О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№1061
гр.Бургас, 05.06.2018г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, четвърти
въззивен състав, в закрито заседание, на пети юни две хиляди и осемнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1.Кремена Лазарова
2.Мл.с.
Красимир Сотиров
като разгледа
докладваното от младши съдия Красимир Сотиров в.гр.д. №785 по описа за 2018г.
на Бургаски окръжен съд, II- ро Гражданско отделение, трети въззивен състав и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод на въззивна жалба с вх.№812/05.04.2018г., подадена чрез куриер на 04.04.2018г., от Р.И.Т.,
чрез адв.Д.Г. от БАК, срещу Решение №11/13.03.2018г. по гр.д.№404/2017г. на
Районен съд- гр.Средец, за което се твърди, че е неправилно. Изложени са
твърдения, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че правното
основание, с което е извършена процесната сделка се явява договор за дарение.
Твърди се, че Районен съд- гр.Средец неправилно се е позовал на негодни
доказателства, като е взел предвид при формиране на крайните си изводи
комуникация между страните, осъществена по електронната поща. Въззивната страна
намира за правилни и законосъобразни мотивите на първостепенния съд относно
липсата на изискване за форма на договора за поръчка относно придобиването на
вещни права върху недвижим имот, извършено от името и за сметка на доверителя.
Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и присъждането на разноски за двете съдебни
инстанции.
В законен срок е постъпил отговор на
искова молба от Б.К.Ч., чрез адв.Т.Д. от БАК, с който въззивната жалба се
оспорва като неоснователна. Твърди се, че е установено в първоинстанционното съдебно
производство, че въззивният ищец е имал дарствени намерения по отношение на
насрещната страна на основание съществували лични отношения между страните.
Посочва се, че не са представени доказателства за сключването на устен договор
за поръчка между процесните страни относно придобиването на вещни права върху
недвижим имот. Изложени са аргументи относно недоказването от ищеца на твърдените
подобрения.
След запознаване с доказателствата по делото съдът установи следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с
искова молба с вх.№1952/07.08.2017г., от въззивния Р.Т., с която се иска въззиваемата Б.Ч. да бъде осъдена да
заплати сума от общо 9 567 лв, от които сума от 6 100 лв. представляват
разходи за заплатена продажна цена за недвижим имот, находящ се в община
Средец, с.Зорница и представляващ УПИ XII- 372,
в кв.38 по плана на с.Зорница, с площ от 840 кв.м., ведно с построена в имота
Масивна жилищна сграда, със застроена площ от 70 кв.м., сума от 162 лв.,
представлява разходи по нотариалното прехвърляне на имота, а остатъка от общо
3 305 лв., представлява извършени от ищеца разходи за ремонти и обновяване
на имота, способстващи за нормалното му обитаване. Иска се присъждането на
мораторна лихва в размер на 164,78 лв., за периода: 07.06.2017г. до завеждането
на исковата молба в съда, както и законна лихва върху главницата до
окончателното изплащане на задължението. Наведени са твърдения, че горният имот
е закупен от ищеца на 08.08.2016г. въз основа на устен договор за поръчка с
ответницата, сключен на 21.06.2016г.
С отговора на искова молба ответната
страна е оспорила предявените искове като неоснователни. Посочено е, че не е било налице възлагане от страна
на ответницата за закупуването на недвижим имот. Твърди се, че е извършен дарствен
акт от страна на ищеца. Твърди се, че не е спазена изискуемата от закона форма
за поръчка, дадена за придобиване на вещни права върху недвижим имот.
След събиране на доказателства и
установяването на фактите по делото първоинстанционният съд е постановил
решение, с което е отхвърлил предявените искове. Изложени са мотиви, че от
представени разпечатки от електронна кореспонденция и от ангажираните по делото
гласни доказателства се установява, че страните са били в близки интимни
отношения. Районен съд- гр.Средец е приел, че ищецът е закупил недвижимия имот
на името на ответницата с дарствено намерение, за да заживеят в него на
съпружески начала. Първата инстанция е достигнала до извода, че не е доказано
сключването на устен договор за поръчка относно придобиването на вещни права
върху процесния недвижим имот. Съдът е приел, с оглед на възникналото
правоотношение между страните, че искането за заплащане на подобрения се явява
недоказано и неоснователно.
Бургаският окръжен съд намира, че въззивната жалба е подадена в срок и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и сл. от ГПК
следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
С подадената въззивна жалба е направено
доказателствено искане за издаване на съдебно удостоверение/ респ. служебно
изискване на преписка на Районна прокуратура- гр.Средец, от която да се
установят извънсъдебно признати факти от въззиваемата ответница.
Съдът намира, че
направеното доказателствено искане следва да бъде оставено без уважение, поради
следните съображения:
С оглед на различния
характер на наказателната и на гражданската отговорност и предвид различния
ред, по който се реализират двата вида отговорности, настоящият съдебен състав
намира, че единствено релевантна за гражданския съд се явява влязла в сила
присъда, за което липсват твърдения в процесния случай. С оглед на горното
доказателствените искания за ангажиране в настоящото производство като
доказателствени източници на книжа по образувана преписка по досъдебно
производство на Прокуратурата на Република България следва да бъдат оставени
без уважение.
След служебна проверка
съдът констатира, че не е внесена дължимата държавна такса за съдебното
разглеждането на спора пред настоящата инстанция. На основание чл.261, т.4 от ГПК, налице e нередовност на подадената въззивна
жалба за отстраняването на която съдът дължи даването на указания. Районният съд е указал на въззивника
да заплати сума в размер на общо 196,82 лв. като държавна такса за въззивното
производство. Съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, за обжалване пред въззивна инстанция се събира такса в
размер 50 на сто от дължимата за първоинстанционното производство, върху
обжалваемия интерес. Предявени са искови предтенции за заплащане на следните
суми: сума от общо 6262 лв.- заплатена продажна цена и нотариални разходи по
продажбената сделка, сума от общо 3305 лв.- извършени от въззивника разходи в
процесния недвижим имоти и сума от 164,78 лв.- мораторна лихва за периода:
07.06.2017г. до 07.08.2017г. С оглед на горното дължимата държавна такса се
явява общо 216,34 лв., като след приспадането на вече заплатените 196,82 лв., следва
да бъдат дадени указания на въззивната страна да заплати допълнително държавна
такса в размер на 19,52 лв.
С оглед на гореизложеното
и на основание чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ въззивна
жалба с вх.№812/05.04.2018г., от Р.И.Т.,
чрез адв.Д.Г. от БАК, срещу Решение №11/13.03.2018г. по гр.д.№404/2017г. на
Районен съд- гр.Средец.
УКАЗВА на въззивника Р.И.Т., в
едноседмичен срок, считан от връчване на настоящото разпореждане, да представи
доказателства за внесена допълнително държавна такса по сметката за държавни
такси на Бургаски окръжен съд в размер на 19,52 /деветнадесет лева и
петдесет и две стотинки/ лв.
При неизпълнение в срок на дадените указания
въззината жалба ще бъде върната.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото
искане на въззивната страна за издаване на съдебно удостоверение/ респ.
служебно изискване на преписка на Районна прокуратура- гр.Средец, от която да
се установят признати извънсъдебно от въззиваемата страна факти.
ДОКЛАДВА в.гр.д. №785 по
описа за 2018г. на Бургаски окръжен съд, II- ро Гражданско отделение, трети въззивен
състав, съобразно настоящото определение.
Препис от определението
да се връчи на страните за сведение.
Определението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.