№ 1304
гр. С, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110119531 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „ЙБ“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес гр. С, БП
С, сгр. 6 срещу Ц. С. И., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к. „КС“, бл. 204, вх. Г, ет. 2, ап. 4
са установителни искове:
-с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.226 ЗЕС :
за сумата от 83,38 лв. – незаплатено задължение за начислени месечни абонаментни
такси за периода от 08.10.2018 г. до 24.12.2018 г. и за сумата от 20,16 лв. –
незаплатени задължения за начислени такси и ползвани услуги за периода от
08.10.2018 г. до 24.12.2018 г. по Договор за мобилни услуги № *********/08.10.2018 г.
за номер **********;
за сумата от 156,63 лв. – незаплатено задължение за начислени месечни абонаментни
такси за периода от 27.09.2018 г. до 14.12.2018 г. и за сумата от 3,67 лв. – незаплатени
задължения за начислени такси и ползвани услуги за периода от 27.09.2018 г. до
14.12.2018 г. по Договор за мобилни услуги № *********/25.09.2018 г. за номер
**********,
за сумата от 126,25 лв. – незаплатено задължение за начислени месечни абонаментни
такси за периода от 10.10.2018 г. до 24.12.2018 г. и за сумата от 8,58 лв. – незаплатени
задължения за начислени такси и ползвани услуги за периода от 10.10.2018 г. до
24.12.2018 г. по Договор за мобилни услуги № *********/08.10.2018 г. за номер
**********;
-с правно основание чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД за сумата от 31,77 лева,
1
представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от 27.09.2018 г. до 24.11.2018 г.,
както и сумата от 211,80 лв., представляваща предсрочно изискуеми лизингови вноски за
периода от 15.01.2019 г. до 25.08.2020 г. по Договор за лизинг от 25.09.2018г. за мобилно
устройство SAMSUNG Galaxy J6 2018 Dual Gold;
-с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 77,46 лв., представляваща неустойка по
Договор за мобилни услуги № *********/08.10.2018 г., за сумата от 431,96 лв.,
представляваща неустойка по Договор за мобилни услуги № *********/25.09.2018 г. и за
сумата от 112,47 лв., представляваща неустойка по Договор за мобилни услуги №
*********/08.10.2018 г. (съгласно уточнителна молба с вх. № от 15.09.2022 г.),
ведно със законна лихва върху сумите от 21.08.2020 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 21.09.2020 г. по ч.гр.д. №
38814/2020 г. на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответницата били сключени следните договори за
мобилни услуги: Договор за мобилни услуги № *********/25.09.2018 г. за мобилен номер
********** с уговорена месечна абонаментна такса в размер на 44,99 лв. с ДДС (37,49 лв.
без ДДС), Договор за мобилни услуги № *********/08.10.2018 г. за мобилен номер
********** с уговорена стандартна месечна абонаментна такса в размер на 30,99 лв. с ДДС
(25,82 лв. без ДДС) и Договор за мобилни услуги № *********/08.10.2018 г. за мобилен
номер ********** с уговорена месечна абонаментна такса в размер на 44,99 лв. с ДДС
(37,49 лв. без ДДС), като при възползване от преференциални условия на оператора
абонатът, в резултат от сключен между страните Договор за лизинг от 25.09.2018 г., взел
мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J6 2018 Dual Gold на изплащане посредством 23
месечни лизингови вноски в размер на 10,59 лева всяка, като страните се съгласили
лизинговите вноски да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през
отчетните периоди мобилни услуги. Въз основа на посочените договори ответницата
ползвала предоставяните от ищеца мобилни услуги. За потребените от абоната услуги за
период от 27.09.2018 г. до 24.12.2018 г. били издадени следните фактури: фактура №
**********/15.10.2018 г. за отчетен период от 27.09.2018 г. до 14.10.2018 г. на стойност
83,48 лв., от които след приспадане на надвнесено предходно плащане в размер на 5,32 лв.
от ответницата се претендира сумата от 78,16 лв., със срок за плащане до 30.10.2018 г.,
фактура № **********/25.10.2018 г. за отчетен период от 10.10.2018 г. до 24.10.2018 г. на
стойност 70,18 лв., от които след приспадане на надвнесено предходно плащане в размер на
30,48 лв. от ответницата се претендира сумата от 39,70 лв., със срок за плащане до
09.11.2018 г., фактура № **********/25.10.2018 г. за отчетен период от 08.10.2018 г. До
24.10.2018 г. на стойност 68,14 лв., от които след приспадане на надвнесено предходно
плащане в размер на 26,57 лв. от ответницата се претендира сумата от 41,57 лв., със срок за
плащане до 09.11.2018 г., фактура № **********/15.11.2018 г. за отчетен период от
15.10.2018 г. до 14.11.2018 г. на стойност 58,31 лв., със срок за плащане до 30.11.2018 г.,
фактура № **********/25.11.2018 г. за отчетен период от 25.10.2018 г. до 24.11.2018 г. на
стойност 50,15 лв., със срок за плащане до 10.12.2018 г., фактура № **********/25.11.2018 г.
2
за отчетен период от 25.10.2018 г. до 24.11.2018 г. на стойност 30,98 лв., със срок за плащане
до 10.12.2018 г., фактура № **********/15.12.2018 г. за отчетен период от 25.10.2018 г. до
24.11.2018 г. на стойност 55,60 лв., със срок за плащане до 30.12.2018 г., фактура №
**********/25.12.2018 г. за отчетен период от 25.11.2018 г. до 24.12.2018 г. на стойност
44,99 лв., със срок за плащане до 09.01.2019 г., фактура № **********/25.12.2018 г. за
отчетен период от 25.11.2018 г. до 24.12.2018 г. на стойност 30,98 лв., със срок за плащане
до 09.01.2019 г. Абонатът не заплатил потребените мобилни услуги. Неизпълнението на
абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги ангажирало
договорната му отговорност по т.11 от процесните договори като ищецът прекратил
едностранно индивидуалните договори на ответницата и начислил неустойка на стойност,
както следва: поради предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги №
*********/25.09.2018 г. за мобилен номер ********** била начислена неустойка в размер от
431,96 лв., за която била издадена фактура № **********/15.02.2019 г., поради
предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги № *********/08.10.2018 г. за
мобилен номер ********** била начислена неустойка в размер от 77,46 лв., за която била
издадена фактура № **********/25.02.2019 г., поради предсрочното прекратяване на
Договор за мобилни услуги № *********/08.10.2018 г. за мобилен номер ********** била
начислена неустойка в размер от 112,47 лв., за която била издадена фактура №
**********/25.02.2019 г. В издадената фактура № **********/15.02.2019 г. била начислена
сума в размер на 319,49 лв., представляваща разлика между стандартната цена на мобилното
устройство SAMSUNG Galaxy J6 2018 Dual Gold без отстъпка, съгласно актуалната към
25.09.2018 г. ценова листа на оператора и преференциалната му цена, за която е сключен
Договор за лизинг от 25.09.2018 г., съответстваща на оставащия период до края на
първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги и сума за потребени
мобилни услуги за три отчетни периода в размер на 112,47 лв. Поради прекратяване на
договорите за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги на основание
т.12 от ОУ, приложени към лизинговите договори дължимите след месец декември 2018 г.
до края на съответните периоди месечни вноски за предоставените на устройства били
обявени за предсрочно изискуеми. Претендира заплащане от ответницата на сума в размер
на 31,77 лв. за лизингови вноски за периода от 27.09.2018 г. до 24.11.2018 г., за устройство
SAMSUNG Galaxy J6 2018 Dual Gold, както и сума в размер от 211,80 лв. за предсрочно
изискуеми лизингови вноски за периода от 15.01.2019 г. до 25.08.2020 г. Претендира
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата, чрез назначения особен представител – адв.
Ф., депозира отговор на исковата молба, с който оспорва като неоснователни предявените
искове. Твърди, че посочените в исковата молба договори са недействителни, доколкото
съдържат неравноправни клаузи. Счита, че не се установява какво плащания е извършвала
ответницата в полза на ищцовото дружество. Релевира възражение за погасяване по давност
на процесните задължения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
3
По искoвете с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
За основателността на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, е необходимо
установяване кумулативното реализиране на следните обстоятелства: наличие на валидно
облигационно правоотношение между страните с предмет предоставяне от ищеца на
електронни съобщителни услуги с посочените в исковата молба параметри; изпълнение от
страна на ищеца на задължението за предоставяне на далекосъобщителни услуги;
изискуемост на претендираните вземания и техния размер.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че между ищеца и
ответника са сключени договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги и
договор за лизинг.
С Договор за мобилни услуги № *********/08.10.2018 г. /л. 12/ за мобилен номер
********** е уговорена стандартна месечна абонаментна такса за абонаментен план Тотал
30.99 с неограничени нац. минути и роуминг в зона ЕС в размер на 30,99 лв. с ДДС (25,82
лв. без ДДС), дата на издаване на фактура – 25-то число. Следователно за процесния период
от 08.10.2018 г. до 24.12.2018 г. дължимата абонаментна такса по договора възлиза на
сумата 77,98 лева /16+2*30.99/ и до този размер претенцията е основателна, а за разликата
до 83,38 лв. претенцията за месечни абонаментни такси за периода от 08.10.2018 г. до
24.12.2018 г. е недоказана и следва да се отхвърли. Установява се потребление на услуги
извън включените в абонаментни план, чиято стойност е 20,16 лв, поради което претенцията
в тази част е основателна в пълния предявен размер по Договора за мобилни услуги №
*********/08.10.2018 г. за номер **********.
С Договор за мобилни услуги № *********/25.09.2018 г. /л. 14/ било уговорено
предоставяне на електронни съобщителни услуги за мобилен номер ********** с уговорена
месечна абонаментна такса в размер на 44,99 лв. с ДДС (37,49 лв. без ДДС) по абонаментен
план Тотал 44.99 с неограничени нац. минути и роуминг в зона ЕС. Видно от договора във
връзка с него е предоставено устройство – Samsung, Galaxy J6 2018 Dual Gold. Предвид
посоченото месечни абонаментни такси за периода от 27.09.2018 г. до 14.12.2018 г.
(доколкото в предмета на делото е и вземане по фактура № ********** от 15.12.2018 за
отчетен период от 15.11.2018 г. до 14.12.2018 г.) възлиза на сумата 115,48 лв /25,50+2*44,99/
и до този размер претенцията за абонаментни такси по този договор е основателна, а поради
недоказаност за разликата до 156,63 лв. – неоснователна. Установява се потребление на
услуги извън включените в абонаментни план, чиято стойност е 3,67 лв. за периода от
27.09.2018 г. до 14.12.2018 г. поради което претенцията в тази част е основателна в пълния
предявен размер по Договор за мобилни услуги № *********/25.09.2018 г. за номер
**********.
С Договор за мобилни услуги № *********/08.10.2018 г. /л. 20/ за мобилен номер
********** е уговорена месечна абонаментна такса в размер на 44,99 лв. с ДДС (37,49 лв.
без ДДС). Следователно за периода от 10.10.2018 г. до 24.12.2018 г. уговорената
абонаментна такса възлиза на 110,98 лева /21 +2*44,99/, до който размер е основателна
претенцията, а за разликата до 126,25 лв. – неоснователна. Установява се и че за периода от
10.10.2018 г. до 24.12.2018 г. са ползвани услуги на стойност 8,58 лв., поради което тази
4
претенция е основателна.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.чл. 345 ТЗ вр. 232, ал. 2 ЗЗД
Сключен между страните във връзка с Договор за мобилни услуги № *********
/25.09.2018 г. е и Договор за лизинг от 25.09.2018 г. за мобилно устройство SAMSUNG
Galaxy J6 2018 Dual Gold, по силата на който на ответницата е предоставено посоченото
устройство за ползване за срок от 23 месеца, за което се е задължила да заплати обща
лизингова цена в размер на 243,57 лева. Месечните лизингови вноски в размер на 10,59 лева
всяка е уговорено да бъдат заплащани в периода от 27.09.2018 г. до 25.08.2020 г. В случая
срокът на договора е изтекъл още преди подаване на исковата молба /като датата на
предявяване на иска се счита на основание чл. 422, ал. 1 ГПК датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК/.
Не се установява наличие на основание, изключващо дължимостта на възнаграждение на
лизингодателя на уговорените падежи. Вещта е била предадена при сключване на договора,
няма данни да е връщана и следователно е налице изпълнение на задължението на
лизингодателя да предостави устройството за ползване за целия уговорен срок. Поради това
в тежест на ответника е възникнало насрещното задължение да заплати уговореното
възнаграждение, като не се твърди и не се установява изпълнението му, поради което
претенцията за лизинговата цена е основателна в пълния й предявен общ размер - 243,57
лева /31,77 + 211,80/.
По исковете с правно основание чл. 92 ЗЗД
За основателността на предявен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД е необходимо да
бъде установено наличието на валидна уговорка между страните за неустойка в
претендирания размер и настъпването на предпоставките за нейната изискуемост.
Ищецът претендира в негова полза да са възникнали вземания за неустойки поради
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги. В случая страните са валидно
обвързани от договорите, чиито конкретни условия за вида и стойността на предоставените
различни услуги са надлежно индивидуализирани в същите. Уговорено е и че договорите се
сключват съответно за 24 и 12 месеца като съгласно т. 11 в случай на прекратяването им
преди изтичане на първоначалния срок по вина или инициатива на потребителя или при
нарушаване на задълженията по него, потребителят дължи неустойка в размер на
стандартните месечни абонаменти за оставащия срок от договора, но не повече от
трикратния размер на месечния абонамент. Потребителят дължи да заплати и разликата
между стандартната и заплатената цена за устройство, предоставено във връзка с договора.
В случая установеното неизпълнение на задължения на ответницата за заплащане на
месечни абонаментни такси и ползвани услуги е довело до възникване на основание
съгласно цитираните договорни разпоредби за възникване в нейна тежест на задължения за
заплащане на уговорените неустойки в трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти по договорите както следва за сумата от 77,46 лв., представляваща неустойка по
Договор за мобилни услуги № *********/08.10.2018 г. и за сумата от 112,47 лв.,
представляваща неустойка по Договор за мобилни услуги № *********/08.10.2018 г. С
оглед предоставеното устройство неустойката Договор за мобилни услуги №
5
*********/25.09.2018 г. се формира като сбор от трикратния размер на месечния абонамент
по този договор /3*37,49/ и уговорената отстъпка за предоставеното във връзка с него
устройство /425,74 лева/, като доколкото същата е претендирана в по-нисък от уговорения
размер, то и претенцията следва да се уважи изцяло за сумата от 431,96 лв.
Ответникът навежда бланкетно и неконкретно възражение за нищожност на клаузите
на договорите. Независимо от това съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 ГПК, съдът следи
служебно за неравноправни клаузи в договори, сключени с потребител.
При съблюдаване насоките относно валидността на клаузите за неустойка, подробно
развити в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK,
и след преценка на цитираната договорна разпоредба, съдът намира, че уговорената
неустойка не излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната функции и
не противоречи на добрите нрави. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства. В случая с договора
ищецът в качеството на оператор се задължава в рамките на срока на действие на договора
да предостави на потребителя възможност за използване чрез предоставени от него номера
електронни съобщителни услуги, а потребителят се задължава да заплаща месечна
абонаментна такса във фиксиран размер и стойността на услугите, използвани извън
включените в цената на абонаментния пакет. Таксата се дължи от потребителя, дори и
същият да не използва всички включени в пакета услуги, но операторът е длъжен по време
на действие на договора да осигури достъп до тези услуги чрез предоставен на потребителя
активен номер. Уговорка за конкретен срок на прилагане на избрания абонаментен план, в
рамките на който страните са обвързани от постигнатите условия, е в полза и на двете
страни, тъй като потребителят е обезпечен с възможността да разполага с достъп и да
използва електронните услуги именно на уговорените цени, а операторът – с предвидими
приходи и пазар на своите услуги. Неустойката, уговорена за прекратяване на договора
преди уговорения срок и за неизпълнение на задълженията по него, цели да обезщети
изправната страна за нереализираното съществуване на договорната връзка за предвидения
период от една страна и да санкционира неизправната за нарушение на поетата обвързаност.
Неустойката в случая изпълнява и превантивна функция – да стимулира абоната да
изпълнява задълженията си, като не допуска продължаване начисляването на
абонаментните такси за целия срок на договора и по този начин ограничава отговорността
на абоната, изгубил интерес от изпълнение на договорната връзка и получаване на услугите
на ищеца за целия срок на договора. Поради комплексния характер на функциите на
неустойката не би могло да се търси еквивалентност между размера й и конкретно
претърпени от изправната страна вреди. Преценката на възложените на неустойката
функции в случая мотивира съда да приеме, че уговорката за нейната дължимост не излиза
извън присъщите на неустоечните задължения функции и следователно договарянето е в
рамките на добрите нрави и не противоречи на закона.
Разпоредбата не е и неравоноправна, тъй като в случая неустойката, която е
предвидено да се дължи е в максимален размер три месечни вноски. По този начин
месечните такси са използвани само като величина във формула за определяне конкретния
6
размер на неустойка според момента на прекратяване на договора и не целят получаване от
оператора възнаграждението, което би получил при изпълнение на договора за уговорения
срок. Поради това и тази редакция клаузата не създава неравновесие в правата на страните,
нито води до неоснователно обогатяване за ищеца. Следва да се посочи, че при сключване
на всяко едно приложение за потребителя е налице яснота относно поеманите финансови
тежести – както по размер, така и относно периода на обвързаността, в която встъпва.
Поради това за него е налице възможност да осмисли възможностите си за изпълнение и да
вземе информирано решение да се обвърже именно за посочения срок със задължение да
заплаща фиксиран размер на месечен абонамент и цена на използвани услуги извън пакета.
Съгласно чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП неравноправна е клауза, която задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. Неустойката в размер на максимум три стандартни месечни абонаментни такси
не е в необосновано висок размер по смисъла на цитираната норма. В случая неустойката се
дължи за неизпълнение на задължението на абоната да изпълнява договора за предвидения
срок. Уговореният срок е 24 месеца за услугите по всяко от двете приложения и е в рамките
на разумния и обичаен срок, за който се сключват договори за подобни услуги. Размерът от
три месечни такси кореспондира на функциите, които е предвидено да изпълнява
неустойката и не съставлява само реалния размер на вредите, които търпи операторът от
преустановяване ползването на неговите услуги. Следва да се посочи, че размерът от три
месечни престации в стандартния им размер е разумен и с оглед възпиращия ефект, който
следва да има неустойката, за потребителя. Да се приеме противното би означавало
потребителят да може по всяко време да преустанови договорната връзка било с нарочно
изявление, било с неплащане на поетите задължения. Следва да се има предвид, че на
свободния пазар е налице и възможност да бъдат ползвани предплатени електронни
съобщителни услуги, без да се обвързва със срочна договорна връзка. Поради това и
потребителят, разполагайки с алтернативен вариант на ползване на желаните услуги, избира
именно срочното правоотношение. Необосновано е да се приеме, че закрилата на
потребителя като по-слабата страна в правоотношение, следва да се тълкува в смисъл на
невъзможност същият да носи отговорност за неизпълнението на задължението си да
поддържа съществуването на договорната връзка чрез нейното изпълнение. По изложените
съображения според настоящия състав неустойката в размер на максимално три месечни
вноски е адекватна на функциите, които изпълнява.
Не се установява неравноправност или нищожност на друго основание и на останалите
договорни клаузи, поради което и правоотношенията са надлежно възникнали между
страните въз основа подписаните договори и подлежат на изпълнение.
Неоснователно е възражението на особения представител за погасяване по давност на
вземанията, тъй като давността е прекъсната на 21.08.2020 г. с подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, към която дата не е изтекъл тригодишен
срок от настъпване изискуемостта на никое от вземанията.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора ищецът има право на разноски в размер на 767, 53 лева за
7
исковото производство от претендирани и доказани разноски в размер на 25,28 лева за
държавна такса, 400 лева за особен представител и в размер на 382,19 лева за адвокатско
възнаграждение и в размер на общо 366,22 лева за заповедното производство от
претендирани и доказани разноски в размер на 25,28 лева за държавна такса и в размер на
360 лева за адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Ц. С. И., ЕГН
**********, с адрес гр. С, ж.к. „КС“, бл. 204, вх. Г, ет. 2, ап. 4 дължи на „ЙБ“ ЕАД / с
предишно наименование „ТБ“ ЕАД/ с ЕИК ******, с адрес гр. С, БП С, ж.к. М 4, сгр. 6 на
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 226 ЗЕС сумата от 77,98 лв. – незаплатено
задължение за начислени месечни абонаментни такси за периода от 08.10.2018 г. до
24.12.2018 г. и сумата от 20,16 лв. – незаплатени задължения за начислени такси и ползвани
услуги за периода от 08.10.2018 г. до 24.12.2018 г. по Договор за мобилни услуги №
*********/08.10.2018 г. за номер **********, сумата от 115,48 лева– незаплатено
задължение за начислени месечни абонаментни такси за периода от 27.09.2018 г. до
14.12.2018 г. и сумата от 3,67 лв. – незаплатени задължения за начислени такси и ползвани
услуги за периода от 27.09.2018 г. до 14.12.2018 г. по Договор за мобилни услуги №
*********/25.09.2018 г. за номер **********, сумата от 110,98 лева – незаплатено
задължение за начислени месечни абонаментни такси за периода от 10.10.2018 г. до
24.12.2018 г. и за сумата от 8,58 лв. – незаплатени задължения за начислени такси и
ползвани услуги за периода от 10.10.2018 г. до 24.12.2018 г. по Договор за мобилни услуги
№ *********/08.10.2018 г. за номер **********; на основание чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 232,
ал. 2 ЗЗД сумата от 243,57, представляваща лизингова цена по Договор за лизинг от
25.09.2018г. за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J6 2018 Dual Gold и на основание чл.
92 ЗЗД сумата 77,46 лв., представляваща неустойка по Договор за мобилни услуги №
*********/08.10.2018 г., сумата 431,96 лв., представляваща неустойка по Договор за
мобилни услуги № *********/25.09.2018 г. и сумата 112,47 лв, представляваща неустойка
по Договор за мобилни услуги № *********/08.10.2018 г. ведно със законна лихва върху
сумите от 21.08.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 21.09.2020 г. по ч.гр.д. № 38814/2020 г. на СРС, 118
състав като ОТХВЪРЛЯ исковете за стойност на мобилни услуги за разликата над уважения
размер от 77, 98 лева до пълния предявен размер 83,38 лева по Договор за мобилни услуги
№ *********/08.10.2018 г. за номер **********, за разликата над сумата 115,48 лева до
пълния предявен размер 156,63 лв. по Договор за мобилни услуги № *********/25.09.2018
г. за номер ********** и за разликата над сумата 110,98 лв до пълния предявен размер
126,25 лв по Договор за мобилни услуги № *********/08.10.2018 г. за номер **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ц. С. И., ЕГН **********, с адрес гр. С,
ж.к. „КС“, бл. 204, вх. Г, ет. 2, ап. 4 да заплати на „ЙБ“ ЕАД / с предишно наименование
8
„ТБ“ ЕАД/ с ЕИК ****** и адрес на управление гр. С, ж.к. М 4, БП С, сграда 6 сумата
767,53 лева – разноски в исковото производство и сумата 366,22 лева – разноски в
заповедното производство ч.гр.д. № 38814/2020 г. по описа на СРС, 118 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9