Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер ІV-120 03.12.2018 г. град Бургас
Бургаският окръжен съд, IV граждански въззивен състав,
На пети ноември, две хиляди и осемнадесета година,
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Недялка Пенева
ЧЛЕНОВЕ: Калина
Пенева
Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: Ваня Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Кирязова-Вълкова гр.д. № 1485 по
описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
повод въззивната жалба на „УРАЛИНВЕСТ-БГ“ ЕООД против Решение № 834/08.05.2018 г.,
постановено по гр.д. № 8351/2017 г. по описа на PC-Бургас,
с което са развалени сключените на 27.05.2014 г. между въззивното дружество и въззиваемия
Д.А.К. два предварителни договора за покупко-продажба на право на строеж на два
апартамента и въззивното дружество е осъдено да заплати на въззиваемия сумата
от 8 082 евро, от които 4 092 евро – платена на отпаднало основание цена
по единия договор и 3 990 евро – платена на отпаднало основание цена по другия
договор, ведно със законната лихва върху сборната главница, считано от предявяването
на иска на 03.11.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 4 525 лв. – разноски по делото. В жалбата се твърди, че
решението на БРС е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Според
въззивника предварителните договори не са надлежно развалени, тъй като не му е
бил даден подходящ срок да изпълни задълженията си. Моли се решението на БРС да
бъде отменено и вместо него въззивният съд да постанови ново решение, с които
да отхвърли предявените искове. В съдебно заседание се явява упълномощен
процесуален представител на въззивното дружество, който поддържа жалбата, не са
ангажирани нови доказателства.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок,
от лице, имащо право на жалба и отговаря на изискванията на чл. 259 и
следващите от ГПК, поради което същата е допустима.
Въззиваемият
Д.А.К. е подал отговор, в който твърди, че въззивната жалба е неоснователна, а
решението на БРС е допустимо, правилно и обосновано. Твърди, че на въззивника е
бил предоставен достатъчен
срок за изпълнение на задължението му, а освен това дружеството е
бездействало в продължение на повече от три години след сключването на
договорите, в който период не е предприело никакви действия за изпълнение на
задължението си. На следващо място въззиваемият твърди, че дори предоставеният
срок за изпълнение да е бил прекалено кратък, то договорът се счита развален с
исковата молба, ако длъжникът не е изпълнил в хода на делото. Моли обжалваното
решение да бъде потвърдено, както и да му бъдат присъдени разноските за
въззивното производство. В
съдебно заседание въззиваемият се представлява от упълномощен процесуален
представител, който поддържа отговора, не са ангажирани нови доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази релевантните разпоредби на закона, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството пред РС-Бургас е образувано по искова
молба на Д.А.К.
против
„УРАЛИНВЕСТ-БГ“
ЕООД,
с която се претендира да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца
сумата от 8 082 евро, представляваща платена на отпаднало основание сума, а
именно по два предварителни договора, които са били развалени, от които
4 092 евро – платена цена по предварителен договор от 27.05.2014 г. за
покупко-продажба на право на строеж на Апартамент № 1, и 3 990 евро - платена цена по предварителен договор от
27.05.2014 г. за покупко-продажба на право на строеж на Апартамент № 2, както и
сумата от 808,20 евро - сборна неустойка, от която 409,20 евро – дължима
неустойка по първия предварителен договор и 399 евро – дължима неустойка по
втория предварителен договор, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от предявяването на исковата молба до окончателното им изплащане.
Твърди се, че на 27.05.2014 г. страните са сключили предварителни договори за
покупко-продажба на право на строеж на два апартамента, като окончателните
договори е следвало да бъдат сключени в срок до 15.10.2014 г. Твърди се също
така, че ищецът е платил посочените в договорите цени на правото на строеж, но
ответникът не е изпълнил задължението си да му прехвърли това право по
нотариален ред в посочения в договорите срок, поради което с нотариална покана ищецът
е дал на ответника срок да изпълни задължението си, но такова изпълнение отново
не е последвало, в резултат на което договорите са били развалени едностранно
от ищеца и ответникът дължи връщане на платените по тях цени, както и заплащане
на неустойки по чл. 18, ал. 2 от двата предварителни договора.
Ответникът
е оспорил исковете, като твърди, че договорите не са били развалени надлежно,
тъй като не му е бил даден подходящ срок за изпълнение. Твърди също така, че
след получаване на нотариалната покана е предприел действия да изпълни
задълженията си по договорите, като е осигурил заличаване на наложената
възбрана върху имота, плащайки значителна парична сума.
Така
предявените главни искове са с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД,
а исковете за неустойка са с правно основание чл. 92 от ЗЗД, като същите са
допустими.
С
обжалваното решение БРС е развалил двата предварителни договора, както и е
осъдил ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 8 082 евро, от които
4 092 евро – платени на отпаднало основание по разваления предварителен
договор от 27.05.2014 г. за апартамент № 1 и 3 990 евро - платени на отпаднало основание по разваления
предварителен договор от 27.05.2014 г. за апартамент № 2, ведно със законната
лихва, считано от предявяването на иска на 03.11.2017 г. до окончателното
изплащане на задължението. В решението си съдът не се е произнесъл по
претенциите на ищеца за присъждане на договорни неустойки, но тази непълнота
подлежи на поправяне по молба на страната по реда на чл. 250 от ГПК, за което по
делото липсват данни да е било сторено, нито във въззивната жалба се съдържа
оплакване в тази насока, което евентуално да се приеме за молба в този смисъл.
С оглед на това към момента пред въззивната инстанция не е висящ спор относно претенциите
за неустойки.
При извършване на служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК Бургаският окръжен съд установи, че обжалваното решение е валидно. То обаче
е частично недопустимо, а именно в частта, с която първоинстанционният съд е
развалил двата предварителни договора, тъй като такъв иск не е бил предявен от
ищеца, а напротив – в исковата молба се твърди, че договорите са били развалени
от ищеца извънсъдебно преди предявяването на исковата молба с отправена до
ответника нотариална покана, съдържаща изявление за разваляне на договорите.
Освен това на осн. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД на разваляне по съдебен ред подлежат
само окончателните договори за прехвърляне, учредяване, признаване или
прекратяване на вещни права върху недвижими имоти, но не и предварителните такива,
каквито представляват двата процесни договора. Ето защо и като се е произнесъл
по непредявен и недопустим иск районният съд е постановил порочен съдебен акт,
поради което на осн. чл. 270, ал. 3 от ГПК в тази му част първоинстанционното
решение следва да бъде обезсилено като недопустимо.
В останалата му част обжалваното решение е допустимо.
Следва да се посочи, че първоинстанционният съд е дал неправилна правна
квалификация на исковете за главниците - чл. 88 от ЗЗД вместо чл. 55, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД, но въпреки това с решението си съдът се е произнесъл именно по
искове за неоснователно обогатяване (видно от диспозитива на решението), т.е. по предявените искове,
поради което в тази му част решението е допустимо.
По правилността на решението в допустимата му част и
след извършване на самостоятелна преценка на
представените по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на
закона, въззивният съдът намира следното:
Между
страните по делото не се спори относно сключването на двата предварителни
договора, посочени в исковата молба, както и относно тяхното съдържание. Не се
спори също така, че ищецът е платил уговорените в двата договора цени на
правото на строеж, а именно 4 092 евро и 3 990 евро, или общо
8 082 евро, като плащането се установява и от приложените по делото
платежни документи. Поради това съдът намира, че ищецът е изправна страна по
предварителните договори.
Не
се спори също така, че към момента окончателни договори не са сключени, като в
чл. 2, ал. 2 и на двата предварителни договора е посочено, че срокът за
сключване на окончателните такива не може да бъде по-дълъг от 15.10.2014 г.
С
нотариална покана, отправена от Д.А.К. до „УРАЛИНВЕСТ-БГ“ ЕООД и връчена на последното на 18.10.2017 г., ищецът е
дал на ответното дружество срок до 24.10.2017 г. да изпълни задълженията си по
двата предварителни договора, както и го е поканил на посочената дата в 10,00
ч. да се яви в кантората на нотариус Гергана Сазанова за сключване на
окончателен договор, но изпълнение отново не е последвало, нито представител на
дружеството се е явил в нотариалната кантора на посочените дата и час, което е
удостоверено в изготвен от нотариус Сазанова констативен протокол.
Предвид
горното въззивният съд намира, че ищецът като изправна страна по договорите, е
упражнил валидно правото си по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД и е развалил двата договора
извънсъдебно, което е довело до отпадане на основанията за плащане на сумите от
4 092 евро и 3 990 евро, и на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД
ответното дружество дължи връщане на тези суми.
Неоснователно
е оплакването на въззивника, че не му е бил даден подходящ срок да изпълни
задълженията си. Видно е, че нотариалната покана е отправена 3 години след
изтичането на посочения в предварителните договори краен срок за сключване на
окончателните такива, а именно
15.10.2014 г., т.е. въззивникът е разполагал с достатъчно време да изпълни
задълженията си и да предприеме необходимите действия за сключване на
окончателните договори. Освен това следва да се посочи, че при всички случаи
договорите се считат развалени с исковата молба, ако в хода на делото не
последва изпълнение от страна на неизправния длъжник, а в случая на ответника е
бил даден и 2-месечен срок за изпълнение в хода на делото, но до изпълнение
отново не се е стигнало.
От
доказателствата по делото е видно, че в дадения му с нотариалната покана срок въззивникът
действително е предприел действия за заличаване на вписаната възбрана върху
имота, но съдът намира, че тези действия не представляват пълно и точно
изпълнение на задълженията му по двата предварителни договора, основното от
които е сключване на окончателни договори за суперфиция в нотариална форма, а
до сключване на такива договори безспорно не се е стигнало, поради което за
изправната страна е била налице възможността валидно да развали предварителните
договори, което е било сторено.
Предвид
гореизложеното, въззивният съд намира, че в допустимата му част обжалваното
решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на
спора по делото на въззиваемия
следва да бъдат присъдени направените от него съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство за платено адвокатско възнаграждение. Въззивникът е направил
възражение за прекомерност на това възнаграждение, което съдът намира за
основателно, тъй като с оглед цената на исковете за връщане на платени на
отпаднало основание суми, минималният размер на дължимото адвокатско
възнаграждение е 730 лв. (за претенцията
от 4092 евро) и 720 лв. (за претенцията от 3990 евро), или общо 1450 лв., а
платеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение е в размер на 1355 евро,
равняващи се на 2650 лв., което надхвърля значително горепосочения минимален
размер. Поради това и с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема
на извършените от процесуалния представител на въззиваемия процесуални действия,
въззивният съд счита, че платеното от Д.К. адвокатско възнаграждение е
прекомерно и следва да бъдат намалено до размера от 1500 лв., в който размер
следва да бъде уважено искането на въззиваемия за присъждане на разноски по
делото.
С
оглед цената на исковете и на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
Решение № 834/08.05.2018 г., постановено по гр.д. № 8351/2017 г. по описа на
РС-Бургас, в частта, с която са развалени сключените между Д.А.К.,
гражданин на РФ, и „УРАЛИНВЕСТ-БГ“ ЕООД, ЕИК *********, предварителен договор
за покупко-продажба на право на строеж от 27.05.2014 г., с предмет покупка на
правото на строеж върху самостоятелен обект, представляващ апартамент № 1, със
застроена площ от 50,51 кв.м., състоящ се от дневна-кухня, спалня, антре,
санитарен възел, ведно с 3,84 % ид.ч. от общите части на жилищна сграда в
поземлен имот с идентификатор 67800.5.805 по плана на гр. Созопол, и
предварителен договор за покупко-продажба на право на строеж от 27.05.2014 г.,
с предмет покупка на правото на строеж върху самостоятелен обект, представляващ
апартамент № 2, със застроена площ от 46,86 кв.м., състоящ се от дневна-кухня,
спалня, антре, санитарен възел, ведно с 3,60 % ид.ч. от общите части на жилищна
сграда в поземлен имот с идентификатор 67800.5.805 по плана на гр. Созопол.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 834/08.05.2018 г., постановено по гр.д. № 8351/2017 г. по описа на РС-Бургас,
в останалата му част.
ОСЪЖДА „УРАЛИНВЕСТ-БГ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец,
бул. „Патриарх Евтимий“ № 19Б, ет. 3, офис 3А, представлявано от Александр
Сергеевич Савкин, ДА ЗАПЛАТИ на Д.А.К., гражданин на РФ, роден на *** ***, РФ,
притежаващ паспорт № *********, издаден на 07.11.2011 г. от ФМС 74003, сумата
от 1 500,00 лв. (хиляда и петстотин лв.), представляваща съдебно-деловодни
разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.