РЕШЕНИЕ
№ 2997
гр. Варна, 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:М. С.
при участието на секретаря А. Ст. А.
като разгледа докладваното от М. С.Гражданско дело № 20243110106131 по
описа за 2024 година
Производството е по реда на гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „Е. – П. П.” ****, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „В. В.” № ****, В. Т. – ****, чрез
пълномощник юрк. Н. Н. за осъждане на всеки от М. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В.,
ул. „Г. Р.“, №***, вх.***, ет.***, ап. **** и Н. И. Н., ЕГН: **********, с местонахождение в
***** - гр. В. да заплати на ищеца следните суми: по 449,32 лв., представляваща
припадащата се на съответния ответник ½ част от общо дължима главница за незаплатена
електрическа енергия от 898,63 лв. доставена през отчетен период 09.11.2022г. – 10.08.2023г.
за обект на потребление с кл. № ****** и аб. № ***********, находящ се на адрес: гр. В., ул.
„Б. М. И.“ № ***, както и сумата от по 62,38 лв., представляваща припадащата се на
съответния ответник ½ част от дължимо обезщетение за забава от общо 124,76 лв., в размер
на законната лихва върху главницата за периода 17.01.2023г. – 20.05.2024г., за които суми са
издадени фактури № **********/23.12.2022г.; № **********/24.01.2023 г.; № **********/
23.02.2023г.; № **********/23.03.2023г.; № **********/25.04.2023г.; №
**********/23.05.2023г.; № **********/23.06.2023г.; № **********/ 24.07.2023г.; №
**********/23.08.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 21.05.2024г. до нейното окончателно заплащане.
Ищецът твърди в исковата молба, че М. И. К. и Н. И. Н. като наследници на своята
починала майка С. Т. Н., са потребители на ел. енергия за обект на потребление с кл. №
****** и аб. № ******, находящ се на адрес: гр. В., ул. „Б. М. И.“ № ***. Сочи, че
облигационната връзка между страните се регулира от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на ищеца приети на основание чл. 98а от Закона за
енергетиката и са одобрени от *****. Поддържа, че съгласно чл. 17, т. 2 от ОУДПЕЕ на „Е. –
П.П.” ****потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като
съгласно ал. 6 потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на
използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително
писмено уведомление за размера на задължението, т.е. изпада в забава след падежа на
съответната фактура без необходимост от нарочно уведомление. Сочи, че на основание чл.
38 от ОУДПЕЕ и чл. 86 от ЗЗД му се дължи обезщетение за забавеното плащане в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден. Поддържа, че всеки от ответниците му се дължи
половината от следните суми, за които са издадени фактури № № **********/23.12.2022г.;
1
№ **********/24.01.2023г.; № **********/23.02.2023г.; № **********/ 23.03.2023г.; №
**********/25.04.2023г.; № **********/23.05.2023г.; № **********/23.06.2023г.; №
**********/24.07.2023г.; № **********/ 23.08.2023г., а именно: общо 898,63 лв. главница за
незаплатена електрическа енергия за отчетен период 09.11.2022г. – 10.08.2023г. и общо
124,76 лв. дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода 17.01.2023г. – 20.05.2024г. Претендира се и законна лихва върху главниците от
датата на исковата молба. Моли се за уважаване на предявените искове. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът М. И. К. е депозирала молба, сочейки, че
е заявила отказ от наследството на С. Т. Н., вписан в особената книга при ВРС, починала на
****г., с изх. № 26273/03.10.2023 г.
В проведеното по делото първо открито съдебно заседание, предвид извършения
отказ от наследство и въз основа на направено от ищеца оттегляне на иска, съдът е
прекратил производството, в частта му по отношение на ответника М. И. К., като е уважил
молба на ищеца от 22.11.2024г. за изменение на иска срещу Н. И. Н. по отношение на
неговия размер, чрез увеличението му за сумата от 898,63лв. - главница и обезщетение за
забава в размер на 124.76 лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Н. И. Н., редовно уведомен, не е
депозирал писмен отговор. В проведеното по делото открито съдебно заседание на
14.07.2025г. се е явил лично, като заявява, че не оспорва иска и моли за разсрочване на
задължението му.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – копия от нот. акт № *****, том ******, н.дело №
*****/****г. на н. И. М., искане № ***** /08.12.2016г.; удостоверение за наследници изх. №
******/09.06.2024г.; удостоверение изх. № ****/03.10.2023г. по ч.гр.д. № ****/2023г. по
описа на ВРС за отказ от наследство; Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия, Решение № *****от 07.11.2007г. на ДКЕВР; публикации във вестници
„Ч.“ „ „Д.” и „Т.”; извлечение от сметка към 20.05.2024г., фактури №№
**********/23.08.2023г., № **********/24.07.2023г., № **********/23.06.2023г., №
**********/23.05.2023г., № **********/25.04.2023г., № **********/23.03.2023г., №
**********/23.02.2023г., № **********/24.01.2023г., № **********/23.12.2022г., справка за
потреблението през последните 12/24/36 към 10.05.2024г. и извлечение за фактури и
плащания за към 08.05.2024г. за кл. № **********; КП № 579715/1/14.09.2022г., КП №
1424794/2/10.08.2023г., протокол № 2017465/02.06.2022г. от Лаборатория за проверка на
електромери гр. Т.; справка относно отчетени показания от отчетник в периода 14.09.2022-
10.08.2023г., се установява, че:
На 12.08.1993г. С. Т. Н. и Г. Т. Н. придобили чрез договор срещу задължение да
издържат и гледат родителите си Т. Н. и М. Н. къща в гр. В., ул. „Б. М. И.“ № ****. На
08.12.2019г. С. Т. Н. подала искане до „Е.-П. П.” ****за включване на нощна тарифа на
обект гр. В., ул. „Б. М. И. № ***. С. Т. Н. починала на *****. като оставила за наследници
децата си М. И. К., ЕГН ********** и Н. И. Н., ЕГН: **********. На 03.10.2023г. По искане
на М. И. К. в особената книга при ВРС бил вписан отказът й от наследството на С. Т. Н..
На 07.11.2007г. ДКЕВР е одобрил общи условия за доставка на електроенергия от „Е.
Б. П.” ****, които са били публикувани във в.-к „Д.” и във в-к „Ч.” на 30.11.2007г. На
14.09.2022г. от служители на „Е.С.“ било демонтирано наличното СТИ в обект с кл. № *****
и аб. № ***** , находящ се на адрес: гр. В., ул. „Б. М. И.“ № ****като било монтиран СТИ с
№ **********.
„Е.-П. П.” **** издал в периода от 23.12.2022г. – 23.08.2023г. девет броя фактури за
доставена електроенергия на обект в гр. В., ул. „Б.М. И.“ № *****, с посочени в тях падежи
16.01., 15.02., 15.03., 18.04., 15.05., 15.06., 17.07., 15.08. и 15.09.2023г. - всички на обща
стойност от 898,64 лева.
Съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза,
всички представени по делото фактури издадени в периода 23.12.2022 г. – 23.08.2023г. са
били осчетоводени от ищеца, като счетоводството му е водено редовно . Според
вписванията в него са налице просрочени неплатени задължения по фактурите за
консумирана ел.енергия в обект на потребление в гр. В., ул. „Б. М. И.“ № *****на обща
стойност от 898,63 лв. Сборът на обезщетенията за забава върху всяко от просрочените
2
задължения по фактурите, за периода от посочения във всяка от тях падеж за плащането му,
до 20.05.2024г.
Съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза,
монтираното в обекта СТИ /електромер/ е с фабричен №1****** и е било изправно към
процесния период. Всички средства за отчитане на ел. енергията - електромери, които
използва „Е. С.“ ****са от одобрен тип. Електромерът е монтиран в обекта на потребление
на 14.09.2022г., като преди това е минал последваща проверка в лицензирана лаборатория на
02.06.2022г. и срокът му на метрологична годност е шест години - до 2027г. и по време на
отчетния период - 09.12.2022г. до 09.07.2023г. е бил метрологично годно средство за
измерване на ел. енергията. Начисленото количество електроенергия е въз основа на
регулярни месечни отчети и е възможно да бъде потребено в обекта с оглед пропускателната
способност и комутационните проводници в таблото - 6 мм² и тази на присъединителното
съоръжение - автоматичен предпазител.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявените кумулативно обективно съединени искове са с правно основание чл.91
от ЗЕ вр. чл. 200 вр. чл.79 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Предвид горепосочената материалноправна норма, на която се основава присъденото
със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от наличието на валидно
облигационно правоотношене между страните по силата на сключен между тях договор за
продажба на електроенергия, доставката от продавача на уговорените с договора стоки на
купувача, както и настъпил падеж за плащането на дължимата цена. Респективно следва
ответникът да не е провел успешно доказване за точно в количествено и времево отношение
изпълнение на задължението си за плащане на дължимата цена по договора или наличието
на други правопогасяващи обстоятелства.
За настоящия казус меродавна е правната уредба посочена в Закона за енергетиката
(обн., ДВ,бр. 107 от 9.12.2003г.), Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за реда за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи (обн. ДВ, бр. 74 от 24.08.2004 г.) и Правила за измерване на
количеството електрическа енергия – ***** (обн. ДВ Брой 98 от 12.11.2019г.). Приложими
са и общите условия на ищеца към договорите за доставка на електроенергия приети през
2007г., които са влезли в сила по реда на чл. 104а от ЗЕ, като в тази насока липсва спор по
делото, както и че „Е.-П. П.” **** е оператор на по см. на чл. 92 т. 6 от ЗЕ.
Не се спори по делото, че ответникът е имал качеството на потребител по см. на чл.
92 т. 4 ЗЕ. Ответникът не доказа (липсва и твърдение в тази насока), наличието на писмено
уведомяване на ищцовото дружество за промяната във връзка със собствеността и смяна на
партидата, поради което дължи заплащането на потребената електроенергия (независимо кой
е бил нейният реален ползвател – той или др. лице) за процесния период.
Не се оспорва и отчетеното от електромера количество електроенергия, реално
доставено от ищеца до обекта наследен от ответника в периода 09.11.2022г. – 10.08.2023г. на
стойност 898,63 лв., което се установява и от гореобсъдените писмени доказателства –
осчетоводени фактури и заключения по приетите експертизи.
Предвид уважаването на главния иск, основателен е и акцесорния с правно основание
чл. 86 ЗЗД, досежно обезщетението за забава в размер на законната лихва върху дължимата
главница за периода от посочените във всяка фактура падежи за плащането й до 20.05.2024г.,
в общ размер на 124,76 лв.
Съгласно ТР 129/1966 на ОСГК на ВС, съдът следва да се произнесе с настоящото
решение и по искането на ответника за разсрочване на изпълнението на присъденото
вземане съгласно чл. 241 ГПК. Това си искане ответникът е основал на обстоятелството, че е
безработен, няма друго имущество и към момента изтърпява наказание „лишаване от
свобода“ до края на месец октомври. Ищецът не оспорва тези твърдения като дава
съгласието си да се разсрочи задължението. Поради това съдът приема, че са налице
предпоставките на чл. 241, ал. 1 ГПК за разсрочване изпълнението на присъденото вземане.
Доколкото в т. 14 от ТР 4/2014 на ОСГТК на ВКС е прието, че подлежи на разсрочване или
отсрочване само съдебно установеното вземане, а в т. 10в от същото ТР е прието, че в него
не се включват разноските в исковото и заповедото производство, с настоящото решение не
следва да се разсрочва и задължението на ответника да плати дължимите разноски. При
определяне размера на разсрочените вноски, съдът при липсата на доказателства за доходите
3
и имущественото състояние на ищеца, взе предвид общата социално-икономическа среда в
страната /минимална работна заплата, ниво на безработица в населеното място,
предлаганите работни места/, въз основа на което намира, че е в състояние да заплаща по
100 лв. месечно.
В съответствие с изхода на делото и направеното от ищеца искане за присъждане на
разноски, такива следва да му се присъдят съобразно чл. 78, ал. 1 от ГПК и представените
доказателства за действителното плащане на държавна такса – 105лв. /относно държавната
такса съдът намира, че следва да се присъди половината от платената такава, дължима за
исковете срещу ответника Н. И. Н., доколкото по исковете срещу другия ответник
производството е прекратено/; депозит за експертизи 450 лв. и юрисконсултско
възнаграждение – 100 лв.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. И. Н., ЕГН: ********** с адрес в гр. В. да заплати на „Е. – П. П.”
*****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „В. В.” № ****, В. Т. –
*** на основание чл.91 от ЗЕ вр. чл. 200 вр.чл.79 от ЗЗД сумата от 898,63 лева,
представляваща цена на доставена електрическа енергия през отчетен период 09.11.2022г. –
10.08.2023г. в обект на потребление с кл. № ***** и аб. № ******, находящ се на адрес: гр.
В., ул. „Б. М. И.“ № ***, за която сума са издадени фактури № **********/23.12.2022г.; №
**********/24.01.2023 г.; № **********/ 23.02.2023г.; № **********/23.03.2023г.; №
**********/25.04.2023г.; № **********/23.05.2023г.; № **********/23.06.2023г.; №
**********/ 24.07.2023г.; № **********/23.08.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.05.2024г. до нейното
окончателно заплащанекакто; и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 124,76 лева,
представляваща сборът на обезщетенията за забава върху всяко от просрочените задължения
за главници по фактурите, за периода от посочените в тях падежи за плащането им, до
20.05.2024г.
РАЗСРОЧВА на основание чл. 241, ал. 1 от ГПК, изпълнението на тези суми на
равни ежемесечни вноски при спазване на поредността по чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, всяка от които
в общ размер на 100 лева /респ. в размер на остатъка от сумата за последната месечна
вноска/, платими на всяко първо число от всеки месец, считано от 01.11.2025г. или ако
решението не е влязло в сила до тази дата, от датата на влизането му в сила, до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК Н. И. Н., ЕГН: ********** да заплати
на „Е.-П.П.” **** , ЕИК ******сумата от 655 лева, представляващи разноски по
настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4