РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Велико Търново , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Любка Милкова
при участието на секретаря Валентина В. Чаушева
като разгледа докладваното от Любка Милкова Търговско дело №
20204100900210 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.625 и сл. от ТЗ.
Образувано е по молба от длъжника „СК" ЕООД със седалище гр.В.Т. чрез
пълномощника му адв.П.Н. от ВТАК, с която твърди, че е вписано като търговец в
ТРРЮЛНЦ на 02.07.2015г., като развива успешна търговска дейност до края на 2016г.,
когато започват финансовите му затруднения да изпълнява своите изискуеми парични
задължения към кредиторите, в т.ч. към ТД на НАП гр.В.Търново, въпреки които развива
търговска дейност до края на м. октомври 2020г. Сочи, че на 28.10.2020г. е реализирана
последната продажба от страна на дружеството. Твърди, че към 28.10.2020г. дружеството –
молител има парични задължения в общ размер на 60 650,50лв., които са с публичноправен
характер, свързани с търговската му дейност, които са към ТД на НАП – Велико Търново,
които са изискуеми, безусловни, установени по основание и размер с подадените от
молителя данъчни декларации, както и с влязлото в сила НП №04-000443, изд. от
„Инспекция по труда“ гр.В.Търново за сумата от 100лв. главница. Твърди, че за посочените
по-горе задължения в ТД на НАП – Велико Търново е образувано и изп. дело
№*********/2017г. Сочи, че от началото на м. ноември 2020г. дружеството – молител не
развива търговска дейност, но е спряло плащанията към своите кредитори на 30.09.2020г.,
когато е било извършено последното плащане на данъчно – осигурителни задължения към
ТД на НАП по образуваното срещу него изп. дело. Твърди, че не притежава активи, в т.ч.
недвижими имоти, машини, съоръжения, оборудване. Сочи, че високият размер на
публичноправните му задължения, изискуеми и ликвидни, техният траен характер,
невъзможността му да удовлетвори вземанията на кредитора си, както и състоянието на
спрени плащания, са доказателства за неплатежоспособността на молителя, съгласно чл.608
ТЗ, поради което моли съда да постанови съдебно решение, с което да обяви
неплатежоспособността на „СТЕФАНОВА КОМЕРС“ ЕООД, да открие производство по
несъстоятелност и дружеството да бъде обявено в несъстоятелност по чл.630 ал.2 ТЗ.
В СЗ молителят, чрез адв.Н. от ВТАК, поддържа молбата по чл.625 ТЗ и моли да бъде
уважена.
1
Съдът, след като разгледа молбата и съобрази приложените към същата писмени
доказателства и заключението на назначената ССчЕ за установяване финансовото състояние
на дружеството, приема за установено от фактическа страна следното:
За установяване финансово – икономическото състояние на длъжника по делото е
назначена ССчЕ. Видно от неоспореното писмено заключение на ВЛ Р.Б. по допуснатата
ССчЕ, възприето от съда като пълно, компетентно и обосновано, към датата на подаване на
молбата в съда – 19.11.2020г., общият размер на задълженията на молителя към кредитори и
публичноправни задължения е 72 976,22лв., от които: към ТД на НАП Велико Търново по
ИД №*********/2017г. общо размер на 61 408,72лв., текущи задължения към ТД на НАП
Велико Търново – общо 493,10, към доставчици общо 8 875,60лв. /от които към Енерго Про
Енергийни услуги по ф-ра м.12.2019, към Калиопа – Г ЕООД – ф-ра №0…160/28.11.2016г. и
към Транснед ЕООД – ф-ра №0…31/09.05.2018г./, задължения към персонала – 67,02лв.,
задължения към собственика – 1701,88лв. и задължения по съд. спорове – 450лв. Видно от
ССчЕ, към дата 22.12.2020г. наличните публични задължения на молителя към ТД на НАП
са общо в размер на 72 996,32лв.
ССчЕ установява, че на 24.11.2020г. е извършено последно плащане в брой от
молителя в размер на 357,70лв. в полза на доставчика Енерго - Про Енергийни услуги ЕАД
за консумирана ел. енергия. Според ССчЕ, към датата на подаване на настоящата молба -
19.11.2020г. молителя не притежава ДМА, текущи /краткотрайни активи/, не притежава
материални запаси, вземания, парични средства, които са с нулеви стойности. За периодите
на 2016,2017,2018г. и 2019г., КМА намаляват значително своя размер, налице е липса на
парични средства като бързо ликвидни средства. ССчЕ установява, че задълженията за
периодите на 2016, 2017г., 2018г.,2019г. и към 19.11.2020г. нарастват и за последните три
периода запазват своя постоянен характер. Видно от ССчЕ, за периода към 19.11.2020г.
дружеството – молителя отчита отрицателен финансов резултат /загуба/, което е довело до
отрицателна стойност на собствения му капитал, вследствие на което се определя като
декапитализирано.
ВЛ по ССчЕ определя началните разноски в производството по несъстоятелност за
период от 6 месеца, на база само възнаграждението и осигурителните вноски за синдик, в
размер на 4242лв., които експертът заключава, че не могат да бъдат погасени, доколкото,
според данните в счетоводния баланс към 19.11.2020г., дружеството не разполага с налично
имущество /ДМА/, както и с текущи КМА.
От писменото заключение на ВЛ по ССчЕ се установява, че публичните задължения
на молителя, като най- висок размер в задълженията нарастват от 2017г., във връзка с което
е образувано и ИД от ТД на НАП на 11.07.2017г. Молителят е погасявал частично
възникналите публични задължения за периода от м.06.2017г., което е довело до
увеличаване на размера им, считано до 19.11.2020г. Според ССчЕ, ако пред периодите на
2016г. и 2017г. затрудненията на длъжника са били временни, през периодите на 2018г.,
2019г. и към 19.11.2020г., те са се превърнали в затруднения с траен характер.
От ССчЕ се установява, че по счетоводни данни на отчитаните приходи и разходи,
дружеството – молител е осъществявало дейност до 06.11.2020г. До 19.11.2020г. молителя е
отчел общо приходи в размер на 72 547лв. и разходи в размер на 141 305лв., а резултат на
което към 19.11.2020г. е отчел отрицателен финансов резултат /загуба/ в размер на –
68758лв. Видно от ССчЕ, към дата 19.11.2020г., както и към датата на изготвяне на
заключението от ВЛ – 22.12.2020г., молителят не разполага с налични активи.
От писменото заключение на ВЛ по ССчЕ се установява, че финансовите
затруднения на длъжника започват от м.07.2017г., от когато молителя извършва частични
плащания на публичните си задължения, а от 01.01.2018г. натрупва повече задължения за
разлика от направените плащания. Текущите задължения към другите кредитори, в т.ч. към
доставчици, са разплащани през целия период, с изключение на задължението към
доставчици в размер на 8875,60лв., които и към 19.11.2020г. остават неплатени.
От ВЛ по ССчЕ са изчислени за 2016г., 2017г., 2018г., 2019г., и към 19.11.2020г.
2
финансово – икономическите показатели на дружеството – молител, дадени в табличен вид
на стр.12 от заключението, видно от които коеф. на обща ликвидност и коеф. на бърза
ликвидност постепенно намаляват, като към 19.11.2020г. са с нулеви стойности, коеф. на
незабавна ликвидност и коеф. на абсолютна ликвидност е с нулеви стойности за 2019г. и
към 19.11.2020г., коеф. на финансова автономност и коеф. на задлъжнялост към 19.11.2020г.
са без изчисление. ВЛ по ССчЕ заключава, че финансовите затруднения на молителя
започват от 01.01.2018г. В цялост изчислените показатели за периодите на 2017г., 2018г. и
2019г. са негативни и показват тенденция на невъзможност на молителя с наличните
краткотрайни активи да покрие насрещните си задължения. ССчЕ установява, че за периода
към 19.11.2020г. коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост не могат да
бъдат изчислени и не подлежат на финансов анализ, вследствие на отрицателната стойност
на собствения капитал, което показва декапитализация на дружеството. За периода към
19.11.2020г. изчислените показатели за ликвидност с нулева стойност показват, че молителя
е изпаднал в трайна невъзможност да погасява изискуемите си задължения. Според ВЛ по
ССчЕ, изчислените нулеви стойности на показателите за ликвидност, както и липса на
финансов анализ на коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост, показват, че
към 19.11.2020г. дружеството е изпаднало в състояние на свръхзадълженост. ВЛ по ССчЕ
заключава, че съгласно стойностите, определени в метода на Алтман - към 19.11.2020г. –
минус 0,6, най-ниската стойност на показателя се определя на 1,8, който показва голяма
вероятност за изпадане във фалит. Според ВЛ по ССчЕ, така получената отрицателна
стойност на показателя Z по метода на Алтман /- 0,6/ за периода към 19.11.2020г. /дата на
подаване на молбата по чл.625 ТЗ/, не е приложима за целите на финансовия анализ.
Отрицателната стойност показва, че за периода на 2020г., молителя е във фактическо
състояние на фалит.
Изслушано в СЛ ВЛ по ССчЕ установи, че по-ранното настъпило състояние на
длъжника е на неплатежоспособност, а към 19.11.2020г. дружеството е изпаднало и в
състояние на свръхзадълженост.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Молбата от длъжника с правно основание чл.625 от ТЗ за откриване на производство
по несъстоятелност на предявеното в същата основание като материално – правна
предпоставка – неплатежоспособност по смисъла на чл.607а ал.1 вр. чл.608 ал.1 т.2 от ТЗ, е
процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е основателна.
Съгласно чл.607а ал.1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за
търговец, който е неплатежоспособен. Следователно, за да бъде открито производство по
несъстоятелност следва молителя да е търговец, който да е неплатежоспособен, съгласно
легалната дефиниция, дадена в чл.608 ал.1 от ТЗ. В процесният случай молителят – длъжник
е търговско дружество с правно организационна форма на ЕООД и е търговец по смисъла на
чл.1 ал.2 т.1 от ТЗ.
Съгласно легалната дефиниция на неплатежоспособността, дадена в чл.608 ал.1 от
ТЗ, тя представлява обективно икономическо състояние на длъжника на невъзможност за
плащане на изчерпателно изброените в ал.1 изискуеми задължения, сред които и
публичноправни задължения към държавата и общините, свързани с търговската му дейност.
Чл.608 ал.3 ТЗ въвежда оборимата презумпция, съгласно която, състоянието на
неплатежоспособност се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Съгласно
чл.608 ал.3 ТЗ, спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или
частично вземания на определени кредитори.
Фактическият състав на неплатежоспособността по чл.608 ал.1 ТЗ има следните
елементи: 1/ парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка между
длъжника и кредитора и с трети лица, публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, задължение по частно държавно вземане или
задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от
3
работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца, 2/изискуемо
парично задължение, 3/обективна невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо
парично задължение.
В процесният случай са налице всички елементи от фактическият състав на
неплатежоспособността по чл.608 ал.1 ТЗ, поради което по отношение на молителя –
длъжник следва да бъде открито производство по несъстоятелност.
Безспорно от писменото заключение на ВЛ по ССчЕ се установи наличието към
датата на подаване на молбата по чл.625 от ТЗ на безспорни и изискуеми парични
задължения на молителя към кредитори и публичноправни задължения към НАП, свързани с
търговската му дейност, общо в размер на 72 976,22 лв., преобладаващата част от които, а
именно в размер на 61 408,72лв. съставляват изискуеми непогасени публичноправни
задължения към НАП Велико Търново по ИД №*********/2017г., свързани с търговската му
дейност, текущи задължения към ТД на НАП Велико Търново общо 8875,60лв., както и се
установи, че молителят е погасявал частично възникналите публични задължения за периода
от м.06.2017г., което е довело до увеличаване на размера им, считано до 19.11.2020г.
Налице е и установена от ССчЕ трайна и с необратим характер обективна
невъзможност на длъжника да изпълнява изискуемите си публичноправни задължения към
НАП, свързани с търговската му дейност. Показателите за ликвидност, като качествена
характеристика за дейността на търговско дружество, показват възможността му да изплаща
текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. Тези показатели показват добро
състояние, когато са със стойност над 1-ца.
В процесният случай, видно от ССчЕ, получените към датата на подаване на молбата
по чл.625 от ТЗ – 19.11.2020г. нулеви стойности на показателите за ликвидност - на
коефициента на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, показват, че молителя е
изпаднал в трайна невъзможност да погасява изискуемите си задължения, свързани с
търговската му дейност. От изчислените стойности с отрицателен знак към датата на
подаване на молбата по чл.625 ТЗ на показателите за финансова автономност, които не
подлежат на финансов анализ, което е свързано с декапитализацията на дружеството,
следва, че същото не може да покрие пасивите със собствен капитал. Изчислената от ВЛ по
ССчЕ, съгласно метода на Алтман, отрицателна стойност /-0,6/ към датата на подаване на
молбата по чл.625 ТЗ, неприложима за целите на финансовия анализ, показва, че за периода
на 2020г. молителя е във фактическо състояние на фалит. Трайната и с необратим характер
обективна невъзможност на длъжника да изпълнява изискуемите си публичноправни
задължения към държавата /към НАП/, свързани с търговската му дейност, се извлича и от
факта, че дружеството след 06.11.2020г. е преустановило търговска дейност, като за периода
към датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ – 19.11.2020г. отчита отрицателен финансов
резултат /загуба/, което е довело до отрицателна стойност на собствения капитал на
дружеството, вследствие на което, видно от ССчЕ, дружеството – молител се определя като
декапитализирано. За периодите на 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г., краткотрайните
материални активи намаляват значително своя размер, към 19.11.2020г. КМА общо са в
размер на 0 лв., налице е липса на парични средства като бързо ликвидни средства, с които
да се погасяват нарасналите задължения за периодите на 2016г., 2017г., 2018г., 2019г. и към
19.11.2020г., които за последните три периода запазват своя постоянен характер.
По отношение на началната дата на неплатежоспособност:
По аргумент от легалната дефиниция на понятието „неплатежоспособност“ в чл.608
ал.1 ТЗ, начална дата е тази, на която длъжникът не е в състояние да изпълни свое
изискуемо задължение от вида на посочените в разпоредбата. Доколкото самото
неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът
следва да установи този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента
на неплатежоспособността – наличие на непогасено изискуемо задължение по чл.608 ал.1
ТЗ и финансова невъзможност за погасяването му, която има траен характер.
От писменото заключение на ВЛ по ССчЕ се установи, че публичноправните
4
задължения на молителя към държавата /към НАП/, свързани с търговската му дейност, като
най-висок размер в задълженията, нарастват от 2017г., във връзка с което е образувано и ИД
№*********/2017г. от ТД на НАП на 11.07.2017г. Видно от ССчЕ, молителят е погасявал
частично възникналите публичноправни задължения, свързани с търговската му дейност за
периода от м.06.2017г., което е довело до увеличаване на размера им, считано до
19.11.2020г. Според ССчЕ, ако през периодите на 2016г. и 2017г. затрудненията на
длъжника са били временни, през периодите на 2018г., 2019г. и към 19.11.2020г., те са се
превърнали в затруднения с траен характер, като от 01.01.2018г. натрупва повече
задължения за разлика от направените плащания. От ССчЕ се установява, че текущите
задължения към другите кредитори, в т.ч. към доставчици, са разплащани през целия
период, с изключение на задължението към доставчици в размер на 8875,60лв., които и към
19.11.2020г. като „неуточнени“ остават неразплатени.
Следователно, първият доказан момент, в който двата елемента – спрени плащания
на публичноправните задължения към държавата /НАП/, свързани с търговската му дейност,
и обективна невъзможност за плащане, която да е с траен и необратим характер, съвпадат, е
01.01.2018г., съобразно и заявеното от ВЛ по ССчЕ в СЗ, която дата следва да се определи за
начална дата на неплатежоспособност. Към тази дата спирането на плащането е израз на
неплатежоспособността на длъжника, а не на друга причина, и всички обстоятелства, които
обосновават състоянието на неплатежоспособност, са налице и са трайно установени. Макар
и да са налице плащания към държавата след 01.01.2018г. /през периода 01.01.2020г. до
24.11.2020г. молителя, видно от ССчЕ, е извършил плащания към ТД на НАП за погасяване
на публичноправни задължения, общо в размер на 4700лв./, то са с незначителна стойност на
фона на високият установен размер непогасени изискуеми публичноправни задължения,
свързани с търговската му дейност към датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ.
Разпоредбата на чл.607а ал.2 ТЗ визира, че освен при неплатежоспособност,
производство по несъстоятелност се открива и при свръхзадълженост на дружество с
ограничена отговорност /каквато правно-организационна форма на ЕООД има ТД –
молител/, АД или командитно дружество с акции. Съгласно чл.742 ал.1 от ТЗ, ТД е
свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му
задължения. Макар и от ССчЕ да се установява свръхзадълженост на ТД – молител по
смисъла на чл.742 ал.1 ТЗ, с предявената молба по чл.625 ТЗ е поискано откриване на
производство по несъстоятелност на длъжника само на основание първата
материалноправна предпоставка по чл.608 ал.1 ТЗ – поради неплатежоспособност, а не при
условията на кумулативност и на двете такива по чл.608 ал.1 от ТЗ и по чл.742 ал.1 от ТЗ,
поради което и наличието на предпоставката по чл.742 ал.1 ТЗ не е въведено от молителя
като предмет на производството, предвид което предпоставката по чл.742 ал.1 ТЗ не следва
да бъде обсъждана.
От ССчЕ се установи, че дружеството – молител не разполага с налично имущество
/ДМА/, както и с текущи краткотрайни активи /КМА/, т.е. наличното имущество на
длъжника е недостатъчно за покриване на началните разноски в производството по
несъстоятелност, определени от ВЛ по ССчЕ в размер на 4242лв., и доколкото разноските
не са предплатени по реда на чл.629б ал.1 ТЗ в указания на молителя и на кредитора му –
НАП гр.София едноседмичен срок, изтекъл към момента на приключване на устните
състезания по делото, то съдът следва да постанови съдебно решение по чл.632 ал.1 ТЗ, с
което обяви неплатежоспособността на длъжника и определи началната й дата –
01.01.2018г., открие производство по несъстоятелност, допусне обезпечение чрез налагане
на запор и възбрана върху имуществото на длъжника, постанови прекратяване дейността на
предприятието на длъжника, обяви длъжника в несъстоятелност и спре производството до
евентуалното предплащане от длъжника или негов кредитор на необходимата сума за
началните разноски.
Възобновяването на производството може да се реализира при привнасяне на
дължимите разноски в едногодишен срок от вписването на настоящото решение в
търговския регистър, като, ако това не бъде сторено, след изтичане на срока съдът ще
прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаването на търговеца от
5
търговския регистър.
По аргумент от чл.634 ТЗ, настоящото решение по чл.632 ал.1 ТЗ, не подлежи на
незабавно изпълнение.
При този изход на делото молителят следва да бъде осъден да заплати по сметка на
ВТОС дължимата, съгласно чл.24 т.2 от ТДТКССГПК държавна такса за производството в
размер на 250лв., която, съгласно разпоредбата на чл.620 ал.1 ТЗ, се събира от масата на
несъстоятелността при разпределението на имуществото.
Водим от горното и на основание чл.632 ал.1 ТЗ, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „СК“ ЕООД със седалище и адрес на
управление гр.В. Т., ул.“Н. Г.“ №.., вх.., ет.., ап.., с ЕИК . и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата –
01.01.2018г. /първи януари две хиляди и осемнадесета година/.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „СК“ ЕООД със седалище и адрес
на управление гр.В.Т., ул.“Н. Г.“ №., вх.., ет.., ап.., с ЕИК ..
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото на
„СК“ ЕООД със седалище гр.Велико Търново.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „СК“ ЕООД със
седалище и адрес на управление гр.ВТ, ул.“НГ“ № .., вх..., ет..., ап..., представлявано от В. Н.
Н. – Управител, с ЕИК ..
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „СК“ ЕООД със седалище и адрес на
управление гр.ВТ, ул.“НГ“ №.., вх..., ет..., ап..., представлявано от В. Н. Н. – Управител, с
ЕИК ..
СПИРА производството по несъстоятелност по Т. д. №210/2020г. по описа на ОС –
Велико Търново до предплащане на необходимата сума за началните разноски по
производството от длъжника или негов кредитор, определена от съда в размер на 4242лв.
УКАЗВА, че ако в едногодишен срок от вписването на настоящото решение не бъде
поискано по молба на длъжника или на кредитор възобновяване на производството, съдът
ще прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаването на търговеца
от търговския регистър.
ОСЪЖДА „СК“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.ВТ, ул.“Н Г № , вх. ,
ет , ап , представлявано от В Н Н. – Управител, с ЕИК , ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТОС, сума в размер на 250 лв. /двеста и
петдесет лева/, представляваща ДТ за производството, дължима от масата на
несъстоятелността при разпределението на имуществото.
Решението да се впише в търговския регистър.
Решението да се впише в книгата по чл.634в от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред ВТАС в 7 – дневен срок от вписването му в
търговския регистър.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
6