- държавна такса и 410
лв.- адвокатско възнаграждение, или
общо разноски в размер на
845 лв. Възражението
на ответника за прекомерност на заплатените адвокатки възнаграждения е
неоснователно, тъй като
същите не надвишават заплатените от самия него такива.
С оглед уважената част от
иска в полза на ищцата следва да се
присъдят разноски в размер на
320,75 лв.
Ответното
дружество е направило разноски за адвокатско възнаграждение за първата
инстанция в размер на
410 лв., което
с оглед направеното възражение от
ищцата следва да
бъде редуцирано на основание чл.78, ал.5
от ГПК на
360 лв. Предвид
горното и съразмерно на
отхвърлената част от
иска ответникът има право
на разноски за първата инстанция
в размер на 223,34
лв., поради което
в частта му, с която
са му били присъдени разноски
над посочената сума обжалваното
решение следва да
бъде отменено. Пред въззивната
инстанция ответникът е направил
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
410 лв., което не следва да бъде намалявано, тъй като в същия размер е
заплатеното такова за тази инстанция и от
самата ищца. Съразмерно на
отхвърлената част от
иска в полза на ответника следва
да се присъдят разноски за въззивната инстанция в размер
на 254,36 лв.
По
изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение №2153 от 26.06.2020г.,
постановено по гр.д. №16790/2019г., по описа на Районен съд- Пловдив, VІII гр.с., в частта
му, с която е бил отхвърлен
предявения от Е. Р. Б. ***, ЕГН
**********, против „Макс колект“
ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София,
бул. „Христо Ботев“ №17, ет.1, офис 208,
представлявано от управителя Х. Й. Й., иск за заплащане на сумата от 76,48
лв., получена без основание по изпълнително дело
№20188240403533 по описа
на ЧСИ Константин Павлов, рег.
№824, както и в частта
му, с която Е. Р. Б. ***, ЕГН
**********, е била осъдена
да заплати на „Макс колект“
ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София,
бул. „Христо Ботев“ №17, ет.1, офис 208,
представлявано от управителя Х. Й. Й., разноски
над сумата от
223,34 лв., като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Макс
колект“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Христо Ботев“ №17, ет.1, офис 208, представлявано от управителя Х.
Й. Й., да заплати
на Е. Р. Б. ***,
ЕГН **********, сумата от
76,48 лв., получена без основание по изпълнително дело
№20188240403533 по описа
на ЧСИ Константин Павлов, рег.
№824, както и сумата от 320,75 лв.-
разноски по делото.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2153
от 26.06.2020г., постановено по гр.д. №16790/2019г., по описа на Районен
съд- Пловдив, VІII гр.с., в
частта му, с която е бил отхвърлен
предявения от Е. Р. Б. ***,
ЕГН **********, против
„Макс колект“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Христо Ботев“ №17, ет.1, офис 208, представлявано от управителя Х.
Й. Й., иск за осъждане на ответника да
й заплати сумата
от 125 лв., представляваща разликата
над 76,48 лв. до
пълния претендиран размер
от 201,48 лв., получена
без основание по
изпълнително дело №20188240403533 по
описа на ЧСИ Константин Павлов, рег.
№824, както и в
частта му, с която
Е. Р. Б. ***, ЕГН
**********, е била осъдена
да заплати на „Макс колект“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София,
бул. „Христо Ботев“ №17, ет.1, офис 208,
представлявано от управителя Х. Й. Й., сумата от
223,34 лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА Е. Р. Б. ***,
ЕГН **********, да заплати на
„Макс колект“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Христо Ботев“ №17, ет.1, офис 208, представлявано от управителя Х.
Й. Й., сумата от
254,36 лв.- разноски по делото.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.