РЕШЕНИЕ
№ 548
гр. Кюстендил, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVIII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТИНА Р. МАЛИНОВА
при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА
като разгледа докладваното от ТИНА Р. МАЛИНОВА Гражданско дело №
20241520100578 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба, подадена от "Застрахователно
дружество Евроинс" АД, п.к. 1592 - София, бул. "Хр.Колумб" № 43, ЕИК:
*********, представлявано от Й. Ц. - изпълнителен директор и Р. Б. -
изпълнителен директор, чрез юрисконсулт Я. Н. - Ц., срещу наследниците на
Л. Е. С.: Я. Д. С., с ЕГН: **********, Д. Л. Е., с ЕГН: **********, М. Л. Е.,
ЕГН: **********, с адрес: гр.***, ул. "***" № **, съдържаща искане за
осъждане на ответниците да заплатят на ищцовото дружество, на основание
чл.500, ал.1, т.1, пр.1 от КЗ главница в размер на 10 000 лева, представляваща
част от изплатеното обезщетение в размер на 30 000 лева за виновно
причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата. Претендират се направените разноски в исковото производство и
юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба и становище към нея, се твърди, че на 29.04.2015 г. в
района на гр.Кюстендил, ул. "Людмил Янков" било настъпило ПТП, като
същото било причинено от водач на лек автомобил с марка "Нисан Джук", с
ДК№ СА **** СМ, в резултат на което пешеходецът В. Н. С. претърпяла
неимуществени вреди, а събитието било констатирано от органите на ПП КАТ
с Констативен протокол за ПТП с пострадалите № 1139р-487/30.04.2015 г., от
който било видно, че водачът на МПС-то бил виновен за настъпилото ПТП,
тъй като не бил пропуснал преминаващия през пешеходната пътека,
пешеходец, с оглед на което му бил нанесъл телесни увреждания. Сочи се, че
контролните органи били установили по надлежния ред, че лицето, което е
управлявало МПС-то, било с концентрация на алкохол в кръвта над
1
установената по закон, норма - 0,98%, като между ищеца и собственика на
лекия автомобил имало сключен застрахователен договор за застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" № 07114001920273/22.07.2014
г., който бил валиден към датата на процесното ПТП и била образувана
застрахователна претенция № **********/11.12.2015 г. за обезщетяване на
претърпените от В. С. от произшествието, неимуществени вреди. Заявява се,
че между нея и ищеца била сключена спогодба с дата 01.02.2019 г. за
изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 30 000 лева, което
било изплатено в цялост по сметка на правоимащото лице на 11.03.2019 г.
Въз основа на изложеното се иска от съда да постанови решение, с което
на основание чл.500, ал.1, т.1, пр.1 от КЗ да осъди ответниците, в качеството
им на наследници на Л. Е. С., да заплатят на ищеца главница в размер на 10
000 лева, представляваща част от изплатеното обезщетение в размер на 30 000
лева за виновно причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се направените разноски в исковото
производство и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответниците, чрез упълномощен
представител, са упражнили правото си на отговор, като са подали писмен
такъв, както и молба от 15.07.2024 г., в която е посочено, че възраженията и
доводите, изложени в отговора касаели и ответницата Я. Д. С.. В отговора е
посочено, че исковата молба била нередовна, предвид съдържащите се в нея
противоречия между фактическите твърдения на ищцовата страна и искането
към съда, тъй като никъде не били описани и установени факти и
неправомерни действия, осъществени от ответниците, с възможен престъпен
или деликтен резултат, довели до причиняване на телесни увреждания на В.
С. и наличие на причинноследствена връзка между действията на водача на
МПС-то и претендиран вредоносен резултат, като липсвало и влязло в сила
съдебно решение или присъда по отношение на водени административни или
наказателни производства спрямо водача Л. С.. Твърди се, че позоваването на
фактите, описани в констативен протокол от 30.04.2015 г. по никакъв начин не
представлявали валидно правно основание за изплащане на застрахователно
обезщетение. Алтернативно се заявява, че към момента на завеждане на
исковата молба е изтекъл абсолютният давностен срок за претендиране на
договорна отговорност, респективно на обезщетение, съгласно чл.378, ал.1 от
КЗ, поради което се иска отхвърляне на претенцията като просрочена по
давност или същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана
поради липса на валидно правно основание за присъждане на претендираната
сума. Иска се присъждане на адвокатско възнаграждение.
С молба вх.№ 9644/19.08.2024г., в изпълнение на дадени от съда
указания, от ищцовата страна се посочва, че на 29.04.2015 г. в района на гр.
Кюстендил, ул. „Людмил Янков“ е настъпило ПТП, причинено от водача на
лек автомобил марка „Нисан“, модел „Джук“ с рег. № СА **** СМ,
управляван от Л. Е. С., ЕГН ********** с концентрация на алкохол в кръвта
над допустимото по закон (0.98 промила). Вследствие на инцидента на
пешеходеца В. Н. С. били причинени телесни увреждания, изразяващи се в
2
счупване на дясна бедрена кост в горния й край. Между ищеца „ЗД Евроинс“
АД и собственика на автомобил с рег. № СА **** СМ „Интерлийз Ауто“ ЕАД
бил сключен застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ № 07114001920273/22.07.2014 г., валиден към
датата на процесното ПТП. Била образувана застрахователна претенция №
**********/11.12.2015 г. за обезщетяване на претърпените от пострадалата в
резултат на инцидента неимуществени вреди. Между застрахователя и
пострадалото лице била сключена спогодба от 01.02.2019 г. за изплащане на
сумата от 30 000 лева с оглед окончателното уреждане на отношенията им по
повод процесното ПТП. На 11.03.2019 г. горепосочената сума била изплатена
в цялост по сметка на упълномощеното по силата на нотариално заверено
пълномощно лице А. Б. К.. „ЗД Евроинс“ АД отправило регресна покана към
наследниците на Л. Е. С. да платят. Поканата била получена на 17.02.2024 г. и
не последвало плащане. За смъртта на Л. Е. С., ЕГН **********, починал на
11.12.2023 г., бил издаден акт за смърт № ****/11.12.2023 г. в гр. София. С
оглед на изложеното по-горе се иска съдът да осъди Я. Д. С., Д. Л. Е. и М. Л.
Е., съобразно наследствения дял на всеки от тях, да заплатят на „ЗД Евроинс“
АД на основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ главница в размер на 10 000 лв., частично
от 30 000 лв., представляващи изплатено застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди по щета № **********/11.12.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба
до окончателното плащане. Претендират се и разноски, включително
юрисконсултско обезщетение.
С молба вх.№ 13543/25.11.2024 г. ищецът поддържа предходните
становища, както и обосновава правен интерес от предявяване на иска срещу
водача на застрахования автомобил, тъй като според чл.477, ал.1 КЗ
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ е всяко лице, което
извършва фактически действия по управление/ползване на застрахованото
МПС на законно основание.
Със становище вх. № 318/10.01.2025г. ответниците оспорват механизма,
причинно-следствената връзка и настъпилите увреждания при процесното
ПТП.
В проведените съдебни заседания ищцовото дружество, редовно
призовано, не се представлява. Процесуалният представител на ответниците
изразява становище за неоснователност на претенциите и моли да бъдат
отхвърлени като погасени по давност, алтернативно – като неоснователни и
недоказани.
По делото са ангажирани писмени доказателства и е изслушана
съдебно-счетоводна експертиза.
След преценка и анализ на събрания по делото доказателствен
материал и като взе предвид изложените от страните доводи, съдът
приема за установено от фактическа страна, следното:
Видно от Застрахователна полица № 07114001920273 за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ „ЗД Евроинс“ АД като застраховател,
по предложение на „Интерлийз Ауто“ ЕАД като застрахован, е застраховало
3
собственото на последното дружество МПС марка „Нисан“, модел „Джук“ с
рама/шаси № SJNFBAF15U6003775, с рег. № СА**** СМ. Уговорен е размер
на застрахователната премия от 239 лева, платима еднократно на 08.08.2014 г.
и срок на застраховката: от 00:00 ч. на 09.08.2014 г. до 23:59:00 ч. на
09.08.2015 г.
С присъда от 07.10.2016 г., постановена по НОХД № 1487/2015 г. по
описа на КРС Л. Е. С., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на
29.04.2015г., около 13.00 часа, в гр.Кюстендил, на кръстовище образувано
между ул.”Людмил Янков” и ул.”Свети Мина”, при управление на МПС – лек
автомобил марка „Нисан” модел „Джук” с ДК № СА **** СМ, на пешеходна
пътека, намираща се на ул.”Людмил Янков”, е нарушил правилата за движение
по пътищата, а именно: чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП „на водача на пътно превозно
средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие
на алкохол, наркотици или други упойващи вещества; чл.47 от ЗДвП – водач на
пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се
движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне
участниците в движението, които имат предимство; чл.119, ал.1 от ЗДвП – при
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре”, и с това
по непредпазливост е причинил на пешеходеца В. Н. С. от гр.*** средна
телесна повреда, изразяваща се във фрактура на дясна бедрена кост, която е
довела до трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник и
деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта
си 0.98 на хиляда, установено по надлежния ред – престъпление по чл.343,
ал.3, пр.1 и последно, б.”а”, пр.1 във вр.с ал.1, б.”б”, пр.2, чл.342, ал.1, пр.3 НК
(в редакцията на ДВ бр.24/31.03.2015г.), поради което и при условията на чл.54
НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година
и 6 (шест) месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 НК е
отложено за изпитателен срок от 3 (три) години.
От представеното с писмо вх.№ 14022/06.12.2024 г. удостоверение за
наследници на Л. Е. С., починал на 11.12.2023 г., издадено от Община
Кюстендил въз основа на акт за смърт № ****/11.12.2023 г., съставен в гр.
София, район Красно село, е видно, че Л. С. е оставил за свои наследници
съпругата си Я. Д. С. и децата си Д. Л. Е., ЕГН: ********** и М. Л. Е., ЕГН
**********.
От приложения по делото доклад по щета № **********/11.12.2015 г.
/л.23 от делото/ е видно, че за застрахователното събитие, настъпило на
29.04.2015г. с автомобил рег. № СА **** СМ от застрахователя е определено
следното: застрахователна стойност към датата на сключване на застраховка
„Гражданска отговорност“ и към датата на събитието – 1 200 000 лева;
стойност на щетата – 25 400 лева; транспортни разходи – 4 600 лева; дължимо
обезщетение – 30 000 лева. Вписано е предложение
застрахованият/увреденото лице да има право на застрахователно
обезщетение „на основание: гр.д. № 11010/15г.,5с-в,СГС, окончателно“.
Посочено е застрахователното обезщетение да се изплати по банков път на А.
4
Б. К.. Видно от платежно нареждане от 11.03.2019 г. на А. Б. К. от ищеца е
преведена сумата в размер на 30 000 лева с посочено основание „**********
гр д 11010 15 г В Станойкова“.
От завереното копие на договор за спогодба от 01.02.2019, сключен
между „ЗД Евроинс“ АД като застраховател и В. Н. С., чрез А. Б. К. като
бенефициер е видно, че на основание чл.365 ЗЗД „ЗД Евроинс“ АД се е
задължило да изплати на бенефициера сумата от 30 000 лева, която
представлява обезщетение за всички претърпени от последния вреди
вследствие на настъпило на 29.04.2015 г. ПТП, виновен за което е бил водачът
Л. Е. С., в това число неимуществени и имуществени вреди, пропуснати
ползи, дължими лихви и разноски. Посочено е, че В. Н. С. в качеството си на
пострадало лице е предявила срещу „ЗД Евроинс“ АД граждански иск за
получаване на застрахователно обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди, въз основа на който е образувано гр.д. № 11010/2015г.
по описа на Софийски градски съд, 5 с-в.
От пълномощно с нотариална заверка на подписа от 25.01.2019 г., рег. №
0220 на нотариус Е. П., рег. № 188 на НК на РБ, е видно че В. Н. С. е
упълномощила А. Б. К. да я представлява пред „ЗД Евроинс“ АД с право да
сключи извънсъдебно споразумение за претърпените от упълномощителката
имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП от
29.04.2015 г. и които са предмет на гр.д. № 11010/2015г. по описа на СГС, за
сумата от 30 000 лева, както и да се откаже от иска по горепосоченото дело
пред СГС. Изрично е предвидена възможността обезщетението да бъде
преведено по банкова сметка на пълномощника.
По делото е прието заключение по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза от вещо лице М. В., което съдът цени като обективно изготвено,
според което с платежно нареждане от 11.03.2019 г., номер на операцията
512FTRO19070S8TW, по банкова сметка BG 74UNCR70001523216995,
„УниКредит Булбанк“ АД на А. Б. К. е преведена сумата в размер на 30 000
лева като сметката е заверена на същата дата. В изпълнение на поставени от
съда задачи, вещото лице посочва, че съгласно предоставена от ищеца
информация на 13.08.2014 г. по банков път е заплатена сума в размер на 239
лева. Тази сума отговаря на договорената по застрахователна полица №
07114001920273 застрахователна премия.
Изготвена е регресна покана рег. № ИМ-315/17/12.02.2024 г. от „ЗД
Евроинс“ АД до наследниците на Л. Е. С. относно щета №
**********/11.12.2015 г., с която на основание чл.500, ал.1, т.1 и чл.433, т.3 от
КЗ, с оглед установена употреба на алкохол, същите следва да възстановят на
„ЗД Евроинс“ АД изплатеното застрахователно обезщетение в седемдневен
срок от датата на получаване на поканата. Няма доказателства дали и кога тази
покана е достигнала до адресатите.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
Съобразявайки гореизложената установена фактическа обстановка,
5
съдът приема следното от правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 274, ал. 1, т. 1, пр.
1 от КЗ /отм./ във връзка с чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответниците, в
качеството им на наследници на Л. Е. С., да заплатят на ищцовото дружество
главница в размер на 10 000 лева, представляваща част от изплатеното
обезщетение в размер на 30 000 лева за виновно причинени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата.
Възраженията на ответника за изтекла погасителна давност на
вземането, направени в условия на алтернативност, са с пр. осн. по чл.110 и
чл. 111 ЗЗД.
С Определение № 1027/24.07.2024 г. на КРС, съдът е разпределил
доказателствена тежест между страните, като е указал на ищеца, че в негова
тежест е да установи в условията на кумулативност, при провеждане на пълно
и главно доказване, следните факти и обстоятелства: действащо и валидно
към датата на процесното ПТП, застрахователно правоотношение
произтичащо от договор за задължителната застраховка ГОА на посоченото в
исковата молба, МПС, сключен между застрахователя и увреждащото лице -
деликвента, като водач на МПС, предизвикано от последния застрахователно
събитие - ПТП, представляващо покрит риск и настъпило в срока на
застраховката, осъществило се на посочената дата 29.04.2015 г., при
твърдените обстоятелства и механизъм на причиняване на вредите,
установяване на противоправно поведение на водача на застрахованото МПС,
което се намира в причинна връзка с претърпени от увреденото лице, вреди,
вида и размера на вредите, причинна връзка между вредите и ПТП-то,
плащане от страна на застрахователя-ищец по делото на дължимо
застрахователно обезщетение в твърдения от него размер за обезвреда на
настъпилите от ПТП, вреди (вида им), в полза на пострадалия, водачът да е
управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над
допустимата по закон норма, а именно 0,98%. В тежест на ищеца е да докаже
и приемане на наследството от сочените за ответници, лица, а по отношение
на непълнолетния ответник и че същият е приел наследството по опис.
Ищецът следва да установи обстоятелства, обуславящи спиране или
прекъсване на давността, съгласно чл.115 вр. с чл.116 ЗЗД. Вината се
предполага, на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като оборването на презумпцията е
в тежест на ответника. При установяване на горепосочените обстоятелства от
страна на ищеца, в тежест на ответника/ците е да докаже/ат и, че е/са
погасил/и претендираното вземане /дълга/, за което не се сочат доказателства.
В тежест на ответниците е да докажат възраженията, на които се позовават,
вкл. всички факти, които изключват, унищожават или погасяват
претендираното право.
Според трайно установената съдебна практика регресното право се
урежда от закона, действал към момента на неговото настъпване /датата на
настъпване на деликта/. Така в Решение №20 от 02.04.2021г. на ВКС по т.д. №
2695/2019г., II т.о., ТК и други. С оглед датата на настъпване на
застрахователното събитие – 29.04.2015г., приложимата нормативна уредба се
6
съдържа в Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. 103 от 2005 г.) който
понастоящем е отменен.
В Тълкувателно решение №1 от 23.12.2015г. по тълк. дело №1/2014г. на
ОСТК, ВКС е възприето, че основните функции на всяка имуществена
застраховка - задължителна или договорна, са да възстанови щетите
причинени на застрахованите лица от настъпване на застрахователното
събитие и да даде обезпечение, като покрие определени рискове, на които са
изложени техни имуществени блага. При застраховката срещу гражданска
отговорност – договорна или задължителната застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите, рискът е в опасността в тежест на
застрахования да възникне задължение за обезщетение към трето лице поради
осъществен деликт.
Със застраховката "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна
сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
вреди. Тази отговорност се реализира чрез заплащане на обезщетение на
увреденото лице, което обхваща всички вреди, пряк и непосредствен резултат
от деянието. Необходимо е към момента на увреждането да съществува
застрахователно правоотношение между прекия причинител на вредата и
застрахователя, като наред с това задължително трябва да са налице всички
елементи от фактическия състав на деликта, пораждащи основанието за
възникване на отговорността на прекия причинител спрямо увредения.
Застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство, за което
е налице застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва
автомобила на законно основание, т. е. всеки, който не е установил
противоправно фактическата власт върху него.
Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 1 КЗ (отм.) застрахователят има право да
получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато
застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е
управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
Регресното право е самостоятелно и основателността му се обуславя от
валидността на предходно материално правоотношение, по което регресният
ищец да е изпълнил чуждо задължение и да се е суброгирал в правата на
кредитора. По делото беше доказано, че ищецът е заплатил на пострадалото
лице обезщетение в размер на 30 000 лева. Съгласно чл.257, ал.2 от КЗ (отм.)
застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство, за което е
налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
ползва моторното превозно средство на законно основание като с оглед
систематичното тълкуване на тази разпоредба заедно с чл. 267, ал. 2 КЗ (отм.),
законно основание означава липса на престъпление с оглед притежаването и
използването на МПС. Установи се, че към датата на настъпване на ПТП –
29.04.2015 г. наследодателят на ответниците е управлявал МПС, за което е
била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ищцовото
дружеството. При положение, че не са събрани данни правото на ползване на
автомобила да е било осъществено неправомерно, т. е. при
7
противопоставянето или несъгласието на собственика, следва че независимо
от това, че не са налице данни за изрично писмено упълномощаване на водача
или друго законно основание /например сключен договор за лизинг на
автомобила/, водачът се ползва от застраховката, макар и да не е бил страна по
договора. В този смисъл и Решение № 539 от 27.05.2021 г. на САС по в. гр. д.
№ 2471/2020 г.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. С оглед на това следва да се приеме,
че са осъществени обстоятелствата, представляващи съставомерни елементи
на престъплението, за което е постановена присъдата – противоправното и
виновно деяние, причиняването на резултата, както и пияното състояние на
водача, които са част от основанието и на процесния иск. Всички останали
факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието,
следва да бъдат установени с допустимите доказателствени средства в
рамките на производството по разглеждане на гражданското дело и с оглед
принципа на непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти
подлежат на доказване пред гражданския съд, независимо дали по отношение
на същите са събрани доказателства в хода на досъдебното, респ.
наказателното производство. С оглед на това по делото се приема за доказано,
че наследодателят на ответниците противоправно и виновно е извършил
описаното деяние, а именно на 29.04.2015 г. е управлявал МПС след употреба
на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон
норма, а именно 0,98 промила, при което е причинил средна телесна повреда
на пострадалата В. С.. От нанесената й средна повреда последната е
претърпяла имуществени и неимуществени вреди, които подлежат на
обезщетяване.
При приетото за установено от фактическа страна по делото е доказано
и плащането на обезщетение от застрахователя на увреденото лице, тоест са
налице всички предпоставки на чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 1 КЗ (отм.) и искът е
основателен. Действително, когато застрахователят е изплатил
застрахователно обезщетение по споразумение с увреденото лице, в
производството по чл. 274, ал. 1 от КЗ (отм.) ответникът може да навежда
възражения относно това дали размерът на изплатеното обезщетение е в
съответствие с критериите по чл. 52 от ЗЗД, тъй като застрахованият не е
страна по постигнатото споразумение. Не беше доказано размерът на
изплатеното обезщетение да не съответства на нанесените на пострадалото
лице вреди като съдът приема, че същите са в причинно-следствена връзка с
деянието, за извършване на което наследодателят на ответниците е признат за
виновен.
Когато застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение по
споразумение с увреденото лице, какъвто е и настоящият случай, в
производството по чл. 274, ал. 1 КЗ (отм.) ответникът може да навежда
възражения по размера на платеното обезщетение по съображения за
съпричиняване, тъй като застрахованият не е страна по постигнатото
8
споразумение /в този смисъл Определение № 100/18.02.2020 г. по т. д. №
1639/2019 г. на ВКС, І т. о. /. От ответниците не е направено възражение в този
смисъл. В допълнение, не се констатират и основания за това. Според
разрешението дадено в т. 6 от Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г. по
тълк. д. № 2/2016 г., ОСНК на ВКС, правото на преминаване на пешеходец на
пътното платно не е абсолютно, когато пресичането е предприето на
нерегламентирано за тази цел място и пешеходецът трябва да съобразява
правилата на чл. 113, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и чл. 114 Здв.П. Налице е съпричиняване
на вредоносния резултат от пешеходец, ако той не се е съобразил с
ограниченията по чл. 113, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и чл. 114 ЗДв.П и задължението си
да отиде на пешеходна пътека, когато в близост има такава. В настоящия
случай, от материалите по приложените към настоящото НОХД № 745/2023 г.
по описа на КРС и ВНОХД № 458/2022 г. по описа на КОС се установява, че
процесното ПТП е възникнало докато пострадалата е пресичала
законосъобразно на регламентирана пешеходна пътека.
Следва да се посочи, че никой от ответниците не твърди да се е отказал
от наследството, оставено му от Л. Е. С.. Относно непълнолетната към
момента на предявяване на иска М. Л. Е., ЕГН: **********, същата към
момента на приключване на устните състезания – на 03.04.2025 г., вече е
навършила 18-годишна възраст, поради което не следва да се изследва
въпросът приела ли е по опис същата наследството на своя баща. На
основание чл.5, ал.1 ЗН и чл.9, ал.1 от ЗН във вр. чл.60, ал.1 ЗН, ответниците
отговарят при равни дялове за задълженията на общия им наследодател, тоест
всеки от тях е длъжен да заплати на ищеца 1/3 (една трета) от частично
заявената претенция.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Съдебната практика приема, че за регресните искове на застрахователя
по чл. 274 от КЗ (отм.) срещу деликвента, респ. и срещу неговите наследници,
важи общата погасителна давност по чл. 110 и сл. от ГПК, а течението й
започва от момента на изплащане застрахователните обезщетения на
правоимащите лица, поради което настоящият състав приема, че
погасителната давност относно вземането на застрахователя по регресния иск
не е изтекла. Горното се възприема както в т.14 от ППВС №7/1977г., така и в
редица решения на ВКС: Решение №8 от 22.06.2022г. на ВКС по т.д. №
2144/2020г., I т.о.; Решение №47 от 30.07.2019г. на ВКС по т.д. № 1502/2018г.,
I т.о.; Решение №15 от 04.02.2011г. на ВКС по т.д. № 326/2010г., II т.о. и други.
Исковата молба, инициираща производството по делото, е подадена по
пощата на 07.03.2024 г., а от събраните по делото доказателства се установи,
че обезщетението е изплатено на пострадалото лице, чрез упълномощения му
представител на 11.03.2019 г., тоест към момента на сезиране на съда не е
изтекъл предвиденият в закона петгодишен срок. От събрания и проверен
доказателствен материал не се установи релевираното от ищеца твърдение за
получаване на 17.02.2024 г. от ответниците на регресна покана, което би
прекъснало течението на погасителната давност. Ето защо възражението за
изтекла погасителна давност е неоснователно.
9
С оглед възприетото по главния иск, основателна е и акцесорната
претенция за лихва за забава от депозиране на исковата молба. В тази връзка
съдът съобразява Определение № 646 от 7.11.2017 г. по ч. т. д. № 2565/2017 г.
на II ТО на ТК на ВКС. Определението касае случай на предявен регресен иск
по чл. 274, ал. 1 от КЗ (отм.), при който съдът приема, че ответникът
деликвент изпада в забава едва след покана. Преди да бъде поканен, той не
дължи нищо и не може да даде повод за завеждане на делото, защото няма как
да знае дали и кога е упражнено правото на регрес от кредитора.
По разноските:
С оглед изхода на спора и съгласно чл.78 ал.1 ГПК разноски се дължат на
ищцовата страна.
Ищецът е представил в срок списък по чл. 80 от ГПК /л. 122 от делото/,
като установените и доказано извършени от негова страна разноски възлизат
на сума от 455 лв., от които 200 лв. – заплатена държавна такса по настоящото
дело, 250 лв. – депозит за изготвената съдебно-счетоводна експертиза, 5 лева
държавна такса за съдебно удостоверение. Претендира се и юрисконсултско
възнаграждение в определен от съда размер. Съдът счита, че с оглед
фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените открити
заседания, в които ищецът не се представлява, и обема на извършваните от
пълномощника на застрахователното дружество процесуални действия,
размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да се определи като
минималния предвиден в чл. 25, ал. 1 от НЗПП такъв, а именно – 100, 00 лева.
Ответниците ще бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца сторените
разноски в общ размер на 555,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 1 от КЗ /отм./ във връзка
с чл. 45 от ЗЗД, всеки от ответниците Я. Д. С., с ЕГН: **********, Д. Л. Е., с
ЕГН: **********, М. Л. Е., ЕГН: **********, с адрес: гр.***, ул. "***" № **, в
качеството си на наследник по закон на Л. Е. С., притежавал ЕГН **********,
починал на 11.12.2023 г., ДА ЗАПЛАТИ на "Застрахователно дружество
Евроинс" АД, п.к. 1592 - София, бул. "Хр.Колумб" № 43, ЕИК: *********,
представлявано от Й. Ц. - изпълнителен директор и Р. Б. - изпълнителен
директор, по 1/3 (една трета) от сумата в размер на 10 000 лева,
представляваща част от изплатеното от застрахователя обезщетение в размер
на 30 000 лева по застрахователна претенция № **********/11.12.2015 г. за
виновно причинени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба (07.03.2024г.) до окончателно изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Я. Д. С., с ЕГН: **********,
Д. Л. Е., с ЕГН: **********, М. Л. Е., ЕГН: **********, с адрес: гр.***, ул.
"***" № **, ДА ЗАПЛАТЯТ на "Застрахователно дружество Евроинс" АД,
п.к. 1592 - София, бул. "Хр.Колумб" № 43, ЕИК: *********, сумата от 555
10
лева, представляваща направени разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.77 ГПК, "Застрахователно дружество
Евроинс" АД, п.к. 1592 - София, бул. "Хр.Колумб" № 43, ЕИК: *********, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Кюстендил сумата от 85 лева,
дължима за възнаграждение вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната
експертиза по делото.
Препис от решението да се връчи на страните – арг. от чл.7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
11