№ 5435
гр. София, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Д.
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря М. Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Д. Въззивно гражданско дело №
20241100502692 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „Ф.Б.“ ЕООД срещу решение №
19894/02.12.2023 г. по гр.д. № 40046/2023 г. по описа на СРС, 173 състав, с което
жалбоподателят е осъден да заплати в полза на М. В. В. на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД
сумата в размер на 1043,91 лв., платена на ответника без основание във връзка с
договор № 1203790/11.10.2022 г. за предоставяне на потребителски кредит, ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба (18.07.2023 г.) до окончателното
изплащане.
Жалбоподателят - „Ф.Б.“ ЕООД, твърди, че решението е неправилно. Поддържа,
че сключеният между страните договор е действителен, поради което е налице
основание за задържане на пълния размер на платените суми по договора. Освен това,
процесната сума не е платена в полза на „Ф.Б.“ ЕООД, а на трето за процеса лице,
поради което не е налице хипотеза на неоснователно обогатяване. Ето защо, моли
обжалваното решение да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен. Претендира
разноските по производството.
Ответникът по жалбата - М. В. В., счита, че първоинстанционното решение е
1
правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските по
производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от М. В. В. с осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждането на ответника „Ф.Б.“ ЕООД да заплати
в полза на ищеца сумата в размер на 1043,91 лв., платена на ответника без основание
във връзка с договор № 1203790/11.10.2022 г. за предоставяне на потребителски
кредит, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба (18.07.2023 г.) до
окончателното изплащане.
С обжалваното решение искът е уважен изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
Не се спори по делото, а и видно от представените писмени доказателства,
между ищеца и ответника е сключен договор за кредит № 1203790/11.10.2022 г., по
силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата в размер на 4000 лв., като
ищецът е заплатил по договора сумата в размер на 5043,91 лв. Фактът на връщането на
сумата в размер на 5043,91 лв. се установява и от приложеното към исковата молба
платежно нареждане, видно от което на 02.12.2022 г. посочената сума е заплатена в
полза на „Ф.Б.“ ЕООД от В.Д.В., който е действал като пълномощник на М. В. В..
По делото е представен договор за потребителски кредит № 1203790/11.10.2022
г., по силата на който „Ф.Б.“ ЕООД (в качеството на кредитодател) е предоставило в
заем на М. В. В. (в качеството на кредитополучател) сумата в размер на 4000 лв. –
потребителски кредит, срещу задължение на кредитополучателя да я върне на 18
вноски, при лихвен процент от 35 % и годишен процент на разходите – 49,66 %.
Уговорена е възнаградителна лихва в размер 1400 лв.
Съгласно т. 5 от договора, кредитът се обезпечава с поръчителството,
предоставено от „Multitude Bank“. Видно от приложенията към договора, разходите
във връзка с предоставеното поръчителство възлизат на сумата в размер на 4040 лв.,
като същите са в тежест на кредитополучателя и не са включени в ГПР. Съгласно
общите условия към договора за потребителски кредит, предоставянето на
обезпечение под формата на „гарант“ предпоставя сключването на договора и
повишава „кредитоспособността“ на кредитоискателя и вероятността да бъде одобрен.
По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, съгласно
което задължително условие за сключването на процесния договор чрез интернет
страницата на „Ф.Б.“ ЕООД е било предоставянето на обезпечение – личен
2
гарант/поръчител или гаранция, предоставена от дружество, посочено от „Ф.Б.“ ЕООД
- „Multitude Bank“. Договорът е сключен срещу предоставяне на гаранция от „Multitude
Bank“, срещу което кредитополучателят е поел допълнително задължение в размер на
4040 лв. От приетите в рамките на производството доказателства не е ясно, дали
изобщо е сключен договор за гаранция, между кои лица и при какви условия, въпреки
което кредитодателят е изисквал и получавал плащане освен на задълженията по
договора за кредит - главница и възнаградителна лихва, и на задължението за
предоставяне на гаранция.
На основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва
да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 от ЗПК начин. В чл. 19, ал. 1
ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно легалните
дефиниции в § 1, т. 1 и т. 2 ДРЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия (т. 1); „Обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя (т. 2).
В договора е посочено, че годишният процент на разходите по кредита е 49,66
%, без обаче при изчисляването му да е включено допълнителното плащане, свързано с
гаранцията, която представлява условие за сключване на договора. По същество с
клаузата, предвиждаща заплащането на възнаграждение за предоставяне на гаранция,
има за цел да се присъди още една възнаградителна лихва. Характерът на посоченото
вземане, представляващо възнаграждение за предоставения паричен ресурс,
предполага включването му при определяне на годишния лихвен процент и годишния
процент на разходите по кредита, което не е направено, поради което размерите на
3
същите са посочени неправилно в договора и не отговарят на действителните такива.
В конкретния случай възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство
се дължи на трето лице - гарант, различно от кредитодателя, което обаче е пряко
свързано с договора за кредит и съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1
ЗПК и § 1, т. 1 от ДРЗПК е следвало да бъде включено при изчисляване на ГПР. По
този начин е заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита.
Гореописаните условия по възмездното поръчителство, които, противно на изложеното
от жалбоподателя, са отнапред известни и се извършват със съдействието на
кредитора и които водят до значително фактическо оскъпяване на ползвания заем,
налагат извода, че въпросното възнаграждение за професионален гарант е следвало да
се включи при изчисление на годишния процент на разходите по кредита при
условията на чл. 19, ал. 1 ЗПК като попадащ в категорията „разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати“, съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 1 ЗПК.
Следователно, в договора не е посочен действителният годишен процент на
разходите, поради което съдът счита, че съдържанието му не отговаря на изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и на основание чл. 22 ЗПК същият се явява недействителен.
На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Както беше посочено, не се спори, че
кредитополучателят е получил сумата в размер на 4000 лв., а е върнал сумата в размер
на 5043,91 лв. Следователно, разликата между получената от кредитополучателя сума
и заплатената от него сума в полза на кредитодателя – 1043,91 лв., е получена от
последният при начална липса на основание, поради което искът с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да бъде уважен.
Ето защо, решението на Софийски районен съд се явява правилно, поради което
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на процесуалния
представител на ответника по жалбата - адв. А. З. Д., следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 400 лв. Същото се явява
справедливо такова с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените
от адвокат Д. процесуални действия по делото пред въззивната инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19894/02.12.2023 г. по гр.д. № 40046/2023 г. по
описа на СРС, 173 състав.
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати в полза на адв. А. З. Д., на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата в размер на 400 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5