Решение по дело №1126/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Н. В. Р. от [населено място], чрез адв. Д. Д. срещу Решение № 488/10.04.2024г. постановено по НАХД № 4612/2023г. по описа на ВРС, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 6891649/13.01.2023г. Касаторът счита решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на материалния закон, по съображения изложени в жалбата; счита, че наказващия орган е допуснал грубо нарушение на изискването за пълно описание на нарушените правни норми. Моли съда да отмени обжалваното решение, както и електронния фиш. В съдебно заседание и по съществото на спора, жалбоподателят редовно призован не се явява, не се представлява. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответната страна, редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирани по делото писмени бележки, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение. В случай, че се уважи жалбата и се претендира адвокатско възнаграждение прави възражение за прекомерност.

Представителят на ВОП изразява становище за неоснователност на жалбата.

Варненският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство е постъпила от легитимирано лице, в законния срок поради което е допустима за разглеждане.

Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗАНН първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК, като в чл.348 ал.1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е закона, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. От тук по аргумент на противното следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.

С оспорения пред районния съд електронен фиш Н. В. Р. е наказан за това, че на 13.01.2023г. в 12.35часа в [населено място], А. мост на ЮПВ в посока [улица]управлява л.а. Субару Легаци с рег.№ [рег. номер] със скорост 86км./ч при разрешена скорост от 50км./ч. Посочена била правната квалификация на извършеното нарушение по смисъла на чл.21 ал.1 от ЗДП, като нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/4640047 и е наложена санкция в размер на 800лв., на основание чл.182 ал.4 от ЗДвП. Електронният фиш бил надлежно скрепен с доказателство – снимков материал от техническото средство, извършило засичане на скоростта и заснемане.

Въз основа на събраните по делото доказателства, ВРС е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като в електронния фиш се съдържа описание на извършеното нарушение, което е индивидуализирано в степен, позволяваща на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице да разбере в какво е обвинено и да упражни правото си на защита, както и съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Първостепенният съд е изложил аргументи за установеност на административното нарушение, както и за правилно определяне от административно-наказващия орган (АНО) на квалификацията на деянието и на приложимата санкционна норма. Посочил е, че нарушението е установено и заснето с годно автоматизирано техническо средство, вписано в регистъра на одобрените средства за измерване.

Настоящата касационна инстанция намира решението на ВРС за правилно, като напълно възприема изложените в него съображения и достигнатите въз основа на тях правни изводи. При извършена проверка на въззивното решение настоящата инстанция не констатира наличие на порок от вида на изброените в чл. 348, ал. 3 от НПК, представляващ съществено процесуално нарушение, което да обуслови отмяна на постановения от ВРС съдебен акт само на това основание, поради което наведеното в обратен смисъл оплакване е неоснователно.

Съгласно чл. 189, ал. 4, изречение първо от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Анализът на правната норма сочи, че същата регламентира правилата за издаване на електронен фиш за налагане на глоба, като въвежда изискване нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система. Съобразно тези правила е издаден и оспореният пред районния съд електронен фиш. Видно от неговото съдържание същият съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 189, ал. 4, изречение второ от ЗДвП. От наличните по делото доказателства (снимков материал, протокол от проверка № 23-СГ-ИСИС/13.04.2022г./ по безсъмнен и категоричен начин се установява както извършването на нарушението, така и изправността на мобилната система за видеоконтрол, посредством която е установено същото към посочената в електронния фиш дата. Правилно решаващият състав на ВРС е приел, че електронният фиш съдържа пълно, точно и ясно описание на извършеното от касационния жалбоподател административно нарушение, както от фактическа, така и от правна страна. В електронния фиш са посочени съставомерните признаци на нарушението по чл. 21, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДвП, включително конкретният вид и местоположение на пътния участък, в който движението на МПС със скорост по-висока от 50 km/h е забранена. В издадения електронен фиш правилно е определена квалификацията на деянието, както и коя е приложимата санкционна норма, като наложеното наказание е в изрично определения в последната фиксиран размер, поради което не е налице релевираното в жалбата касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН.

По изложените съображения, касационният съдебен състав намира, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и при липса на заявените в касационната жалба основания за неговата отмяна, поради което е дължимо оставянето му сила.

От процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, делото не е с фактическа и правна сложност, поради което на основание чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, вр. чл. 144 от АПК, следва на ОД на МВР – Варна да се присъди ю.к.възнаграждение в размер на 80лв. която следва да се заплати от жалбоподателя.

По изложените по-горе съображения, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 488/10.04.2024г., постановено по НАХД № 4612/2023г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА Н. В. Р., [ЕГН] от [населено място], [улица]ет.* ап. - *** да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 80лв./ осемдесет/, представляваща ю.к.възнаграждение.

 

 

Решението е окончателно.